Тялото, храната, теглото...

Това, което винаги носим със себе си, е нашето тяло, а душата ни определя отношението към това тяло. Връзката между тях пък се поражда от първите мигове на бебето пред огледалото, от възприятието как се съотнасят предметите към него, от това какво другите ни казват за тяло ни...
Ние постоянно искаме да управляваме тялото си, чрез него и света около нас. Правим го чрез всяко действие към цел, но най-лесно чрез контрола над базовата му потребност – храната. Така тя се превръща лесно във висш владетел на отношенията, на формата ни, на удоволствията ни. Не случайно тя е първият ни досег до света след докосването и миризмата на майката. Много често е и единственото, което запазва и замества близостта. Затова и отношенията ни с храната са толкова сложни. Да не забравяме, че тя създава и биохимични кодове от най-ранна възраст, които програмират поведението ни. Връзката ни с храната е симптом и огледало на това как приемаме света и как виждаме себе си в него чрез собственото ни въздействие. Хипократ го е казал много по-просто : „Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна”
В последните години има тенденция храната да определя не толкова функционалността на тялото ни, колкото формата и външния му вид. Все повече хората се фокусират върху теглото си като критерий за успешност. Тази визия се налага от случващото се около нас. Ако се огледате и видите билбордите, кориците на модните списания и лицата по телевизията, логиката ви бързо ще заключи, че щом тези хора са там значи са успели, а зад това в голяма степен стои фактът, че изглеждат в перфектна форма и състояние на духа. Така се стига до заключението, че всички успели хора са слаби, стройни, красиви и изящни.
Ако погледнем назад във времето, красотата днес съвсем не е била красотата вчера. Политически и икономически фактори са влияли върху килограмите, визията, критериите за красота и успешност през годините. Кризите влияят както на личностно ниво, така и на цели нации и поколения. В различните исторически периоди идеалът за женска красота се променя спрямо ценностите на обществото. Ако ренесансовата представа за красота била пищна жена, излъчваща удовлетворение и щастие, то през 18 и 19 век красотата била отъждествявана по-скоро с добродетели и умения за създаване на домашен уют. Гладните години на войната след себе си носят компенсаторно напълняване на жените. Снимки на жени от Русия след войната ясно показват, че спокойствието и удовлетвореността след един изключително тежък период от световната история дава отражение върху килограмите и формата на тялото. Жените са пълни и с розови страни.
През 20 век са най-големите промени в представите за женска красота. Динамиката, еманципация, техническият прогрес, бунтарство и ангажиране на жените в почти всяка сфера на живота са преформирали пищните красавици в анорескични модели с измъчен и нездрав вид. Имаме и моделирани хубавици, за които природата отдавна не си спомня какво е сътворила сама и кое е отишло в ръцете на умелите пластични хирурзи. Днешното общество много лесно приема, че дебелият човек е мързелив, безотговорен, нездравословен, неконтролиращ живота си, а слабата фигура принадлежи на отговорен, балансиран, успешно справящ се във всяка сфера на живота си човек. Няма нужда да коментирам дали е така...

За мъжете:
Какво забелязва един мъж в жената? Да - на първо място това е външният вид, но повлиян от поведението и настроението, което жената носи. Провокативна и прелъстителна или компетентна и завладяваща, излъчваща топлина и спокойствие или напрежение и мобилизация. Себеутвърждаващото поведение на жената е много по-значимо и привличащо, отколкото тънката талия и стегнати мускули.

За жените:
Какво забелязват жените в мъжете? Да - атлетичният и спортен вид би впечатлил една жена, но чувството за хумор, артистичността и умението да бъде внимателен и ангажиран са не по-малко „скрити оръжия”, които бият по точки тялото на Аполон. Най-важното умение на мъжа е да забелязва и вади на показ качества у жената, която тя дори не подозира, че притежава.

Децата:
Факт е, че днес повечето деца са с наднормено тегло. Те са обездвижени консуматори не само на храна, но и на удоволствие. Опасностите на улицата ги затварят пред телевизора, играят компютърни игри, стоят с таблет и телефон в едната ръка и хапват нещо механично с другата. Важно е детето да не се фокусира върху това какво яде, а върху това какво прави. С какви действия, спорт и поощрения ще подходи родителят е от съществено значение за регилурането на теглото на децата. Критериите за удовлетвореност са от движението, личният пример и култивирането на стратегия на живот.

Но съвременният свят променя думите на Хипократ и храната може да стане болест, а болестта – храна... така се появяват хранителните разстройства.
Огромен брой хора приемат храната като единствен начин да се почувстват изпълнени, спокойни, обичани. Връзката им с храната е свещено място, до което никой не може да припари. Когато са сами и разочаровани, когато са гневни или самотни-тя е най-добрият им приятел. Кое е най-честото, което разказват за своите първи години, в които са формирали компетентност? Обикновено са били добри, изпълнителни, обичани деца с много грижовна майка, забъркваща ухаещи манджи. Пазарувала е всичко, което детето иска, предвиждала е всеки негов ход, предпазвала го е от всичко негативно и го е успокоявала с добра храна. „Затова всяко неспокойствие може да мине с добра храна”, казваше една клиентка с ангелско лице, което изобщо не подхождаше на тялото и. Всеки път, когато даден мъж можеше да навлезе в живота и, тя се вкопчваше в храната, натрупваше тежка защитна броня, защото не знаеше как да действа във връзката и нямаше идея как да понесе отношенията с мъжа насреща. Затова многото храна оставаше върху тялото и, а душата и пак беше жадна за обич. Хиперфагиците са хората, които поглъщат всичко, защото трудно могат да видят себе си в ролята на активно управляващи, решаващи и действащи хора, извън собственото тяло. Трябват им запаси.
А какво движи тези, които враждуват с храната? Какво толкова трябва да ти се е случило, че да мразиш собственото си тяло, че да го наказваш по този начин? Това е логичният въпрос, който хората задават, сблъсквайки се с анорексията в лицето на близки, познати... Не, хората с анорексия мразят тялото си само на повърхността. Те се страхуват, че храната ги прави отговорни да могат да живеят като големи хора. Колкото „по-голямо” става това тяло, толкова повече може да изгуби обичта. Малкото, смиреното, почти безжизнено тяло, което не общува с храната може да понесе всичко. Тези хора могат настървено да учат, да ходят с километри, да упорстват във всяко действие. Загубили са параметрите на своето безплътно тяло и сякаш излизат извън него, за да направят подвизи. Всичко е на разстояние, зад висока бодлива тел. Съответно няма опасност от нараняване и отхвърляне. Това е научено много рано в живота чрез нестабилната привързаност, в която детето може да получи любов само, ако изпълни условията чрез постиженията си, интелекта си, сръчността си, ако винаги е мило, хубаво и функциониращо като кукла. Куклите не се хранят истински, те са удобни за майките си, затова никога не бива да порастват.
Много момичета и жени обаче не издържат на този емоционален и телесен концлагер. Тогава измъченият им ум прави компромис, както каза една млада жена „Мога да ям и да нямам нищо в тялото!”. Тогава започват да крият от себе си връзката с табуто-храна. Тя става идея-фикс. Един ритуал, в който можеш да я приемеш и после да я изхвърлиш. Храната става престъпление и наказание. Отношението към нея, неосъзнато се прехвърля върху отношенията с околните. Тези жени приемат хората, след това ги държат на разстояние. Насищат се и ги отблъскват. После пак ги търсят, защото „чинията” се е изпразнила. Не признават поривите и емоциите си. Лутат се в несигурността, която сами образуват в проектите си за близостта.
Някак си, когато говорим за храна и хранителни разстройства, свързваме това предимно с образа на женския пол. Това далеч не е реалността. Мъжката психика изгражда много здрави зависимости с храната. Мъжете са тези, които от праисторически времена са доставяли улова. Затова за тях храната е сила, достойнство и сигурност. Силата и сигурността се проявяват в различни посоки. Да си огромен и запълнен с храна е сигурност и „сила” срещу външните фактори. Затова много мъже страдат също от хиперфагия. Да си силен може да означава да селектираш по много стриктни показатели храната. Така както селектираш собствените си качества и искаш да изградиш перфектно порт фолио за външният свят. Тогава храната започва да се дели на протеини, въглехидрати, ензими, аминокиселини... Тялото на групи мускули, които трябва да бъдат захранени и да претърпят съответното напрежение, за да произведат нови мускулни влакна. Мъже, фокусирани върху формата, точно толкова, колкото и жените. По други критерии, но в същата битка за егото.
А какво е храната, ако изберем да я осъзнаем? Близост от приготвянето и без особено значение дали ще я изядем всичката след това. Опознаване на вкусовете, за да се погрижим за комфорта на другия. Просто енергия, за да извършим това, което ни доставя удоволствие.... Понякога е свобода да изразиш себе си в креативна посока.
Не е случаен бума на био, веган и всички еко храни в момента. Търсенето на версии на храната е и културен бум, който може да спаси човек от патологичното отношение към храната, но няма да го спаси от невъзможността да изгражда близост, доверие, уют в отношенията и знание за това как може да изгражда света си. Храната е просто малка част от този свят.

Мислите, за които да внимаваме или как точно да усетим зараждащия се проблем и да си дадем сметка, че „залитаме”, за да реагираме навреме?
„Червената лампа” трябва да светне, когато започнем да мислим повече време за храна, отколкото за всичко друго, да отделяме повече време за пазаруване или да реагираме емоционално, когато стане дума за храна.
• когато храната стане награда (това е симптом, че я превръщаме в единствен лост за действие)
• когато цялата организация е около храненето – планира се храненето за деня, за месеца, организира се пазаруване и се отделя специално време с ранга на национален празник
• когато напрежението преминава при хранене
• когато ритуалите на хранене стават все по-дълги и все по-чести. Например бизнес среща се превръща в бизнес-обяд, който прераства в следобедно кафе и сладкиш
• когато храненето започне да съпътства други дейности – гледането на телевизия, четенето на книга, работата, разходката...
• когато се запасяваш с храна и изпитваш тревожност, ако не си се запасил
• когато криеш храна и я заключваш

Какви са индикаторите при децата. Логично е в бъдеще детето да има проблем с храната, ако:
• тя се превърне в награда или санкция
• ако храната бъде заместител на майката или на основната детска дейност – играта
• когато детето крие храна, плаче или се сърди като му отнемем храна
• когато се нахвърля върху храна без да е гладно
• когато започва да се увеличава обема храна, която приема детето, без да се променя активността му
• когато има любима храна, превърнала се в панацея и търси постоянно нея – чипс, шоколад, сладолед...
• когато пие много вода и не виждаме детето да се храни – или е яло преди малко, или ще яде след малко, но никога пред нас

Мъжете:
• когато аналозите на храна започват да изместват реалната храна, а праховете и блокчетата станат повече от плодовете, зеленчуците и месото.
• когато забележите, че винаги в главата ви върви сметката калории – храна
• когато физическата активност и фетбърнърите съпътстват постоянно храненето
• когато литературата за хранене и добра физическа форма заеме пространството около вас
• когато в телефона ви преобладават линкове за тренировки, диетично хранене, хранителни добавки

Общ диагностичен критерий, както за мъжете, така и за жените и децата е огледалото. Когато усетиш, че гледаш повече тялото си, отколкото лицето си в огледалото, тогава е добре да се замислиш дали не даваш на храната в живота си по-голяма роля, отколкото природата и е отредила.

Мотивацията за промяна

Да стигнем до заключение и решение е добре, но не притежаваме ли мотивация, значи липсва основната сила, която да даде старт на процеса. А, за да сме мотивирани, трябва да имаме реална преценка за ресурсите на личността си!
На първо място са самочувствието, приемането и харесването. Можем да си дадем ясна сметка за това какво ни пречи, какво ни стимулира, какво ни кара да действаме или да спим зимен сън. Нека започнем с равносметка и анализ:

1. Направете преглед на живота си с една съвсем проста, но много ефективна техника. Извадете архивите и изберете няколко ваши снимки от една годинка до сега. Разгледайте ги добре, подредете ги по възрастов признак и анализирайте теглото и събитията. Кога сте били слаби и какво се е случило в този период. Щастливи ли сте били, прекалено ангажирани, може би тъжни от неочаквана загуба или пък на нова работна позиция... Каква е била доминатата на този период? Преценете всичко това и си направете собствен анализ и връзки между житейският момент и килограмите ви в този период. Извадете моментите, в които се харесвате и се чувствате най-добре и използвайте всичко, което ви е вършело работа тогава. Зависело ли е щастието от килограмите или те са били следствие от начина на живот и отношението към него? Така ще съберете сериозен арсенал, с който да подплатите мотивацията си.

2. Спомнете си кой е човекът „под” килограмите. Извадете една снимка, на която сте най-щастливи и добре изглеждащи според вас и я закрепите на видно място у дома – на огледалото, от вътрешната страна на гардероба, може и на хладилника  Това е мълък мотивационен трик, с който подпомагаме процеса и борим моментите на несигурност и колебание.

3. Програмирайте се! Усетете силата на това да се програмираш сам със следната въздайстваща техника. Седнете удобно, отпуснете се и затворете очи. След това си представете, че на стената пред вас виси картина в красива рамка. На картината сте вие в цялата си прелест и вид, който винаги сте искали да имате. Представете си го съвсем, съвсем детайлно – цветове, форми, емоция... дори музика или звук, които звучат докато е направена тази картина. След като сте готови с последните щрихи запомнете съвсем точно картината, отдалечете я от себе си виртуално и отново я приближете. Спомняйте си я и се връщайте към нея винаги, когато имате нужда. Тя е там – във вас и никой не може да ви я отнеме!

4. Оценете стимулите на средата. На рационално ниво е много важно да оценим кръга от хора, в който се движим и да анализираме това как те ни влияят – за добро или за лошо, осъзнато или не толкова осъзнато. Нашето предимство е, че можем да ги погледнем от нова гледна точка и да моделираме ситуациите и отношенията така, че те да ни носят удовлетворение. Би било добре да се обградим с хора, които не ни тласкат към посоката, от която искаме да излезем, а такива, които я мотивират. Немерете си съмишленици. Групата има огромно въздействие върху индивида и това може да бъде чудесно предимство, когато сме се захванали да променим живота си.

5. Задайте правила на комуникация по темата. Как да отсеем хората около нас? Огледайте се и наблюдавайте. Как се чувствате когато на ежедневните срещи за кафе с най-добрата ви приятелка тя все намира начин и време да вметне как ви стои панталона и колко ви е заразителен апетита..... Тя е тази, която е постоянно на диета и 80% от разговорите с нея протичат в тази посока. Нуждаете ли се от това? А баба ви, която все ви пита „Яде ли, баба?” и всяка сутрин в събота и неделя, когато си и на гости, ти прави баница или пържени филийки с истинска грижа и любов. Съвсем не е нужно да ги отхвърлим, а само да променим правилата като оценим въздействието на кръга от хора. Дали те ни действат оценъчно или поведенчески и как ни дърпат назад или просто не са свързани с промяната. Е, в разговора с приятелката ви бъдете активната страна, а грижата на баба нека бъде насочена към топлите чорапи, шал и шапка, които ще ви изплете, а не към мекиците за обяд и калоричните бомби.
Помислете и кои са фристайлърите в компанията ви. Те не се интересуват как изглеждат или как точно изглеждате вие. А може би техните очи могат да видят скритото? Защо не ги попитате още днес? Пролет е, време е да разцъфнете за щастие!