"Интервю с Ани Владимирова, което е преобразено до неузнаваемост. Предлагаме оригиналът и обещаваме повече да не даваме изявления в тази медия"

„Паметта на пениса” „По улицата вървял мъж. Срещнал жена. Пенисът му веднага реагирал с възбуда. Жената му казала „Здравей”. Чак тогава се сетил, че я познава интимно от миналото” (нещо такова бешеJ) Въпросът към мен: Защо? Какво се е случило всъщност? Пенисът ли помни по-добре от личността? Тази история е символна до голяма степен и илюстрира отношенита между подсъзнателно и съзнателно в човешката психика. Подсъзнателните инстинкти и влечения са изградени за милиони години в човешкия опит и гените ни. Те не се подлагат на преосмисляне и критика волево от човека. Те са доказани в еволюцията на вида и чрез кодиране на стратегиите за оцеляване. Подкорието на мозъка реагира светкавично на миризми, движения, информационни послания, които и най-мощният компютър не би могъл да анализира толкова перфектно. Цялата тази обработка е предназначена да избере и продължи оптимално оцеляването на индивида в средата и сред другите индивиди . В по-горната история виждате колко по-бързо от моето описание на смисъла на тази „памет” реагира пенисътJ За разлика от подкорието, кората на мозъка е „гордостта” на човешкия род. Тя го отличава епохално от другите видове като му дава мисленето, прeдставите, фантазиите и какви ли не още „екстри” за усложняване на „скучното” природосъобразно съществуване. Е, тя му е донесла и екстри като перверзиите, волята за власт, страстта към притежание... Така се стига и до по-горния феномен от историята. Повод за запознанство ли е сексът? След какво междуличностно общуване остават и колко трайни са спомените от него? Къде в тая случка е културният шок? - Ами в онова величаво човешко понятие “познание”J. Познанието, което позволява на човешкото същество да превъзхожда природата, законите и логиката и! Познанието, което позволява да вземаме самоубийствени глобани решения, да даваме критични оценки на себеподобните и да решаваме съдбата им от позицията на компетентността си… Логично е да ме попитате: “В тая апокалиптична картина няма ли място за хармония и добруване между съзнателното и подсъзнатeлното?” Има, разбира сеJ. Всеки един от нас извървява индивидуално тоя път до помиряването им. С колко проби и грешки и с колко променлив успех зависи от индивидуалността на човека и жизнения му път. В този смисъл ще ви преведа и това, което се случва в по-горната ситуация: Пенисът казва – “Ето шанс да продължиш рода и името си, ето шанс да не си сам по пътя си.”, а личността разбира :”Брей, аз съм го бил проиграл, а то е било шанс. Защо така не ги разпознавам възможностите?” Лошата новина от историята – лимитирани сме в пространството и времето. Възрастта ни върви еднопосочно, а територията е с краен брой индивиди от другия пол в подходящата възраст. Добрата – пенисът има по-добра памет от нашата!