СТРАХЪТ ОТ ОБВЪРЗВАНЕ www.e-therapy в сп. "Прическа и стил"

Привързване, обвързване, завързване, отвързване, превръзване....думи определящи невидимите, но най-реално съществуващите в живота ни конструкти – връзките ни с другите хора.Изначално за всеки човек първата връзка има своя напълно видим и материален произход.Пъпната връв ни свързва биологично и емоционално с майката.По този канал тече животът – буквално и всеобхватно. Без тази свръзка между утробата на майката и бебето вътре в нея, няма как да се случи чудото на живота. Прерязването на пъпната връв прекъсва тази симбиотична връзка на физическо ниво, но фантомният спомен за истинността и сигурността на този свързващ орган, ни кара до края на дните си да търсим и създаваме връзки в опит да регенерираме ампутацията. Разбираемо е защо точно майката е човекът , който ни учи как да създаваме отношения и връзки, какво ще бъде тяхното качество, до колко ще се чувстваме сигурни в едни отношения и можем ли да бъдем самите ние надеждни за другите хора. Ако след раждането майката е съумяла да възстанови на символично ниво функцията на пъпната връв между себе си и детето и да задоволи адекватно неговата нужда от зависимост, то в зрелите си години такъв човек ще може да изгражда доверителни, стабилни, пълноценни и дълбоко удовлетворителни връзки с другите хора. Ако по някакви причини жената не успее да се скачи физически и емоционално със своето дете, когато то порасне ще бяга панически от всеки обект на своите чувства или ще се вкопчва обсесивно в него. И в двата случая коренът ще бъде един - страхът от отхвърляне и изоставяне. Големият психолог Уиникът забелязва, че повечето деца, които идват в кабинета със своите депресирани майки, имат странния навик да си играят с връв и различни шнурчета. Повечето от тях дори са обсебени от тези вещи.Той прави предположението, че вървите символизират опита на децата да се свържат отново със своите дистанцирани и емоционално загубени майки. Връзката на майката с детето още вътреутробно, както и в най-ранните месеци от живота му, ще определи енергията, която ще се проявява в отношенията му с другите хора.И това ще е енергия носеща характеристиките на атомната – може да бъде използвана както за светлина и толина, така и за разрушение...


Семейството и страхът от обвързване

Нека проследим в какъв тип семейство почвата е благодатна за поникването на страх от обвързване и къде можем да потърсим корените му.
Емоционално хладното семейство, в което изразяването на емоции е „табу”, е добра основа за зараждането на страх от обвързване. В този тип семейства децата попиват от родителите модел на поведение, който е „изчистен от емоции”. Разбирането на чувствата остава на заден план. Студените родители показват на децата си, че не е нужно да изразяваш емоциите си, което може да създаде дълбоко разочарование и чувство на самота у детето. То няма пример за изграждане на доверие, не споделя и трудно може да създаде близост. Появява се сериозна бариера в създаването на интимна връзка.
Семейство, в което има модел на насилник и жертва - ако ти е заложен този модел вероятно приемаш връзката като жертва, която трябва да се даде в името на семейството и на приемането от страна на обществото. За съжаление много семейства живеят с този предразсъдък и преживяват много болки и разочарование в името на децата или в името на това да бъдат с добър имидж пред другите.
Обърканите роли - силна и властна майка и слаб баща. Връзката и семейството не е тирания и робство, нито е връзка между шеф и подчинен, но за съжаление много двойки имат точно такъв начин на живот. В едно такова семейство ролите на подчинен и контролиращ са разпределени. Свободата като право я има само единият партньор, другият е в жертвен режим. Човешкият стремеж към свобода е присъщ на всеки от нас и никой не иска да бъде лишен от това свое право. А свободата и по-точно страхът от загуба на свободата е в основата на страха от обвързване.

Възрастовите кризи, които са свързани със страха от обвързване

В първата година от живота в детето се формира едно базово социално качество и това е доверието. Този период е много важен за това как личността ще възприема света като зрял човек – дали като безопасно и сигурно място или като враждебно и студено. Изграждането на доверие определя в голяма степен увереността, самочувствието и начина на свързване с хората занапред. Надеждата е първото положително качество на психиката, което също се формира в най-ранна детска възраст. Ако детето не успее да изгради доверие, то в него ще се формира базово недоверие, което е предпоставка за поява на много страхове, не само на този от обвързване.
С автономността е свързана следващата криза в живота на детето. Това е възрастта 2-3 години. Независимостта и свободата са важни в този период и те се формират чрез активност и поощрение. Стремежът на човек към свобода и тук е в главна роля и има отношение към свободната воля и избор, с които е свързан и страхът от обвързване. Съмненията се пораждат предимно от несъобразени с възрастта на детето изисквания и очаквания от страна на родителите.
В юношеска възраст с формирането на идентичността и намирането на път към другия пол са свързани много емоции и тревоги. Това не случайно е един от най-сложните периоди в развитието на човека, наситен със силни хормонални, физически и емоционални промени. Важен е и следващият период, който е свързан с потребността да създадеш връзка, да се реализираш в интимен и кариерен план. Отчуждението и изолацията много помагат това да се случи трудно, а понякога и дори да не се стигне до там. Тук най-вече срещаме добре оформени страховете, свързани с обвързването.

Източниците на сигурност в детството са родителите, по време на юношеството – връстниците, а в зрелостта всичко е в ръцете на завършената личност. Преминавайки през етапите на своето развитие на много ключови места има възможност човек да се подхлъзне и да залитне в посока, която ще донесе повече тревоги, отколкото щастие и сигурност. Ако зрялата личност не успее да се справи със зависимостите през тези етапи и не придобие увереност в поведението си, много трудно ще съумее да изгради пълноценни и удовлетворителни интимни отношения.

Посттравматични ситуации

Болезненият травматичен опит кара повечето хора да се предпазват от болезнени преживявания просто като не се обвързват. Тук се преплитат няколко вида страх: страх от предателство, страх от това да не се повтори сценария от предишната несполучлива и разочароваща връзка и страх, че другият ще те промени и ще отнеме свободата ти. Всичко това се базира на предишен опит и липса на доверие. От друга страна неувереността в собствените качества и залагането на прекалено високи очаквания и към другите и към самия себе си подхранва и страхът да не разочароваш партньора и да не би да не си достатъчно добър за него. Страхът, че няма да отговориш на очакванията му. Страхът от самотата също е значим и в идеята да имаш няколко варианта, за да се чувстваш сигурен. Това води до бягство от сериозни връзки и показва, че всъщност нямаш никаква сигурност, дори в самия себе си. Хората, които трудно вземат решение са по-склонна да се плашат от обвързване. Защото всяко едно действие и крачка са съпроводени с много мислене, а както знаем в любовта мисленето не е особено препоръчителнто и колкото повече мислиш, толкова повече се оплиташ и губиш пътя към решението.

Факт е, че повече мъже страдат от страхове от обвързване и тук има една симбиоза, която е свързана със страха на другия партньор от отхвърляне. Защото нежеланието на един мъж за сериозна връзка се възприема от жената като отхвърляне и липса на любов. По този начин страхът на мъжа от обвързване подхранва страха на жената от отхвърляне. Колкото повече той се дърпа, толкова повече жената се притеснява, че не е достатъчно желана и значима за него. Това е начин любовта да се превърне в борба – както един с друг, така и със собствените страхове.

Културните различия
В някои източни култури обвързването е закон, който се прилага с договаряне от най-ранна възраст. Там то има смисъла на сила, власт и богатство за мъжкия пол. Сигурност и легитимност за женската роля. В западните култури НЕ обвързването е съвременната идеология за развитие на личността. За сметка на това хората се обвързват с работата си, предметите си, наркотоците си, медикаментите си. Предпочитат таблетите си и всичко, което може да се управлява с бутоните на яснотата.
По стереотип се смята, че мъжете са по-активните бечаги на дълги разстояния, когато се стигне до обвързване. Но и мъжете, и жените търсят ваксинация, която да стопи страховете им, за да бъдат все пак обвързани с обичта си.

Мъжeте със страх от обвързване
• Привидно самодостатъчния
Той може да е изтупания костюмар от входа, който винаги бърза и има излъчването на “оправящ света”. Може да е онзи тип с визията на хипстър, който има мнение по всеки въпрос. Той си има приятелите, спортния клуб, работата, командировките, ритуалите. Има си подредения дом, колата, партитата, които предпочита и стила, който сам е изградил. Живее в компилацията от собствени емоционални повеи и здравото хващане за свободата като божествен идеал. Тези мъже рядко остават напълно сами. Около тях има винаги свежи момичета с интелектуални разговори и флиртаджииски изпълнения. Но тези момчета надушват капаните на зависимостта от много голямо разстояние. Те могат да имат връзка, но се обаждат, когато нямат лични планове-а това не е често. Те излизат с харесваната от тях жена, но бягат от престоя-все са близо до вратата. В плановете за бъдещето им стои класическа връзка, но с отворен вариант от тяхната страна. Той трудно си представя как няма да е волен ездач и как ще му се налага да споделя гардероб, дистанционно, баня и партита с НЕЯ. Самодостатъчният е беглец от страха си, че би станал по-малко интересен, че би изгубил блясъка си, ако попадне в обвързаности. На моменти може да изпитва самотността, но винаги използва лозунга, че времето не му е дошло. Ако сте му половинка, по стечение на някакви парти-забежки, то не бива да се превръщате в част от органайзера му по часове. Спасявайте Вашия свят, защото само така той ще може да реши дали иска да влезе в него. Ако времето му е дошло...
• Цветарките
Обичат цветните лехи, в които всяко цвете би следвало да се полее и помирише. Това е много познат тип от градските приказки. За него не е нужно специално представяне, нито упътване за ползване. Той просто плува по течението на новите събития. Може да е суетен и изискан, спортен и неглиже, но винаги е ориентиран и енергичен. Всяка следваща потенциална партньорка е като магнит, заради непознатото. Тя е новото огледало, което отразява по-добре това, което той самия знае вече толкова добре за себе си.
Този мъжкар не обича да се залежава на едно място, защото има алогичната представа, че някъде винаги го чака нещо по-добро. Той се страхува, че ще изпусне живота и затова реално често се оказва с празни ръце, когато осъзнае какво иска да хване. Когато тези мъже попрехвърлят зрелостта, някак си по навик и с отегчение понаглеждат лехите. А у дома тайничко си мечтаят дори за един фикус, но да е голям и на точното място в техния дом.
• Травматиците.
Това са нежните души с твърди ултиматуми. Изпочупили са се в невръстна младост и сега предпочитат да наденат всякакви видове протектори. Затова, според ранното си счупване, започват да формират обобщено мнение. За някои всички жени изневеряват, зарязват в най-трудния момент. За други, всички жени лъжат и искат само материалната подплата. “Никога не можеш да постигнеш разбирателство и пак никога не можеш да се почувстваш приет и одобрен във връзката.” Затова тези мъже подтискат романтизма си и изваждат стратегията на лупата. Внимателно налагат познатите им поведенчески шаблони от предходната върху потенциалната половинка. И при най-малко съвпедение затягат още по-силно протекторите. Често живеят с тайното желание да им се случи голям емоционален бум, който като потоп да отмие всичко старо и попарено. Те искаш вълшебство, което все пак да ги обвърже.
• Мистър “Детайл”
Този мъж има програмна схема. Да успее в кариерата по определен от него начин. Да има добро обезпечение. Да оформи собствено жилище и най-вече мечтания от него имидж. И докато това не стане, той действа само на принципа на забърсването на партньорки за кратък срок. Дори и те са вещо прегледани за детайлите, които е формулирал. По-дългите бягства могат да го отклонят от програмната схема с добрите детайли. Затова и в жените с временно пребиваване открива неотменно съществуващи пречки-живее далече, няма добра професия, манталитета на семейството е мнооого различен, ще стане като майка си, не е зряла... Мистър “Детайл” вярва в способността си да управлява времето и събитията. Когато попълни програмната схема се оказва, че вероятно не може да направи нищо по-добро от това.
• Великото наследство.
“Майка ми ми казваше, че аз съм изключително умен и не може току-така да се хвърля във връзка. Тя не одобряваше нито една от приятелките ми. А и аз добре знам каква е нашата класа!” 47 годишен, избягващ обвързването мъж, който във всяка връзка е оставал над емоционалното и над обикновените задушевни думи и споделяние. Неговите гени не могат да се съчетаят с обикновена партньорка. В неговия дом жената трябва да попълни идеала, изграден от нежната диктатура на майка му. Много мъже живеят именно с тези високи летви и остават сами или в лентяйския разкош, или в работохолизма на забравата. Когато пожелаят да излязат от параметрите на наследството се оказва, че са беззащитни и нелепи в свободното от идеални категории пространство.


Жените със страх от обвързване
• Попарените
Тези жени боравят с лозунги. В сайта се повтарят най-често няколко, почти като мантри: “Всички мъже са еднакви...инфантилни, незрели, несериозни, кръшкачи, егоисти..., според попарването. Тази мантра има функцията на интелектуализиращ защитен клапан. За попарените обвързването е форма на безумно разголване. Затова те влизат в дебрите на контрола. Оформят половинчати връзки, в които се убеждават, че имат близост. Създават чудовища при първата ситуация, която напомня за миналия травматичен опит. Една такава жена иска обвързване, но не е готова да влезе в него. Иска любов, но винаги трябва да я вижда явно с все по-големи доказателства. В крайна сметка малко са партньорите, които могат да са мехлем против попарването и да удържат на заплашителната градация от проверки. Стига се пак до лозунга, че всички мъже са еднакви...
• Принцесите
Това не е точно този мит за рицари, кристални пантофки или бели коне. Старовремските принцеси са луди по обвързването и скланят пред зверове, галантни типове и бунтари. Днешните са капризни и увъртат пред обвързването, защото предварително се страхуват от вкуса му. Всъщност, те му приписват липса на удобства, предизвестени ограничения, обратния процес на превръщане от принц в жаба и не на последно място, мразят някой да им влиза в покоите.
Принцесите са господарки и се свързват с властта си, не и с човека. Затова обвързването е странно понятие от момента, в който някой поиска от тях да слязат от трона. Те не обичат да излизат от приказката си, освен за да влезат в друга по-голяма.
• Самопродуциращите се
Те са със статус “всичко можещи и свободни”. Подредили са битието си в детайли. Имат майстор за колата, човек за ремонтите...приятели с множествени функции, връзки, където трябва. Разбират от почти всичко, според тях. Постигнали са това ниво системно като антидот срещу зависимостта и страха си от слабост. Защото за тях обвързаността е форма на зависимост, зависимостта е начин за размиване на личността. А така в даден момент се изпада от схемата на величавите лични постижения. Тогава лъсва въпроса коя е тя? Страхът от обвързване не е просто страх от загуба на свободата, а страх от загуба на себе си.

• Саксийните цветя
За тях близостта има едни параметри-познатите, които са тествани чрез родителските роли. Реалността в интимния свят е като написан на готово роман. Този тип жени споделят в www.e-therapy.bg своите големи разочарования. Не разбират обратите и насрещното поведение. Движат се като слепци в нова територия. Те, не че искат да бягат от обвързването, правят го неосъзнато като подрязват крилата на всеки зародиш на обвързването. Остават в Интернет в гоненето на своя роман.

Страхът от обвързването се опитомява бавно и съзнателно. При всеки нов изпълнен добре номер се подслажда душата. И той като всеки друг страх действа на принципа на въображаемите тежки последствия. И за него очите са големи. Затова опорите са в настоящите събития-как можем да ги променяме, как можем да сме им автори и как можем да формулираме целите с партньора. Не на последно място истинският прочит на действията на човека до нас – как ни дава грижа, обичт, заедност... Партньорът не е наш враг-враговете са в собственото ни бягане с препятствията на страха. Трудно е да се излезе от този драматично-криминален сюжет. Затова и психолозите са насреща.