Когато страдаме, но и осъзнаваме нуждата от промяна в поведението си. Въпрос от потребител на Namerime.com

Да приемем, че осъзнавам, че не съм съвършена. Да приемем, че знам, че голяма част от провалите във връзките ми са били по моя вина. Да приемем също така, че съм осъзнала, че изпитвам страх да се привържа, да обичам и да се държа мило и внимателно към даден човек, особено когато той ми показва, че наистина се интересува сериозно от мен. И така, приемайки за вярно всичко това, аз изгубих един човек, когото мога да нарека сега, със закъснение, загубената си половинка. Мога да си страдам по него от тук до края на света. Мога да си извлека поука и да не повтарям същите грешки с друг. И ето го и големият проблем: откакто скъсахме преди 9 месеца аз си страдам по него. Извадих си поуките и не бих ги повторила. Имам "ухажори", но нищо не ми трепва отвътре. Какво се прави в такива случаи? Аз съм реалист и знам, че е много малко вероятно този човек да се върне при мен. Но с начина си на поведение и отношение към хората, които показват, че ме харесват, аз оставам сама. Какво се прави в такива случаи? Здравейте! Обръщайки внимание на първата част от въпросът Ви, неможем да не изкажем поздравите си за самокритичното отношение към фактите и събитията около вас. От тук започва и пътят на промяната и развитието, стига да се потдържа правилен курс. Нека сега да се спрем на страхът от обвързване, за който споменавате. Всъщност този вид страх може да има много по – дълбоки корени, но сега ще се фокусираме само върху конкретната ситуация. Кога се страхуваме от обвързване? – Когато са ни наранили и след неуспешния опит прехвъляме старите изживявания в нови или бъдещи ситуации. Така изграждаме защита срещу повторно нараняване и пазим дистанция като считаме това за “печеливша” стратегия. Неусетно, обаче човекът, стремяш се към нас се изморява и рано или късно усилията му за развитие на връзката секват. Именно вкарването на теглилки в любовта е приоритет на страха от близостта. Във всеки един момент се питаме – дали аз не давам повече, дали няма да ме излъжат и да загубя - все едно сме в казино и правим залози! А в интимноста няма място за мерилки, тук те играят ролята на бягство от отговорността, която произтича от чувствата и партньорството. Наистина за някои хора този тип товар е непосилен, защото самите те немогат да се изправят срещу страховете си. Това, че сте приели своите несъвършенства, както се изразявате, все още не е достатъчно! И Вие сама осъзнавате негативното влияние на поведението Ви, спрямо другите хора. Една от стъпките, за да преодолеете това е да започнете постепенно да ставате по – открита с околните. Чрез това малко по малко ще изкоренявате страха си от това да не Ви наранят, да не Ви излъжат и да не дадете повече, а да получите по - малко. Наред с това докато сравнявате съзнателно или не всеки ухажор с бившият си приятел, нама да успеете да видите индивидуалността на човека, който се стреми към вас. Така че, позволете си да опознавате хората около себе си без предрасъдъци, идващи от миналия опит. Близостта не е страшна, не е опасно и себеразкриването, много по – страшно е в бягството си да не намираш път към другите, без да осъзнаваш, че сам се пазиш от тях.