Как пътешества и се променя Дядо Коледа през различните възрастови етапи на децата

Духът на Коледа обхваща всички ни още в началото на декември. Децата,с цялата си наивност и впечатлителност, са особено емоционални през това време на годината. Може да се каже, че Коледа е сред най-важните и запомнящи се събития за едно малко дете. Празничната украса, подаръците и емоционалният фон наситен с ухание на коледни лакомства създават почти вълшебно очакване на нещо прекрасно и приказно. Всичко това, наред с образа на добрия старец се променя постепенно и в различните възрасти децата имат различно възприемане и нагласи към този наситен с емоции финал на годината.
Ранна детска възраст
Семейството е заедно, емоционалният фон у дома е положителен и зареден с очакване за нещо хубаво и децата много лесно попиват всичко това, заради вродената си впечатлителност и познавателен интерес. Случващото се по Коледа научава детето да култивира очакване за нещо позитивно, което в зряла възраст би било добра техника за справяне в трудни ситуации. Също така го научава и на търпение, което е най-трудно за малките деца, които обикновено искат нещата да се случват сега и веднага и им е сложно да отлагат желанията си. Това е отново умение, което в зряла възраст би било много полезно и свързано със стратегическото изчакване и вземането на решения. А търсенето на подаръците е свързано с ориентировъчния рефлекс и също е полезно за децата.
Освен, че е символ на мъдростта и добрината, Дядо Коледа е символ и на приемането, тъй като детето знае, че дори да е вършило пакости и да не е било „за пример”, то ще получи подарък и ще му бъде даден кредит на доверие, а това си е много добър възпитателен подход и подпомага създаването на оптимистичната нагласа у малкия човек.
Ние, родителите, е добре да имаме предвид, че децата в доучилищна възраст са най-големите фенове на вълшебствата и чудесата, което си им върши работа. С вълшебство и богата фантазия не малко деца в кабинета по игрова терапия са се справяли със собствените си страхове и това е мощна техника в детската терапия. Така, че да вярват в съществуването на Дядо Коледа, Снежанка и помощниците джуджета развива фантазията и помага на детето да формира вяра. Вълшебството го създаваме всички заедно, а чудо може да се случи на всеки, който много силно иска и вярва, че ще му се случи. Може би е време да се потопим в света на децата и да си спомним най-хубавото си преживяване от детството си на този прекрасен семеен празник.
За съжаление хубавия празник може да бъде превърнат лесно и в средство за манипулация от страна на родителите, които не успяват да се справят по друг начин с дисциплината и възпитанието и се опитват да използват условната любов. Става дума за изрази от типа на: „Само който слуша има подарък. Ако не си „добър”, няма лакомства и изненади.”... В крайна сметка това само показва безсилието на родителя.
Казват, че ако има световна конспирация, то това е родителската история за Дядо Коледа. Как създаваме (или представяме Дядо Коледа) в очите на нашите деца и по какъв начин го дескридитираме пред тях? Кога едно дете може да бъде травмирано от разкритата лъжа за несъществуването на Дядо Коледа?
Много малко биха могли да направят родителите, ако изберат да не включат в живота на своето дете белобрадия старец... най-малкото, защото ще трябва да обясняват как така светът Го чака и получава подаръци от него, а само при тях не идва. Децата имат нужда да вярват в приказни герои. Това е етап необходим за нормалното им психическо и емоционално развитие. Магическото мислене подпомага разгръщането на творческия потенциал на децата и обогатява тяхната фантазията. Децата в предучилищна възраст имат нужда да вярват в приказки, защото това им дава сила и увереност, че могат да оцелеят и да се справят в големия и понякога плашещ свят на възрастните.
„Лъжата“ за добрия старец е просто една метафора за любовта, вярата, прошката и надеждата. Ако родителят правилно представи образът на Дядо Коледа, детето няма как да бъде разочаровано и нещастно от загубата на този образ. То ще е успяло с течение на времето да интегрира в себе си символиката на този образ. Защото Дядо Коледа не е лъжа за купуване на подаръци, също така не е и инструмент за манипулация, а най-малко е везна за грешно/безпогрешно поведение. Образът на Дядо Коледа е първата среща на детето с безусловната, Божия любов, която не зависи от никакви постижения, а само от стремежът да сме по-добри и човечни.
Ето защо дали едно дете ще бъде травмирано от липсата на Дядо Коледа, когато реалността навлезе в съзнанието му, зависи не от това дали белобрадият старец съществува или не. Реакцията на детето зависи от това дали родителят е успял да вложи в този образ идеята за безусловната любов, вярата в добротата и надеждата за по-добро бъдеще без значение какво сме преживели или какво сме направили. Веднъж една клиента каза, че вярва в Дядо Коледа, така както вярва в Бог. За нея ТЕ бяха едно и също – дават без да очакват в замяна, работят анонимно и използват хората като свои посредници. Дядо Коледа е като любовта която никой не вижда, но реално съществува, защото всички ние вярваме в нея.

Ранна училищна възраст
Изчезването на вълшебствата
Веднъж в кабинета за игрова терапия едно прекалено умислено момиченце на 10 години ми каза: “Най-ужасно беше, когато във втори клас разбрах, че няма Дядо Коледа!” Защо, попитах аз. Детето беше преживяло развод на родителите все пак. Момичето ме погледна с кръглите си очички и простичко каза: ”Ами, най-ужасно беше, защото е ясно, че няма вълшебства. Значи и родителите ми няма да се съберат!”
Някъде по това време между 7-8 години, децата поемат реалността. Разбиват се магическите вярвания. Изчезват Феята на зъбките, джуджетата, Дядо Коледа, за щастие си отиват и Торбалан, и Баба Яга. За децата, които учат таблици и карти това ново знание сякаш се е стаявало през всичките години зад ъгъла като малък пакостлив дух, но те пак са изненадани. Остават недоволни, отхвърлят го. Започват да търсят неоспорими доказателства: Ами тогава от къде беше точно онази опаковка, никъде не съм виждал такава!? Къде отидоха писмата и картичките? Ами кой звъня на звънеца, когато си намерих подаръка пред вратата!? Децата не искат така лесно да пуснат приказката, колкото и да я заместват с виртуални игри, колкото и да създават собствени фантазни преживявания.
Всъщност, децата са прекалено включени в света на възрастните. Скоростта на времето го изисква. Те често потъват в проблематиката на семейството и точно магичните части на нашето битие са тези, които им създават вярата в доброто и им дават радостта от очакването. Още повече, че до скоро точно белобрадия старец е бил нещо като диплом или поне удостоверение, че си забелязан, че си избран с твоето желание. И не само, именно това вълшебство до скоро е давало уникалнато усещане, че си приет, че си издържал изпитанието. Затова кой би искал да пусне вярата, че има поне едно джудже, което цяла година мисли за теб.
После е страшно в какво се превръща Коледа. Дали в каталог за избор от хипермаркет, където всичко е тривиално, опростено и желанията изобщо не се свързват магическото очакване и трепет.Дали в плащане за дисциплина, която се възприема като омразен труд от детето. Или е онзи приказен Коледен дух, който може да огрява душите на всички чрез традициите и включването на детето в тях. Защото именно между вълшебството и прагматизма на този празник, може да се изгради усещането за стабилна семейна принадлежност в детето. Тя дава добри плодове в бъдеще време под формата на способност да се създават топли емоционални моменти, да се радват другите хора. Затова тук е мястото на ръчно изработените картички, суровачки, домашните приготовления за трапезата, късметите, украсите... В тях се прехвърля онова вълнение на очакването, на радостта, на общата свързаност и способността да се научиш да правиш щастливи другите.

Тийнейджърите
Голяма част от тийнейджърите, казват, че празниците са голяма скука. Да, чудесно е че има ваканция, но тези семейни ситуации ги откъсват от най-значимото-приятелите. Насаждат им скука и отегчение от всички безсмислени за тях приготовления. Изпитват търпението им, заради непоносимостта да се задържат толкова дълго около родителите. Напрягат самите родители, заради усещането за неглижиране и отхвърляне на усилията и грижите. Така че, точно тези празнични отрязъци от годината тривиално се превръщат в бурета с барут, които искат да прочистят цялото насъбрало се напрежение.
Много от родителите на тийнеджъри, без да осъзнават, търсят преживявания като в рекламите. Усмихнати, ведри хора, седят например около масата и всеки реагира с внимание на другия. А много по-често порасналите момичета и момчета искат да бъдат оставени на себе си и на собствените си мисли. На този фон обаче, много от тях тъгуват по изгубените емоции и точно по онези моменти, в които са се чувствали с гърди, пълни с радост. Тази празнота, която се настанява с осъзнаването на прагматичните параметри на празника, трябва да се запълни. Едва тогава можем да очакваме поне малко пресъздаване на рекламната обстановка.
Например, така или иначе тийнеджъра иска да е възрастен и да отговаря за себе си. Но не с онова сериозно отговорно отношение, а със забавния елемент, с лекотата на липсата на опит. Защо тогава момичето или момчето да не се погрижат за елементите на празника. Те самите да влязат в ролята на хората, които разгръщат вълшебството, ако има по-малки деца в семейството. Защото понякога точно преекспонираната празнична активност на родителите прави тийнеджъра интертен и невключен в събитията.
Спомням си как една девойка на 15 години казваше: Най-много ми харесва това, че тогава на Коледа сме много хора заедно. Не ми е важно да се прави нещо специално, просто да сме заедно и да е по-различно от всяка вечер с ангажименти през седмицата.
Има и една много важна част от празничния дух на тези дни, която трябва да се предаде на бъдещите зрели хора. Тя е свързана със символа на Коледа, с идеята за възможностите, началата и надеждата. А това е твърде важно за тази възраст, в която справедливостта все още е в черно-бели нюанси и страха от провали е чудовище. Тези празници могат да са част от това да научим децата да са автори на събитията в живота им.