Аз съм момиче на 20г. и имам сериозен приятел от две години. Правим планове да живеем заедно. Не знам дали съм готова да заживея самостоятелно с него. Моля, дайте ми съвет как да преодолея това притеснение, защото искам всичко да е перфектно?

Здравейте:) Аз съм момиче на 20г. и имам сериозен приятел от две години. Правим планове да живеем заедно. Аз много го обичам и съм много щастлива с него,но проблема е там, че не знам дали нещата ще потръгнат в “семейното гнездо” Мисля, че това е голяма отговорност! Живеем по отделно, но си чатим постоянно и сме достатъчно близки, макар и разделени чрез компютъра. Не знам дали съм готова да заживея самостоятелно с него. Моля, дайте ми съвет как да преодолея това притеснение, защото искам всичко да е перфектно? Стъпката, която сте решили да направите и която е провокирала тревожността Ви, наистина е много важна. Всъщност от какво се провокира тази напрегнатост, обърканост и невъзможност да вземете решение? Източник на всичките тези изживявания е неизвестността, която ние не можем да контролираме. Съответно създаваме разнообразни представи за бъдещето си и доста от тях носят елементи на крушение. Именно съчетанието на тези представи с неизвестното, оформя страха, за който споделяте. Наред с това опасенията Ви се индуцират и от неминуемите клишета, които съпътстват междуличностните отношения, но които са и твърде ограничващи. Така например за конкретният случай, обикновено се казва, че хората си омръзват бързо, когато живеят заедно или, че след сключване на брак любовта постепенно угасва. Всъщност това зависи от самите нас, а не от промяната на местоживеенето. Дали с партньора или по отделно, чувствата пак могат да стигнат до разпад. Вие казвате, че съвместното съжителство с постонният Ви приятел ще е голяма отговорност. Тази нагласа наистина Ви прави много плаха и с очакване на необходимост от постоянно справяне с трудности и изпитания. Всъщност много по - прекрасно ще е, ако приемете тази нова позиция като възможност за постигане на по – голяма близост и по – пълноценно взаимно опознаване. Много от младите хора пред прага на подобно решение започват да изтъкват редица аргументи, в които се крие личната себенеувереност: Дали няма да се подразни от дадена моя черта, дали това или онова ще му хареса? Все страхове, свързани с откриването на лични характеристики и особености, които всъщност могат да се окажат привлекателни за партньора. Да наистина има много рискове, но те не са непреодолими. Трудности могат да възникват във всяка връзка на различни етапи. В началото на едно съвместно съжителство е твърде възможно да излезнат на яве доста различия, за които до преди това не сте подозирали, но именно това е пътят към истинската близост. Да успееш да разбереш и приемеш различията на партньора си и да не се страхуваш да откриеш себе си. Останалото е изкуствено подтържане и задоволяване на чувства, които стъпват по крехък лед под който се крият страховете и личната неувереност. Що се отнася до това, че и двамата сте живяли до момента с родителте си, то това не означава, че ще сте абсолютно безсилни да се справяте с трудности. Родителската подкрепа е прекрасно нещо, но не е достатъчна за изграждане на собствени твърди позиции, които да Ви позволят да успявате и да сте удовлетворени. Казвате, че не знаете дали сте готова за подобно съвместно съжителство. Разбира се, че отговорът си стои във Вас. Вие ще сте готова в момента, в който наистина кажете “да”, когато и да е то. Тогава постепенно ще започнете да се учите да поемате отговорностите за постъпките си и да приемате последствията от решенията си. Опитът е най - добрият учител, но не мислете, че ще правите само грешки! Вие ще натрупвате много повече положителен опит и увереност, които ще Ви помагат да се изправяте все по - сигурно пред нови трудности и да постигате успехи. Нищо не идва изведнъж и рядко има перфектни неща, както искате да бъдтат при Вас. Най - перфектното ще бъде да съумеете да се насладите на взаимността и близостта с Вашият партньор, да приемате взаимно различията си и да търсите все нови неща един в друг. Така заедно ще преодолявате възникващите проблеми, които са житейска неизбежност.Е, а ако компютърът ви липсва, за да се чуствате по-заедно, то можете да седите и двамата пред него - това доста сближава:)" Желаем Ви успех.