Чета рубриката ви всяка седмица и отдавна искам да ви задам един въпрос.Занимавам се с интелектуален труд. Работата ми доскоро спореше, но от месец-месец и нещо не е така...
Здравейте! Чета рубриката ви всяка седмица и отдавна искам да ви задам един въпрос. Занимавам се с интелектуален труд. Работата ми доскоро спореше, но от месец-месец и нещо не е така... Разделих се с човека, който обичам и все още преживявам тази тежка за мен раздяла. Дори като съм на работа мисля за нея, а тя както и преди стои в ICQ, но вече не си говорим, както беше преди. Винаги съм и казвал, че тя е моето вдъхновение за мен, но осъзнах, че това е така чак, след като се разделихме... Трудно ми е да се откъсна от мислите по нея, но не успявам. И това ми пречи на работата. Работя без желание, ставам сутрин без желание...Правя грешки в работата, общо взето съм като муха без глава. Не знам как да преодолея това състояние, а вътрешно май и не желая. Но се налага и трябва да се стегна! Дайте ми съвет...не искам да губя и работата си. Любо, София Здравейте Любо! След раздяла с любим човек е нормално да се изживее един период, в който усещанията са едва ли не като при боледуване от тежка болест. Това “преболедуване” заздравява психиката, помага ни да се адаптираме към новия тип живот и да осмислим ситуацията. Когато преминем този етап успешно, ние сме го направили благодарение на правилните изводи и положителните поуки, които ни дават нови насоки в поведението ни. В другият случай, когато “зациклим” дълго в тягостните чувства и болката разсте, то тогава наистина се нуждаем от споделяне и подкрепа , която ще ни даде нов поглед на събитието. Тъй като малко знаем или почти нищо за Вашата предистория и за предишните Ви връзки, то ще започнем отговора и анализа конкретно за описаната от Вас ситуация. Между редовете на въпросът Ви се чете начинът, по който възприемате раздялата, а имено като крайно отхвърляне на Вашата личност, отхвърляне на очакванията, на плановете и на всичко, което сте дали. Ето затова и мислите Ви са толкова болезнени. За Вас това е травматично изживяване, което Ви кара постоянно да пренареждате събитията, да търсите отговори, да си задавате въпроси, да си спомняте постъпки, грешки....Попаднали сте в един доста болезнен цикъл, който е подчинен изцяло на емоции и то не какви да е, а отрицателни - обида, нараненост..Чувствате се все по - отчаян, поради факта, че задълбавайки в тях, подсилвате стаеното усещане, че не сте успял, че не сте вече харесван. Губите самочувствието, заедно със самообладанието си и така “зацикляте” и в другите социални сфери. И всичко това главно поради изкривената и почти паническа нагласа към раздялата, която във Вашите очи е отхвърляне - зачеркване! Нека видим какво всъщност имате и какво хубаво сте спечелили от тази ситуация? Излезнали сте на ясна права, а това е основното за ново целеполагане. Вместо това, Вие живеете в миналото. Не виждате, че раздялата Ви е дала много повече шансове и разнообразни избори. Вместо това, Вие сте затворил всички врати към тях и искате старият си избор, защото той е бил спокоен и сигурен за Вас.! И така, сега Вие имате много повече варианти за реагиране, имате свобода, която можете да използвате за своето развитие и прекрасни условия да си докажете, че можете да разчитате на себе си. Естествено не бива да забравяте, че ви очакват много положителни изживявания, ако съумеете да ги допуснете зад вратата на сегашното си отчаяние. Криейки се там, можете да пропуснете новите тръпки и изненади, а те са горивото на живота. Погледнете в бъдещето и си създайте своеобразен план, който разбира се да не е натоварен с преголеми изисквания. Имате толкова много възможности, които са далеч от миналото. Желаем Ви успех !:)
