На 19г. съм и не съм целувал никога момиче. Не съм някакъв грозен или неприятен, даже едно момиче в чата ме хареса .......

Здравейте! Първо искам да Ви кажа, че този сайт и форум помага на много хора. Четох във в-к “Компютри” една статия и от там разбрах за Вас-наистина ми харесва това, което правите за хората. На 19г. съм и не съм целувал никога момиче. Не съм някакъв грозен или неприятен, даже едно момиче в чата ме хареса (без изобщо да съм помислял да я свалям или нещо подобно), е без да си пращаме снимки. Нищо не се получи – много сме различни. Не излизам с приятели, защото май нямам такива. Е, има и такива, с които като се видим си говорим, но нито ходя някъде на кафе с компания или просто на вън с приятели, защото никой не ми предлага. Тези, които познавам пък вече не ги търся да излезнем - то и те щом толкова се сещат за мен....Май повечето от тези, които познавам мислят за пиене, жени, как да се направят на по - тарикати или нещо повече от теб да се покажат в по - добра светлина....такива не са истински приятели. Има и такива, които мисля за свестни, но си общуваме на баскетбол, а не излизаме някъде така да обсъждаме нещо или да си говорим (имаше нещо такова когато бях 7-8кл) На дискотеки не ходя, защото пускат само чалги и подобни за мен неприятни неща, а и няма с кой – 98% слушат чалга. Като прибавим, че не пуша, алкохола не ми е необходим и не обичам да съм на много шумни места за дълго време (дискотеки), кръгът на хората, с които ще ми е приятно да съм, както и на тях се стеснява. Някакви съвети? Здравейте! Ще започнем отговорът с една препратка към Вашето самочувствие. Описвайки взаимоотношенията с момичето, Вие все едно говорите за себе си чрез друг човек, който ви е казал- “не си грозен, приятен си”, а Вие сам не си вярвате, въпреки че отвън това Ви е наложено почти като етикет за образа Ви. В същите тези взаимоотношения, Вие казвате “не се получи - много сме различни”, а всъщност различието като повод да не се развие дадена връзка е един вид оправдане за страха ни от неуспех и разочарование. Усета за това Ваше различие се наблюдава и в другите Ви взаимоотношения - “нямането на приятели” отразява и типа себевъзприятие. Когато се чувстваме различни, то се възприемаме и като неприети, като хора, които трябва да си стоят по - встрани. Така не се реализира приятелска близост дори и с хората, които виждаме като свестни. Всъщност, все едно през цялото време се опасявате, че може би ще досаждате и така предварително отхвърляте възможността да възникнат допирни точки между Вас и хората, с които общувате бегло. Тази страна на поведението се вижда ясно в твърдението, че другите не се сещат за Вас и не Ви канят да излезнете. В тази светлина е много важно и какви сигнали давате Вие за готовност да се забавлявате с тях. Ако сте дистанциран и отричащ всичко по – различно с досада, то хората ще се отказват от излизане и забавление с Вас – те също ще се чувстват неприети. Замислял ли сте се Вие сам да дадете идея на тези познати, с които се срещате на баскетбол, да излезнете на друго място? Много често избягваме инициативата, поради страх от отказ, защото той се приема и като отхвърляне. Доста хора си стоят в относителната самотност и поддържат бегли познанства, именно защото близостта с другите носи със себе си рискове. Вие споменавате и за поведението на повечето от познатите Ви ( алкохол, цигари, чалга....), е това действително не е поведенчески модел, към който да се стремите. Хората са различни, средата и възпитението, ценностите са им разнообразни и преди да ги отричаме напълно, трябва да се опитаме да ги разберем: Какво им носят, какво постигат чрез определено поведение? Така например ”тарикатското” държание и стремежът да се “направият на повече от теб”, е своеобразен метод да се избегне неувереността, която е стаена във всеки тийнейджър. Естествено, не е нужно да влизате в групата на “отворените”, но все пак е хубаво да отворите един малък прозорец, през който да съумеете да видите, че и сред тях може да има приятели, че всъщност и те могат да имат по - разнообразни интереси, но външото им поведение е адаптивно за средата, в която се намират. Що се отнася до дискотеките, то това е лично предпочитание и въпрос на музикален вкус, но ако съчетаете своята активност по посока на хората, които харесвате и дадете предложение да излезнете, то има много места, на които няма чалга и обстановката е приятна. Действително това е активната позиция, която би било прекрасно да заемете, но преди това трябва да започнете постепенно да възприемате различността на хората около Вас. Естествено е, че не всеки може да случа рок, джаз и да се интересува от наука или поезия, но дори и в най – елементарния на пръв поглед човек, може да се открие нещо интересно. Така че започнете да се учите да опознавате и другото лице на чалгаджиите и тарикатите, така ще започнат да Ви дразнят по – малко без да ставате като тях. Междувременно не отлагайте и дайте инициатива за съвместо излизане. Не чакайте да Ви поканят - другите няма как да знаят, че искате да споделите свободното си време с тях. Естествено трябва да се съобразите с индивидуалните заетости на познатите си, така няма да се чувствате отхвърлен, ако случайно откажат. Всичко трябва да е спонтанно, а след това ще се появят и момичетата, но не от виртуалното, а от реалното. Успех?