Оцеляват най-адаптивните

Оцеляват най-адаптивните


В най-общ план, адаптацията е способността на организма ни да се приспособи към нововъзникващи условия и среда в степен, в която да съумява да запази равновесието си. Тя е сложен психофизиологичен и психосоциален феномен, който е навсякъде. От клетката през функциите ни, уменията ни, до приемането на изцяло нова среда. От свиването на зеницата при по-голямо количество светлина, настръхването на кожата при студ, потенето при високи температури, до ученето, развитието и цялото ни оцеляване.
Какво се случва с нас в процеса на приспособяване?
Първо възниква тревогата. Тя е част от общия адаптационен синдром. Под нейно въздействие в кръвта ни нахлуват адреналин и норадреналин, които привеждат всичките ни сетива и системи в режим на по-високи обороти. Тогава имаме три възможности в поведенчески аспект: борба, бягство и вцепенение. Тревогата е механизъм, който ни кара да сме по-ориентирани и да действаме по-стройно, стига да можем да я поемем продуктивно. Това обаче трябва да се случи бързо, защото тежко протичащите адаптационни процеси, проточващи се в голям отрязък от време се отразяват на всички органи и системи като водят до изтощение и възникване на психосоматични заболявания.
Положителният сценарий идва, когато съумеем да регулираме тревожността и изградим нови умения и знания, формираме нови навици и на база поведението си отговорим успешно на промяната в средата. Тогава е настъпил процеса на привикване, в който човек приема дразнителите без тревожност и формира по-устойчиво функциониране. Боихимичните реакции и метаболитните процеси се нормализират.
Адаптационният синдром ни помага да еволюираме биологично и социално. Придобиваме черти, характеристики, умения, знания и поведенчески механизми, които се предават в следващото поколение и ни правят по-способни да оцелеем. За последните десетилетия приспособяването на човешкото същество към променящата се среда работи на изключително бързи обороти. Така подлагаме на тежко експлоатиране най-важният механизъм от нашето функциониране, защото развитието на технологиите все по-често изпреварва биологичната ни способност да го поемем. За това и природата ни дава ответния отговор под формата на все по-чести панически разтройства и все повече патологии от т.нар. аутистичен спектър.
Важен елемент, свързан с адаптивните ни способности е типа темперамент. Логично би било да си кажем, че ако един човек е действен и реактивен, то би се адаптирал и по-лесно. Но това не е унифицирана тенденция. Обикновено хората от типа “холерик” често могат да пропуснат много детайли в новата ситуация или да не отчетат определена нужда, било тяхна, било то като изискване от средата. Те лесно могат да реагират рисково и в съответствие с това да постигнат добър бърз резултат. Всичко това не означава адаптация, защото не може всеки път да се действа рисково. Адаптацията изисква усвоим алгоритъм, който след това да помага за постигането на баланса в новите условия. Изисква ориентация, която не винаги се постига, ако се возиш на прекалено бърз влак. От друга страна личностите, които са по-скоро с преобладаващи характеристики тип “флегматик” по-бавни, с нужда от повече време за реакция, изглеждат машина, която трудно се задвижва. При тях, въпреки по-бавния процес на изграждане на ответен отговор на новото, веднъж усвоили промените и начина на действие в тях, те могат да са безотказни като функциониране. Един чувствителен и умозрителен човек, би могъл да стопира адаптацията заради тежки емоционални процеси, съмнения, търсене на грешки, детайли... В тези случаи емоциите ще засмукват по-голямата част от енергията, а ориентацията за обратна връзка от средата ще бъде изкривена или изцяло стопирана. За това можем да кажем, че адаптацията е гъвкавост и способност да се ориентираш.

Къде са условно най-значимите адаптивни процеси за зрелия индивид?

Адаптация на работното място

Работното място е нашият лакмус за компетентност, интелект, гъвкавост, комуникативни умения... Всяка работна среда има правила и задължения, независимо от сложността на материята. Адаптацията не е просто усвояването на тези правила и научаването на работните ангажименти. Тя е усещането за приетост и справяне, опитомяването на тази среда и слагането и в графата на психически обозримите ни притежания.
При адаптацията към нова работна среда има няколко закономерности или по-скоро капани:
• Колкото по-самокритичен е един служител, толкова по-бавно усеща реално и адекватно своето влизане в нова работна среда. За него винаги е нужно още.
• Колкото по-неуверена е личността, толкова повече усилия може да полага, без да вижда резултати. От тук и изтощение и забавена адаптация като субективна оценка.
• Колкото по-стабилна е била ролята на даден служител в предходна работна ситуация, толкова по-големи аспирации може да формира той за адаптацията си на новото място. Недоволството от сравненията може да възпрепятства адаптацията.
• Колкото по-дълго един човек е работил в непроменливи условия, толкова по-трудно ще потегли към нови условия. Стереотипите се разбиват трудно.

Основните принципи, които улесняват адаптационните процеси в ново работно място са:
• Нужда от ориентация-да научим постепенно и планирано всичко, което е характерно за работната среда: изискванията, отговорностите, лидерствата... Да задаваме въпроси.
• Да избягваме сравненията с адаптацията ни от друго място и с функционирането на другите служители.
• Да искаме обратна връзка за това как се справяме и къде имаме пропуски, за да коригираме своевременно. Усвоените грешки, мислени за правилни механизми, появили се в процеса на привикване се изкореняват много трудно.

Адаптация в чужбина

Чуждата страна е изпитание в няколко аспекта: новото пространство, друг манталитет и култура, липсите, които се акумулират с времето.
В работата ни с българи, живеещи в чужбина най-тежките елементи в адаптацията са културните бариери и липсите. Пространството те успяват да опитомят чрез практическите нужди, които изисква битието. Но и тук е важно това, че колкото повече познати и обичани функции включи човек на новото място, толкова по-лесно би го усвоил. Най-прост пример е възможността човек да практикува спорт по същия начин, по-който е правил у дома. Да опознае повече забележителностите на новото място и да формира положителни навици около тях. Да създаде свои ритуали, които да погълнат притесненията от новата пространствена среда. Колкото по-изолиран е човек, толкова по-трудно приема новото пространство.
Не малко потребители на www.e-therapy.bg са споделяли, че въпреки месеци, та дори и години в другата страна, не говорят свободно езика. Отказват курсове, изолират се в микросвета на своя партньор и изгубват себе си в единствената обитаема територия-домът им. Така езиковата бариера става огромна стена срещу формирането на усета към културните особености и различия. В резултат на това, те започват да хиперболизират усещането за различност и неприетост. Преекспонират дискомфорта от моментите на несправяне. Всичко става тежко и изнурително (нямам приятели, нямам с кой да споделям, нямам среда, няма как да намеря нови занимания, партньорът не ми обръща внимание...) Изгражда се дисфункционален механизъм, който малко по малко изяжда стабилността на личността и често води до депресивни епизоди и срив в самооценката. Затова думите са важна част от адаптацията. Езикът е основен елемент на приобщаването, независимо от това колко правилно се изговаря или подрежда речта. Именно общуването е това, което засилва адаптивните процеси и създава по-опитомената среда.

Новите роли. Родителството.

Адаптация ни е необходима и към етапи от живота, които уж би трябвало да протекат естествено. Много пъти не си даваме сметка какви адаптационни усилия са необходими, когато се промени степента на отговорност или активност. Пример за това са родителството и пенсионирането...
Природата ни е дала време да се подготвим за очакваното дете. 9 месеца, в които обикновено бъдещите родители организират практически средата, така че тя да е пригодна за новия човек. Това обаче не е достатъчно условие, за да протече приемането на новата роля плавно. Основните трудности са в няколко аспекта. Започва се от промяната на времевите рамки в партньорството. Обичайно бебето поглъща цялото време на майката. Това води до последствия, които са твърде клиширани. Бащата не може да свикне с новата биологично изисквана коалиция майка-дете и често се чувства изолиран. Майката не може да превключва качествено вниманието от бебето към партньора си и да разпределя времето, с което се чувства изтощена и неразбрана. Обичайната класика в дезадаптираните пресни родители е: той усеща себе си като донор на средства, а тя като автомат за битово-комунални услуги. С това се измества центъра на потребностите. Родителите започват или да полагат все по-големи усилия, за да направят всичко изрядно около рожбата, което е тенденцията при майката, или постепенно абдикират, защото не могат да поемат натиска от всички страни, което е по-валидно за бащата. Натрупва се напрежение, в следствие на постоянното отлагане на личните и партньорските потребности и системата семейство лесно може да рухне заради маладаптивни стратегии.
Какво би могло да се направи спрямо тази ситуация, която се повтаря толкова често, независимо от това какъв тип хора влизат в тази конфигурация?
Първото условие е да се укрепи схемата баща-майка. Те преди всичко са партньори и това е базата, на която влиза третия дебалансиращ елемент. За да се приеме новата роля, трябва да се използва опората на старата. Затова тук адаптацията минава през включване на всичко познато, което е сплотявало двойката, например като добре планирана почивка в малки интервали и използване на помощ. При адаптацията тук е нужен остров за отдих, на който родителите да припомнят партньорството си. Родителството не е ултимативна функция, нито паразит, който изсмуква всичко. Нужно е и добро планиране, ясна ориентация в каква ситуация до какво да се прибегне и изживяване на всички ситуации “за първи път” с натрупване на опит.

Пенсионирането

В едно детско предаване питаха малко момченце какъв иска да стане, когато порасне. Със светнали очички то изстреля много бързо: ПЕНСИОНЕР! Защо, го попитаха. Защото имаш мнооого време, взимаш пари без да работиш и гледаш цяяяяял ден телевизия. Ето тази картина изправя косите на много хора.
Колкото по-активно си работил и си изградил стереотип на ежедневно функциониране, толкова по-трудно след това влизаш в графата на пантофите и домашния халат. Рязкото загубване на динамичния стереотип влияе на самооценката. Психиката реагира с тревожност и неспокойствие. Загубва се смисъла, изпуска се целта. Човек може много рязко да осъзнае, че е трудно да се чувства полезен, трудно му е и да осъществява контакти. Страхът от самота и вкопчването в близките може да стане бреме. Не рядко именно привикването към тази роля върви дълго с много съпротиви и поради характеристиките на възрастта. На този жизнен етап човек вече е изградил своята цялостност и в нея трудно прави прибавяне, отстраняване или промени. Възрастта често създава ригидност, защото стремежът към сигурност в обозримата му формула е вече изграден именно чрез работата и чрез ежедневните навици. Затова в този момент на човек започва да му липсва и ранното ставане, и приготвянето на дрехите, и бързането, макар да се е чувствал уморен само до преди няколко месеца от всичко това.
За да се приеме тази нова роля не е нужно изцяло да се влиза в нея. Не можем да искаме един динамичен стереотип да премине изцяло в инертен или безцелен режим на функциониране, защото много хора така си представят пенсионната възраст. Всъщност, това е времето, посветено на всичко, което ме е чакало. Пак може да се изгради динамичен стереотип и сфера на полезност. Пенсионирането се приема най-добре от хора, които продължават да имат някаква работна заетост, макар и на по-ниски обороти. Пътуват, независимо на какви разстояния. Движат се, според възможностите си и запазват и формират нови контакти. Така нито стереотипа става контрастен, нито самотата става заплаха, а полезността идва от всяко действие.
Какво се случва при децата? Пред какви предизвикателства са поставени те?
За децата е важно да имат режим и да се знае кое след кое следва. Това ги кара да се чувсват сигурни и стабилни, помага им да се адаптират към нови условия, ситуации и хора. Всяка промяна в живота на детето е добре да се случва плавно и спрямо възрастовите и индивидуални особености. Понякога децата вадят ресурси и показват възможности, които често при възрастните са закърнели или дори са се загубили. Да не забравяме и силата на вроденият им познавателен интерес, който е в основата на развитието и растежа. Важно е да имаме предвид и факта, че колкото по-малко е детето, толкова по-трудно и по-дълго е приспособяването. Изключение прави първата половин година от живота му. Тогава то е изцяло зависимо от възрастните, които се грижат за него и промените се преживяват от детето по-леко, тъй като няма силна свързаност с околните и средата, няма и ясно оформени емоции и здрави стереотипи. Разбира се, ролята на родителите в процеса на адаптация е изключително голяма.
Появата на друго дете в семейството
Едно от първите предизвикателства, пред които може да се изправи едно дете е появата на друго дете в семейството. Самата ситуация е наситена с много емоции и с преразпределяне на внимание и грижи. Фокусът на родителският поглед е насочен предимно към безпомощния нов член на семейството и първото дете преживява своята „детронация”. Често децата, поставени в такава ситуация, реагират с регрес – искат да пият с биберон, започват да говорят на бебешки език, напишкват се в гащите.... Това не бива да плаши родителите, а да го приемат като сигнал, че детето се чувства неглижирано и има нужда от повече внимание. За децата липсата на внимание е липса на любов. Колкото по-наблюдателен и подкрепящ е родителя в този период, толкова по-бързо детето ще се адаптира към новата семейна конфигурация. Споделеното очакване и участието в подготовката за посрещане на братчето или сестричето също е много полезен ход от страна на родителя, защото придава значимост на голямото дете и се поставят основите на самостоятелността, отговорността и усещането за порастване.
Детската градина
Следваща важна стъпка е тръгването на детска градина. Това е първото отделяне на детето от родителя за по-дълъг период от време и първата адаптация в група от връстници, сред нови правила и норми, с нови отговорности и нов авторитет в лицето на педагога. Всяко дете е индивидуално и ако едно се адаптира за една седмица, то на друго му трябва месец или повече, за да премине през този период. Със сигурност добрата комуникация родител – педагог е много важна. Също така полезно при адаптацията в детската градина е детето да носи нещо малко в джобчето си от къщи – дали ще е ключе, малка плюшена играчка, кърпичка или нещо друго, което да му бъде като връзка с „у дома”.
Училището
Училището е поредното предизвикателство за детето. На 6-7 години се случва коренна промяна в живота на едно дете. То пораства интензивно физически и интелектуално. Влиза в новата роля с натрупан опит от детската градина и известни очаквания към новата институция. Добре тренираният адаптационен механизъм и ресурс отново са на преден план. В първи клас се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Този етап има една важна задача и тя е свързана с това детето да покаже самостоятелност и отговорност. Шест-седем годишните деца имат потенциал да се справят с тази промяна и да се адаптират успешно. Но все пак има някои трудности, които е важно да се отбележат. Непознатата и конкурантна среда, в която за първи път попада детето, ролята на учителя, новите по-сложни задачи и отговорности, вписването в групата от връстници, които също са нови и непознати за детето, готовността на родителя да оказва подкрепа и помощ на детето, са част от общата картина. Родителите и техните адекватни очаквания към детето имат важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Самооценката на детето в този период е базирана и на сравнението с връстниците, освен личните постижения. Ето защо, вярата в способностите му, поощрението и търпението са в основата на родителският подход към детето в този етап от развитието му.
„На добър час, абитуриенти!”
Излизането от училищната скамейка и откриващият се кръстопът е също момент, който изисква адаптационни ресурси. Много млади хора на финала на гимназиалното си образование са по-объркани от всякога за това каква посока да поемат и какви дългосрочни цели да си поставят. Вместо да видиш няколко възможности и да избереш уверено пътя, по който искаш да поемеш, често си застанал на „Път без изход” и тогава умението да вземаш бързо решение и да се адаптираш са изключително ценни. Ако не си усвоил тези умения рискуваш да забиеш в пасивност и самосъжаление. Разбира се, в човешката природа са заложени и съпротиви и най-често срещаните при адаптация са свързани със страхът от новото и непознатото, с липсата на увереност, със зависимостта и невъзможността да се откъснеш от нея.
В днешният постоянно променящ се свят тренирането на адаптационният механизъм още от ранна детска възраст се оказва жизненоважен момент. Някои деца реагират отрицателно на всяка промяна и преживяват силен стрес. За това и на тях може да се предложи специална помощ, техники и трениране на умения за ефективна адаптация. Факт е, че удовлетвореността и успешността на личността в професионален и в личен план зависи от уменията за адаптиране.
Ние хората сме единствените същества, при които адаптацията протича с много противоречия: тя е толкова осмислена, но и с толкова много съпротиви. Сами създаваме рамки и илюзии като стопери, но и бързаме да ги разбием. Търсим сигурност и в това търсене провокираме еволюцията. Издигнали сме адаптацията до сложен и постоянно експлоатиран процес и все пак не сме Богове.






Survive the most adaptive

In general terms, the adaptation is the ability of our body to adapt to emerging conditions and environment to the extent that managed to maintain his balance. It is a complex psycho-physiological and psychosocial phenomenon and it is everywhere, from the cell to the functions and skills to an entirely new environment, by a contraction of the pupil in a larger amount of light pricking the skin with cold sweat at high temperatures, to learning, development and all our survival.
What happens to us in the process of adaptation?
Firstly it is arising of the anxiety. It is part of the general adaptation syndrome. Under its influence in our blood rush of an adrenaline and a noradrenaline, they put all ours senses and systems mode at higher speeds. Then we have three opportunities in the behavioral aspect: fight, flight and numbness. The anxiety is a device which makes us more focused and acted more slender, as long as we can take productive. However, this must happen quickly because of severe adaptation processes, protracted in a long time lag affect all organs and systems leading to exhaustion and the occurrence of psychosomatic diseases.
The positive scenario comes when you manage to regulate anxiety and build new skills and knowledge, form new habits and base their behavior respond successfully to changes in the environment. Then it is occurred the process of habituation, in which one accepts stimuli without anxiety and formed a more sustainable operation the boichemical reactions and metabolic processes are normalized.
Adaptation Syndrome helps us to evolve biologically and socially. We acquire traits, characteristics, skills, knowledge and behavioral mechanisms that are transmitted to the next generation and make us more able to survive. For the past decades adaptation of human beings to the changing environment works extremely fast speed. So we put a serious exploit the most important mechanism of our functioning because technological developments are increasingly outpacing our biological ability to take it. About nature and gives us your answer in the form of more frequent panic disorders and more pathologies than the so-called autistic spectrum.
An important element connected with our adaptive ability is the type of temperament. It would be logical to say that if a person is proactive and reactive, it would be adapted and easier. But this is not a uniform trend. Usually people like "choleric" can often miss a lot of detail in the new situation or not to recognize a specific need, either their own, either as a requirement of the environment. They can easily react risk and accordingly to achieve good quick result. All this does not mean adaptation because it can each time to act risky. Adaptation requires absorb algorithm, which then helps to achieve balance in the new conditions and requires orientation, which is not always achieved if you ride too fast train. On the other hand individuals who are rather prevalent features a "phlegmatic" a slow, need more time to look machine that is driven hard. In them, despite the slow process of building a retaliatory response to the new, once mastered changes and mode of action in them, they can be as fail-safe operation. A sensitive and speculative man could halt the adaptation because of severe emotional processes doubts, troubleshooting, details ... In these cases, emotions will suck up most of the energy and orientation feedback from the environment will be distorted or full stop. Therefore we can say that adaptation is flexibility and ability to navigate.
Where is conditionally the most significant adaptive processes mature individual?

Adaptation of the workplace
Ours workplace is our litmus test for competence, intelligence, flexibility, communication skills ... Every workplace has rules and obligations, regardless of the complexity of the matter. Adaptation is not simply absorbing these rules and learning engagements. It is the feeling of accept and coping domestication of this environment and putting in column mental foreseeable our possessions.
In the adaptation to a new environment there are few laws or more traps:
• The more self-critical is an employee slower feels real and adequate its entry into a new working environment. For him, always need more.
• The more insecure a person is, the more effort can be applied without seeing results. Hence exhaustion and delayed adaptation as subjective evaluation.
• The more stable was the role of an employee in the previous situation, the greater aspirations can form it to adapt to the new location. Dissatisfaction with comparisons may hinder adaptation.
• The longer a person has worked in static conditions, the harder it will depart to new conditions. Stereotypes are broken difficult.
The basic principles that facilitate the adaptation processes in the new job are:
• Need-orientation to learn gradually and planned everything that is characteristic of the working environment, requirements, responsibilities, leadership ... to ask questions.
• Avoid comparisons with our adaptation elsewhere and the functioning of other employees.
• Do we want feedback on how we're doing and where we have gaps to correct in due time. The uptake of errors I think is right mechanisms occurring in the process of getting used to eradicate very difficult.

Adaptation abroad


To be in foreign country is a challenge in several respects: the new space, a different mentality and culture gaps that accumulate over time.
In our work with the Bulgarians living abroad heaviest elements in the adaptation are cultural barriers and gaps. The space they manage to tame by practical needs that require being. But here it is important that the more known and loved features include one at the new location, the easier it would have mastered. The simplest example is the ability to practice one sport in the same way in which it is done at home. To know more sights to the new location and to form positive habits around them to create their own rituals to swallow the concerns of the new spatial environment. The more isolated a person is, the more difficult to accept the new space
Not a few users www.e-therapy.bg shared that despite months and even years in another country, do not speak the language fluently. Refuse courses in micro isolate his partner and lose themselves in the only habitable territory, their home. So the language barrier becomes a huge wall against the formation of the sense of cultural peculiarities and differences. As a result, they begin to exaggerate the sense of difference and not accepted they overexposed discomfort of the moments of failure. Everything becomes heavy and strenuous (I have friends, I do not share with anyone, no protection, no way to find new activities, partner ignores me ...) Builds are dysfunctional mechanism that little by little eats stability of personality and often leads to depressive episodes and collapse in self-assessment. So words are an important part of adaptation. Language is a key element of integration, no matter how correctly spoken or arranges speech. Namely communication is what strengthens adaptive processes and creates a domesticated environment.
Our new roles. Parent relation.

Adaptation we need to and stages of life, which supposedly should proceed naturally. Many times we do not realize what adaptation efforts are needed when you change the degree of responsibility or activity. Examples are parenthood and retirement ...
Nature has given us time to prepare for the expected child. Nine months in which prospective parents usually organize practical environment so that it is fit for the new man. However, this is not sufficient to proceed whit the adoption of the new role smoothly the main difficulties in several aspects. Start by changing the timing of the partnership. Normally the baby absorbs all the time the mother. This leads to consequences that are too clichéd. The father can not cope with a new biologically required coalition mother-child and often feel isolated. The mother can not switch quality attention from the baby to your partner and to allocate the time you feel exhausted and misunderstood. The usual classic lack of adapted fresh parents is that: he felt himself as a donor funds, and she as machine household utilities. This shifts the center of needs. Parents or begin to make more efforts to do everything neatly around the fruit, which is the trend of the mother or gradually abdicate, because they can not take the pressure from all sides, which is valid for the father. Builds tension as a result of the continual postponement of personal and partner needs and system family can easily collapse due less adapted strategies.
What could be done to this situation that is repeated so often, regardless of what kind of people come into this configuration?
The first condition is to strengthen the scheme father-mother. They primarily are partners and this is the basis on which enters the third unbalanced element. To accept the new role should be used to support the old. So here goes through adaptation include everything familiar and that is rallying the couple, such as a well-planned vacation in smaller spaces and use of assistance. In this adaptation is needed Island recreation of parents to remind their partnership. Parenting is not ultimate function or parasite that sucks everything. It is necessary and good planning, clear guidance in what situation to what to resort and experience all situations "first" to gain experience.
The retirement
In a children's show some one asked a little boy what wants to be when he grows up. With bright eyes then fired very quickly: Retirement! Why, they asked.
The more active you worked and you built stereotype of daily functioning, the more difficult then enter the column of slippers and dressing gowns. The sudden loss of dynamic stereotype affects self-esteem. Psyche reacts with anxiety and restlessness. Lost is the sense released to the target. Ones you can very suddenly realize that it is difficult to feel useful, it is difficult to establish contacts. Fear of loneliness and clinging to relatives can become a burden. Not infrequently namely accustomed to that role goes long with a lot of resistance and the characteristics of the age. At this stage of life a person has already established its integrity and it makes difficult the addition, removal or change. Age often creates rigidity, because the pursuit of security in the foreseeable formula is already built precisely through work and through daily habits. So at this moment one begins to miss him and getting up early, and preparation of clothes, and quickly, even though he felt tired only a few months of it all.
To accept this new role is not necessary to fully enter it. We can not want a dynamic stereotype pass entirely inert or aimless mode of operation, because so many people imagine retirement age. In fact, this is the time devoted to all I waited. Again, you can build a dynamic stereotype and sphere of usefulness. Retirement is considered the best by people who still have some employment, albeit at lower revs. Move according to their abilities and retain and form new contacts
What happens to the children? What challenges are they placed?
For children it is important to have a system and knows what after what follows. This makes them feel about safe and sound, helping them to adapt to new conditions, situations and people. Any change in the child's life is good to happen smoothly and to age and individual characteristics. Sometimes children draw resources and demonstrate opportunities that often adults are stunted or even lost. Do not forget the power of their innate cognitive interest, which is the basis of development and growth. It is important to bear in mind the fact that the smaller the child, the harder and longer the adjustment. The exception is the first half year of his life. Then it is entirely dependent on the adults who care for him and the changes experienced by the child easier as there is no strong connection with others and the environment, there is no clearly formed emotions and healthy stereotypes. Of course, the role of parents in the process of adaptation is extremely high.
The advent of another child in the family
One of the first challenges that can confront a child is the emergence of another child in the family. The situation itself is full of emotions and reallocation of attention and care. The focus of parental gaze is focused primarily on the hapless new family member and the first child is experiencing its "dethronement". This should not scare parents, and to accept it as a signal that the child She feels neglected and needs more attention. For children the lack of attention is the absence of love. The more observant and supportive parent is in this period, the child will quickly adapt to the new family configuration. Shared expectation and participation in preparing to meet the brother or sister is also very useful move by the parent because attaches importance to the eldest child and lay the foundations of autonomy, responsibility and a sense of growing up.
The kindergarten
Next important step is the departure of kindergarten. This is the first release of the child from the parents for a longer period of time and the first adaptation in a group of peers, including new rules and regulations with new responsibilities and new authority in the face of the teacher. Each child is an individual and if one is adapted for a week, then another needs a month or more to pass through this period. Surely good communication parent - teacher is very important.
The school
School is another challenge for the child. 6-7 years is going fundamentally change the life of a child. It grows intense physically and intellectually. Enter into new role with experience from kindergarten and certain expectations to the new institution. Well-trained adaptation mechanism and resource again in the foreground. In the first class upgrade already acquired habits and form new, more sophisticated communication skills and behavior. This stage is an important task and it is related to the child to show independence and responsibility. Six or seven year olds have the potential to deal with this change and adapt successfully. But there are some difficulties that are important to note. Unknown and competitive channels in which for the first time fell child, the role of the teacher, the new more complex tasks and responsibilities entry in the peer group, which are also new and unknown to the child, the willingness of parents to provide support and assistance to child They are part of the picture. Parents and their expectations for adequate child have an important role in creating the right emotional environment that helps adaptation grader. Self-esteem of the child in this period and is based on a comparison with peers other than personal accomplishments. Therefore, faith in his abilities, encouragement and patience are the foundation of parental approach to child at this stage of its development.

"Good luck, graduates!"
Exiting the school bench and openly crossroads is also a moment that requires adaptation resources. Many young people finish a high school education are more confused than ever about what direction to take and what long-term goals to set. Instead of seeing several options to choose confidently the way which want to take, often standing in "no way out" and then the ability to make quick decision and to adapt are extremely valuable. Of course, human nature are set resistances and most common in adaptation are linked to the fear of the new and the unknown, lack of confidence, dependence and the inability to separate from her.
In today's constantly changing world training adaptation mechanism from infancy proved a vital moment. Some children react negatively to any change and experiencing severe stress For this and it can be offered special assistance techniques and skills training for effective adaptation. The fact is that satisfaction and success of the individual in a professional and personal level depends on the skills to adapt.
We humans are the only beings in which adaptation occurs with many contradictions: it is so meaningful, but with so many resistances. Alone we create frameworks and illusions as stoppers, but hurry smashing them. We seek security in this search provoke evolution. We raised adaptation to complex and constantly exploited process and yet we are not gods.