Психологически профил на деца от детска градина. Роля на учителите и родителите за обучението и възпитанието им

Автори: Йоана Янкулова, Анна Владимирова, Александра Петрова

Резюме: В рамките на успешно реализиран проект са осъществени психологически изследвания с деца от столична детска градина на възраст 4-7 години и са проведени обучения с техните родители и учители. Получените резултати помагат да се научи повече за специфичните особености в познавателното, емоционалното и социалното развитие на децата и за ролята на родителите и учителите в хода на възпитанието и обучението. Направени са и конкретни препоръки за преодоляване на регистрираните трудности във взаимодействията между трите групи – деца, родители, учители, като крайните изводи могат да бъдат от непосредствена полза не само за преките участници, но и за специалистите в сферата на образованието.

В рамките на пилотен проект1 са проведени психологически изследвания с деца от детска градина, както и обучения с родителите и учителите. Получените резултати са с конкретна приложно-практическа стойност, защото обогатяват научното познание по темата за психологическите особености на децата в доучилищна възраст и за ключовата роля на техните родители и учители за възпитанието и обучението им. Известно е, че във възрастта, в която са изследваните деца (4-7 год.), те добре владеят езиковите форми и семантичните единици за изразяване и съобщаване на всекидневно-битов опит. В мотивационен план за тях продължават да преобладават емоционално наситените, бързо преходните подбуди и желания. На тази възраст се разширява времевата перспектива, която отива отвъд настоящето. Появяват се първите трайни спомени, бъдещето се простира 2-3 дни напред и се постига добра координация между минали преживявания, настоящи събития и бъдещи желания. С постепенното усвояване и стабилизиране на речта, децата се научават да направляват своите мисли, използвайки система от знаци, понятия, символи. През този период се осъществява преход от външни форми на активност към вътрешни модели за работа с образи, мисли, символи, спомени. Детето постепенно се научава да подражава и при отсъствие на образец, да участва в символни и въображаеми игри, да извършва речева саморегулация при извършването на по-сложни форми на поведение. По време на игрите децата силно се въодушевяват от символната си способност (пръчката е конче, кубчето – печка и пр.), чувствайки, че със силата на желанието и усвоените знания, могат да придават значение на предметите и да влагат конкретен смисъл в своите действия (Минчев, 2014). Детето в тази възраст е егоцентрично, защото наивно предполага и убедено вярва, че всички хора мислят, чувстват и действат по неговия начин. Заставайки в тази егоцентричната позиция, детето не изпитва никаква потребност да обосновава собствените си мисли и постъпки. Преодоляването на подобна ограниченост евъзможно само тогава, когато детето се сблъска с категоричната необходимост да представи и да обоснове своите мисли пред другите – нещо, което е свързано с много по-сложни форми на изразяване и на съвместна работа с тях (Янкулова, 2016). Развитието на самостоятелността и доверието през този доучилищен период се обогатява с различни детски инициативи и разнообразни дейности. Благодарение на укрепването на движенията и речта, детето постепенно разширява социалното пространство и формите на взаимодействие с другите, а това му позволява по-добре да опознава света и себе си (Стаматов, 2014). Успоредно на възможностите да бъде инициативно, детето започва да разбира, че много дейности могат да бъдат опасни. В резултат на това детето се чувства разкъсано между изискванията на другите и личните желания самостоятелно да предприема различни действия. В подобни случаи най-важната задача на родителя е да поддържа интереса на детето към различни активности и едновременно с това ясно да му покаже, че не след всеки вътрешен импулс, непременно трябва да следва действие. От възпитателна гледна точка е важно да има добър баланс между безусловната обич и грижовност на родителите и желанието на детето да опознае света. 

В противен случай може да възникне чувство за вина, породено от невярното впечатление, разпространявано от някои възрастни, че всяко нещо, което малкият човек иска да прави, е грешно. Важна задача на възрастните е да осигурят на децата достатъчно време за избор на игри и други активности, създавайки благоприятни и безопасни условия за тях и насърчавайки ги успешно да ги реализират на практика. Всяка дейност, която е от интерес за децата и е нова за тях, трябва да се въвежда и обяснява на малки и последователни стъпки, да се дава достатъчно време за опознаване на различните роли, да се избягват прекъсванията и състезателните игри. Това ще позволи на децата спокойно да изпробват силите си, да натрупат опит и успешно да синхронизират своя вътрешен свят с външните изисквания (Woolfolk, 2004).

Психологически профил на децата от детската градина Целта на проведените психологически изследвания с деца от три различни групи в столична детска градина е ориентирана към проучването на особеностите в познавателното, емоционалното и социалното им развитие. Общият брой изследвани деца е 76, като момичетата са 28, а момчетата – 48. Възрастта на децата е съответно 28 деца на възраст между 4 и 5 год.; 21 деца на възраст между 5 и 6 год.; 24 деца на възраст между 6 и 7 год. (виж граф. 1).

Децата са изследвани през м. април 2018 г. от екип от 8 души – двама детски психолози и шестима студенти от специалност Психология3 в СУ „Св. Климент Охридски”. След приключването на изследванията с децата са проведени и три последователни срещи с учителите и помощник-възпитателите им. Накрая събрахме на едно място резултатите от психологическите изследвания на децата, данните от проведените наблюдения върху работата на педагогическите специалисти и информацията от обученията с тях и с родителите.

С помощта на конкретни задачи, включени в специално разработена авторска методика (тип батерия), са проучени специфичните особености в протичането на познавателните процеси (внимание, памет, пространствена ориентация), степента на емоционалното израстване и способността за емпатия, битовите умения, социалните компетенции и зрелостта на деца във възрастовия период 4-7 години. Получените резултати показват, че всички деца имат отлично или много добро когнитивно развитие за календарната си възраст. Малък е броят на децата със специфични образователни потребности. Повечето деца демонстрират отлични качества на вниманието и достатъчно мотивация за справяне със задачите. Мотивацията им обаче произтича не толкова от извършваната дейност, а по-скоро се подхранва от любопитството им към новия човек, с когото търсят емоционална връзка и одобрение. В хода на изпълнението на задачите децата влизат по-скоро в ролята на изпълнители, защото пасивно възприемат стимулите, не задават въпроси и не показват желание за промяна. Когато решават задачи със статичен стимулен материал, повечето деца трудно концентрират вниманието си. Голяма част от тях, и най-вече почти всички момчета, са силно фиксирани в електронните устройства. Освен това почти всички се впечатляват от грабващи вниманието им стимули като техника, коли, магазини и с въодушевление разказват за тях. И когато са в група, много бързо се разсейват и не могат да се концентрират до края на изпълнението на поставените задачи. Ето защо е трудно вниманието им да бъде привлечено задълго и от прости стимули, представяни в хода на обучението или по време на социалните контакти. Когато обаче вниманието им е еднопосочно активирано и получават положителна обратна връзка за предходно успешно справяне, тогава те бързо усвояват новите знания и умения. Всичко това показва, че децата трябва постоянно да бъдат когнитивно стимулирани, за да могат пълноценно да развиват и да разгърнат целия си познавателен потенциал и творчески способности. Ако настъпи някакво влошаване в когнитивното функциониране и то не бъде своевременно уловено и правилно диагностицирано, тогава не малък брой деца погрешно могат да бъдат квалифицирани като трудно обучаеми. А това ще бъде крайно неблагоприятно за цялостното им развитие, за самочувствието и самооценката им, за учебната успеваемост в предучилищна възраст и в началните класове. При изследването на особеностите в езиковото развитие регистрирахме, че има доста деца с говорни дефекти, за които обаче не се вземат своевременни мерки. Това вероятно означава, че не малко родители приемат развитието като процес, който върви от само себе си и не считат за нужно да се консултират със специалист. Изключително важно е проблемите, свързани с речта, да бъдат своевременно преодолени преди постъпването на децата в първи клас. Ако това се неглижира от родителите, могат да възникнат много по-сериозни проблеми на по-късен етап, свързани с правилното усвояване на правописа и на смисловото значение на новите думи, с общуването и съвместната работа с другите, а това неминуемо влошава самооценката и самочувствието на детето. Друг тревожен факт е, че около 40% от децата трудно изказват мислите си на глас. Оказва се, че за тях е доста сложно да описват своите действия, предмети, ситуации, тъй като не намират нужните думи и силно се затрудняват с разказването. Това показва, че децата се нуждаят от активна комуникация с възрастните, в хода на която много да се говори, разказва, обяснява за приказни герои, животни, растения, и въобще за живота на хората. Децата имат голяма нужда от топла емоционална връзка със своите родители и от непрекъснато поощряване при изпълнението на различни дейности (битови, образователни, игрови). Много е важно децата да бъдат активно включени в подвижни и настолни игри в семейството, да се насърчава любопитството им, желанието им за изява, за да развиват различни компетенции и да се почувстват сигурни сред близките си в семейната среда. На децата трябва да се възлагат задачи, изискващи самостоятелно справяне, както и такива, които развиват фината моторика, вниманието, паметта, речта, творческите способности (пъзели, оцветяване, лабиринти, мозайки, куклен театър и др.). Емоционалната зрялост на децата и способността им за емпатия се характеризират със следните по-важни моменти. Децата често са силно фокусирани в проблемите на родителите и другите близки, без да знаят точно какво, защо и как се случва. Вероятно вярването, че „те са малки, не разбират, няма да им обясняваме, за да не ги тревожим” остава водеща възпитателна норма в много семейства. Масово децата нямат яснота какво правят родителите им като трудова ангажираност и като любими занимания в свободното време. Родителите са само в ролята на даващи обич, внимание, грижа, но не и като личности, които детето може да опознае. Липсва ясният мъжки модел на мислене, поведение и справяне, майките изглеждат изморени, а децата изпитват страх, тъга или тревога за тях. Обнадеждаващото е, че всички деца са в състояние да проявяват емпатия. Това означава, че те знаят как да се държат с възрастни, с индивиди, които са немощни или в нужда, могат да изпитват жал и съчувствие към болни хора и животни. Децата правят разлика между добро и зло, което представлява добра база за формиране на ценности и добродетели като милосърдие, доброта и състрадателност. Нужни са обаче още много разговори на достъпен и разбираем за децата език относно емоциите - какво представляват, как изглеждат по лицата на хората, как да се разпознават, как могат да се управляват по-ефективно. Освен разговорите, на помощ идват сюжетно-ролевите игри в домашни условия, куклен театър с активен диалог по проблемни теми, в хода на който се демонстрират и емоции, и начини за разумно обмисляне на ситуацията и за вземане на подходящи решения от страна на децата. По отношение на битовата ориентация, над 90% от децата добре познават всичко, което се отнася до домакинството, самообслужването и подготовката за разнообразни социални дейности (например, те знаят как се оправя легло, как се правят сандвичи, как се почиства, къде се изхвърля боклукът, къде стоят вещи и прибори, за какво и как се използват, как се пазарува), защото най-често са в ролята на наблюдатели. В резултат на това те не се опитват да се справят самостоятелно със задачи в помощ на домакинството. От една страна, това е израз на превантивни мерки от страна на родителите децата да бъдат предпазени от злополуки и излишно натоварване. От друга страна обаче, този стремеж за предпазване и повишена загриженост се разпростира над всички възможни дейности, в които детето може да се включи. По този начин се стопира неговата инициативност и независимост, не се стимулира критическото мислене, отговорното и самостоятелното вземане на решение, което означава постоянна зависимост от родителите. При изследването на социалната компетентност и зрялост се оказва, че почти 90% от децата са добре ориентирани в битов план на ниво жилище, в което живеят, но в по-широк социален план те са по-скоро дезориентирани и не са наясно как да се справят. При някои деца има минимална социална ориентация и знания, постигнати по-скоро случайно, а не в резултат на системни усилия от страна на родителите по тази тема. Това превръща децата в лесни мишени извън домовете им и защитената територия на детската градина. Оказва се също така, че повечето деца нямат базисни знания за професиите на родителите. Всичко това показва, че възрастните трябва много старателно да подготвят информационно децата и да им помогнат да формират подходящи за възрастта им умения за успешно социално справяне в обичайни и в рискови ситуации. Родителите трябва да обяснят на децата на достъпен език в какво се състои професията, която упражняват, и да ги въвеждат постепенно в социалния и професионален свят на хората. Подобна тема за професиите на възрастните, както и за социалното справяне, трябва да бъдат предмет на обсъждания и в детската градина. Благодарение на резултатите от наблюденията върху работата на педагогическите специалисти, установихме следните специфични моменти. Налице е голямо шумово и емоционално натоварване, което много бързо води до преумора и лесна ескалация на емоциите, особено в групите с повече момчета. В някои случаи учителите не смеят да искат подкрепа от родители, които показват неглижиране или липса на интерес относно проблеми, засягащи детето им. След няколко опита контактът учител-родител постепенно угасва и остава предизвикателството пред педагогическите специалисти сами да се справят с проблемните ситуации. Положителното е, че в повечето случаи учителите знаят как да общуват с родителите така, че да се стигне до благоприятен краен резултат за всички засегнати страни. Заслужава адмирации фактът, че учителите много добре познават особеностите на децата и успешно работят с всички тях. Децата обичат своите учители и приемат положително строгостта, която проявяват по време на учебните и игровите дейности. Това обаче в никакъв случай не води до негативизиране на учителската роля и авторитет в детските представи. Това, от което учителите имат постоянна нужда, са периодичните професионални обучения за придобиване на нови знания и повече практически методи за работа с децата, включително и с тези със специални образователни потребности. Учителите чувстват сериозни затруднения при работата с тях, и при липса на знания или опит, реагират на принципа проба-грешка, но винаги с мисъл, внимание и грижа. Учителите имат нужда също така от психологическа помощ и подкрепа, за да отработят собствените си емоции, да променят когнициите и поведенческите си прояви, за да отговорят на променените социално-образователни реалности и многобройните съвременни предизвикателства.

Роля на родителите и учителите за възпитанието и обучението на децата

Основата цел на обученията, проведени с родители и учители5 е да се установят проблемните зони и предизвикателствата в общуването между двете групи и да се направят препоръки за преодоляването им. В обученията, реализирани в периода мартмай 2018 г., участваха 56 родители (50 майки, 6 бащи) и 9 педагогически специалисти (8 учителки и 1 помощник-възпитателка) (виж граф. 2).

По отношение на начина на работа в рамките на проведените обучения трябва да се отбележи, че участниците разполагаха с портфолио, съдържащо различни задачи, подредени в отделни тематични рубрики. Една част от тях са насочени към проучването на уменията на участниците да се самоанализират и самопредставят. От интерес са също така и начините за определяне на силните и слабите страни в комуникативния процес. В друга част на децата, свързани с протичането на психичните дейности, нервно-психичното и емоционалното функциониране, езиковото развитие, поведение и участие в сюжетно-ролеви игри. От участниците се изискваше първо самостоятелно да решават поставените задачи, а след това да представят своите резултати в малка група или по време на групови дискусии. Силно впечатление направи фактът, че всички участници бяха изключително активни и много съвестно решаваха задачите, споделяйки искрено своите мисли, преживявания и житейски опит. Отговорите им изглеждаха дълбоко осмислени, изключително разнообразни и пропити с обич, мисъл и грижа за децата. Работните условия по време на обученията се характеризираха с положителни емоции и с усещане за психологическа безопасност и сигурност. Това насърчава участниците по-свободно да споделят своите възприятия и наблюдения, да се учат от опита и допуснатите грешки, смело да откриват нови идеи и добри практики. Подобни работни условия са благоприятни за развитието на нагласи, ценности, жизнени компетенции и нови форми на поведение. Освен това се променят и обогатяват представите за собствената личност и за външния израз на поведението, като се научават нови неща за преживяванията, опита и постъпките на другите. Интензивно протичащите процеси в групата насърчават саморефлексията и самоанализа и участниците стават много по-компетентни, по-сензитивни и по-успешни в самоконтрола и саморегулацията. Въз основа на данните, събрани от портфолиото на всеки участник, направихме контент-анализ и установихме следните закономерности. Родителите и учителите се представят както с традиционни, така и със специфични за тях социално-професионални, житейски и родителски роли (напр. човек, личност, баща/майка, жена, домакиня, съпруга, дъщеря, сестра). Те се описват с помощта на изключително разнообразни личностни (напр. честолюбив, свободолюбив, забавен,), когнитивно-интелектуални (напр. любознателен, креативен, обмислящ, заинтересован), мотивационни (напр. енергичен, работещ, уверен, амбициозен, упорит за целите си), емоционални (напр. позитивен, оптимистичен, добронамерен) и поведенчески характеристики (напр. деен, организиран, подреден, практичен, дисциплиниран, разпилян, разхвърлян). Родителите и учителите ясно разграничават своите силни и слаби страни в процеса на общуване. Например, те трудно разговарят по причина на самия разговор (напр. непозната, неясна, неприятна тема), на събеседника (напр. не изслушва, не разбира, не внимава, прекъсва, проявява неуважение) или на моментните характеристики на самия участник (напр. притеснен, нервен, потиснат, несигурен; разстроен, уморен). Обратното, според участниците лесно се разговаря, когато темата е интересна и желана и за двете страни; когато събеседникът е спокоен, интересен, добронамерен и когато има сходни интереси и мислене. Силните страни в общуването са свързани най-вече с усилията за разбиране и изслушване на партньора, с проявите на търпение, обективност и непредубеденост, както и с желание да се размишлява над споделената информация. Слабостите в общуването са следствие най-вече от предразсъдъци, неуважение, недоверчивост, налагане на собственото мнение или отказ от комуникация. Всички участници искат да подобрят своите комуникативни умения по посока на постигането на по-голямо търпение и дипломатичност, по-ефективно управление на мислите, думите и емоциите и по-голямо съобразяване със събеседника. Следователно всички участници са напълно наясно с особеностите на комуникативния си стил. Те могат много точно да разграничат кога разговарят трудно или лесно с другите, какви са силните и слабите им страни в комуникативния процес и какви умения допълнително да развиват. Прави впечатление, че характеристиките, които те откриват в събеседника и ги посочват като причина за влошаване на комуникацията, ги приписват и на самите себе си като моментно състояние и са наясно, че именно те възпрепятстват ползотворното общуване. При анализа на взаимоотношенията между възрастни и деца в ситуации, свързани с игри, отглеждане и възпитание, се регистрира, че за всички е важно да се насърчава активността, мисленето, креативността, самостоятелността на подрастващите. Същевременно е важно да се помага на децата да се научат на повече търпение, да не се отказват и да остават концентрирани докрай в игрови и реални ситуации. Положителното е, че за всички участници от първостепенно значение е възпитанието на следващото поколение. В тази връзка за възрастните е важно да показват обич и внимание към детето, да му помогнат да изгради стабилна ценностна система, да разбере и да научи правилата на живот, игра, общуване, да се грижи добре за себе си, да уважава и да работи успешно с другите, да отстоява собственото си мнение, да знае какво означава да бъдеш добър, разумен и състрадателен човек. Всички участници много точно определят специфичните за възрастта на децата характеристики, свързани с такива конкретни показатели като психични дейности, нервно-психичен и емоционален статус, езиково функциониране, поведение и участие в сюжетно-ролеви игри. Във връзка с психичните дейности те посочват, че от една страна, децата успешно възприемат и запомнят информация, мислят, съобразяват, разсъждават, превключват вниманието според ситуацията и емоционалното състояние, проявяват интерес към различни предмети, но могат и да го изместват бързо към други дейности. От друга страна обаче, децата могат да бъдат разсеяни и тогава трудно възприемат, съобразяват и запомнят. В нервно-психично и емоционално отношение те показват радост, ентусиазъм и демонстрират спокойствие. Понякога обаче не успяват да се концентрират и да стоят на едно място, стават раздразнителни, напрегнати, хаотични, импулсивни, гневни, истерични, чувстват вина или срам от непознати хора. Според преценката на участниците, децата имат необходимия речников запас, съобразяват кога трябва да замълчат и кога да говорят; могат да задават адекватни въпроси за заобикалящия свят, различават хумора. За съжаление обаче, има и деца с говорни затруднения, които са насочени за допълнителна консултация и работа с подходящ специалист. Този факт се потвърждава и от резултатите от проведените психологически изследвания с децата. И родителите, и учителите констатират, че децата имат добре изградени хигиенни навици за личен тоалет, обличане, хранене, оправяне на легло, подреждане на играчки, общуване с другите. Децата са в състояние да измислят нови идеи, игри и герои, проявяват фантазия, въображение, емпатия и са готови да взаимодействат с други деца. От гледна точка на участниците, всяко семейство притежава различен социален профил. Обнадеждаващо е, че по-голяма част от семействата отдават първостепенно значение на доброто възпитание, на устойчивите ценности и на здравия морал на децата. Има семейства, в които майката доминира, а бащата е в пасивна позиция. Това означава, че той оказва пълна подкрепа на майката, но не взема самостоятелни решения относно възпитанието и грижата за децата. Участниците посочват също така, че когато единият родител иска да наложи своя метод на възпитание, тогава неминуемо възникват сериозни трудности и излишно се изострят взаимоотношенията в семейството. За съжаление, има и семейства, в които бащата често отсъства или въобще не присъства в живота на детето и това го прави изключително нещастно и стресирано. За родителите и учителите проблемните ситуации най-често възникват поради няколко причини. Например, когато има раздели или неразбирателства между родителите или между самите деца в семейството, при трудности с проговарянето, при специфични вътрешно-личностни или емоционални преживявания и други трудни моменти от живота на детето вкъщи, в детската градина, в игрови и реални ситуации. Последствията от проблемните ситуации могат да бъдат различни за децата, родителите и учителите. Когато става въпрос за децата, чрез последствията от проблемните ситуации те научават нови житейски принципи и формират умения за успешно справяне. Успоредно на това обаче те могат да се почувстват неразбрани, виновни, стресирани, несигурни, объркани по отношение на това кое е правилно и кое не заради различните мнения на възрастните. Когато родителите успешно преодоляват проблемните ситуации, тогава те се чувстват радостни и удовлетворени. Но у тях могат да се породят и негативни емоции като гняв, раздразнение и др. вследствие на възникналите разправии, изострените отношения с партньора и влошената им репутация като родители. За учителите последствията от проблемните ситуации са по-скоро стимули и предизвикателства пред авторитета и опита им. Подобни ситуации дават повод за допълнителни разговори с децата, в хода на които те разбират, че е важно да се спазват правилата и да се проявява уважително отношение към другите. При възникване на проблемна ситуация, учителите своевременно информират родителите и очакват активно съдействие от тяхна страна и в повечето случаи наистина го получават. Обаче има и родители, които вместо да съдействат за решаването му, поставят условия на учителя как да работи с детето. Въз основа на получените и обобщени резултати от проведените обучения ясно се открояват няколко сериозни предизвикателства пред общуването между родители и учители. Например, случаите на безотговорност или неглижиране на родителските задължения оказват крайно неблагоприятно въздействие върху децата. Добре известно е, че всяко дете се нуждае от любовта, грижата, присъствието и подкрепата и на двамата родители, които трябва да бъдат еднакво отговорни към отглеждането и възпитанието му. На следващо място са разминаванията в начина, по който родителите и учителите представят правилата за комуникация, взаимодействия, режим на живот и игра в семейната и в социално-образователната среда. В тази връзка е важен добрият синхрон между родителите и учителите, когато въвеждат и обясняват важните социални правила и приучват децата да ги спазват. Освен това, възрастните трябва да дават добър пример и да проявяват по-голямо търпение, уважение, добронамереност и подкрепа спрямо децата. Постоянна и дългосрочна остава задачата и на родителите, и на учителите да стимулират познавателните интереси и заложби на децата и да им помагат да формират подходящи умения за самостоятелна грижа и справяне с различни трудности. Родителите трябва да отделят повече време за разговори с тях, да им гласуват по-голямо доверие и да им делегират права съобразно възрастовите им особености, да им четат приказки и да им разказват истории, да ги насърчават да гледат поучителни детски филмчета и да им купуват книжки. Родителите трябва да зачитат авторитета на педагогическите специалисти и на детската градина, да проявяват разбиране във връзка със сложността, трудността и спецификата на учителската професия и да не прехвърлят родителските си отговорности на други хора. Учителите от своя страна също трябва да пазят авторитета на родителите. Със съвместни усилия родителите и учителите трябва да поддържат активно партньорство, да постигнат добро разбирателство, да имат споделена отговорност в името на детето и неговото правилно отглеждане и пълноценно възпитание. Родителите следва да бъдат по-силно ангажирани и по-активно включени не само в проблемните ситуации с децата, но и по повод на различни делнични или празнични инициативи, важни за детската градина. Упражнявайки своята професия, учителите са длъжни да се грижат добре за живота, здравето и безопасността на децата в детската градина и да им осигуряват равен достъп до качествено образование. В своята работа учителите трябва да се стремят да бъдат уважителни, обективни, безпристрастни, с равно отношение към всички деца, да връщат обратна информация на родителите относно важни моменти, свързани с развитието, трудностите и справянето им в детската градина. Учителите следва ясно да задават и достъпно да обясняват целите, задачите, правилата за работа и общуване в детската градина и да се грижат за задължителното им спазване на практика. Те организират работата си така, че децата да участват в занятията с желание и удоволствие. За целта учителите активно включват децата в учебния процес, преподавайки им учебния материал увлекателно и ангажиращо и стимулирайки познавателното им любопитство. Учителите помагат на децата да получат нови знания, да изградят личен мироглед, да формират нови навици за самостоятелно справяне и за пълноценна работа и общуване с другите. В обобщение трябва да посочим, че регистрирахме специфичните особености в познавателното, емоционалното и социалното развитие на изследваните от нас деца. Установихме също така конкретните предизвикателства пред възпитанието, обучението и общуването между родители и учители. На основата на събраните и внимателно анализираните факти направихме конкретни препоръки, благодарение на които е напълно възможно реално да се подобрят взаимоотношенията между възрастните в името на правилното възпитание и успешната социализация на децата.

Литература Минчев, Б. Обща и възрастова психология. С., Веда-Словена, 2014. Стаматов, Р. Детска психология. Пловдив, Хермес, 2014. Янкулова, Й. Педагогическа психология. С., Парадигма, 2016. Woolfolk, A. Educational Psychology (9th Ed.). Allyn & Bacon, 2004.