Искам да ви попитам, възможно ли е човек да бъде истински влюбен само по интернет?.......

Здравейте! Искам да ви попитам, възможно ли е човек да бъде истински влюбен само по интернет? В смисъл, да не са се виждали двама души никога на живо, но любовта им да е истинска и стабилна въпреки това? Възможно ли е такова ... "чудо"? И прекалено много ли могат да бъдат пречките, тази връзка да бъде пренесена и на живо? Зравейте! Животът ни става все по-динамичен и напрегнат. Времето ни е в огромен дефицит и липсата му предизвиква стрес у нас. Ето затова все повече хора разчитат на Интернет, чрез който да намерят обич и да осъществят и развият връзка. Тази тенденция търпи активно развитие, а възрастовата граница на търсещите близост в мрежата пада галволомно. Всъщност какво прави човек в нета, когато търси своята половинка?: Той извършва същите постъпки, които са характерни и за реалното общуване. Оглежда се за партньор, който да отговаря на определени характеристики: визуални, духовни, съвпадение на интереси, ниво на интелект.....Всичко това са елементите, на които се базира възможността за осъществяване на близост. Така че, защо да не могат да възникнат чувства в Интернет и те да са истински? Каква обаче е разликата тук?: Виртуалното пространство дава много по - големи възможности за избор. Измежду хилядите профили, задали своите търсения и характеристики, може наготово да се избира и пресява подходящият. Този приемлив образ, който се подбере или няколко едновременно, идеално, според дадените описания, ще пасне на потребностите и дефицитите на търсещия. Защото, както знаем дефицитите в личността пораждат целенасочени действия, които търсят попълване. Това до тук е нормално - и в реалността, когато сме самотни търсим сродна душа, когато искаме да сме обичани, търсим любов....Само че именно тази свобода и голям избор на образи може да направи неприятен “номер” на всеки. Хората се стремят да покажат своите най - добри страни, а в мрежата те са подпомогнати неимоверно от нейната специфика. Всеки използващ активно нета знае за тези привилегии: да се предсатвяш за това, което искаш и възможността да скриеш по нещо. От другата страна, потенциалният виртуален партньор, формира представа и я попълва отчасти с фантазни и желани елементи. Така постепенно се зараждат и чувствата. Те наистина могат да са силни, истински и трайни като представи и изживявания, защото думите са един от най - мощният проводник на емоции. Въпросът е, че в един момент виртуалното общуване не е достатъчно и сетивата не са удовлетворени от подобен род взаимодействие. Всеки от двете страни иска повече, но има и опасения. В този етап възникват и реалните пречки, за които питате. Както казахме, всеки е създал собственият си образ, къде откровено, къде с малко “пластични корекции” и когато трябва да го пренесе извън виртуалното, започва да изпитва съмнения дали да се открие и дали ще бъде приет. Отсрещната страна може да има същите страхове. Наред с това се появява и обратният ефект, свързан с профилите. Идеализирането на виртуалният партньор може да претърпи крах и идилята и щастието да се сринат. Не трябва да се пренебрегват и очакванията на всеки от двамата виртуално влюбени. В нета те могат да са активни и да не чувстват заплаха за личното си пространство, но в действителност да са свикнали на по - голяма доза свобода и да се чувстват застрашени от преноса на чувствата на живо. Единият би могъл да има нагласа за определен тип протичане и развитие на връзката, а другият да не ги споделя напълно. В нета тези различия могат да бъдат туширани, тъй като, както казахме там по - често градим идеален образ, а в случаи, когато сме реални перспективата за истинско съобразяване с чужди изисквания е по - далечна. В един момент пренасянето на всички тези виртуални емоции в реалността би могло да подейства като студен душ или като излизане от една приказка в селенията на сивотата, от която именно сме бягали. И все пак нета събира много хора и ги прави щастливи не само в своето кибер пространство. Това означава, че те наистина са били един за друг и са съумяли да проектират себе си правилно в представите на другия. Така че, ако има изграждане на реалност и откритост в паралелният свят на информационните технологии, то се формират правилни и еднопосочни очаквания от двете страни и съвпадащи си нагласи за реалната връзка. Това са възможностите и необходимостите (прости и в същото време сложни), за да прехвърлим интернетската любов в реалното си битие.