e-therapy за сп. "Прическа и стил": Метаморфозите на хранителните разстройства
Метаморфозите на хранителните разстройства
В днешния свят хранителните разстройства вече не са това, което бяха! Тези състояния не включват вече само добре познатите ни нарушения в хранителното поведение - анорексия, булимия и системно преяждане. Постоянно се появяват нови особености, които е важно да се познават и отчитат преди личността да затъне в дълбокото. Ето защо ще погледнем от нова гледна точка в метаморфозите, които нарушенията в храненето претърпяват.
Защо хранителните разстройства се променят?
Светът бърза. Социалната среда има все по-големи изисквания. Вече не е достатъчно да имаш стабилна професия, да имаш връзка или да се справяш с контактите. Днес личността има твърде много примери и изисквания, които да следва. Лъскавият перфекционизъм струи от всеки ъгъл, реклама, от всяко социално предписание, за да си приет и печеливш.
Ако преди за жената беше достатъчно просто да е слаба и дрехите да и стоят добре, мъжът да има хармонична фигура, по възможност без тлъстинки, то днес ситуацията е съвсем друга.
Жената трябва да е слаба с определени лицеви данни, орелефяване на абдоминалната мускулатура, стегнати глутеуси... Социалните мрежи гледат дори къде имаш линия, която да разделя напречно определени мускулни групи! Списъкът с норми е от порядъка на малко книжно издание!
Мъжът трябва да е канара, със силно изявена мускулатура, да може да издържа на определени натоварвания. Самият спорт става все по-екстремен, все по-изискващ сякаш всички се готвят за специални акции във високо рискова военна среда! Или пък да е мъж като от корица на модно списание, но със гениални заложби и магьоснически умения. Всичко това, логично води до нужда от прецизно структурирана хранителна енергия. Това е най-достъпния инструмент. Първа линия на борбата в постигането на идеала.
Тук ще причислим и още една голяма причина за «култа» към храната. Хората са постоянно в търсене на информация. Здравето като основна ценност, стана идеология. Здравни открития, следват здравните заплахи. Храната става панацея и основно лекарство... Движенията, които постулират, че храната е лекарство и че можете да излекувате всяка болест с правилните храни и добавки са като нови религии. Тук не става въпрос за визията, а за билет към специален дълъг живот.
Да не забравяме и свободата на религиозните вярвания днес. Те също препоръчват определени хранителни вярвания. Огромен брой хора не се хранят, за да задоволят енергийните нужди на тялото, а за да направят тялото си своят идол и чистият храм, задоволяващ вярванията им. Всичко това е свързано с духовни практики, действия, които завземат часове, в добавка с гуру, който дава препоръки за пречистване.
Къде отиде простичката наслада от храненето, което сближава и дава топлина!?
Храната вече не е просто култура, тя е инструмент, оръжие. Тя е Бог, който определя всяка минута.
Човешките същества започнаха да се променят твърде бързо. Пубертета физически започва много рано. Зрелостта емоционално и като отговорности, идва твърде късно. В този огромен промеждутък от време, в който тялото иска, а психиката се бунтува, лесно можем да използваме най-достъпният инструмент, за да моделираме идентичността си. Това е храната, както и всичко, което поемаме и можем да внесем или изнесем от своята органика. Тялото стана обект на постоянно моделиране без предели.
Анорексията, булимията и хиперфагията не са ни достатъчни. Храната вече трябва да прави вълшебства!
Добре дошли на новите хранителни разстройства!
Орторексия е най-старото ново попълнение. Описана е за пръв път през 1997 година от американския лекар Стивън Братман. Всъщност, това, което отстрани ни изглежда мнооого добре, защото човека се храни здравословно, има завидна дисциплина, не докосва нищо вредно и токсично, движи се усилено е онази зловеща мина, която щраква бързо. Орторексиците знаят всяко хранително вещество какво им носи, какво задейства като процес в организма, какво спира и как си взаимодейства с другите хранителни вещества. Те знаят в каква консистенция най-добре ще се преработи, в колко часа и в какъв обем. Животът им има кауза и тя е свързана с биологичната чистота и здраве на собственото им същество.Тези устойчиви и дисциплинирани хора са крайно критични към другите, които се хранят обикновено. Имат почти расистко отношение към почитателите на захарта, например. Непрекъснато търсят информация за здравословните храни, диети и състав на продуктите. Настойчиво внимават да не изядат нещо излишно. Чувстват се замърсени и виновни, ако са се поддали на безумно изкушение. Изпадат в лошо настроение, ако нямат възможност да спазват режима си. Точно този режим може да ги откаже от контакти, срещи, дори от работа, която би им попречила да го спазват. Здравословното хранене ескалира и често стига до крайно суровоядство, което изключва огромни хранителни групи.
Орторексиците нямат спирачки. Те възпитават така и децата си, без оглед на опасните последствия за развиващият се организъм. Всъщност това, което сляпо виждаме като здравословен режим води до депресивни епизоди, умора, липса на концентрация на вниманието, проблеми с паметта и с контрола над импулсите. А децата, които са тласкани да спазват идеологията на родителите, често имат задръжка в развитието, астения и абулия. Кой може да играе, ако е изял малко целина и два моркова!?
Този стремеж към идеал, създава усещането и за духовно извисяване сред орторексиците. Те са повече от онези, които могат да хапнат шоколад или пилешко бутче. Самата орторексия е врата за анорексията и булимията и дава отворен достъп за панически състояния и тревожност, поради постоянната нужда от свръх контрол. Нашият мозък не е готов за всичко това! В желанието си за контрол, хората се насилват да прескачат базовите инстинкти. Нашият мозък е още мозък на събирачи на храна, но сега събираме лайкове и последователи.
Какво се случва с мъжете?
Абсолютен мит е, че само жените са потърпевши от хранителите разстройства.
Мъжете също имат своят борба за тялото си, при това с още по-тежка стигма. При тях тайната и срама са по-ултивамтивни. За да намерим източниците на хранителните разстройства при мъжете е нужно да погледнем в няколко посоки.
Едната е свързана със сексуалността. Развиват се няколко поколения, които размиха границите между мъжкото и женското. Все повече момчета търсят транс сексуалността като единственото решение за тяхната лутаща се идентичност. Те искат стройни тела и обеми само на определено място. Огромен процент от тези момчета-момичета изтезават телата си всячески. Те пазят тежки диети, влизат в селенията на анорексията много по-ревностно от момичетата. Приемат я като част от женските атрибути. Гордеят се с нея, поддържат я. За тях тя е билет към женската им идентичност. Без нея нямат спокойствие. Анорексията тук е много повече от невроза, много повече от желание да останеш малък или просто да се скриеш и да не носиш тежестта на живота. Тя е смисъл! Този деструктивен смисъл, трудно се поддава на лечение. Още повече, че анорексията тук е придружена от множество други мъчения-козметични процедури, обслужващи преекспонирания перфекционизъм на момчетата-момичета. Пристрастяване към пластичните корекции за всякакви възможни оженствявания. Често дисморфофобията властва с пълен размах и личността е неспособна да се събере в едно цяло. В днешно време това са едни от най-тежките казуси и за близките, и за специалистите, защото често водят до висок суициден риск.
Другата посока е с източник мега мъжествеността, която проповядва големи обеми и супер геройски роли. И няма как, говорим за поколението, което израстна с филмите и игрите за супер герои, с уникални таланти и умения. Тези млади мъже искат да са железни, непоклатими, сериозни, справящи се е всичко, «без да им мигне окото». Такива трябва да са и телата им - канари, които могат да издържат на нечовешки напрежения. Те тренират екстремно, хранят се екстремно. Стремежът да натрупат огромно количество мускулна маса ги кара да броят френетично калории. Да структурират храната на отделни групи и трескаво да пълнят пазарските колички с протеини. Те се чувстват виновни, тревожни, невротични, ако пропуснат тренировка, ако не осигурят нужните калории на тялото си. Тези мъже добре знаят почти всеки елемент от Менделеевата таблица, вещи биохимици са и вкарват в телата си всичко, което може да предизвика растеж. Това е бигорексията, която няма нищо общо с нормално трениращите, които се хранят за енергия и удоволствие. Тук мярка няма. Хванатите в капана на бигорексията, тренират и с травми. Като пренавити пружини са с изключително нисък толеранс към дразнители, излизащи извън тяхната собствена рамка. Прескачат лесно близостта за сметка на своята тренировъчна схема и гонят стандарти, които нямат ясна граница. В крайна сметка организмът започва да страда. Бъбреци, черен дроб, биохимията на мозъка... едни по едни дават сигнали и отказ. Последствията са фатални. Каквото може да вземат едни гигантски мускули, го взимат по най-мъчителният начин.
Да не пропуснем новите модерни рамки, които създадоха трудности за мъжа. Успешният, красив, строен мъж, който е гениален, тренира, разбира от почти всичко...Това е най-опростеното описание, което създава напрегнати, невротични, постоянно бързащи и състезаващи се мъже. Те са хубави, умни опаковки на развалини, които на 30 години имат хипертония и язва. От невротизъм, се затварят вечер в домовете си и на скъпите си маси преяждат, докато не могат да дишат. В бързия си живот нямат време да намерят друго удоволствие! Чувстват се виновни, крият се, обещават си, че от утре това няма да се повтаря. Няма да се тъпчат, няма да прекаляват, няма, няма. Трябва е мотото им! Няма свобода, а стремеж към статус, който ги кара да изядат света. Компулсивното преяждане при мъжете е толкова чест проблем, който се подминава с лека ръка, но води до ранни смъртни случаи!
Днес храната е Бог, враг, терапевт... В света, в който лесно губим духовното и близостта, в епохата на Изкуственият интелект се оказва, че не можем да удържим най-базовите си потребности в норма!
Как да разпознаем ранните признаци на „залитане” към дадено хранително разстройство?
„Червената лампа” светва когато започнем да мислим повече време за храна, отделяме повече време за пазаруване или реагираме емоционално когато стане дума за храна. Бъдете внимателни когато усетите, че храната се превръща в награда. Обикновено това означава, че я превръщаме в единствено решение. Когато забележите, че цялата организация е около храненето и напрежението преминава когато се нахраните. Важно е да не позволявате храненето да съпътства други дейности – гледането на телевизия, четенето на книга, работата, разходката... Тогава човек се увлича и не усеща какви количества и какво точно приема в тялото си като храна. Запасяването (както и тревожност, ако не си се запасил), криенето и заключването на храната също е индикатор, че храненето не е само, за да се задоволи базова потребност.
При децата има други индикатори. Логично е детето да има проблем с храната, ако тя се превърне в награда или санкция. Бъдете внимателни като родители храната да не се превърне в заместител на майката или на основната детска дейност – играта. Също така и когато детето има любима храна, превърнала се в панацея и търси постоянно нея – чипс, шоколад, сладолед, пържени картофи... Родителят може да забележи когато детето пие много вода и не го вижда да се храни – или е яло преди малко, или ще яде след малко, но никога пред нас.
Мъжете могат да усетят, че излизат от границите на здравословните навици за хранене когато когато аналозите на храна започват да изместват реалната храна. Праховете и блокчетата станат повече от плодовете, зеленчуците и месото. Когато забележите, че винаги в главата ви върви сметката калории – храна или когато в телефона ти преобладават линкове за тренировки, диетично хранене, хранителни добавки. Имайте едно на ум ако физическата активност и фетбърнърите съпътстват постоянно храненето, както и когато литературата за хранене и добра физическа форма заеме цялото пространство около теб.
Като цяло общ диагностичен критерий, както за мъжете, така и за жените и децата е огледалото. Когато усетите, че гледате повече тялото си, отколкото лицето си в огледалото, тогава е добре да се замислите дали не давате на храната в живота си по-голяма роля, отколкото природата и е отредила.
