Интервю на Ани Владимирова за в-к "Труд"

- Г-жо Владимирова, мислите ли, че българинът възпитава детето си правилно - на добро и нежно поведение?
От няколко години има неприятната тенденция българският родител да е все по-объркан в това кое е добро, оптимално и нужно за детето. Обърканите ценности и приоритети в крайна сметка водят до това родителите да обръщат внимание реди всичко на оцеляването, защото самите те функционират оцеляващо. Така можеш да говориш с родител, който смята агресията за нужна, друг да иска да „изгони” детето си извън България, защото тук всичко е ужасно и не дава възможности, а трети да е отнесен в идеализъм и да създава утопия за детето си като го прави различно. Родителите се лутат между това постоянно да търсят съвети и да са тревожни, да не могат да вземат решения за нищо или да са крайни и категорични, защото ултимативността спасява тях самите от страха за децата им. Но най-големият проблем е липсата на време, прекарано с децата! Те повечето време са оставени на забавлението от ТВ, компютър, телефон, от които е ясно, че няма да придобият социални умения и да се възпитат самостоятелно.

- Живеем в комерсиален свят, който примамва децата с всякакви лъскави изкушения. Как трябва да ги възпитаваме в това материално време?
Важно е родителите да знаят, че детето им няма нужда от 20 кукли, 50 автомобилчета и 30 кубчета. Една ушита или изплетена кукла, заедно с мама или сглобена кола от подръчни материали с тате е много по-ценна играчка в емоционален план от скъпото бебе, което се държи като истинско – плаче, пие от шише и ползва памперси или от най-новия модел автомобил- играчка. В същото време е трудно да запълниш дефицитите на детето само така, защото самите деца поставят високи летви помежду си. Ако нямаш определена марка, си аутсайдер, ако не си ходил на определено място, си глупак... Така децата нямат избор и търсят своето справяне чрез материалното-то е като добавена стойност, а всъщност става твоята личност. Затова възпитанието не е в това да се отхвърлят категорично материалните придобивки, нито да се дават изцяло, а в това да научим децата да разберат какво могат да правят, какви качества имат, с какви дейности са полезни... Изобщо къде е тяхната стойност и тежест. Да ги научим да се радват на направеното от тях.

- Изблиците на гняв, когато му откажем скъпа вещ, как трябва да се овладяват?
За да има изблици на гняв при отказ, то сме позволили като родители да се стигне до тях, защото сме създали ултимативна форма на общуване. Или сме давали много, или сме забранявали, или не сме разбирали... Гневът е емоция, която не бива да се отрича. Добре е тя да има възможност да „излезе” от детето и ролята на родителя е да осигури това да не се случва разрушително и болезнено, а да даде пространство и възможност да се случи градивно. След като отмине силната емоция е важно тя да бъде обяснена. А след това да се дадат и варианти. Затова идеята е да говорим за желанието. Какво ще донесе то, защо е толкова важно? Кога го иска детето, какво ще направи с придобивката? Дори да съставим план за случване, в който детето да има основен принос. Така част от напрежението угасва.

-Според ваши наблюдения, има ли мода сред родителите да възпитават децата си в консуматорство?
Това не е мода, а е симптом, който показва няколко патологични тенденции в общестото. Хората са тревожни, затова искат по-голяма доза контрол. Контролът се осъществява чрез придобиването и презапасяването (това е най-простата формула). Затова материалното е издигнато в култ и масово хората вярват, че то е свобода, щастие, успех. Как тогава да не искаш го предадеш на децата си!? Проблемът е, че са много малко родителите, които предават или показват алгоритъм за достигане до материалното чрез планове, работа, избори, обучение.
- Ако родитителите нямат възможност да задоволяват желанията от скъпи вещи, това може ли да понижи самочувствието на детето?
В повечето случаи това се случва по силата на пресата на групата на връсниците. Например миналата седмица разговарях с едно 12 годишно момиче, което привидно имаше всичко на външен вид, но то знаеше, че дрехите са му втора употреба, че няма хубава стая и затова не може да покани никого у дома, че не може да отиде на почивка и затова няма какво да разказва... Всичко това споделено през сълзи, защото и се подиграват и я игнорират.
Притежанието на скъпи вещи прави ли ни щастливи? Може ли вещите да са заместител на любов?
Хората постоянно се опитват да постигнат това, да са щастливи с това което купуват и притежават. Каква е елементарната схема? Всеки стимул, след определен брой или количество употреба, угасва и трябва нов. Така се стига до ефект на градация и вече няма удовлетворение. Огромният проблем е, че сме започнали да се държим с хората в живота ни като с материални придобивки и съответно стимулите там също бързо се изчерпват. Затова живеем в култура, която е препълнена от вещи, храна, притежания, възможности, а хората са все по-сами, празни и изгубили смисъла. Това е тежък екзистенциален въпрос. Не случайно напоследък има голямо раздвижване в посока всякакви духовни практики и учения.
- На 22 април в Москва се самоуби 11-годишен ученик, скачайки през прозореца. За съжаление, подобни новини стават все по-чести. Защо подрастващите доброволно си отиват от живота, и като правило, такива, които са живели във външно благополучни, а съвсем не асоциални семейства?
Най-честата причина е усещането за безсилие и липса на разбиране. Когато си малък, млад и не виждаш перспектива, поради липса на опит и знания, лесно се стига до фатални емоционални решения, взети в състояние на стеснено поле на съзнанието. Характерно за младите хора е и черно-бялото мислене. Затова въпреки благополучните външно семейства, (ние не знаем колко големи са били тайните, а понякога и патологиите вътре), лесно се стига до „Никой не ме обича, разбира, на никого не съм нужен!”
Напоследък детската агресия в училищата се очертава като основен обществен въпрос. Вие сте експерт и имате представа от дълбоките вътрешни проблеми на личността. Има ли начин да се справим с тази агресия, която явно ще става все по-сериозна?
Трябва много работа в три посоки: родители, учители, деца. Всички са агресивни. Децата са просто лакмус. Всяка от тези три групи трябва да се научи да разпознава собствените си емоционални състояния и как да си помага и да се грижи за себе си. Неудовлетворения, тревожен и уплашен човек е агресивен или пък става жертва.
- Какви са Вашите съвети към родителите с агресивни деца?
Търсете корена и погледнете своето поведение. Кога в дома Ви има разбиране, колко е вниманието, какво е собственото Ви поведение, дали Вие самите имате нужда от това някой да ви помогне и разбере, за да разберете в по-голяма степен и детето си... Агресията е апел, тя е защитен механизъм, който в последствие става инструмент. Ако детето има само един инструмент за справяне, то няма как да се откаже от него. Затова говорете за варианти на поведение, обсъждайте проблемните казуси. Търсете подкрепа на специалисти, нищо не минава ей така от самосебе си.
- Как трябва да се държим с дете в пубертет. Трябва ли да променим отношението си? Какви грешки не бива да допускаме?
Пубертетът е времето на борба за справедливост. Затова е важно да се говори и действа имено по посока справедливост за тийнейджъра. Много по-рано преди тази възраст трябва да са формирани правилата в дома, за да може на база на тези правила тийнейджърът да получи повече контролирани свободи. На подрастащия не бива да се отнема, а да се споразумяваме. Да му даваме подкрепа-това е превенцията срещу големите проблеми.
Друг основен проблем в обществото ни е отчуждаването и все по-големия брой самотни хора. Какво се случва с тях и защо млади мъже и жени масово отказват да правят семейства и да поемат отговорност за създаване на деца?
Егоцентризъм - да имам кариера, да не съм подвластен на манипулации... Повече, още, най-доброто... Така трудно човек се научава на отстъпки, колаборация, партниране, а това е нужно за партньорството.
Утопията, която навсякъде се преподава за връзките. Чистата романтика и приказните преживявания с щастлив край. Всичко отвъд това е неприемливо и всеки конфликт е повод за раздяла. Младите мъже и жени искат партньор, който да свети с тяхната светлина и да е настроен на тяхната честота изцяло.
В средата, в която живеем, изборите са много. Затова изключително голям брой млади хора се страхуват от категоричността. Искат най-правилният, затова не вземат никакви решения. Дори само, ако погледнете сайтовете за запознанства, те са като магазини, в които винаги може да изникне по-качествена стока. Защо тогава да не почакам, да не проверя кое може да ми пасне по-добре?
- Все повече млади хора на възраст между 25-35 години продължават да живеят при родителите си. На какво се дължи това явление?
Двустранно е. От една страна родителите задържат децата си с предоставянето на комфорт, защото самите те се страхуват от загуба на смисъл. „Децата” пък не са намерили смисъла, защото си живеят в този комфорт с частична или по-всеобхватна заучена безпомощност. Така реално не знаеш кой е паразит и кой приемник. Симбиозата е здрава.
- Това съжителство как се отразява върху младото поколение? Какви ще станат те след време като характери, поведение, отношение към другите?
От една страна последствията са свързани с невъзможност да се поема категорично отговорност, винаги има къде да се скриеш, имаш резервен вариант при родителите. Съответно, нищо не те притиска и не те провокира да успяваш. Друга тенденция е, че децата започват да смятат, че всеки им е длъжен и имат повече права и свободи. Пренесен този модел в работна среда е пагубен. Тези млади мъже и жени отлагат живота си. Затова, когато станат на около 35,36г. изпадат в тежка криза, която е свързана с това, че нямат нито свобода, нито смисъл. Тогава не знаят как да продължат, а родителят става береме, виновникът, проблемът в живота им. Доста изкривена реалност, в която трудно се живее.
- Кои са, според Вас, нещата, които би трябвало да са напълно естествени, но с които днешните млади хора не се справят?
Както споменах по-горе: правенето на избори, достигането до целите чрез планирани стъпки, търпението, поемането на отговорност за отношения, самостоятелността...
- Световно проучване показва увеличаване процента на децата под 15 години, които са сексуално активни. На какво се дължи това според вас?
На липсата на истинска качествена близост. Децата смесват секс с близост, затова започват рано своите опити. Сексът тук е запълване на дефицит и постигане на престиж. А целта-да ме харесват, приемат, обичат, но не знам как се постига, защото моделът у дома показва предимно изисквания, бързане, консуматорство, неразбиране... Близостта е дефицит.
- Имат ли добра сексуална култура младите хора и надеждни ли са източниците от, които я получават?
Те често знаят повече от родителите си, но приемат опасностите като нещо, което няма да им се случи. Младостта неглижира рисковете-това е закономерност. Често източниците са порнографията и преекспонираните разкази на връстниците или куп разнопосочна информация в Интернет. Затова възникват много емоционални заблуди и неадекватни очаквания.
- Освен сексуално активни, много деца от рано започват да консумират алкохол. Какво ги подтиква към това?
Всеки път, когато говоря с деца, които пият или използват психотропни вещества е едно и също. „Така съм като другите, забравям за всичко, става ми по-добре...” От кое ти става по-добре? „Не мисля за нищо просто!” Те приемат опияненото състояние като свобода, вярват, че това е порастване. Самото действие на закупуване на бутилката, например, те прави вече голям. Пък и какъв пример имат около себе си в масов план?
- Как ще коментирате екстремните селфита, които са много популярни в момента? Какво искат да ни кажат децата чрез тях?
Това е проверка на живота, без да го осъзнават. Но ги кара да се чувстват могъщи, над правилата, над общовалидното и скучното. Като всички герой от блокбастърите на Марвел. Светът наложи търсенето на извънредното, специалното, извън нормалното, шокиращото. „УАУ ефектът е на върха на модната стълбица. Децата искат да са феноменални, защото посредствеността е скучна и отхвърлена.
- Според изледване, българинът е сред най-нещастните хора на света (дори и тези в по-млада възраст са вечно недоволни от живота). Защо според вас е така? Защо нищо не ни радва?
По начало българинът е тревожен. Всеки разбира от всичко и иска да поправи всичко. Затова винаги е критичен и съди, смята, че би могъл по-добре. В същото време, е пасивен и не вярва, че нещо зависи от него. Така се получава голямо разминаване между това, което мога и това, което искам. Като добавим и страхът, че все някой може да те излъже, прецака, да получиш нещо лошо, то крайният резултат е категорично черногледство
Доколко модерният в последните години модел на семейство, при който само единият от родителите се грижи и живее с детето, се отразява на неговото съзряване?
Този модел не е модерен, той е наложен от отношението на хората към това що е то връзка. Един родител в семейството означава съвместяване на много роли, съответно по-малко време, повече тревоги в самия родител. Децата или правят прогрес и рано искат да са възрастни, или се крият в регреса, за да не живеят трудно и отказват да пораснат. Момчетата не знаят как да са мъже. Момичетата търсят покровители и са готови да живеят като домашни любимци, за да имат всичко. Други намират семейството си в ранни бракове или в приятелски компании, които имат специфична сплотеност, било то чрез наркотици, било то чрез някакви вярвания и странни поведения. Някои стават партньори на родителите си в грижите, справянето и така остават цял живот без да създадат свое семейство
Продължителното седене пред компютъра може ли да влияе върху либидото при младите хора?
Да. От една страна се получава неврофизиологична умора, която блокира биохимични процеси, свързани с либидото. От друга, стимулите там в Интернет, в игрите, в мережите са много бързи, силни, променящи се. В реалността няма такива стимули, затова угасва и търсенето, и любопитството, съответно и либидото. Сексът е в мозъкът все пак. Не е като да си пишеш писма, да ги чакаш месец и да копнееш за сгъвката на коляното на девойката
- Учени твръдят, че след 20-30 години сексът ще изчезне напълно и ще правим любов само чрез новите технологии. Какво мислите по този въпрос? И как изобщо новите технологии се отразяват върху общуването помежду ни?
Така се твърдеше и за книгите, но те са тук, те шумят, имат аромат, имат притегателна сила. Да, много хора могат да предпочетат стерилността на виртуалното, заедно с неговите необятни варианти за перверзност. Но ще има хора, които ще останат в реалната сетивност, защото ние сме повече от симулация. Имаме си хубава поговорка: „Ръка да пипне-око да види.” Обичаме да задържаме оригиналните варианти, а и винтидж модата е актуална през всички векове)