Психологически рискове, пред които са изправени децата в Интернет

Психологически рискове, пред които са изправени децата в Интернет. От известно време насам темата за Интернет и компютрите стана един от “диктаторите” в разговорите. Информационните технологии са обхванали нашият живот и ние сме пряко свързани с тях. Има и една категория потребители, която е изключително възприемчива и лесно попадаща в зависимости - децата. В съвременния живот семейството все повече се обезличава като категория и връзките в него стават все по – лабилни или с изкривено разбиране. Често на подрастващите им липсва топлина и близост, които са попълнени предимно с норми и правила. Децата са подложени обикновенно на едностранчив конторол, който не винаги включва емоционалните особености на общуването. Така се стига до търсенето на едно ново място, в което децата да могат да моделират постъпките си и да получават своевременен ответ. Първоначално те се спират на игрите. Там събират своята увереност и чуството, че биха могли да контролират ситуациите около тях. Стават част от една група, в която са разбирани и могат да провокират внимание към себе си с определени постижения. В игрите децата се научават да споделят, да се конкурират, а с всичко това доказват себе си. Да направим коментар на сферите, в които Интернет се превръща в част от живота на детето . На първо място Интернет дава възможност, макар и сурогатано, за компенсиране на емоционалните дефицити, които са се натрупали през краткия жизнен път на детето. Забавните и най - вече разсейващи компютърни игри позволяват на пръв поглед редукция на напрежението, но качват степента на умора, както и ограничаването на времето за реална физическа активност на детето. Следващата сфера, в която Интернет намира място в детското ежедневие, е сферата на междуличностните отношения. Появява се желание за пряко общуване в тази ”защитена и благодарна” среда – Интернет. Тогава на преден план излизат чатовте, ICQ, форуми и множество други разновидности на мрежовото общуване. Сега желанието да си приеман и да контролираш ситуациите се измества върху другите обекти – профилите на различни хора, а не героите от игрите. Децата започват да приемат образите с доверие и на свой ред си формират собствена идеална характеристика, по подобие на това, което ги е впечатлило и което искат да са. Тук рисковете са свързани с възможност за неадекватен процес на изграждане на собствената идентификация. Най – вече, защото моделите в този процес не са реални и съответно степентта им за адаптиране в реална среда подлежи на сериозно съмнение. На трето място при засилен ”живот” в Интернет идва рискът от пренос на необходимото в тази възраст социално учене от реална във виртуална среда. Това е един много сериозен психологически риск. Втурвайки се в хаотично общуване, без да отчитат реалните параметри на междуличностните отношения, децата осмислят единствено факта, че там са разбирани и приемани, могат да се изявят и да имат бърза оценка за виртуалните си действия. Постепенно интересът им към реалното общуване е почти напълно изместен, още повече че не са и имали време да го усвоят. Чуството за безконтролност и същевременно за възможността ти самият да си агресор, активен, хулител или какъвто си пожелаеш, провокира усещането за сила и непогрешимост. Пренесени в реалността тези себеусещания на децата биха могли да формират едно доста неподготвено и отхвърляно от социалното обкръжение поведение. Това с нова сила ги връща към света на “приемането и големите възможности” - Интернет. По този начин от липсата на реално общуване и взаимовръзки, децата нямат изградени реални адаптивни способности и се развиват единствено в изкуствената среда на нета. Рискове има дори и в една на пръв поглед перфектна сфера за Интернет – областта на задоволяване на познавателните интереси. Колко много отговори на безкрайните въпроси на децата във възраста ІV–VІкл. дава мрежата, която информационно превъзхожда и най- ерудирания възрастен. Къде е рискът – в загубата на границата и разликата между теоритични и практически умения. Така в един момент все по - често виждаме деца, които са с огромна степен на информираност и пълна практическа безпомощност в ежедневието. В заключение ние психолозите напълно осъзнаваме, че информационните технологии са абсолютно задължителен елемент на настоящето и бъдещето на съвременния човек. Единственият ни възможен апел е към родителите, а именно - успоредно с информационното общуване да дадат пълноценно междуличностно взаимодействие в истинския живот, където се формира реалният образ на човека.