За връзката между детското насилие, компютърните игри и медиите. Въпрос от читател на в-к "Компютри"

Здравейте! Отдавна следя вашата рубрика, която много ми харесва и винаги я чета с удоволствие, тъй като засяга много интересни теми от живота на хората в нашият електронен век, взаимоотношенията в офиса и връзката човек-компютър. За първи път се осмелявам да задам въпрос и аз. Причината е, че съм притеснен от последните новини за престъпления, в които главни участници са не обикновените гангстери и мафиоти, а деца. Според някои мнения на политици и експерти в медиите главна причина за насилието сред децата са условията в семейството, както и филмите и компютърните игри, които са изпълнени с насилие. Искам да ви питам, смятате ли че компютърните игри и филмите могат да са една от причините за тази вълна от насилие и каква трябва да бъде ролята на родителите във възпитателният процес? Аз като баща не мисля, че е реалистично просто да забраня на децата си да играят и да гледат телевизия... Знам, че една такава забрана би подействала още по-силно на желанието им да го правят... Мисля, че отговорите на тези въпроси ще бъдат много важни за всички родители, изправени пред този проблем. Здравейте! Въпросът Ви, наистина е много наболял напоследък в общественото пространство, но за да дадем отговор, трябва да започнам малко по - отдалече и да обърнем внимание на причината, поради която децата играят компютърни игри. Какво ги кара да прекарват дълги часове пред монитора и какво им дава това? Зареждайки играта детето влиза в един друг свят, който има свои правила, но в него си и господар.Всичко зависи от теб и това, което искаш и можеш. Тук си уверен, силен, печелещ, напредваш, а ако загубиш или сгрешиш няма страшно, просто стартираш новата игра и имаш нов шанс. Наред с това, покрай тези игри, се запознаваш с много други играчи, влизаш в приятелска група, където те разбират и имате сходни интереси. Там детето се чувства уютно и в свои води, а не на последно място се придобиват и значителни технически умения и познания, които на по – късен етап биха могли да се развият в ползотворна професионална насока. До тук добре, но защо тогава толкова много хора смятат компютърните игри и филмите, редом с тях, за провокатори на агресивното поведение? Всъщност агресията е изначално присъщ елемент на човешкото поведение. Тя присъства у всекиго под една или друга форма. Почти няма човек, който да отрече, че в даден етап от живота си или при определено събитие, не е реагирал агресивно. Но е факт, че различните степени на проява на агресията се моделират от влиянието на средата с всичките нейни елементи. Затова не можем да набеждаваме само компютърните игри и филмите за проявите на насилие. В противен случай улиците и училишата щяха да са претъпкани от деца – престъпници и всяко дете, което играе виртуални игри да е убиец или изтезател! Именно за това трябва да се обръща внимание на много по - значителни фактори, като родителското отношение и пример, влиянието на обкръжаващата среда, а също и на приятелският кръг. Родителите са тези, които първи формират представите и нагласите за общуване и поведение сред другите хора. Започвайки още от годините в детската градина, ще намерим доста нелепи примери, като това “ако те удрят, удари и ти, не стой като глупак!” Така още от съвсем малко детето придобива нагласа да отговаря на агресията с агресия. Да не говорим за уж невинните прояви в семейството на скандали и пререкания, които не се спестяват на детето, а родителския пример е твърде заразен и моделиращ в ранна възраст. В училище и в обкражаващата среда като цяло никой не предлага алтернативи как да се справя едно дете или тийнейджър с насилието и естествено е, че когато човек се чувства заплашен, той реагира в повечето случаи с нападение. Този поведенчески стереотип се подкрепя и от мнението на приятелската група Всеки иска да е силен, да е по – добрият и всеки търси сигурност. Именно несигурността е другият фактор, който провокира агресивното поведение и когато родителите и близките възрастни не са дали основите на правилното поведение и търсенето на лични опори и алтернативи, детето прибягва до най – лесния и в същото време изявяващ го модел на поведение. Навсякъде около нас има насилие и никой не се опитва да даде примерен модел за адекватно поведение срещу агресията, което да е приемливо и удоволетворяващо личността. По - скоро се търсят виновници и се правят статистически проучвания, а това не е достатъчно! В този смисъл компютърните игри и филмите с насилие са само потвърждение на реалността и ако близките не са формирали правилно отношение към тези занимания и към средата, то детето много често може да загуби реалната граница между виртуално и реално. Ето за това не виртуалния и кинаджииски свят са продуциращите престъпност, а ние най - близките, които не формираме правилната нагласа и не даваме добрия пример на децата. Не ги учим да правят избор и така те не виждат различните възможности за реагиране в критични ситуации. Вместо това се отправят в поведението си към моделите, които са запълнили дефицита им от поведенчески набор в различни ситуации, а именно игрите и филмите. Затова накрая можем да Ви посъветваме: Не спирайте децата си в игрите им във виртуалното, просто канализирайте този интерес към продължението му в по - продуктивна посока. Та ние живеем в информационно общество и уменията от този тип са условие за личностно развитие. Важно е обаче, да помогнете за изграждането на правилна нагласа у детето Ви към агресивното поведение, да го дистанцирате от насилието и да дадете достатъчно различни модели, които то може да приложи при насочена към него агресия. Това ще му помогне да се пази, да взима правилни решения и да не преминава в лагера на агресивните, а Вас ще направи по - спокойни за неговото бъдеще.