Change Language

Имам проблем с концентрацията, особено когато времето навън е слънчево и приятно за разходки. Вместо да програмирам усилено изпитвам желание да се разхождам навън.....

Здравейте! Имам проблем с концентрацията, особено когато времето навън е слънчево и приятно за разходки. Вместо да програмирам усилено изпитвам желание да се разхождам навън. Отпуската е близо, но не преставам да броя дните до нея. Не мога да си наложа да спра да мисля за почивката, а това не е добре за работата ми. Кажете ми, има ли начин да върна обратно, пък дори и насилствено, концентрацията си? Здравейте! Концентрацията е съвкупност и същевременно е в основата на множество способности, които ние включваме в работния процес. Това е активното приемане на сигнали от заобикалящата ни среда, потдържането на процеси като внимание, избирателност и вземане на решение в работна обстановка.... Естествено, за да сме концентрирани ни е нужна мотивираща сила. Концентрацията изчезва най-лесно, когато наслагваме уморителен след уморителен ден, когато ни липсват поощрения и награди за свършената работа, когато си поставяме много цели и така губим личното си време, когато сме потънали в еднообразно и монотонно ежедневие....Това са твърде много фактори, които се съчетават прекалено лесно. Когато всичко изброено по-горе е налице, то при прибавянето на външен-разсейващ стимул, описаното състояние е едва ли не закономерно явление. Изведнъж започваме да усещаме по-силно скуката, умората и еднообразието, а почивката има магически притегателни сили. Към това трябва да прибавим и факта, че за повече от хората ваканцията е само венъж в годината и те буквално избутват времето от почивка до почивка в очакване, планове и постоянни мисли за море, планина и т.н. Така че, е съвсем естествено с идването на хубавото време и наближаването на отпуските всичко, описано тук да навлезе е своята кулминация. Всъщност, през цялото време ние обличаме в цветни и ярки тонове отпускарските дни и така обезцветяваме настоящия момент. За нас той започва да придобива смисъл само на преход, който с досада трябва да изтърпим. Е, тогава как да се концентрираме, как да се обърнем към сивото ежедневие, което освежаваме имено с мислте за предстоящата ваканция? Още повече, че това придобива дилематичен характер-колкото повече се опитвам да работя, толкова по-трудно ми става, а колкото повече мисля за почивка и се отпускам, толкова по-виновен се чувствам. Във връзка с това миналата година www.e-therapybg.com направи проучване: Дали умеем да почиваме и изобщо как съчетаваме работата със свободните си дни. Оказа се, че болшинството от хората, когато са на работа мислят за почивка и се разконцентрират, а когато са във ваканция мислят за работата. Защо се получава така? Когато работим пасивно, не сме и продуктивни. След това отиваме на почивка и когато сме удовлетворили тази си дългоочаквана потребност задоволствоо ни не е пълно, поради първият фактор-несвършена добре или оставена работа. Не изживяваме пълноценно отпуската си и пак се връщаме на работа с мислите за следващата ваканция. Всъщност, това е един затворен кръг. Така, че едно от условията за оптимално изживяване на почивката е да сме свършили работата си и то както трябва. Това ще ни гарантира спокойствие и мислите ни по- рядко ще се отправят към работата, ще отпочинем добре и ще се заредим с нови сили и съответно ще сме концентрирани. Затова сега преди същинската ваканция, бихте могъл да реализирате един уикенд сред природата като преди това се съобразите с принципа - “да не оставяме днешната работа за утре”. В този смисъл мислите за отпуската биха могли да станат мотивационна сила, която да Ви накара да се съсредоточите, за да свършите всичко дори в аванс и след това да разчитате на почивка, необременена от неприятни мисли. Естествено, за да постигнете това на фона на лошата си концентрация е добре да съставите собствен план, в който да включите задължителните дейности и тези, които са по-маловажни и Ви разконцентрират. Така ще имате стабилно предписание, по което ще се движите до очакваните отпускарски дни.