Кариеризмът – социално приемливата форма на зависимост

Кариеризмът – социално приемливата форма на зависимост

Кариеризмът е социално приемливата наркомания от най-висш клас. Не създава размирици. Не трупа празни бутилки в някой ъгъл и не губи от полезното време за работа в махмурлук. Не наранява никого физически в абстинентни фази. Не тормози съседите с неадекватно поведение.... Но само привидно....
Кариеризмът е допинг, който трудно се пуска, тъй като постиженията са идентичност, стил на живот, статус, психична нагласа... Всъщност, кариеристът е човек, който е формирал в себе си една много порочна стресова дъга, на която неврофизиологията и всички части на тялото са роби. Той гони постижения, които изискват ресурс-да вложиш усилия, търпение, старание, напор... Всичко това е като да си на линията за бягане с препятствия. Само че, там на стадиона стресовите хормони се разреждат със самото бягане. Тук, във фирмата, адреналина, норадреналина масивно заливат всички органи и системи и постиженията довеждат само до удовлетворение, ако има последващ старт. Този цикъл е постоянно функциониращ, защото целите са ежедневни, позицията постоянно пазена, желанията силни. Затова кариеристът е лаком адреналинов наркоман, който не може да се задоволи с една доза. Той не се подготвя за шампионат, а живее постоянно в режима на шампионата.
Това не е странно. Социалната рамка е като летва за скок на височина. Винаги има желаещи да подобрят рекорда, защото ще има уважение, сигурност или сила, „с която ще управлявам света”. Всъщност, кариеризмът управлява света със скритата лупа на бащата, който мърмори, че ”винаги трябва да се бориш”, с погледа на майката, която казва, „че посредствеността и спокойствието са за глупците”. Управлява света на кариериста със сравненията, които омаловажават, ако другият има по-добри постижения за по-кратък срок. Насочват го чрез тясната норма за успех, която всички бленуват: висок пост, много придобивки, доста финанси и уж свобода. Защото спокойното ежедневие, в което си доволен от това, което имаш е болест за препускащото консумиращо общество. Хората искат повече, всичко, още... Бързината изпреварва темповете на нашето неврофизиологично еволюиране. Създава не просто работохолика, а божеството с успешна кариера, което е еталон за жонглирането с всички трудности, манипулации, превратности и подмолни ходове. Той е съвременния Бог на градската култура!
Зад порива за стремглаво препускане нагоре по професионалната стъблица стои личност със сериозен арсенал от характеритики, модели и благоприятна социална среда. Поредността на децата в семейството, семейните модели и това, което попиваме от тях, както и аспирациите за постижение съвсем не са за подценяване.
Семейството е първото място, в което детето изпробва различни стратегии, за да се социализира и да се пребори за внимание и признание. Амбицията на първото дете в семейството се корени в неговото «първенство», особено след появата на второто дете, когато позициите се преразпределят. От своя страна вторите деца, тъй като са по-малко стриктно следени и контролирани, често успяват да се развият точно в посоката, в която желаят и нямат ограничения. Определено по-търсещи внимание и признание са първородните. Единствените деца обикновено се сравняват с възрасните, тъй като няма други деца в семейството. Винаги има опасност детето да не е доволно от постиженията си, защото гони винаги много висока летва. Чисто възрастово то няма да има нито физическа, нито психологическа готовност за подобни скоци, но се превръща в доста напориста личност с високи аспирации за постижение и постоянно взигане на летвата.
Самооценката също е важен елемент. За да се движиш напред, независимо в коя сфера, е важно да имаш вяра в себе си. Тази вяра и усещането за компетентност и стремеж към успех са силни двигатели за личността, отдадена на професионалното израстване. С всяко по-горно стъпало, ставаш все по-уверен и сигурен в правилността на пътя, който си поел. Тук преломна точка е моментът, в който самооценката вече не е реалистична, а завишена и очакванията стават все по-големи. За да отговориш на тях си готов да рискуваш с професионално изгаряне или да обречеш на самота душата и тялото си.
Самоконтролът е другата важна характеристика на завършеният кариерист. Твърде крехка е основата, ако си стъпил на емоциите си и се влияеш от тях при изчакването на йерархията и печеленето на „битки”. За това стратегическото мислене и тактическият подход са изключително ценен ресурс. А самоконтролът се превръща в мощно оръжие срещу всеки борещ се за същото място.
Хората, притежващи тези личностни характеристики и качества, биха могли да се изявят на сцената на постиженията в кариерата. Друг е въпросът каква е цената, която всеки един от тях е склонен да плати, за да има това, което е решил, че е най-ценно. Съвсем не е достатъчно само да си амбициозен.
Ако отстъпваш и си склонене да правиш компромиси, явно мястото ти не е на ринга на битката за постове. Често бекомпромисните решения и твърдостта, в която се застава зад тях, за да се следват е в основата на успеха. Но не всеки тип темперамент може да постигне точно това. Ако меланхолиците преживяват и трупат в себе си емоции, то холериците са тези, които бързо могат да прегорят, да пожелаят да сменят коренно посоката, тъй като им е омръзнало едно или друго занимание. Хората с флегматичен тип темперамент са стратези. Те могат да изглеждат често непукисти и въпреки, че се движат бавно, то за сметка на това доста сигурно към целите си. В днешният свят времето все не стига и на преден план излизат хората със сангвиничен темперамент, които могат да балансират много добре в различните ситуации, да вземат бързи решения и да се адаптират в постоянно сменящите се условия. Могат да бъдат добри лидери и да докарват до край поставените цели и задачи.
Какво се крие зад образа на кариериста?
Бягството от самотата.
Не малка част от кариеристите са хора самотни. Това не е онази чиста и явна форма на самота, а маскираната, зад много контакти. Тъй като кариеристът се учи и развива умението да използва възможности, той знае колко важни са хората с позиции. Той може да има контакти във всяка област и да поддържа една огромна мрежа от хора около себе си. Там обаче цари профилиране, разговори по между другото и ситуации, през които главният ни герой минава като фантом. Така ролята на кариерист създава богато социално функциониране. То може да е населено с възхищение, успехи, постоянни разговори и обмен на информация... Всичко това имагинерно пълни времето и пространството. Създава илюзорна свързаност. Отвъд тази схема не малко кариеристи са реално сами и са били сами. Работата им е дала контактите, осигурила им е диалога и съвместните действия, правенето на планове. После, след това....?
Затова кариеризмът е приличната форма да се замести личния живот. Орди от баби, след тях майки, лели напомнят за задомяване и деца, стабилност и грижа. Да, срещу това кариеристите нямат нищо против, но „когато стана достатъчно стабилен като позиция и финанси”, е мъжката версия. „Когато създам индивидуалност, за да не съм зависима”, е женският вариант. Всички тези хора са намерили безопасно скривалище от емоционалния хаос и хлъзгавина. В кариерата подреждаш задачи и приоритети. Знаеш с какво точно ще бъдеш оценен, какво ще проработи и какво ще получиш. Вървиш напред. В интимността, приоритетите са променливи като настроенията. Задачите не винаги носят резултати. Плановете отпадат, няма стълбичка, по която, ако се катериш те виждат все повече хора. Не малка част от хората, с които говорим в www.e-therapy.bg за цялостното им отдаване на работата, страдат, заради липсата на интимност и близост. В същото време смятат, че не могат да отдадат толкова ресурс и че всичко около връзката в един момент ще е изгубено време. Забили са в усещанията към връзките по същата схема, чрез която работят. Защото кариеристът се е научил кога да полага усилия и как, в правилната посока.
Други пък намират уют в кариерата. Тя е тяхното извинение, че не успяват в интимните контакти. Прикрива плахостта, скептицизма и предходните наранявания. Лозунгът е от типа: „ Има по-смислени неща, в които ме бива!” Или дежурната фраза: „Нямам време за глупости!” Така личният живот става мястото, където те не могат да направят кариера.
Идентификация.
Стремежът към кариера не е обичаен социален феномен, не е прост отговор на очакванията, нито адреналинов капан. Не е и само бягство и компенсация. Той често е самата личност, идентичността. Понякога това е единственото място, начин и време, в които ти си уверен човек, знаещ какво може. Перфектно си усвоил правилата и си придобил уникална роля, принадлежност, приемане. Понякога нищо друго не съществува извън кариерната роля. Няма други теми, няма сигурна позиция. Личността е отгледана, формирана, развиваща се само там, в кариерата. Не малко хора имат блестящ интелект и детски реакции в емоционалните казуси и взаимоотношения. Знаят как да направят одит на огромна фирма със сложно счетоводство, но не знаят как да се държат на среща с нов човек. Знаят как да говорят на важна конференция, но не и как да отидат в залата за тренировки или да организират свободното си време. Сваляйки костюма, излизайки от кабинета, тяхната идентичност остава там в работната среда. Понякога се носи като резервна батерия, за да се прикачи към нея кариеристът, когато замига алармата за опасност в неясните мъгли на нерегулираните контакти. И как да си всестранно развит с тези високи аспирации за постижение, които формират приоритетно тунелното виждане. Затова с костюма и с познатата среда пак се надяват одеждите на увереността.
Цялата тази картина може да не е толкова тъжна, критична, сива. Има кариеристи, които са първи във всичко и в работата, и на тенис корта, и в басейна, и в катеренето, и в забиването на партньор/ка за секс.... Спечелването е форма на съществуване. Те са добре и щастливи. Истинската тревога идва от липсата на осъзнаване в това на къде се е запътил ултимативният кариеризъм. Адреналиновата наркомания и еуфорията от печеленето са силна анестезия за всички сигнали на тялото. То ги дава поради многото часове работа, поради забързването на скоростта, поради силните емоционални пориви, които търсят сигурност... Съответно, поредицата от симптоми са: все по-трудно включване в адекватно време на краткотрайната памет, все по-тромави процеси на концентрация на вниманието, все повече неглижирани моменти със сърцебиене, „размазан” поглед, болки в главата или разстроено храносмилане... А какво ли всъщност е една или няколко безсънни нощи, след като съм успял с проекта! Това са подстъпите до професионалното прегряване и паническите ситуации, заключващи се в неувереност и депресивни епизоди. Тук вече влиза тежката артилерия на медикаментозната терапия, а кариеристът увисва на мъченически кръст в опит да върне успехите си.
Как да изтрием тази версия?
Защо кариерата е толкова важна за мен и изпитвам ли страх от нещо, отвъд нея? Това е въпрос, който би следвало да си зададем, ако мислите са ни само в офиса, времето ни е там, идеите са ни там, пространството ни е сключено между онези офисни стени. След това е нужно да намерим в какво друго можем да се чувстваме добри, въодушевени и всеки ден да си доставяме радост и удоволствие от бавните моменти. Наложително е да усвоим способността за отпускане, което означава да спрем бягството и да опитомим тревогите и страховете. Да мислим в житейски варианти, защото е трудно да се залага само на един ултимативен път. Не случайно през последните години има огромно разнообразие от физически техники и практики, които освобождават съзнанието и духа. Можете да избирате между различни видове спорт, йога, масажи, СПА, рефлексотерапия, аромотерапия, смехотерапия... само е нужно да се прецизира кое ще е „Вашето” според типа натоварване, неврофизиологията и начинът Ви на живот.
Не случайно казваме, че няма кариерно развитие без личностно такова. Друг е въпросът дали си заслужава да платим с цената на стрес, влошено здраве и натоварване психически, за да имаме първенство в професионалното развитие. Много е малка стъпката от силна и вярваща в себе си личност, кариеризмът да ни превърне в тревожен и неуверен в способностите си човек. Изходът е в това човек навреме да си зададе въпросът успешната кариера ли е единственото най-важно в живота и дали не е време да подредим приоритетите си, спрямо потребностите и желанията.
Ако кариеризмът побутва с пръчка душата, то ние можем да се научим да я галим с перце.




Careerism - the socially acceptable form of dependence


Careerism is a socially acceptable top-class drug addiction. It does not create some riots. It does not pack empty bottles in any corner and does not waste the time to work in a hangover. It does not hurt anyone physically in withdrawal phases. It does not bother neighbors with inadequate behavior, but only on the face of it….
Careerism is a doping that is difficult to play because the achievements are identity, lifestyle, status, mental attitude ... In fact, the career is a person who has formed a very vicious stress arc on which neurophysiology and all parts of the body are theirs slaves. He pursues achievements that require resource-to put effort, patience, diligence, head ... It's all like getting on the obstacle course. But there, in the stadium, the stress hormones are diluted by running. Here, in the company, the adrenaline, the noradrenaline they massively flood all organs and systems, and achievements only bring to satisfaction if there is a subsequent start. This cycle is constantly functioning because goals are daily, position permanently guarded, desires strong. So the caretaker is a greedy adrenaline junkie who can not afford a single dose. He is not preparing for a championship, but lives constantly in the championship mode.
This is not strange. The social framework is like a leap to jump high. There is always a desire to improve the record, because there will be respect, security or strength, "with which I will rule the world." In fact, careerism drives the world with the hidden magnifying glass of the father who mutters that "you must always fight," in the eyes of the mother, who says "that mediocrity and tranquility are for the fools." It manages the world of careers with comparisons that they downplay if the other has better achievements for a shorter period. They direct it through the narrow rate of success, which all spark: high post, many benefits, a lot of finances and supposedly freedom. Because the peaceful everyday life in which you are pleased with what you have is a disease for the galloping consuming society. People want more, everything more ... Speed is ahead of the pace of our neurophysiologic evolution. It creates not only the workaholic but the deity with a successful career, which is a standard for juggling with all the difficulties, manipulations, vicissitudes and submarine moves. He is the modern God of Urban Culture!
Behind the urge to stride up the professional footsteps stands a person with a serious arsenal of characteristics, models and a favorable social environment. The order of the children in the family, the family patterns and what we absorb from them, as well as the aspirations for achievement are not to be underestimated.
The family is the first place where the child tries different strategies to socialize and to fight for attention and recognition. The ambition of the first child in the family is rooted in his "championship", especially after the appearance of the second child when positions are redistributed. In turn, the second children, being less strictly monitored and controlled, often succeed in evolving exactly in the direction they want and have no limitations. Certainly more attentive attention and recognition are the firstborn. The only children are usually compared to the elderly, as there are no other children in the family. There is always a danger that the child is not happy with his achievements because he always chases a very high bar. In pure age, he will not have any physical or psychological readiness for such jump, but he becomes a very upbeat personality with high aspirations for achievement and permanent rehearsal of the bar.
Self-assessment is also an important element. To move forward, no matter what sphere, it's important to have faith in yourself. This belief and the sense of competence and the pursuit of success are powerful engines for the personality of the professional development. With each higher step, you are becoming more confident and sure of the correctness of the path you have taken. Here the turning point is the moment when self-assessment is no longer realistic, but exaggerated and expectations are getting bigger. To answer them, you are ready to risk a professional burn or to condemn loneliness to your soul and body.
Self-control is another important feature of a completed careerist. Too fragile is the foundation if you set foot on your emotions and you are influenced by them when you wait for hierarchy and win "battles". For this, strategic thinking and tactical approach are an extremely valuable resource. And self-control turns into a powerful weapon against anyone struggling for the same place.
People possessing these personality traits and qualities could appear on the scene of career achievements. Another is the price that each one is willing to pay to have what he thought was most valuable. It is not enough just to be ambitious.
If you retreat and be inclined to make compromises, your place is obviously not in the ring of battle for posts. Often the uncompromising solutions and the firmness behind them to follow are the foundation of success. But not every type of temperament can achieve that. The melancholic person experiences and accumulates emotions, the choleric person is the ones who can quickly burn, wish to change radically, because they are tired of one or another occupation. People with phlegmatic temperament are strategists. They can often seem as a careless person, and although they move slowly, they are pretty sure about their goals. In today's world, time is still out of reach, and people with a sanguine temperament who can balance very well in different situations, make quick decisions, and adapt to ever-changing circumstances. They can be good leaders and bring end to end goals and tasks.
What's behind the Career's Character?
Escape from loneliness.
Not a small part of the careers are lonely people. This is not that pure and obvious form of loneliness, but the masked, behind many contacts. As a careerist learns and develops the ability to use opportunities, he knows how important people are with their positions. He can have contacts in every area and maintain a huge network of people around him. There, however are profiling, conversations, over there and situations where our main hero goes as phantom. Thus, the role of a careerist creates a rich social function. It can be populated with admiration, success, constant talk, and information exchange ... All this imaginatively full of time and space. It creates illusory connectivity. Beyond this scheme, not a few careerists are actually alone and were alone. Their work has given them contacts, provided them with dialogue and joint action, making plans. After that what is going....?
Careerism is therefore a decent form of replacing private life, like hordes of grandmothers, after them mothers, aunts reminiscent of childcare, stability and care. Yes, against this, the careers do not mind, but "when it becomes stable enough as a position and finance" is the male version. "When I create an individuality not to be dependent" is the female version. All these people have found a safe hiding place from emotional chaos and slipperiness. In your career, you set tasks and priorities. You know exactly what you will be appreciated, what will work and what you will get. Go forward. In intimacy, priorities are variable as moods. Tasks do not always produce results. Plans are gone, there is no ladder on which, if you climb, they see more and more people. Not a small part of the people we talk about at www.e-therapy.bg about their overall job, suffer because of the lack of intimacy and proximity. At the same time, they think they can not give as much resource, and that everything around the link at some point will be a waste of time. They have become aware of the connections to the same scheme they work with because the caretaker has learned when to make an effort and how, in the right direction.
Others find coziness in their careers. It's their excuse that they do not succeed in intimate contacts, closes the timidity, skepticism and previous injuries. The slogan is like, "There are more meaningful things to me!" Or the phrase on duty: "I do not have time for bullshit!" Thus, personal life becomes a place where they can not make a career.
Identification
The pursuit of a career is not a common social phenomenon it is neither a simple answer to expectations nor an adrenaline trap. It's not just escape and compensation. He is often the very person, the identity. Sometimes this is the only place, way and time in which you are confident, knowing what you can. You are perfectly mastering your rules and acquiring a unique role, an affiliation and an acceptance. Sometimes nothing else exists outside the career role. No other topics, no secure position. The personality is raised, formed, developing only there, in the career. Not a few people have brilliant intelligence and child reactions in emotional cases and relationships. They know how to audit an enormous company with complex accounting, but they do not know how to behave in a meeting with a new person. They know how to talk at an important conference, but not how to go to the training room or to organize their free time. Removing the suit, leaving the cabinet, their identity remains in the working environment. It sometimes comes as a spare battery to attach to her the caretaker when she flashes the danger alarm in the vague fog of unregulated contacts and how you can be versatile with these high aspirations for achievement that form the tunnel vision as a priority. That is why the costumes and the familiar environment still hope for the garments of confidence.
This whole picture may not be so sad, critical and gray. There are careerists who are the first in everything and at work, on the tennis court, in the pool, and in climbing, and in killing a partner for sex.... Winning is a form of existence. They are good and happy. The real anxiety comes from the lack of awareness of where ultimate careerism is about. Adrenal addiction and the euphoria of gain are a strong anesthetic for all body signals. It gives them because of the many hours of work due to speeding due to the strong emotional gusts that are looking for security ... Accordingly, the series of symptoms are: getting harder to put in the short-term memory, an increasingly cumbersome concentration process Attention, more neglected moments with heartbeat, blurry eyes, headaches or upset digestion ... And what is actually one or more sleepless nights after I've done the project! These are the adventures of professional overheating and panic situations, locked in insecurity and depressive episodes. Here is the heavy artillery of medication therapy, and the caretaker hangs on a martyr's cross in an attempt to regain his success.
How do I delete this version?
Why is the career so important to me, and am I afraid of something beyond it? This is a question we should ask if our thoughts are only in the office, our time is there, the ideas are there because our space is concluded between those office walls. Then we need to find what else we can feel good, excited, and every day to bring joy and pleasure from the slow moments. It is imperative to master the ability to relax, which means stopping the flight and tame the worries and fears. Let us think in life, because it is difficult to bet on only one ultimate path. It has not happened that in recent years there has been a huge variety of physical techniques and practices that release mind and spirit. You can choose between sports, yoga, massages, spa, reflexology, aromatherapy, laughter therapy ... just need to specify what your "will" will be according to the type of exercise, neurophysiology and your way of life.
It is not by chance that there is no career development without a personality. Another is whether it is worth paying at the cost of stress, poor health and mental stress to have a career in professional development. It is very small the step of a strong and self-confident personality, the careerism to turn us into an anxious and uncertain person. The way out is to ask the question whether a successful career is the single most important thing in life, and whether it is time to prioritize our needs and desires.
If the career is pushing the soul with a stick, then we can learn to dress it with a feather.