С моя приятел сме заедно вече от 4 години, като никога не сме серазделяли за по-дълъг период от 2-3 дни. Сега обаче той замина настудентска бригада в САЩ и аз останах тук сама...

Здравейте! С моя приятел сме заедно вече от 4 години, като никога не сме се разделяли за по-дълъг период от 2-3 дни. Сега обаче той замина на студентска бригада в САЩ и аз останах тук сама. Поддържаме връзка чрез ICQ, а понякога си говорим и чрез Skype, но не е същото. Досега не сме си говорили двамата чрез такива програми, не сме си писали дълги e-mail писма...Страхувам се да не се отчуждим за тези няколко месеца. Възможно ли е това да стане или напротив - този вид комуникация да внесе във връзката ни някакво разнообразие? Михаела Здравейте Михаела! Още в началото на въпросит Ви, ясно се вижда закономерността, че най-характерното от връзката определя като логично следствие и възникването на страховете за нея. При Вас това е активното потдържане на близост, което от своя страна е позволявало всеки да има определен контрол над партньора си. Имали сте голяма доза предвидимост и сигурност в отношенията си. Получава се една хармонична улегналост, която е трудно достижима за партньори, които са принудени или са решили да имат по редки контакти. Така че загубата на такава стабилност, която е била начин на живот няколко години, може да се превърне в стресиращ момент, който изисква адаптация, както от Ваша страна така и от страна на партньора. По начало жените са тези, за които се мисли, че искат да са непрестанно обгръщани с внимание и присъствие. Те най-често са тези, на които е вменявано отправянето на недоволство към партньора им, че не отделя достатъчно време или че ги оставя сами. Мъжът по стереотипни разбирания е този, който има нужда от по-голяма доза свобода и самостоятелност. Е, това е свързано и с тривиалните разбирания за мъжкия и женския образ. Всъщност, при всеки нуждата от внимание и присъствие на любимия е индивидуална и зависи от етапа, в който се намира развитието на връзката. Когато обаче партньорите са свикнали на един тип близко общуване и то се е запазило и след началото на връзката в по-улегналия етап, то тогава при поява на необходимост от временно разделяне, и двете страни ще са изплашени за бъдещето на тази връзка. Привикването към подобна нова ситуация е трудно и изисква промяна в нагласата към общуването с партньора. И в двете страни се прокрадват съмнения за чувствата и дори за верността на любимия. И това е напълно разбираемо-та кой би искал да загуби нещо прекрасно, което сам е съградил? И именно тези мисли провокират чувството на самотност, за което споменавате. Още повече, че Вие оставате със старият начин на живот, но без главният му пълнител, а приятелят Ви има огромна промяна, която като че ли във Вашите очи му помага да се справи по-лесно с временната раздяла. Така или иначе Вие взаимно трябва да изтърпите този период, но благодарение на технологичния напредък имате прекрасна възможност да общувате пряко в реално време. Само си представете чакането на писмо по пощата с дни! Така че ICQ е по-скоро прекрасен начин да се подтържа близостта. Реално погледнато хората се отуждават дори и когато са на една ръка разтояние-физически са заедно, а духовно далеч. Ето затова всичко зависи от двустранното Ви желание и поведение в тази ситуация. Когато и двамата сте активно насочени към другия, споделяте и си имате доверие въпреки разтоянието, то тогава близостта Ви ще се запази, дори ще е по-желана от всякога. ICQ би могло да има и притегателна сила, ако обмисляте заедно плановете за бъдещето и дори общувате еротично чрез него. То може да Ви позволи да откриете нови страни във всеки от Вас и да предизвика нов интерес, пък и лесно се свиква. Така че може би именно ICQ, в някои случаи би могло да опровергае поговорката: “Далеч от очите-далеч от сърцето”:)