ЖЕНСКИТЕ СТРАХОВЕ

ЖЕНСКИТЕ СТРАХОВЕ

„Страх лозе пази”- казват старите българи. Психолозите - че най-страшен е самият страх. Биолозите твърдят, че страхът е главната съставка на инстинка за оцеляване на всяко живо същество...
Така или иначе - на страха очите са големи... понякога толкова големи, че зениците им могат да погълнат цялата светлина от живота на човек. Станислав Лец казва: „Само един живя от Началото на света до Края му – Страхът!”
Безспорно Страхът има вече своите ГМО разработки. Страхът не е това, което беше...той също мутира, оцелява, адаптира и пуска пипалата си навсякъде във все по-усложняващия се съвременен живот.

Страховете в ранната зрялост на жената
Тийнейджърки в депресия, изтезаващи телата и душите си, за да заприличат на онези перфектни медийни образи, въпреки осъзнаването, че те са продукт на фото-шоп акушерството. Какво стои зад този неистов стремеж една девойка да се издялка по калъпа на илюзорен образ? - Страхът от отхвърляне. Страхът, че няма да се впише и ще остане изън стадото. Страхът, че никой няма да я хареса и в последна сметка тя ще остане сама. Сама – на 20, на 25?! Много млади момичета изпадат в истински ужас от мисълта, че ВЕЧЕ са на 25 и все още са сами. Виновникът за тази тенденция е главоломно нарастващото отчуждение между хората и невъзможността да създадеш доверителни отношения поради фактът, че не знаеш как. Просто не си получил възпитателна схема за това. Когато си прекарал детството си сам в детската стая с въздесъщия глас на телевизора и бързо менящите се образи от компютърния дисплей, докато родителите ти са оцелявали навън, ти си обитавал в капсулата на собствената си самота. А в тази капсула се ражда невъзможността да се свързваш емоционално интелигентно и адекватно с ближните си. Страхът от самотата често кара младите момичета да се фиксират в идеята, че ако родят едно дете, никога повече няма да бъдат сами. От тази негативна мотивация обикновено се мултиплицират отново деца - затворници, но този път не на капсулата, а на майката- надзирател. А самите майки са толкова неподготвени за истинското родителство, че често прехвърлят отговорната роля на родител на невръстните си деца.
Друга модификация на страха от самотата, извезан с парадоксална жилка, строи високи кули без прозорци, в които се затварят съвременните Рапунцели. Но те отрязват своите коси, за да са сигурни, че дори и принцът да ги открие, те никога няма да го пуснат при себе си. Страхът от обвързване на практика е страх от отхвърляне, а на дъното на кладенеца отново извира и бълбука зловещо страхът от самотата. И ето ти го парадоксът или самосбъдващото се пророчество: „ако се обвържа, мога да бъда отхвърлена и да остана сама, затова няма да се обвързвам”. Резултатът – живот в самота. Страховете ни от отхвърляне, обвързване, самота, от това,че не сме достатъчно ценни и заслужаващи да ни се случват хубави неща, ни парализира и унищожава бавно. В крайна сметка става дум за това, че се страхуваме да живеем.

Страховете в зрелостта
На средата на житейската нива жената носи по-тежка кошница с по-разнообразни семена на страха. Има диворазтящи и добре култивирани...
Oбичайните страхове, които ни пазят. От праисторически времена жената се е научила да обследва детайлите. Тези уж дреболии, които предполагат съхраняването на поколението-топлината, складирането, предпазването... Mощният майчин инстинкт никога не спира да извира. Той е запечатан с добре държащи химически клейма, още с първият ритник на бебето в корема. Затова най-силният двигател в женския живот е именно страхът за децата. В днешно време този страх ежедневно се подтиска или подсилва в зависимост от ситуацията, фокусът и личните преживявания на майката. Именно опасенията за поколението имат една от най-изкуствено създадените среди, в която естественият инстинкт все повече се губи. И хич не е чудно, че много майки се мятат в лабиринта на страховите комуникации с децата си. Предпазват ги от всичко-лоша храна, леко облекло, тежки задачи, лоши приятели, стръмни катерушки, страшни филми... Пещерата става изключително опасно място, а страхът на майката все по-лепкав. В крайна сметка най-естественият страх на жената в онези простички епохи-дали синът и ще стане здрав и силен ловец, дали дъщеря и ще бъде красива и здрава майка, съвсем се е размил под купищата женски книги за отглеждане на деца. Но пък тенденцията, която можем да извадим тук, в чисто практически план е, че все повече майки намират път към кабинета или към www.e-therapy.bg, за да формулират конкретно тревогите и да намерят решение за страховете си в изкласяването на поколението. Да зададат въпросите си, преди да са скочили в бездната на свръхфиксацията или фобията. В нея няма как да отгеледаш здрав индивид, който да те продължи.
Още един терен за покълване:
От най-ранните моменти на своя живот бебето от женски пол има много по-засилено включване на оживление и реакции спрямо човешкото лице. Тази тенденция продължава във възрастта на играта, когато момиченцата предимо си сътрудничат и намират вариант да бъдат едновременно майки на една кукла. После идва моментът на крайната еднаквост с приятелката-почти сестра и дори придружаването до тоалетната, а след това магическите желания за съвместно следване, сватба, раждане. Женското същество като тенденция търси постоянно придружаване и свързаност. И не случайно едни от най-интензините страхове, които постоянно чоплят женската душа са страховете за взаимоотношенията с близките и обичаните хора. При това тези страхове са и най-многопосочните.
Да започнем от най-ярките семена, свързани с моногамния идеал. Тук вероятно следва повдигане на веждите-та кой вярва в днешно време, че можем да живеем само с един партньор!? Но колкото и рационално прецедени да са поривите и желанието за слятост, един от най-често споделяните страхове в терапевтичния режим е именно този, че партньорът ще срещне друга, ще изневери, ще изостави... Логичен страх на фона на по-горния, в който жената ще трябва да оцелява уж сама с поколението, а и и не се знае в каква пещера. В много случаи този страх прераства в свръх контрол и тежък автоконтрол. Така много жени стават перфектните готвачки, домакини, чистачки, перачки и гладачки. Прозорците им белстят, а те не могат да разберат, защо въпреки всичко, страхът им пак дебне отвън.
Още по-тежък костюм вече е свръх репродукцията. Твърде много жени кроят планове за възможно най-трайно осеменяване, за да си гарантират с партньорско ДНК антисамотност. Другата страна на монетата е свързана със спирането на стрелката на биологичният часовник. В отлагането на поколението или отказа от деца изклистализира големият страх от отхвърляне. „Защото ще погрознея, защото ще надебелея, защото няма да мога да имам интимност!” Или, защото „ще си намери по-добра, аз ще съм вързана с детето, както стана и при майка ми!”. Така голяма част от страховете идват като ревитализация на минали травматични събития в по-ранни години. А може би точно тук е шансът да се убие страшното чудовище, като го погледнем в очите и разберем, че отхвърлянето и изневерите никога не са окончателен вариант за бъдещето на личността.
Друго семе в кошницата на женската зрялост е онова, което покълва, когато се полее с добра доза амбиция, самокритичност и се огрее от точни планове, в които наторяващият субстрат е постоянно разтящото неудовлетворение. Страхът от неуспеха, от пропадането, от липсата на развитие в кариерата, от невъзможността да си номер 1. Всички, които си отглеждат това семе имат сходни инструкции: Интелектът е много важен и трябва да се доказва перманентно. Страшно е да те вземат за глупава, защото могат да се възползват от теб! Страшно е да получаваш лоши оценки! Страшно е не си адекватен... Контрол-самоконтрол, контрол-самоконтрол. Въртене като пумпал в офисите, кабинетите, ориентация на всички нива, за да няма пропуски, защото този страх изскача от всеки поглед и може да те стисне от всяко бюро. Най-накрая страхът като обозримо усещане отдавна си омита крушите и отстъпва мястото на тежките соматични панически схватки, в които мозъкът води неравна борба със себе си. Вероятно това е най-виртуознта манипулаторска игра на страха-да накара онзи, който го възпроизвежда, сам да се захапе. Чуден лабиринт, осеян с капани е мозъкът ни. Затова на много от тези жени им се вижда крайно протичко, когато получат рационалното и физиологично обяснение на тежките им симптоми. Все пак толкова много са се страхували, как е възможно да са само някакви емоции, хормони, алогични умозаключения и пак емоции!?
В зрелостта като че ли за първи път по-осмислено идва и друг страх, този за родителите. Наред с това, че е естествен и морален, той е пряко свързан с улавянето на новата скорост на времето. Зрелостта забързва колелото. Седмиците галопират, а годините минават като прожектиран късометражен филм. Време няма, а това ограничава възможностите, плановете, потенциала. Жената, която е свързана по силите на инстинктите и вградената грижовност с живота, започва да преценява угасването му в родителите си. Това е почти първото по-сериозно подръпване от страна на вечността. Те ще умрат, аз ще умра-хайде стига, не му е времето сега да го мисля, но погледът става друг.
В кошницата има и едни по-екзотични семена-те са за ботаническата градина, в която покълват заради по-сложните климат и грижи.
Клише е, че почти всяка жена иска да е булка и да има чудна сватба с всички приказни атрибути. Обаче, попитайте много от жените, преминали през “ен” на брой опустошителни връзки, изградили сами живота си и кацнали в средата на зрелостта с почти всичко, което са си планирали като личен комфорт. Добра работа, добри приятели, пътувания, кола, собствен дом... Остава мъжът, половинката, която трябва да получи своята част от леглото, половината шкафчета, място за обувки и изчакване пред банята... Всъщност, няма значение дали тя ще ги получи или трябва да му ги даде, страхът от размиване и загуба на своите свободи граничи с возене на влакчето на ужасите.Болшинството от тези жени не могат да приемат промените над това, което сами са подредили като сигурност в живота си. Те не могат да сложат в цялата схема позицията на мъжа...освен за секс разбира се. Но вътре остава страхът от самотата, той е в битка с другият-онзи, който подрежда живота и създава сигурността. В крайна сметка много от тези жени са в постоянно движение, нещо като игра на стражари и апаши. Имат паралелни връзки, но не ги докарват до местене на четките за зъби и в крайна сметка някой ден решават да изберат на кой страх да се подчинят в остатъка от планирания живот.
Майки, майки и пак майки.
Толкова много пъти съм чувала или изичитала в прозореца на сайта: „Страх ме е НЕ НЕ не искам да ставам като майка ми! Следя движенията си, да не са като нейните! Внимавам с изразите и тона на гласа, да не е като нейният. Отглеждам децата си по точно противоположният начин.... Няма начин, няма да го допусна да стана като нея...” Това е нещо като да си дете, да си втълпиш, че чудовището е под леглото и да не смееш да мръднеш от там, нито да провесиш крак, нито да изпънеш ръка. Станал си затворник на чудовището в защитената си територия. Така че точно тези жени живеят в перфектни затвори на собствените си опасения. Отхвърлянето на женският модел ги е накарало да се страхуват от самите себе си. А така те са просто едно отрицание, но не и сила, спонтанност и свобода на поривите. Те са на онова легло, още деца, които не могат да са това, което искат.
Грозотията.
Тя се спотайва в огледалото. Спомняте си приказката за Снежанка... Колкото по-добре се нагазва в зрелостта и колкото по-големи стават децата, ако ги има и още повече, ако са от женски пол, толкова по-често жената търси с разширени очи от всички ъгли Грозотата. Петънца, фини линии, първият бял косъм, тази линия на гушата....Понякога страхът става като клоун, който играе сценки. Всеки ден различна, а в добрите дни по няколко представления. И колкото по-малко излиза от сцената и огледалния свят, толкова по-объркан става образът. Оттук насетне страхът може да доведе до епически битки с времето, а истината е някъде около огледалото, в усмивките на децата, в топлите пламъци на свещите на вечеря, в слънчервата светлина около утрото до любимия... Там е истинското огледало, което стопява тревогата.

Страховете в късната зрялост
В този период от живота на жената се случват редица значими неща - децата напускат дома или вече са го напуснали, възможно е за пръв път жената да стане баба, грижите за родителите и задълженията в работата и дома са се изменили...
Страхът от загуба.
Основният страх в тази възраст е свързан с усещането за загуба, провокирано от първите предчувствия за нещо, което изтича. След като човек вече е направил своите най-важни избори в живота - създал е дом, намерил е любовта, реализирал се е професионално, остава да се довърши започнатото. Този период е време на изпитания и е съпътстван от страхове и тревоги.
Усещайки, че младостта си отива и вглеждайки се назад в изминалия път пред всеки има две възможности – да определи живота си като изпълнен със смисъл или да открие с ужас безсмислеността. Тази равносметка може да донесе удовлетворение и спокойствие или напрежение и куп страхове. Загубите могат да са в различни области и нива – контакти, работа, здраве, сила, енергия, привлекателност, близки и значими хора.
Жените и усещането за празнота.
Грижата за децата е завършила, дългът е изпълнен и на негово място се появява и празнотата от опустяващия дом. Това е т.нар. „синдром на празното гнездо”. Добрата новина е, че точно този период може да се превърне във времето, в което жената има възможност и пространство да направи всичко, което не е могла до този момент. Това е време за себе си, дори за преоткриване на партньора, пътувания и приятни релаксиращи занимания. На другия полюс са преживяванията, свързани предимо с въпросите дали си се справил като родител и какъв път ще поеме порастналото вече птиче.
„Празнотите” в този смисъл могат да се запълнят от нова сила в лицето на внуците. Естествено, това не е причина жената да се превърне в роб на децата и внуците си, а една чудесна възможност за внасяне на уравновесеност, търпение и нов, по-мъдър поглед върху отглеждането на децата. Преждевременно остарялата жена, лишена от самочувствие, често е жертва на егоизма на собствените си деца. Но личният живот за нея не е свършен, въпреки, че някои жени се примиряват с това и потъват в негативни емоции и подтиснатост.

Страх, свързан със загубата на красотата и привлекателността.
Винаги ще има по-млади и по-красиви жени, но това не означава, че постигнатото до тук не съществува или пък още по-малко трябва да се зачерква. Съвременната пластична хирургия би могла да помогне страховете за привлекателността и борбата с времето да бъдат отложени на доста по-късен етап. Много жени във средата на 40-те и началото на 50-те си години решават да започнат „неравната” борба с времето и това им дава самочувствието, от което се нуждаят. В Клиника „Торакс” Пловдив всекидневно се консултират жени, които искат да променят живота си, да внесат положително усещане и да увеличат самочувствието си. Желанието за промяна, наместването на реалистичните очаквания и резултатът от процедурите влияят изключително добре върху тяхната уверерност и начин на живот. Но този страх е свързан отново с усещането, че губиш, което може да бъде преживявано мъчително. Страхът от остаряване все повече сваля възрастовата граница и дори жени след 30 години изпитват такива тревоги.
Страхове за здравето
Кризите, свързани със здравето се преживяват със страх от неизвестното, от загуба на контрол върху тялото, страх от смъртта, гняв, придружен от страдание, вина, самообвинения, обвинения и безпомощност.
В тази група влиза и очакването и преживяването на менопаузата. Освен физическите неразположения, с много голяма сила се проявяват и промени в емоциите, самочувствието, дори в характера на жената. Това обикновено променя и усложнява отношенията със семейството и на работното място. За все повече късно родили жени (малко преди или след 40г.) менопаузата им съвпада с пубертета на техните деца и това, заедно с комплес други проблеми, допълнително ги обременява. Менопаузата често е съпроводена от леки депресивни състояния. Те също предизвикват страх, а и депресията, раздразнението, променливите настроения, могат да се объркат с аналогични преживявания, причинени от психологически фактори или влияние на външната среда.
Страх от самота
Този страх също е със свалена възрастова граница и много жени в зряла възраст го преживяват с пълната гама усещания. В основата на този страх стои отчуждението, което в последните години е „диагнозата” на съвременния свят. Страхът да се свържеш, страхът да се разделиш, страхът да си сам, в същото време страхът да си с някого. Всичко това се преплита и в един момент жената се усеща като на ръба на пропаст. С този тип проблем в www.e-therapy.bg влизат доста често потребители и търсят решение и справяне.
Уилям Фелпс е казал: „Страхът от живота е любимо заболяване на 20-ти век”....е, очевидно новото столетие поддържа същата модна тенденция.
Страхът ни пази, но ние сме тези, които можем да му дадем захарче за опитомяване:)