Страхувам се децата ми да не попаднат на неподходящи хора в интернет сайтовете за запознанства и чатовете! Въпрос от читател на в-к "Компютри"

Здравейте! Искам да ви задам един въпрос, свързан с правилното възпитание на децата и най-вече научаването им да бъдат предпазливи в интернет и да не се доверяват на непознати хора. Можете ли да ми кажете кой подход е най-правилен. От опит знам, че забраната не върши работа, тъй като за децата забраненият плод е най-привлекателен. Основният ми страх е децата ми да не попаднат на неподходящи хора в интернет сайтовете за запознанства и чатовете. да, но не съм сигурен, че съм успял да измисля нещо добро:-(( В отговора си ще започнем от един факт, който определя описаният от Вас проблем, това е отвореността и възприемчивостта на децата и тийнейджърите към всичко ново около тях. Наред с това и липсата на достатъчно опит, който да е коректив във възприятията и общуването, правят децата една широко отворена врата за всякави влияния. Именно поради това те са доверчиви, но защо не с нас – родителите, които сме им най- близки и които им желаем само доброто? Нека видим първо какво се случва в нета и какво виждат там децата. На фона на познатите родители, които много често се свързват предимно с изисквания, забрани и очаквания, нета е място където няма подобни ограничения. Там срещаш хора, които са интересни, разбират те и имат сходни с твоите интереси. Те са умни, интересни и приятелски настроени – пълна противоположност на повечето родители, които от липса на време няма как да вникнат в интересите на децата си. И как тогава тази виртуална среда, която е толкова дружелюбна и е населена с такива разбиращи хора, да не предизвика доверие? Защо да не потърси детето точно там съвет, където няма да го порицаят, а ще му дадат няколко варианта и примери за конкретния случай? Факт е обаче, че много от децата в нета не различават реално възможността да се моделират образите за користни цели и именно тук е рисковият момент. Така на преден план излиза парадокса: от липса на доверие спрямо близките, към предоверяване на непознатите. А степента на доверие е пряко свързана със готовността за споделяне. Когато родителското доверие е частично или само изискващо, то детето няма как да почувства спонтанно желание да сподели с близките си. Вместо това, то ще започне да търси компенсация и запълване на “дупките” сред умните и дружелюбни хора от мрежата, защото те са такива в неговите очи. И чрез това ще избегне тревожността от възможното недоволство и отхвърляне на проблема или ситуацията от родителите си. Така че пътят действително не е забраната, той е в изграждане на близост. Всъщност близостта се изгражда с трайни и системни взаимоотношения между децата и родителите през целият им съвместен живот. Не е нужно само да се напомня какво е правилно и добро и кое е грешно и лошо – това са само списъци от правила и не са източник на близост. Много по - важно е да се достигне до желанията, вълненията, мечитите и страховете на децата. Когато малките хора са в по - ранна възраст те споделят много по - спонтанно и това е моментът, в който трябва да положим основите на доверителния режим в семейството. Тогава за детето родителите са силните и всичко можещите закрилници и именно поради това не бива да усмиваме, пренебрегваме и омаловажаваме споделените детски тревоги и вълнения. Необходимо е още от тази ранна възраст да ги приемаме сериозно и да създаваме нагласа, че сме готови да помогнем във всеки един момент, когато детето само пожелае. Тази тенденция трябва да продължи и в по - късна възраст и когато у дома вече си имаме тийнейджър, той ще с положителна нагласа спрямо споделянето с нас. В забързаносто си ежедневие много често родителите изпускат момента за близост в отношенията си с децата. Вниманието им се фокусира към това дали то е облечено и нахранено, а за другите неща няма време. И все пак в повечето случаи не е късно да се обърне страницата и да започнете да вниквате в интересите на синът или дъщеря Ви, да разберете какво му дава нета и да се постараете да му дадете поне частичка от това в реалното общуване. Много важно е взаимоотношенията между дете и родител да не са променливи в смисъл – да не сте актьорът, който когато желае и е в добро настроение става приятел, а когато не е в кондиция е наказател. Така детето Ви няма да има сигурност и предвидимост относно реакциите Ви в отделни ситуации и ще предпочете да не рискува с доверието си към Вас и ще го насочи към друг. Ето затова заложете на толерантноста и не прекалявайте с резервираността си. Децата са индивиди със собствена воля и ние можем само да им помогнем да изберат подходящото за тях развитие, но това не става с правила и забрани, а с разбиране и доверие.