Какви проблеми се решават

Човешкият мозък може да бъде сравнен донякъде с мощен компютър. Ако възприемем нашия мозък като компютър, то безсъзнателното в него може да се оприличи с операционна система. Ако развием тази аналогия още по-нататък, можем да кажем, че една от ролите на съзнателното е да "програмира" операционната система на компютъра. Типичен пример са чувствата – те се генерират в подсъзнанието /въображаеми ситуации, предполагаеми диалози.../ Ако обаче не харесваме чувствата си по отношение на нещо, ние можем да "пре-програмираме" нашето подсъзнание и да създадем различни чувства. С други думи - ние можем да променим чувствата си чрез промяна на мислите си.

Добрата новина – Представете си, че правите нещо обикновено – гледате телевизия. Ако не харесвате канала, който гледате, можете да го смените.

Повишената тревожност

Като че ли това е началото на психичните проблеми. Ясно е, че тревожността има положителна роля в живота и адаптацията на човека. Тя е кодираното в опита му състояние на повишено внимание и очакване за опасност или непредвидена ситуация. Тревожността помага интуитивно на ориентацията в проблемна ситуация. Какво става, обаче, когато проблемните ситуации се натрупват, решенията се забавят, а адаптацията става все по-трудна? Тревожността се превръща в трайно състояние и нагласа. Тя обсебва ежедневието дори и когато няма поводи за нея. Човек добива все по-невротизиран вид и дезадаптирано поведение навсякъде – в семейството, работата, нормалното общуване с приятели и познати... Порочният кръг е труден за разчупване. Професионалната психологична помощ се базира на конкретни поведенчески методики и "разплитане" на поредицата от ситуации, довели до това трайно състояние.

Проблемите в общуването

Често за тях се обвинява "характера", "лошото възпитание", "ниското образование"... Всъщност практиката ни с хората показва, че те или общуват пълноценно, или не, независимо от тези "определения". Факт е, че в днешно време комуникацията е все по-многолика, специфична и дори символна. Формалната – комуникация, която се движи в определени рамки на професии, гилдии, социални групировки /знаете ли колко различни и неразбираеми за другите са шегите на лекари, програмисти, депутати?.../ Неформалната – комуникацията, която имаме с хората, с които сме избрали сами близост /семейство, приятели.../ Като че ли на всяко от тези места не би трябвало да имаме проблеми в разбирането и общуването. Какво обаче се получава – като че ли изведнъж думите ни не водят до очакваната реакция на работното място, като че ли в семейството разбират точно обратното на това, което се опитваме да кажем, а приятелите ни подозират в злонамереност или подмолност... Психологическата помощ при тези проблеми се концентрира на по-правилната преценка на реакциите на околните и на търсенето на реалния смисъл и разбиране на комуникативните процеси.

Личностните проблеми

Tе са също многолики – смърт, себепредставяне, раздяла, адаптивни реакции... Има клиенти, които смятат, че проблемите им са свързани с ниска или прекалено висока самооценка, други приписват всичко на идентификационни проблеми /момичета, които гладуват до смърт, защото смятат, че "елегантният" им вид е рашаващ за щастието им/, хора които се стремят отчаяно към цели, които едва ли биха ги направили по - щастливи... Психологическата диагностика на стуктурата на личността, ценностната ориентация, потребностите, дефицитите и други психични конструкти, води към уточняване на проблема и преодоляване с терапевтични техники.

Остри кризисни ситуации

Все по-често се явява необходимостта от еднозначно решение в ограничен период от време /"Кой от двамата да избера? Знам, че докато се чудя, ще ги загубя...", "Да замина като авантюрист или да започна тази работа, която е толкова тежко предизвикателство..."/, необходимостта от адекватна реакция в ситуация на стрес /"Той ще иска да свърша работата в малък срок, аз няма да мога, а ще кажа "добре, ще го направя"/, необходимостта от оптимално себепредставяне в проблемна ситуация /"Рано или късно трябва да се запозная с децата му, но как ли ще ме възприемат..."/ Всеки такъв момент може да се премине успешно при добра тренираност на психиката и мобилизация на ресурсите на личността. Психологическата подкрепа и отработването на подходящи поведенчески техники са незаменима помощ в кризисните ситуации.

Междуличностни конфликти

Те могат да възникнат както в семейството – партньор /"Сигурен съм, че ми изневерява.", "Обича повече родителите си от мен, но аз ще му покажа, че съм по-важна за живота му от тях..."/, родител /"Ако баща ми не ме вбесяваше всеки път, когато се опитам да споделя този проблем с него..."/, дете /"Толкова го обичаме, а имам чувството, че това не е той. Сякаш ни мрази и е толкова далечен..."/, така и в служебни кръгове /"Тя просто завладява отдела, настройва ги срещу мен и започвам да мисля само за това, не мога дори да работя..."/ или сред значими близки хора /"Този бизнес съсипа отношенията ни – така ми липсва приятелството, което се превърна в двуличие..."/. Развитието на един такъв конфликт може да доведе до много сериозно отражение върху цели сфери от живота на човека за дълги периоди от време. Съветите на приятели, колкото и да са добронамерени рядко могат да помогнат адекватно най-малкото, защото са основани на чужд опит.

Професионалното консултиране се основава на емоционална дистанция от конфликта и логическо проследяване, прогнозиране и насочване към видове стратегии за решаването му.