Каква е готовността на българина да посещава психотерапевт?Смятате ли, че приятелските съвети могат да бъдат вредни и защо? Въпрос от читател на в-к "Компютри"

Здравейте! Искам да ви попитам нещо. Какви са наблюденията ви относно готовността на българина да посещава психотерапевт? Според мое лично мнение, българинът има склонност да споделя за проблемите, които го терзаят с приятели, но не винаги приятелите дават правилни съвети... Смятате ли, че приятелските съвети могат да бъдат вредни и защо? И какво отличава терапията проведена от специалист от приятелското споделяне и търсене на съвет? Кой днес има най-голяма нужда от психотерапия? Има ли рискови професии, заетите в които е добре да се консултират с психотерапевти? Все още в болшинството от българите се шири тенденцията да смесват психолога и психотерапевта с психиатъра. Наред с това се смята за срамно и се пази в тайна посещението при подобен специалист. Хората са свикнали да ходят на лекар при всякакви други заболявания, пряко свързани с физиката, но когато става въпрос за психиката, там ситуацията е доста по - деликатна и неизвестна. Заедно с това психическият проблем може да бъде “влачен” с години, без да се превиваме от физическа болка, но същевременно той бавно и сигурно подкопава всички сфери от живота. За него е много по – вероятно да си кажем: ”Ще опитам да се справя сам, няма да притеснявам другите, може да ме сметнат за луд...... “ Именно поради това сме свидетели на бум от психосоматични заболявания, които са пряко свързани с неразрешени и стаявани с години психологически трудности. Напоследък обаче този лед започна да се разчупва и все повече хора оценяват помощта на психотерапевта. Това са предимно млади хора, открити към новото и с различна нагласа към собственият си живот, който подчиняват на идеята за себеразвитие. Много правилно сте забелязали, че основна тенденция при появата на проблем е той да се сподели с близък, с приятел, а понякога и роднините остават на заден план. Разбира се ние не можем да негативизираме това, защото то има и своите положителните страни. Най - малкото самият факт, че си казал на някого за тревогите си, снема частично напрежението. Оттук насетне започват и въпросите: ”Какво да направя? Кое е правилното за мен и конкретната ситуация? Как да избегна негативното развитие и последствия?.....” И ред други питания, на които приятелите неминуемо могат да дадат отговор или поне съвет, но той ще е субективен, излезнал от техния личен опит в друга ситуация и време. Така че, това което е помогнало да един човек, няма непремено да постигне същият ефект при друг. Заедно с това, много често без да съзнават, нашите приятели оказват сугестиращо влияние чрез разказите си за подобни трудни ситуации на нашата и вместо да намерим път към разрешаването и, ние се стряскаме все повече. Впускайки се да изпълняваме приятелски препоръки, без да осъзнаваме дали те са съобразени с нашата нагласа, начин на възприятие на проблема и типични реакции, можем да задълбочим проблема си. Факта, че не постигаме успех със средствата на приятелите си, с които те са успели, неусетно може да ни заведе до ръба на кризата. Именно тук са и основните отлики между психотерапията и приятелският съвет. Както казахме, приятелското напътствие може да важи за един, но за друг да е неефективно, въпреки добрата воля. Приятелският съвет не би могъл да “изрови” същинските корени на проблема и да работи конструктивно за преосмислянето му. Психотерапевтът търси изначалният мотив, събрал след себе си множесто тревоги, по - малки проблеми и образувал в последствие един голям болезнен възел, около който може да се гради като защита целя стил на живот. Когато се лекува причината, а не следствието, то тогава резултатът е траен и симптоматиката не се появява при възникването на всяка нова и подобна на първата ситуация, която ни е накарала да търсим подкрепа. При психолога всичко това не става с готови съвети. Тук клиентът се бори за новата си нагласа, търси заедно с психотерапевта най- подходящата за себе си стратегия за справяне. Полага усилия и работи над всяка една част от проблема, оглежда го от различни точки и разбива старите и стопиращи развитието му възгледи. Всичко това позволява на човека, получил психологическа помощ, да съумява да се справя и с други проблемни ситуации, които неминуемо ще възникват в живота му. Така че психологическата помощ няма временно и еднократно действие, а играе и ролята на застраховка при появата на нови трудности и постигане на контрол по отношение на собствените реакции. И тъй като днес времето, в което живеем е твърде динамично, изпълнено с много промени, изискващи адаптация и водещи ни до стрес, то категориите хора, които имат нужда от психологическа помощ са твърде разнообразни. Като се огледаме около нас, ще видим, че още в детска възраст, а след това и тийнейджърите имат все по - голяма нужда от професионална подкрепа, а самите родители незнаят как да реагират адекватно спрямо отклоненията в поведението им. Всеки един човек, почувствал психически дискомфорт, неотшумяваща тревога и напрежение, невъзможност да се адаптира и да се справи с конкретен проблем има нужда от психотерапевт, за да го упъти към неговата лична стратегия за справяне. Що се отнася до професиите, които са особено застрашени от възникване на психологически проблеми и кризи, то те също са разнородни. От компютърният специалист, който е силно изолиран и има тесен кръг на общуване, което често води до самоизолация и загуба на активната способност да се общува на живо, до професиите, които са свързани с пряко взаимодействие с много хора и така изтощават, както и този тип работна заетост, която е свързана с носене на голяма отговорност. Но в която и да било сфера, за който и да е човек, основният принцип за получаване на психологическа помощ е, осмислено и напълно съзнателно вземане на решение да се посети психолог, както и готовност за открит разговор, който ще помогне на специалиста да изведе отправните точки за отстраняването на проблема. Защото тук не получавате готова рецепта, която няма да Ви научи да се борите, а Вие самите участвате в написването и, за да можете да изберете верният път, когато психологът вече няма да е до Вас.