Лицата на лукса-дефицит или развитие, свобода или робство

Каква е първата стандартна представа, когато човек си помисли за лукс? Най-често насреща чувам описания за архитектурен шедьовър, в който интериорът е изобилстван от скъпи вещи.
- А, да! Да има и басейн, джакузи, инфрачервена сауна...
Или друга визия: яхта, хайвер, шампанско... без това да е реклама. Трета картина: Екзотична дестинация, прекалено напудрена картина на вила с инфинити басейн, а на мен колекционерски часовници и бижута... Да спрем до тук, защото списъкът ще е грандиозно дълъг. Най-неприятното е, че би бил и нескончаем. Мечо Пух го е казал най-добре : „Колкото повече-толкова повече!” .
Луксът не е лошо функциониране, но зависи от коя страна го подхванеш. Дали е от тази страна на пирамидата, която е в ниското, където са базовите потребности или е във високата, където луксът има съвсем различни измерения.
В днешно време луксът е неразделна част от символа за успех. Той придава образ на собственика си. Луксът е възнаграждение и стремеж. Луксът е и инвестиция. Типът лукс, е като етикет за личността. Но да се върнем на страните на лукса. Има една тенденция, която главоломно и френетично се разраства в обществото- потреблението, имането, презапасяването. Инстинкта обслужва парите. Първо са необходими стоки, после стоки за удобство, след това все по-специални, за да стигнем до луксозни. После на първо ниво е просто марковия етикет. След това идва лимитираната серия, а градацията е в ексклузивните издания. Растежът е само в една посока и таван за лукса има само от гледна точка на финансите. Но пък кредитите са навсякъде.
Желанието за потребление се поддържа постоянно с все по-добри версии на вещите. Всяка по-добра версия е по-луксозна и придава по-голяма стойност на притежателя си. Затова, качен на този превоз, човек дълго може да остане. Много хора виждат точно в този вид лукс сигурност и изграждат своя имидж чрез притежанията. Останал на това ниво, луксозния притежател развива себе си в незадоволимото. Виждаме това явление постоянно-надпреварата за новия модел телефон, за новата техническа джаджа с ултрамодерен и излъскан вид...
Така луксът слезна на ежедневно, улично ниво. Това ли е той в истинската си същност? По-скоро, това е етап от развитието на обществото в посока формиране на възприятие и култура към лукса.
Ние хората имаме лакоми очи. Обичаме да разглеждаме луксозни списания и да си ”заплюваме” най-важните, скъпи и бляскави реклами. Обичаме да гледаме реалити формати и да избираме най-лъскавото поведение и вещи от там. Така на първо ниво луксът е само едно имагинерно придвижване напред, което може да те направи по-уверен. Може да помогне да се харесваш повече, да те включи в друго общество. А може да сме само като щука, мернала блесната.
Стремежът към лукс понякога е просто пропуск за друго място, средство за избавяне от неудовлетворение, дефицити.... компенсация. Колко хубаво го е описал Фицджералд във „Великият Гетсби”. Момчето, което няма нищо, освен силен стремеж. Момчето, което след това има всичко, заради лукса и имиджа с него. И момчето, което изгубва всичко, заради стремежа. Тъжен сюжет с много по-дълбоко тълкуване. Но отвъд литературния анализ стои и наивното тълкуване на лукса, който би наредил целият живот, би дал удовлетворение на мечтите.
Теоретично погледнато, хората се респектират от лукса. Приписват му авторитетност. Не винаги му се доверяват, защото масово го свързват с нечестни и подмолни игри. Но го искат, въпреки тази порочна връзка. Искат престижа. Спират да живеят и се принасят в жертва на стремежа си към лукс, този субективния бленуван лукс, който ще ги направи спокойни, щастливи, сигурни, големи, важни... Но лукса не се разбира, докато го съзерцаваш или докато го „заплюваш”, както правеха децата от социалистическо време с „Некерманите”. Луксът се разбира практически, когато си живял в него, когато той е част от историята на живота ти или на семейството ти. Има осмислено приемане на лукса, в което вещите са просто луксозни, защото са с добро качество. Местата са луксозни, защото са обичаен момент от живота. Хората са луксозни, защото мислят иновативно и креативно, преди другите и могат да създават история и революции. В този луксозен живот истинският лукс е на върха на онази тривиална пирамида с потребностите на Маслоу. Тук луксът е свободата, времето, трайната връзка, изпълнена с доверие. Луксът е в услугите, с които можеш да спечелиш всичко, което е най-безценно. Върхът на лукса е свободата и притежанието на времето!
Зад необходимостта от купуване на скъпи вещи стоят различни подбуди. На първо място можем да сложим подражанието. Неустоимото желание да си като някой друг – обикновено красив, успешен, богат.... показва неуспешно премината юношеска криза. Обикновено в тийн възрастта човек преминава през своята идентификация, тогава често се залита, търсейки различните моделите на подражание. Факт е, че те днес могат да се открият на кориците на списанията и за много млади хора са моделите, богатите хора, демонстриращи богатство и лукс и изобощо всичко що е лъскаво и привличащо погледа (дори да е гротеско понякога). Манията да подражаваш на идолите си е обзела много млади хора днес. Фактор за това несъмнено са отчуждението и самотата, които не позволяват да се осъществят истински топли и взаимни отношения. Дори любовта е луксозна и зависи от това дали ще пием кафе на тротоара пред кафе шопа или ще е на последния етаж на „Бурдж Халифа”.
Човешкото око е ненаситно. То не се задоволява с малко, винаги иска още и още. Така че, веднъж тръгнал в посока лукс, много трудно би склонил да се върнеш по пътя. По-скоро желанието ти за още и още би те превърнало в съвсем различен човек. Личната значимост отдавна е свързана не само с това, което притежаваш като качества, интелект и умения, но и от това къде и как живееш, как се обличаш и кои заведения посещаваш. Днес купуваме всичко - усещане за значимост, промяна и свобода. ..... докато не усетим, че се превръщаме в роби на лукса, в който живеем. Притежанието определя отдавна битието ни, съдържанието ни и взаимоотношенията ни!
Луксът дава и известно усещане за контрол – власт. В мъжкият вариант това е пространство и движение – къщи, коли, яхти...А при жената е инвестиция в себе си – дрехи, козметични процедури, свързани със съблазняването. Всичко това и за двата пола дава сигурност и стабилност, лъскав имидж. От него зависи и част от самооценката. Стига да не стигаме до крайности като в притчата за бедния човек, който намерил една торба с жълтици, прегърнал я и си казал „Сега вече притежавам нещо мое!”, а торбата си казала „И АЗ!”. Така че, границата е тънка и сякаш в последно време не се замислеме дали и как ще я прекрачим. Нека не забравяме, че самооценката няма да е стабилна, ако е стъпила основно на скъпи вещи, луксозни пътувания и екзотични предмети. Тя е резултат от много повече и не изисква огромни количества парични средства.
Да се върнем на Българският фолклор - „Всеки се простира според чергата си”. Днес никой не гледа своята черга, а иска чуждата паница, чуждите диаманти. Този, масовият лукс ни прави временно щастливи и винаги преследващи. Другият лукс, с непреходните усещания се гради с поколения. Всъщност, всеки етап на лукса предполага да бъде изживян, за да има развитие. Да си парвеню не е луксозно.