Интервю на Ани Владимирова за в-к"Марица" по въпроса - Пловдив и убийството на Маргарита

Когато през декември 2003г. анонсирах благотворителната акция по психологическа диагностика на деца от 5 до 15г., бях притеснена, че времето няма да ми стигне за останалата работа и поставих лимит – 100деца. Просто съдех по работата си в София. Когато работех като детски психолог, в рамките на първия учебен срок от учебната година консултирах по над 500 деца и родителите им… Сега, когато се занимавам и с фирмена психология, и с терапия он-лайн, продължавам да имам много деца за консултиране, които идват, препоръчани от хората, с които работех преди повече от 5 години. Някои от “децата”, за които ме търсят са на над 25 години. Казвам всичко това, за да разберете колко различно и изненадващо за мен се оказа това, което се случи в Пловдив. До момента съм консултирала около 30-тина деца, при това Коледа отдавна мина, не съм спирала да коментирам с хората, с които работя в Пловдив, че продължавам да го правя безплатно, дори и заради това, че децата още не са 100… Всички деца, които съм видяла до момента имат сериозни психологически проблеми, а родителите на много дори не подозират и са ги довели “просто защото било безплатно и да видят как са…” Странни за мен бяха много от “проблемите”, които изтъкваха родителите: “Ами той е лош. Казвам Ви – ако беше сега, нямаше да го родя! Яд ме е, че нямам роднини да го пратя някъде в чужбина – Чуваш ли ме? За тебе говоря…” – това е реплика на майка с видима възраст около 30-те, красива, елегантна…към 5 годишния и син….Друг пример с по-голямо дете беше с баща, довел 12-годишния си син, за да търси “начин да му премахне мързела и срамежливото поведение”. “Диагностиката” на детето започна с половинчасова интродукция от бащата: ”Аз винаги съм бил отличник, имам две висши образования, можех гол да спортувам на минус 20 градуса…” и много, ама много дълъг монолог за собствените му неземни почти качества. Ние с детето (единствено и разбиремо подтиснато) бяхме “поучавани” без право на прекъсване от разхождащия се около нас баща, докато седяхме чинно и всеки мой опит да попитам: ”Извинете, ние сме тук за да обсъждаме Вас или сина Ви?” беше прекъсван от думите: ”Госпожо, не ме прекъсвайте – изяснявам случая.”… Ако изключим клинични проблеми като епилепсия, гранична олигофрения и задръжки в психическото развитие, които са резултат от болестни състояния (а такива деца имаше и те бяха перфектно описани от психиатрите, работещи в града), то децата с поведенчески, емоционални и обучителни проблеми (извън горепосочените) бяха в изобилие. За мен основната причина е в липсата на разбиране и заинтересованост от психичното здраве на децата. Коментарите на родителите при въпрос от моя страна “Колко често му казвате, че го обичате, играете ли понякога заедно и т.н.” бяха от типа:” Ами то е ясно, че го обичам – знаете ли колко е глезено – всичко му е осигурено…” Направи ми впечатление една почти работна фраза у родителите: “Той/тя не е благодарен!” Е, ще ми е трудно и с известна болка ще го коментирам, но на мен ми е много тъжно за децата, които минаха на диагностика и частно казано – мисля, че никой родител, който чете тази статия не бива да си казва:”Е, аз не съм такъв!” Обяснявам си тази ситуация с известната рецесия на града, с грижите за базовите потребности на децата като приоритет, с огромния невротизъм в” битката за оцеляване” на самите родители и учители (та помислете си колко нисък е престижът на професията от години вече…) Най-лесно е да “посочим” виновен, но ние психолозите знаем – за всяко поведение има ЛОГИЧНИ и ОБЯСНИМИ мотиви, които са като навързани и въвличат бавно и полека хората в една “игра”, на която без профсионална помощ не можем като че ли да излезем от правилата. Вчера на предварителния ми разговор във връзка с инцидента в града, аз казах на журналистката – “Жалко, понякога трябва а се случи нещо такова, за да раберат хората, че на пръв поглед дребните поведенчески проблеми на детето ще “израстнат” с него в големи. Дано сега разберат родителите “неудобните” ми въпроси от типа:”Чакайте, Госпожо, нима детето Ви е виновно, че сте го родила? Дразни Ви, че стои пред телевизора, а там не го ли слагате Вие, когато не искате да Ви “пречи”? “Лъже Ви, а доколкото разбирам Вие редовно лъжете съпруга си, че не сте прекарала половин ден в кафенето с приятелки и детето го вижда и знае? “Искате да е активен и по-общителен, а Вие някога дадохте ли му възможност да се изкаже и да постигне нещо на фона на вашето “величие”?….Да продължавам ли? Започнахте ли да познавате себе си? А сега да ви разкажа ли за “примера” на учители, които закъсняват редовно за час, говорят по телефона в часа, “приятели” са с родителите на някои от децата и си пият кафето….? По-нататък е телевизията и медиите. Преди 6 години второкласник скочи от втория етаж на училището, в което консултирах. На въпроса “Защо го направи?” Той отговори много “логично” – “Ами и Жан Клод го прави.” Наскоро четох за “последовател” на Хари Потър – този път от петия етаж. Става все по-високо и “естествено” за “свръхчовеците”. Преди няколко години имах поредица от 10-тина девойки от видна столична гимназия – все деца на известни личности. Родителите ми ги доведоха притеснени, че момичетата извършвали странни, като че ли сатанински ритуали, докато един ден ги хванали да си режат ръцете с ножове…Какво разбах накрая за причините ли – ами бяха фенки на филма “Вещи в занаята”…Но по-интересното е ЗАЩО – защото не бяха “порастнали” и още им се играеха “игри”, ама хем като за големи, хем да са като приказки…хем накрая се оказват опасни… Понякога се чудя защо трябва да се случи наистина нещо такова, за да разберем, че децата ни страдат, че са самотни, че са объркани, че имат нужда от любовта, времето и вниманието ни не само като храна, дрехи и подслон, защото нали виждате какво става когато получават само това – започват да го смятат за най-ценно в живота и са склонни дори да убиват за него, а ние го кръщаваме “завист” за по-кратко. Прочетете пак внимателно материала по случая и ще видите изразите: ”…бяха страшно завистливи – просто търсеха къде да излеят злобата си” и мултипликацията на агресията в съучениците “и доживотен затвор им е малко…трябва да бъдат изселени…” А сега се замислете ЗАЩО – това е най-важният въпрос, отговорът на който ще спаси мултипликацията на злото!