Change Language

Очакванията - прекият път към разочарованието или към успеха?

Ние живеем в един непрекъснат процес от формиране на очаквания, действия-бездействия, реализиране или отпадане на същите тези очаквания и създаване на реакция, формираща или отбягваща нов цикъл. Очакванията ни са подредба на информацията, на опита, на желанията ни в стремежа ни да структурираме и предвидим бъдещето. Тази отколешна игра, която децата фантазират, възрастните пресъздават във всякакви фантастични сюжети... ние пътуваме в бъдещето чрез очакванията.
Как се формират очакванията?
Човешката психика непрестанно изследва възможностите. Едно очакване може да е плод на:
Опит.
Миналият опит често кара хората да се чувстват ориентирани, да имат формирано знание и на база тези фактори да смятат, че знаят какво биха могли да очакват. Така, ако миналият опит се съчетае с неколкократна повтаряемост на събитията, се фиксират много устойчиви нагласи. В същата графа стои и повтаряемостта в човешкото поведение. Ако общуваме с даден човек, който има непроменливи схеми в поведението си, то ние ще изградим сигурни представи за това какво ни очаква в комуникацията и дейностите ни с него. На този принцип, ние можем да изградим увереност в собственото си функциониране и добра ориентация спрямо средата, в която се движим. Затова новото често ни плаши.
Прост пример е следният: ако заведем дете, на което му предстои да започне първи клас и то види обстановката в училище и учителката, то ще има конкретни очаквания и дори конкретни страхове, с които ще можем да се справим. Но, ако не знае нищо, то или страховете му ще бъдат невъзможни за опитомяване или липсата на очаквания могат да го направят неадаптивно.
В същото време, постоянно повтарящият се опит може да е примамка, която създава рутина и слепота за нови очаквания. На този принцип стават великите сривове в житейският път. Навика да се действа и да се случват едни и същи събития в работната среда, може да спре развитието или да доведе до неадекватност в нововъзникнали обстоятелства. Приемането за даденост на определено човешко поведение формира очакване на базата, на което можем да смятаме, че отношенията ни винаги ще са еднакви. Така хората пропускат потребностите на партньорите, на приятелите, не забелязват промените, а в последствие се оказват “излъгани”, “разочаровани” или “неразбрани”.
Емоционален фактор.
Емоцията е като ракетно гориво за очакванията. Тя може да ги изстреля извън собствената ни орбита, да ни създаде вакум, в който да живеем блажено. Или да ни въведе в драматичен сюжет от несконачем цикъл на очаквания, надежди, разочарования, усилия... Когато емоцията води формирането на очаквания, то човекът насреща или обстоятелствата стават огледала на собствената ни потребност. Това е възможно най-едностранчивата посока за формиране на очаквания. На този принцип се развиват например драматичните любови, в които единият очаква да бъде последван навсякъде и във всяко желание, просто заради любовта. Емоцията му е толкова силна, че не може да отвори място за друго функциониране. На тази база възниква и отхвърлянето на факта, че любовта отмира. В www.e-therapy.bg работим с много потребители, които не могат да приемат, че партньорът им се променя, че предвиждането на бъдещето се е стопило... Вкопчват се в безконечни напразни усилия, за да вдъхнат отново живот на възможността да очакват. Твърде чест е слогана: “Аз постъпвах добре и те обичам, това означава, че и ти трябва да ме обичаш!”. Те не могат да приемат друга реалност, с други очаквания. В тези моменти сигурността на личността изтлява. Нуждата от промяна на очакванията създава заплашително празно пространство. В него няма предвидимост и спокойствие. Няма усещане за място в средата, няма инструкции за собственото поведение.
Очакванията, формирани на база ролите в човешкото функциониране са едни от най-устойчивите и в същото време носещи парадокси. Това са така наречените ролеви очаквания, които произвеждат и много вицове :) за блондинки, за народности, за професии, за възрасти... Тези очаквания имат свойството да се препредават като митове и често не зависят от миналия опит или от емоцията ни, а от предразсъдъци и готови умозаключения.
Какво очаквате от политик, полицай или пък от библиотекарка? Ние боравим със стереотипизацията, за да подредим в познавателните си шкафчета хората по типажи. Така формираме очакване за поведение-собствено и насрещно, което е ориентировъчно, регулативно, а и самозащитно за нас. Да видим: аптекарите са подредени и педантични, счетоводителите са неемоционални и скучни, музикантите са вятърничави и нестандартни... И на база това ние очакваме конкретен развой в отношенията, според характеристиките на типажа: да ни е скучно, да не се разберем, да ни излъжат... или пък да ни е интересно, да се доверим, да приемем компетентно мнение... До скоро, а може би все още, и психолозите бяхме възрастни, критикуващи, с очила странни типове...
Естествено, при формирането на очаквания, огромно значение има личността с нейните характеристики. Това е т.нар. “Аз концепция”. Тук намесваме неврофизиология или темперамент. Умозрителния, аналитичен тип личност, която по-често мисли за отговорности и вини ще формира по-често презастраховащи очаквания: че ситуацията ще е трудна, че няма да се случи, че могат да възникнат проблеми... Личността, която рискува, има импулсивен характер и създава бързо контакти, може да е с очаквания от типа: “Морето е до колене”.
Нивото на емоционална и социална зрялост на личността от своя страна, дават и способността да се ориентираме в поведението, очакванията и потребностите на околните и с това да формираме по-гъвкави или адекватни очаквания.
Степента на зависимост от другите формира и очакванията за собственото поведение. На този принцип, например се формира заучената безпомощност, в чийто контекст безпомощният има очакването, подкрепено от външното поведение, че винаги ще има кой да му помага и да го спасява.
Адаптивността на личността пък определя степента на позитивност или отхвърляне на нови събития, възможности и хора.
Типа самооценка определя много пряко очакванията. Колкото по-ниска е самооценката на даден човек, толкова по-катастрофични очаквания може да има и към себе си, и към средата и то независимо от положителните индикации. Докато хората с висока самооценка по-често, независимо от миналото, очакват и вярват, че в бъдеще ще могат да постигнат или ще им се случи, това което биха искали. Комформните личности пък формират очаквания на база общите предвиждания и тенденции. А децата формират смело очакванията за бъдещето, ако не са попарени от критични и песимистични родители. Всъщност, “защо винаги трябва да има кой да ти казва, че не може да се получи!?”, както веднъж ме попита едно дете на 8г.
Очакванията при децата и родителите
Очакванията на детето е да се чувства сигурно и обичано в света, в който живее. За да се случи това огромна роля и отговорност имат неговите родители. Дали светът ще бъде възприеман от детето като топло, сигурно и безопасно място или ще бъде по-скоро студено и несигурно... зависи от това каква връзка е изградил малкият човек със значимите възрастни. Връзката на детето с родителите определя в голяма степен увереността, самочувствието и начина на свързване на личността с хората оттук нататък.
Естествено родителите също имат очаквания към децата си. Техните нагласи обикновено са свързани с това детето да се послушно и да следва техните възпитателни стратегии. Първите деца в семейството обикновено са натоварени с много повече очаквания, а ако те са и единствени, тогава този родителски „товар” няма как да се разпредели и остава да тежи единствено на плещите на единственото дете. Родителските очаквания имат много голяма роля върху мотивацията на детето, както върху неговите собствени очаквания. Тук е и тънката граница между реалистични и нереалистични очаквания. Докато първите могат да стимулират детето и неговото развитие, то вторите могат да доведат до усещане за провал и липса на увереност. Не са полезни и занижените очаквания, тъй като те не позволяват на детето да разгърне целия си потенциал.
Често срещан модел е родителско поведение, повлияно от неизпълнени лични цели, които родителя се опитва да осъществи през детето. Тази стратегия е крайно изтощаващо детската психика и внася безпокойство и непокорно поведение.
Родителските очаквания влияят пряко върху самооценката на децата и върху това как те възприемат собствените си възможности и потенциал. Ако очакванията към детето отговарят на неговите възможности тогава би било стимулиращо, но ако те са прекалено завишени или занижени със сигурност биха създали повече проблеми у детето.
Родителските очаквания и училището
Кой родител не очаква детето му да има постижения и успехи в училище, които да носят гордост и удовлетворение. Но стресът от завишените очаквания за отлични оценки може да бъде много по-силен и разрушителен, от колкото смятаме. Формирането на самооценката и компетентността в училищна възраст са процеси, които изискват балансирана родителска стратегия и поощрение. Родителите имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес.
В тази връзка е добре всеки да се замисли дали има адекватни очаквания към детето си. Като адекватни са тези, които са съобразени с възрастта на детето и неговите възможности. Всяка свръхкритичност и завишени изисквания са прът в колелото на развитието и самооценката на детето.
Вълшебните очаквания.
Те съществуват, независимо от опита и независимо от всички рационални индикации. Те са силно пожелателни функции на принципа на късмета. Затова хората играят хазарт, тото, лото...всичко. Вълшебните очаквания карат човека да гледа единствено в собствената си потребност, без оглед на възможностите. Това се случва с родителите спрямо успеха на децата във всяко измерение. Такива неадекватни очаквания могат да се множат и в партньорствата, когато: “Аз искам да постъпваш като идеала в мечтите ми!” Или семейството ми да е като в “онази реклама”.
В крайна сметка, очакванията не са просто прогнози. Те съчетават много компоненти: разчитане на минал опит, осъзнаване на реалните собствени качества и потенциал, доверие в способността да се действа, хващане на момента, усещане и разбиране на посланията от външната среда. Имаме един български израз: “Не си прави сметката без кръчмаря”. Обаче, всеки би могъл да бъде поне за малко кръчмар, ако използва всички изброени по-горе параметри и формира варианти на собствените си очаквания. Все пак средата и обектите в нея са променливи. Ние хората обаче, реагираме по различен начин на неслучилите се очаквания.
Децата например често реагират с гняв, защото при тях формирането на очаквания често е на принципа на вълшебствата, без минал опит и предимно емоционално. При възрастните, колкото по-емоционално са формирани дадени очаквания, толкова по-бурна може да е реакцията при отпадането им.
Пораженческата стратегия с последващ отказ и формиране на защитна реакция, в която лозунгът е “аз повече няма да очаквам нищо”, е чест ефект при хората, които задълбават много в миналия негативен опит. Същевременно те могат да са пасивни, зависими или да са изградили очакванията си приоритетно на своето типично поведение, без търсене на промяна. Търсейки огледалния ефект на собствените емоции и поведение в другите, в средата и не успявайки да го намерят, тези хора отказват да формират действия и очаквания. Това са хората, за които няма смисъл да започват нова работа, защото там пак ще ги тормозят, които няма да създават връзка, защото пак ще ги лъжат...
Друга типична реакция при неоправдаване на очакванията е упоритостта, която не зачита реалността. Очакването не може да бъде прекратено, затова тези хора измислят всякакви варианти, за да задържат образа в представите си. Могат да удрят на камък многократно, но продължават с отчаяна енергия да пазят очакванията си. Те могат да са странни фантазьори, които имат имагинерен двигател за цял живот. Могат да са инатливи особняци, които действат натрапливо. А могат да са като Томас Едисон. Попитан за многократните си неуспехи в пътя до изобретението си, той отвърнал, че така просто разбрал сто начина, по които електрическата крушка не става. От където можем да изведем главната формула на сбъднатите очаквания-учете се от фактите, използвайте възможностите и разчитайте на ресурсите, подправете с емоция, която да движи процеса.
Както е изрекъл Вергилий: “Всеки го очаква неговия ден.” и няма нищо случайно :)