Здравейте! Имам връзка вече пет години с един човек. Живеем заедно и дори обмисляме да се женим.Поставили сме си цели, но нежността изчезва..

Здравейте! Имам връзка вече пет години с един човек. Живеем заедно и дори обмисляме да се женим. Спомням си първите две години - бяха период на романтизъм и обич. Днес и двамата сме затрупани от много задължения.И двамата под взаимно влияние се стремим да вървим напред, в резултат на което работата се увеличава, а ние все по-малко имаме време за себе си. Поставили сме си цели, но нежността изчезва...И двамата седим на компютрите си вечерта и по ICQ си говорим повече, отколкото на живо. Не знам...знам че не можем да се откажем от това, което сме започнали, но не знам как да балансираме нещата. Явно не умеем? Имате ли някакъв съвет за нас? Марияна, Д. София Здравейте Марияна! Началото на връзката е обагрено със силни емоции-всичко е вълнуващо и романтично. Този период е естествен преход към стабилността на взаимоотношенията в двойката. Той позволява да се опознаем, приспособим един към друг и отпуснем, а в последствие и да се привържем трайно към любимия. Така че това е време на хармония, но и време на вълнуващи разтърсвания. Често след този етап се връщаме с тъга назад и в спомените си доукрасяваме изживяванията и мислим, че те са безвъзвратно изгубени. Всъщност, в двойка, която остава стабилна след този бурен период, всеки е оценил правилно индивидуалните си различия и е способен да проявява толерантност към партньора си. Това е залог за още по-голяма стабилност и тук се появяват мислите за брак, както е и при Вас. Само че именно тези мисли и планове включват един механизъм, да го наречем “отричащо опипване”! Изведнъж започва едно подробно сканиране на връзката:”Това ли искам, с този човек ли, сега има рутина, а после...?” Толкова много стресиращи въпроси и толкова вторачено вглеждане във взаимоотношенията. Ето затова връзката ни се струва по-скучна, партньора по-отдалечен и възможностите ни за близост изчерпани. Това е своеобразна проверка, която да ни гарантира правилността на решението за бъдещето ни. Като намесим и стереотипите, които всеки е срещал за брака и дългите връзки, че те са убиец на любовта, че всичко става навик...., как тогава да погледнем на всичко това като на път към създаване на трайна близост, обич и уважение? В описаната от Вас ситуация, Вие сте стигнали до момента, в който всеки от двамата е започнал да развива себе си, а с това и връзката и интереса на партньора към себе си. Това е правилният път, но Вие двамата не го експлоатирате достатъчно ползотворно. Наистина работата много често изчерпва силите ни и емоционално изтисква. Това изтласква на заден ред романтичните пориви и малко по малко ставаме делови с любимия. Стигаме до дилемата-дали да се развиваме и изграждаме стабилни основи (финансофи, професионални) за партньорството и брака или да ограничим заетостта си и да намерим повече време един за друг? И в двата случая можем да имаме последващи проблеми. В първият, докато градим стабилност може да изпуснем връзката си, а във вторият, партньорството ни може да се разпадне поради проблемите, идващи от личната професионална неудовлетвореност или ред други злободневни материлни въпроси, които изкачат, когато работим по-малко и получаваме по-малко. И двете ситуации са истинска черна дупка за взаимните чувства на близост, уважение и любов! Така че с право търсите баланс, но той няма да дойде изведнъж или само от един психологически отговор! Необходими са конкретни действия! На първо място си спомняйте често, че работата никога не свършва - хората отдавна са го казали, но хубавите мигове, които пропускаме не се връщат. Наистина в днешно време трябва да си активен, креативен и плодотворен в работата си, за да успяваш и да си конкурентноспособен, но не винаги многото ангажименти са равни на високо развитие и успеваемост. В тази светлина, преразгледайте кое е значимо от тях за Вас и кое е излишно и го правите само защото сте обещали. Това би могло да игнорира доста от задълженията, които “изяждат” времето Ви един за друг. Наред с това можете да изпълните една много приятна задача, която ще Ви помогне да оцените общуването помежду си и да възвърне емоционалността в него. Както казахте, Вие говорите повече през ICQ, отколкото очи в очи, ето затова използвайте определени теми за разговор. Например: споделете какво сте харесали в приятелят си още в началото. Разкрийте в ICQ-то своите емоции и преживявания тогава. Това ще събуди нов тип романтика. Продължете да правите такива взаимни виртуално - емоционални споделяния, те постепенно ще възвърнат топлината между двама ви. Обсъждайте пак в Q-то и какво ще правите след като свършите работата си, измисляйте съвместни планове. Тези разговори трябва да станат част от работният процес и от самите Вас. След като това се случи изключете своите ICQ и вижте как ще се почувствате и колко ще издържите без тези разговори. Нищо чудно да почувствате по - силно нуждата си едихн от друг и да напуснете местата си пред монитора, за да бъдете очи в очи с партньора си. Желаем ви успех:)