e-therapy за сп. "Прическа и стил": За емоционалната интелигентност преди буквите и цифрите
Не рядко казваме за някого, че е интелигентен. Възхищаваме се на интелекта. Смятаме го за авторитет и идеал. Особено в днешно време, когато умът може да променя всичко и да създава изключително високо качество на живот, той е издигнат в култ. Армия от млади гении са новите гурута в света. Има обаче една много важна част от интелигентността на човешкото същество. Много често в e-therapy.bg потребителите поставят следният въпрос: „Как така толкова интелигентен човек не може да осъзнае какви емоции причинява, как мъчи или наранява!” Отговорът е простичък, високото IQ няма пряка връзка с емоционалната осъзнатост, с емпатията и всичко останало, наречено емоционална интелигентност.
Емоционалната интелигентност е тази, която много често ни позволява да се справяме успешно в средата, без да се уповаваме на сухия интелект. Тя е разбиране на собствените емоции и възможността да ги назовем и да идентифицираме от къде идват. Често именно неспособността да дешифрираме емоциите си, ни води до грешни реакции, до резултати, които не разбираме. Много лесно можем да го видим при децата. Уплашеното дете не разбира емоцията си, то може да реагира лесно с гняв и да получи още по-тежък отпор насреща.
Преди разума, ние сме емоционални същества. Именно поради тази причина, преди ученето на азбуката, е редно да опознаваме емоциите. Има семейства, в които, чувствата са табу. Те се свързват с глезене, със слабост... Такива семейства създават хора, които не вярват на емоциите. Често се мъчат в сблъсъка си с тях и потискат тонове чувства, докато стане непоносимо.
Съвсем чист пример е един млад, успяващ в професията си мъж. Умен, създаващ изключително сложни продукти в работната си роля, той се чувства блокиран до степен на паника, когато се налага да говори за емоции. Той нито може да ги назове, нито може да се справи с тях. Погребва ги без да им даде име и продължава към следващата задача. Чудо беше, че имаше интимна връзката, но резонно, тя функционираше кризисно. Той нито можеше да покаже какво чувства, нито да разбере от какво има нужда приятелката му. Всичко това му създаваше толкова трудности, че беше готов просто да се откаже и да тръгне към друга възможност. В момента, в който осъзна какви точно са неговите емоции, от къде идват реакциите му, той сякаш отвори един огромен свят. Почувства се освободен и започна да изследва.
Естествено, когато не можем да разпознаваме емоциите в себе си, то не сме способни и да ги управляваме. Управлението и премоделирането на емоциите са другите важни компоненти на емоционалната интелигентност.
Да помислим колко много емоции изпитваме и колко голям процент от тях са тежки... Например гневът, невъзможността да го управляваме е като бомба. Наранява, убива емоциите на насрещните, кара ни след това да се срамуваме или да приемаме ролята на агресори. Ако канализираме гнева в посока постижение, използваме го за постигане на правомерна справедливост, то ще постигнем гордост. Когато сме тъжни и потиснати, вместо да наказваме околните с мълчание или себе си с изолация и потапяне в тъга, можем да станем грижовни към себе си и към другите. Тогава тъгата ще се превърне в съзидание. Ако вместо да прегърнем страха, намерим път за действие, то ще станем по-уверени с всяка следваща управлявана подобна емоционална ситуация.
Не рядко хората се срамуват от емоциите си. Пазят ги и ги считат за нередни. Така не ги опознават, не са способни и да ги управляват. В резултат на това емоциите властват, хиперболизират се и накрая са еднолични заповедници на всяко от действията ни. Мислите ни отдавна са станали взети пешки. Емоционално интелигентният човек може да подреди емоциите си и да сложи приоритети. Да изчака, да изследва от къде е дошло чувството, да помисли дали и друг път се е чувствал по сходен начин, да приласкае и успокои себе си...
Много важна част от емоционалната интелигентност е познаването на чуждите емоции. Колкото повече един човек осъзнава причинно следствените връзки между емоциите, поведението и реакциите на другите и собствените, толкова по-отговорно започва да се държи във взаимоотношенията си. Има много тънка граница между познаването на чуждите емоции и приписването на емоции. Емоционално интелигентният човек ще търси, ще пита и ще приеме чуждите емоции. Обратната ситуация е свързана с налагане на шаблон върху другия, защото „аз се чувствам така в подобна ситуация”.
В съвремието ни, неспособността да познаваме и приемаме чуждата емоция е най-честата и най-невидимата причина приятелствата и връзките да се разпадат. Стандартните лозунги, които хората си прехвърлят един на друг са много показателни: „След като аз мога, можеш и ти!”, „Стегни се!”, „Виж другите!”... В отношенията ни много по-често властват сравненията, приписването и шаблонизирането на емоции, омаловажаването им и не на последно място, очакването на другият просто да му мине, за да си върви всичко нормално! Нашият фолклор много добре се е изказал „На чужд гръб сто тояги са малко!” Мъдър народ, който в днешно време се превръща все повече в не хомогенна маса от индивидуалисти. Индивидуалиста иска да се представя, да успява, да завладява и има. Във възпитателните стратегии като превенция емпатията започна да се прескача, за да може детето да е конкурентоспособно. Има повече недоверие, отколкото съчувствие и повече състезание, отколкото сътрудничество. Свързването с другите често е изгода и има инструментален характер. Затова сега е ерата на самотата и консумацията. В нея обаче има един добър вариант, пресищането и самотността да накара човека да се обърне към собствените си емоции и да ги опознае. Тогава ще намерим повече желание да опознаваме и околните и ще съхраним бъдещето. Не случайно се опитваме да накараме и изкуственият интелект да чувства.
Децата са много интуитивни и емоционалната интелигентност при тях се развива на много благодатна почва. Бебето разпознава дали неговата майка е тъжна или весела. То реагира с плач или оживление когато види нейното лице и чуе думите и. Ролята на родителите е многа важна, защото те са огледалата, в които децата се отразяват.
Например когато става дума за емоцията страх, често допускана грешка е той да се отрича или омаловажава. Сякаш се забравя, че страхът е емоция, която е полезна за нашето оцеляване, той ни пази и ни задвижва тогава, когато е необходимо да се спасим. Ето защо не е адекватно да казваме на детето „не се страхувай”, „няма нищо страшно”, „хайде, толкова си голям...”. Ефективно родителско поведение е да се говори с детето като се слуша активно – задават се въпроси, дават се примери. На първо място да се обясни, че страхът е част от нас, една от емоциите ни и не бива да го отхвърляме. След което заедно да изработим стратегия за справяне. В кабинета по детска игрова терапия едни от най-любопитните игри за децата са тези, свързани с емоциите. Децата могат много артистично да влязат в различна роля и да разиграят ситуация. По този начин те се докосват до различните емоции, допускат ги до себе си и да намират как да се справят в дадена ситуация.
В www.e-therapy.bg ежедневно влизат млади хора, които споделят, че им е трудно да усетят партньора си, да разберат какво се случва с него и са безсилни да го подкрепят поради тази липса на усещане. Оказва се, че те не са се научили да разпознават, да изразяват и да овладяват адекватно чувствата си. Ето защо изпитват трудност, когато се изправят пред разочарование, стрес, обида, отхвърляне, криза в двойката, в отношенията. Емпатията е водещо умение когато се учим да уважаваме чужите граници, да даваме и приемаме любов и подкрепа. Развитието и е важно, защото нейното ниско ниво пречи на осъзнаването и определянето на собствените емоции, а това повишава риска от психосоматика при децата. Освен това когато не си чувствителен към своите и чужди емоции е трудно да разбереш потребностите си и да създадеш удовлетворителни отношения - приятелства и партньорство в по-зряла възраст.
Емоционалният интелект е пряко свързан освен с емпатията така и със самооценката, с устойчивостта и локуса на контрол – външен и вътрешен. Не бива да забравяме и примера, който виждат децата. Как реагира родителят в сложна ситуация и как се справя с емоциите е изключително важно за формирането у детето на способността да взаимодейства с другите хора и успешната комуникация. Всичко това включва разбиране, възможност за приемане на различна гледна точка и изразяване на чувствата.
Родителят е този, който помага на детето си да разпознава емоциите. Днес във всеки телефон, таблет или компютър, с които децата ни така или иначе работят, има емотикони. Те могат да бъдат от помощ при нюансирането на различните емоционални състояния. Да научим детето да разпознава какво значат сключените вежди, сбърченото чело или усмивката „под мустак” .... е първата стъпка. Една от игрите, които спомагат за развитието на емоционалната интелигентност при децата е да показват как изглежда артистично например черен облак, весела калинка, изплашено зайче... Обсъждането на филм, приказка също е полезно за детето. През музиката също могат да се упражняват емоции. По този начин децата започват да разбират по-лесно самите себе си и да действат адекватно спрямо емоците си. След това детето се научава да разграничава емоциите от реакциите. Това е много важно, защото по-често не можем да повлияем на емоциите, които ни връхлитат в определени ситуации, но имаме контрол върху реакциите си и можем да изберем как да постъпим.
Добре развитият емоционален интелект започва да работи за нас още в детската градина, а след това в училище, на работното място и в пъртньорството – всички важни сфери в човешкия живот. Смело можем да твърдим, че тя е своеобразен двигател на развитието, който подплатява самооценката и помага за позиционирането в социалната среда. Факт е, че емоционалният интелект се повишава с натрупването на опит. А добрата новина е, че дори да има „изпусната бримка” някъде по пътя човешкото същество има възможност да навакса и да се научи независимо от възрастта.
