Аз работя като програмист. Вечер се прибирам каталясала и единственото, което правя е да гледам малко телевизия и да си лягам рано. Това обаче, не се харесва на моя приятел, който работи в сферата на строителството........
Аз работя като програмист. Вечер се прибирам каталясала и единственото, което правя е да гледам малко телевизия и да си лягам рано. Това обаче, не се харесва на моя приятел, който работи в сферата на строителството. Той стои до късно и вечно недоволства от това, че си лягам рано. Обиковено казва "И аз съм работил цял ден, защо аз не съм така изморен като теб, след като цял ден си седяла на едно място?". Логично ли е? Може ли интелектуалната умора да е по-силна от физическата? Здравейте! Въпросът, който задавате, всъщност е и препратка към възможностите за балансиране и разбирателство в двойка с твърде разнородни занимания в двамата партньори. Нека започнем с разликите в особенностите на единия тип работа – интелектуалната и другият тип – физическата. Интелектуалният труд, както знаем, обикновено е свързан с по – малка костно - мускулна активност. Това стои и в основата на масовата заблуда, че хората, които работят “на бюро” се изморяват значително по - малко. В конкретния случай професиите, свързани с информационните технологии, изискват от човека една специфична комбинативност, която включва в себе си креативност, способност да се съчетават редица технически познания, постоянен поток на вниманието, съсредоточеност......Всичко това оформя работната ситуация като едно постоянно търсещо напрежение, което трябва да реши определени задачи или затруднения. Възтановяването от такава натовареност е доста по - различно от обикновеното физическо отморяване. Както се знае, нервните клетки не се регенерират както останалите клетки от нашето тяло. Това предполага и много по - щателно отношение към възможностите да се възстановяваме след умствен труд, който е ежедневен. Обикновено най- ясният признак за умора след такъв тип дейност е сънливостта. Сънят наистина е добро лекарсто, в противен случай няма възстановяване, започваме да губим бързината на мисловния си процес и ставаме най - малкото разсеяни. Каква е ситуацията от другата страна с Вашият приятел, който има предимно физическо натоварване в работният си процес? Естествено и в този тип труд е необходимо да се вземат решения и да се осмислят определени положения. И тук могат да се правят грешки от умора, но основното е натоварването на костно - мускулният апарат. Психиката не е обременена до такава голяма степен и това оставя значителни ресурси, които в последствие помагат при възтановяването на силите. Именно за това, Вашият приятел може да стои до късно и да се чуди и не разбира факта, че Вие можете да сте изморена повече от него. Действително умственото изтощение би могло да е в много случаи по - силно от физическото, дори само поради факта, че възстановяването на психиката е по - сложен процес. Много от хората, които се занимават с интелектуален труд, след натоварен работен ден се оплакват, че се чувстват “все едно са орали на нива”. Тук няма да задълбаваме с областта на физиологията и неврологията (макар, че те са свързани с психологията), а ще се фокусираме върху взаимоотношенията в една такава двойка, при която естеството на работа създава едва ли не различен режим на живот. Обикновено, както изтъквате и Вие във въпроса си, неразбирането е от страна на човека, който работи предимно физически труд. Това е нормално, защото както споменахме и в началото, хората общо взето свързват умората пряко с мускулното си изразходване и усещанията, които поражда то. Ето в тази насока двамата партньори трябва да се опитват да балансират различията в професионалните си заетости. Както знаем има една стара рецепта за отмора, а имено: редуването на един вид натоварване с противоположния. Това предполага толерантност между двамата партньори. Например Вие трябва да намирате време за фитнес или друг спорт, който Ви доставя удоволствие. Това ще влее нови сили у Вас и ще Ви активира. За Вашият приятел почивката може да е с предпочитано умствено активиране - четене на книга, гледане на любими филми, а ако желае да започне и обучение в насока за развитие на по – високо ниво в работата си. Естествено тези занимания, колкото и да са различни не е нужно да Ви разделят. Така ще споделяте много повече моменти на близост и няма всеки да се изолира в неразбирането си или чувството, че не е достатъчно пълноценен във връзката. Не на последно място, споделяйте всеки за своите усещания и нужди. Това разтоварва и намалява липсата, която може да чувства единият, поради честата умора на другия партньор. А що се отнася до времето, от чиято липса всеки се оплаква, то не забравяйте, че именно постоянното бързо темпо, което ние сами си налагаме,изморява и стресира най- много.