- Трагичната смърт на 25-годишна жена от Стара Загора, прободена право в сърцето от 65-годишния си спътник в живота, предизвика много въпроси. Един от тях е какво е събрало младата девойка с мъж, който може да й бъде баща, дори и дядо?

- Всъщност, това изобщо не е изолиран случай. През последните години такъв тип двойки с голяма възрастова разлика са не просто тенденция, а сериозен дял от формите за съвместен живот. Защото по принцип връзките като семейство, близост, партньорство в сексуалния и интимен смисъл в човешката история имат две функции - възпроизводство и оцеляване. И ако събирането на хора от една и съща или подобна възрастова група преди им гарантираше репродукция и оцеляване в сянката на роднини, връстници и изобщо някакво общество, то днес близката възраст не е гаранция нито за едното, нито за другото.

- Защо? Какво се е случило?

- Първо, изборът на партньор се извършва в дадена популация. Ако тя е малка, а нагонът продължава да е нормално силен, тогава започваме да правим избори от немай къде. България е сред държавите в ЕС с най-застаряло население в ЕС. На практика това означава, че изборът на партньор на младите е ограничен. Нещо повече - социалните мрежи като фейсбук и инстаграм подхранват илюзията, че имаш голям избор от заигравки с хиляди потребители. Но в реалността те трудно прерастват във връзки!!! Тиндър пък е само локации на хора, които търсят секс. Така че възможността за избор и за реална близост на младите се обръща още повече.

От друга страна, у нас има тенденция за отлагане на репродукцията заради личностно търсене, развитие и израстване в професията и други такива съвременни стремежи. А от трета - оцеляването в днешно време не се гарантира от работа, компетентност и приятели, а най-вече от психическа стабилност. Защото ти можеш да работиш дистанционно и да не виждаш жив човек, но за нула време да направиш сума ти пари, ако си стабилен и устойчив психически. И точно тук се появява този феномен - връзка с голяма възрастова разлика. От много време аз самата се чудя защо са толкова успешни.

- Успешни? Дали? Защото случаят, който цитирах е пример за точно обратното.

- Успешни са, но голяма част от тях са такива в други условия. Може би по-точният въпрос е защо са толкова масови.

- Да, защо?

- На първо място фактор е, че се появиха огромни разлики не само между поколенията като манталитет, навици, личностни характеристики, но и между връстниците в едно и също поколение. Ако например едно време децата се движеха по един подобен модел на развитие, днес не е така. В момента правя диагностика в няколко столични детски градини и по мои наблюдения върху двайсет деца различавам десет възпитателни модела. Когато пораснат според мен няма да имат особена близост в интереси, стратегии на поведение и начин на живот.

- Защо млади момичета и млади момчета се свързват с доста по-възрастни партньори в живота?

- Защото на първо място младото поколение не е преживяло никакви реални екзистенциални кризи. Колкото и да са били политическите и всякакви други промени в държавата, не е имало война, глад и кой знае какви изпитания, подоблни на преживените от нас през цялата ни история. Оттам ефектът е, че младите не са формирали търпение така необходимо за едно партньорство. Друга част стават инертни и не са развили решителност за преодоляване на трудности или за първа стъпка към някого. А освен всичко друго мама, татко, родата, социалните служби - всички те по един или друг начин бдят над теб и те побутват да оцелееш.

- Това обаче са крайностите. Какво е положението в златната среда?

- О, нея обитават балансирани, нормални млади хора, но обикновено те са от общност със запазена фамилна близост и с добри модели за подражание. Такива са съюзите в малките градчета и села.

- Дайте още щрихи от портрета на младите в двете крайности?

- Едните са хиперамбициозни - те не са били бити през ръцете от пазара, печелят бързо и лесно пари - говоря за програмисти, компютърни спецове, за представители на нови и модерни професии, които за половин година са всъстояние да натрупат значително състояние. Докато майките и бащите им, които цял живот са се трепали в сравнение с тях изглеждат глупаци.

На другия полюс са хиперинертните и апатичните, отглеждани като в сакция. Например в квартала, в който живея има младежи, чиите родители притежават по няколко апартамента и някои от тях им принадлежат. Виждала съм ги да обикалят кафенета и барове полупияни и излъчването им е на хора, които нищо не ги притиска. Те са сигурни за настоящето и бъдещето си. А всъщност имат ужасяващи родителски модели. Нпаример нова мода е родители, които се развеждат, да поставят условие - децата да са две седмици при майката, две седмици при бащата. На тях им е лесно, но детето им ще е принудено да превключва на два абсолютно различни типа начин на живот. И естествено ще се обърква в изборите си по-късно. Да добавим към това и силно размитите представи за това какво е мъжка и какво женска роля в семейството.

Крайният продукт е хора, които са здрави физически, достатъчно образовани, компетентни, задоволени, с цели и амбиции, но които нямат особен личностен ресурс да намерят мир в себе си и са в непрекъсната конкуренция с околните и връстниците си, в това число и по външен вид.

Затова насреща им излиза поколението на 50-60-годишните. В него пребивават и "гробници" на по 40 години,които така ги е ударил преходът, че са буквално сринати и направо луди. В тази възрастова група обаче има и хора, които са се издигнали в професията и са постигнали голяма личностна стабилност. Полагат също изключителна грижа за външния си вид и изглеждат много по-добре от 25-годишни. Това обърква ориентировъчния рефлекс на младата душа. И тя намира в такъв човек стабилност, авторитет (защото той изказва твърдо мнение по различните въпроси), сигурност. Възрастният патньор дава на по-младия подкрепа, самочувствие, любов и грижа.

- А в обратния случай - когато мъжът е по-млад, а жената по-възрастна?

- Същото е - младият мъж намира в в по-възрастната си партньорка привлекателна жена със самочувствие и външен вид, с които спокойно можеш да излезеш пред хората и да не се срамуваш. Говорим например за френския президент Еманюел Макрон и неговата съпруга Брижит, която била на 65, представяте ли си?! Ужас! Но с какво спокойствие и самочувствие се движи! И това е феномен, защото съпругът вижда в нея и сексуален обект, и ментор, който да го подкрепя, и човек, който му дава самочувствие.

Впрпочем причина за ориентация към по-възрастен е, че много от съвременните мъже се превърнаха в "кифли" - мерят се по хубост като жените, снимат се във фейсбук и инстаграм голи, полегнали, премрежили поглед. Двата пола се размиват в изявата на личността. И на този фонт, като видиш някой, който знае кое какво е, какво иска и ти дава и сигурност, ти като избит електрон моментално се залепваш за него, защото с него знаеш накъде се движиш.

- Каква обаче е особеността на случая с намушканата в сърцето Юлияна?

- Със сигурност мъжът до нея е гарантирал мъжественост и по всяка вероятност като представител на старата генерация е инициатор на тази връзка. Той е "бик", физически активен е, вероятно е давал сигурност на младата жена.

- Има ли значение финансовата състоятелност на партньора в неравноделните съюзи?

- За младите - да. Ако изгубят работа или родители, те се нуждаят от материална подкрепа. Един стабилен възрастен човек, независимо мъж или жена е в състояние да плати режийни, да купи дрехи, бижута, кола, джиесем. Има млади момичета, които ходят с възрастни мъжеу, за да си сложат силиконови цици и екстеншъни и да станат плеймейтки. Трети се хващат с човек на власт, за да им осигури кариерно развитие. Мотивациите за такива връзки са различни, но винаги са в две посоки - оцеляване и репродукция.

- Има приказка, че от бракове между много по-възрастен мъж и по-млада жена се раждат гении Има ли нещо вярно?

- Нямам идея. Но виждам много деца със сериозни проблеми, точно поради това, че родителите им са били в специфична репродуктивна възраст. Виждам и много аутистични деца, деца със специфични потребности, със задръжка в развитието, с физически проблеми. Според мен възрастта на родителите много се качи и затова се промени и продукта на възпроизводството. Но това е по-скоро въпрос за генетик.

- Как такива двойки преживяват и излизат от криза в брака?

- Първоначално онова, което събира такива двойки, е страстта и "подкоровия избор", който е на ниво ДНК и гени. Но ако този период не прерасне в следващата функционална стъпка за съществуването на двойката - брак и дете, което да ги обедини като обща цел и постижение, тогава настъпва криза.

Има и друга криза - наричаме я "синдром на празното гнездо". Това е моментът, когато вече порасналите деца заминават да учат в чужбина и се оказва, че техните мама и татко нямат какво да си кажат, седят мълчаливо пред телевизора като мчужди хора. За да преодолеят отчуждението трябва работа. Мнозина минават кризите и без психолог. Но то е като вадене на зъб без упойка - може със, може и без нея. Като не те е страх...

- Дали агресията и насилието съпътстват живота на такива двойки по-често?

- Зависи от манталитета на партньорите - колкото повече един доминиращ възрастен мъж усеща, че губи обекта си и не може да го замени с друго, толкова повече е склонен на агресия като форма за завладяване на територия и контрол. Има двойки, които от самото начало на връзката си живеят в конфигурацията "насилник - жертва". При това, независимо от възрастови разлики.

Забелязала съм обаче едно - че всяка двойка върви напред, докато има общи цели. Когато те изчезна и не се намери нова движеща сила и цел, тръгва към разпад. Разпадът е по няколко начина. Един от тях е агресивният и насилническият.

- Впрочем такива възрастово "неравноделни" съюзи май са характерни за артистичните среди, вероятно защото са по-видими. В каква друга среда виреят?

- Има още няколко модела. Единият е бедността. По селата най-редовно млади момичета омагьосват старци, за да им взимат пенсията и да преживяват около тях, като ги карат да плащат сметките им. Друг модел е бягащи от лоша норма на живот в собственото си семейство с насилници родители. Те не могат да се измъкнат, ако не намерят друг насилник, който да се противопостави на тези родители. Но в крайна сметка не си решават проблема с бягството.

Трети модел е забременяването след две нощи секс и висене на врата на другия. Те също са неравноделни, но там движещият мотив е страстта, която води до репродуктивния шок.

- Отклонение или норма са вече тези връзки?

- Дали са норма или отклонение може да го каже само статистик. Отклонението се определя статистически от онова, което преобладава. И ако отклоненията са повече, те се превръщат в норма.

Тук, в България нормата на личностните профили е много по-различна от тази в по-спокойните нации. Улегналите нации биха казали, че сме луди, но за тук сме си много добре.