Имам проблем! Всеки път когато тръгна с момче и много го харесвам, чувствата ми прерастват в много по- силни и започвам да го обичам! Въпрос от потребител на Namerime.com

Имам проблем! Всеки път когато тръгна с момче и много го харесвам, чувствата ми прерастват в много по- силни и започвам да го обичам. Но на последък момчетата, с които имах вразка бяха използвачи и искаха само да ме вкарат в леглото, но не им минаваше номера, защото моя добра приятелка винаги ме предупреждаваше и ми помагаше. И когато аз им откажех след известно време ме зарязваха и това ме караше да страдам, защото макар и да знаех какви са аз пак бях доста приварзана към тях. Приемам раздялите много трудно и много често изпадам в депресии. Какво да направя, за да не се приварзвам толкова много кам гаджето си? Здравейте! Много често хора с по - ранима психика и със склонност към зависимост се привързват бързо и силно към обектите на тяхните чувства. Защо наред с това тази привързаност и негативните събития, свързани с нея им носи толкова болка? Във Вашият случай е явно, че Вие залагате много на всяка следваща връзка. Подтикната от емоциите си, Вие имате големи очаквания, дарявате много чувства и се превръщате в своеобразно второ аз на любимия. От друга страна във Вас живее стаеното чувство, че можете да бъдете използвана. В този си страх се ръководите от чуждо мнение, макар и приятелско. Ако съберем тези две крайности можем да опишем една противоречива картина на стремеж към близост и взаимност и желание за защита, която провокира дистанция. Именно това противоречие много често обърква хората до нас и в крайна сметка те престават да полагат усилия за развитие на връзката. Друг основен момент, който се чете във въпросът Ви е болезненото изживяване на разделите. Обикновенно хората, които се страхуват от самотата най - трудно преживяват разделите. Когато една връзка финишира, за тях това е завършек на всичко около им за момента и те се отдават на тъга и негативизъм. Тук трябва да се спрем на един основен момент - чувството за самотност и категорията сам. За хората, които са неуверени и плахи е много по - лесно да са зависими – така рисковете и личните отговорности се поемат от друг, така те имат опора и свидетелство, че са значими за някой. Когато обаче връзката приключи те нямат тази стабилност и чувството за самотност доминира. За други хора самотата няма такива измерения. Да си сам означава да не си зависим, да можеш самостоятелно да решаваш, да имаш индивидуално поле за изява и да се развиваш по своя път, без да те задържат. Споменаваме тези две различни възприятия, за да можете да разберете разликата, която съществува при едно на пръв поглед еднозначно състояние. Основният момент тук е нагласата към раздялата. Ако я приемате като начало на самотността и отхвърлеността е много ясно, че ще я изживявате тежко, но ако я приемате като възможност за ново начало и съответно развитие, ще сте удовлетворена, че правите нова стъпка напред. Мислейки върху тези моменти бихте могла да дадете ново начало на възприятието си за резделите. Желаем Ви повече вяра в себе си!