Change Language

Късното майчинство - черешката на един живот.

Това, че една жена се е забавила с възпроиводството, не я прави аутсайдерът сред майките. Още в Библията е казано: „последните ще станат първи”. Независимо от причините за репродуктивното отлагачество - физиологични, емоционални или социални, окъснялата майка е триумфът над биологичните ограничения и антидотът на предрасъдъците и стереотипното мислене. В последно време темата за неограничеността на човешките възможности и способности се издигна в модна мисловна тенденция. На провокация е подложен дремещият в нас потенциал, развяват се лозунги за силата и свободата на духа. Когато, обаче, границите бъдат разчупени от някого, панически се втурваме да ги възстановяваме и укрепяваме. Пуста му сигурност. А свободата не се побира в калъп. Борбата в този живот може да бъде формулирана само в 3 думи: сигурност срещу промяна. Промените са неизбежни, сигурността - относителна. Един мъдър човек е казал, че някои промени са толкова бавни, че не ги забелязваш, а други са толкова бързи, че те не те забелязват. Майчинството бавно, но сигурно мутира. Все повече жени избират да не стават майки изобщо, а други хващат последният влак на родителството. Разписанието на този последен влак също се променя. Природата отпуска все по-късни часове и извънредни гари на експреса „Майка”. Какви са аргументите за промените в репродуктивния график на жените? Въпреки, че в реалния живот няма клишета, съществуват няколко основни причини за бума на късните майки:

• Динамиката на съвременния живот, възможностите които светът предлага за личностово и професионално развитие, подравниха мъжките и женските приоритети. Повечето късни майки са жени, които употребяват онези годините, в които техните баби и майки са дондуркали деца, за да изградят кариера и добро обществено положение. За повечето хора такива жени биват заклеймявани като бесни кариеристки, които се сещат в последния момент за челяд. Това отложено майчинство, обаче, им дава спокойствието, сигурността и удовлетворението, че могат изцяло да се отдадат на своите деца, без усещането че са пропуснали и жертвали своите лични цели и развитие. Тук тенденцията за избор на късно майчинство се обезпечава от съвременните медицински методи за зачеване и превенция на генетични увреждания. Тези жени не треперят, че няма къде да живеят и с какво да изхранват своите деца, в случай, че се окажат без подкрепата на мъж до себе си. Залитането тук, може да е от типа: „ за какво ми е мъж въобще?” Не се самозабравяйте и не забравяйте: Природата ви дава толеранс да изберете кога да станете майка, но за да се създаде дете са нужни мъж и жена – поне засега. По пътя на логиката това означава, че и двата пола са необходими при отглеждането на детето. Не прекалявайте с претенциите към природните закони.


• Късното раждане като дългогодишна борба за майчинство.
Много жени поради различни физиологични причини не успяват да заченат или износят плода. Битката е дълга и мъчителна. От едната страна на фронтовата линия са кандидат-родителите, въоръжени с различните видове медицина – традиционна или алтернативна, а често и такава с екстрасензорен уклон. От другата страна са Бог, Съдбата, Провидението. Често Вселенските сили капитулират пред упоритостта на простосмъртните и щедро ги награжват за усилията, волята и проявената вяра. Рискът тук е, че детето може да падне в жертва на фиксацията на своята майка, вкопчила се в единствения смисъл на живота си – нейната така трудно постигната рожба. Помнете: децата не са собственост на родителите, а служители на живота.


• Закъснялата любов на окъснялата майка. Има жени (по-познати от приказките като „принцеси”), които цял живот очакват подходящия партньор (или „принцът на белия кон”). Те търсят, създават връзки, надяват се, разочароват се, но продължават напред с вярата, че следващият мъж, ще е техният дългоочакван избранник...
В един момент, обаче, забелязват, че дворцовите им одежди са поовехтели, а годинките са се навъртяли . Тогава осъзнават, че принцът, който им се полага, очевидно се подвизава в нечия чужда приказка. Разбират, че нямат повече време за губене. Захвърлят детската книжка и скачат на гърба на реалността, която изглежда повече като сивкав кон, възседнат от рицар без доспехи. Той ,обаче, носи напълно реалистична заявка за брак и дете. Не се разочаровайте, дами: детето ви ще е точно толкова уникално, колкото и ако беше от принца.


• Майка в парка с двете си деца. Едното спи в бебешката количка, а другото си уговаря интервю за работа.
За първи път тя стана майка на 19г. Беше тежко раждане, нямаха пари, живееха на квартира, беше уплашена, а проблемите пъплеха като хлебарки. Скоро се разведоха. Тя отгледа сама сина си, докато учеше и работеше. След това срещна НЕГО. Тогава започна истинският и живот и тя забрави за болката, за мъката и за не сбъднатите мечти. Никога не беше вярвала, че да си майка може да се окаже най-вдъхновяващото житейско преживяване. Едно позакъсняло (или узряло) прозрение, на една окъсняла (или пораснала) майка, уловила времето ( или смисъла) да роди второ дете на 45.


Пътят към рожбата в зряла възраст

Късната бременност създава един по-различен терен, на който хлъзгавите психически феномени като съмнения, страхове, сюжети... които и без това са спътници на много бъдещи майки, стават много по-релефни, влиятелни, наситени.
Кое създава този терен?
От семената на физиологията.
Знаем класическите медицински препоръки за майчинство в по-ранна възраст, защото бременността протича по-леко и се ражда по-безпроблемно, както за бебето, така и за майката. До тук добре, оттук насетне-трилър за много жени, чакащи първото си бебе след 36 годишна възраст.
Всъщност, тежкият път започва често именно от кабинете на главните помощници на майката-лекарите. Скоро беше, когато в www.e-therapy.bg потребителка, почти панически написа с големи букви: „Лекарят каза, че съм много стара, че съм много глупава да чакам до сега и че трябва да се приготвя за много проблеми!! Как така изведнъж го реши!? А аз си представях, че това ще е най-щастливият момент в живота м и!” В тези случаи най-базовите инстинкти започват да работят като ежеминутни продуценти на кошмари. Тези жени стават нощно време, за да проверят дали нямат кръвотечение, следят стриктно всеки сигнал на тялото си, изчитат безброй книги и пишат постоянно по форуми, за да се застраховат. Разбират, че тази така желана бременност, която до скоро са виждали като почивка , като щастилив обрат става низ от тревожни процедури и самоконтролиращи натрапливи мисли. Да, бременността след 30 и..., създава по-натоварен график в календара за изследвания, но майчинството е една от най-значимите стъпки, извадена и биологично, и в исторически план, и от всяка социална система като метамортфозираща роля, създаваща жената. Затова и работата ни тук е свъзана с екстремната нужда да се даде баланс и да стопим мощните потоци на адреналин, които идват със стреса, напрежението и постоянно изкачащите от засада страхове. Понякога е нужна само яснота за това какво се прави и какви положителни възможности има.
Наборът от хипотетични сюжети в емоционалните потоци на тези жени е богат: Ще се случи нещо при амниоцентезата, бебето ще има малформации или моето тяло не му дава достатъчно, плацентата няма да издържи, няма да мога да родя, износя...Всяка дума, чута по един или друг повод в кабинета, около кабинета, особено в кабинета е като семе на плевел в тлъстата почва, замесена от инстинкти, страхове и свръхценност на бъдещата картина.
Какво е това, което намираме в пътуващите жени към майчинството, навлезнали не от скоро в зрелостта?
Една жена на 35 и повече години е видяла не малко от живота. Създала е своя схема на морал, поведение, избори, предпочитания. Създала е категории и приоритети в своя услуга. Има постигнати победи все на някой фронт-кариера, връзки и знае как иска да изглежда. Изобщо много по-рядко е „избит електрон”, който успява, защото не знае, че е трудно. От друга страна тази жена, която има умения да речем в социалната сфера, знае на какво може да разчита, как да е гъвкава и да създава своето пространство, изведнъж става контролирана от хематологични показатели, гел и трансдюсери.
Твърде много жени в тази нова бременееща ситуация започват да изпитват едни на пръв поглед лековати тревоги: Мъжът ми ще си намери по-млада любовница, докато съм такава дебела и подпухнала! Приятелите ми няма да повярват, но все пак до скоро все ме подпитваха, сега как ли ще им изглеждам!? В работата някой ще ми вземе мястото, как ще наваксам, не мога да го допусна! Аз ще съм грозното пате сред приятелките ми, край на свободата ми. ... Всъщност, тези страхове са апокрифни. Рядко се споменават открито, именно заради уж лековатият им леко срамен характер на фона на желаното майчинство. Някак си “хем боли-хем сърби”! Но те имат две функции-адаптират и превключват. И маскират, другите по-невротични и изчерпавщи страхове като споменатите по-горе. Все пак колкото по-дълго си бил в един статус, толкова по-трудно ще го смениш, ако ти е давал поне някакъв комфорт.
Има и друга посока , в която се включваме с работата си: За много от тези жени бременността и майчинството е станало светла идолопоклонническа фиксация. Мерене на базална температура, за да се открие овулацията в първия момент. Тежки настроения след първият повик на месечния цикъл, изолация от другите, които вече имат деца, враждебност към всички, които чакат деца... Не, тук не говорим за физиологични проблеми, а за тежък удар от биологичният часовник централно в десятката. Размазващ удар, който включва напористото тик-так, тик-так... Така, когато бременността стане реалност, изведнъж зрялата жена изкопирва механизма на 5 годишното дете. Светът се върти около корема и той става един самовластен монарх.
Голяма част от работата в сайта има насоченост и към жените, стигнали до репродуктивни процедури. Те обикновено имат дълги истории, много перипетии, тревожни години очакване и много рядко отлагане във времето. За тях майчинството е крепост, която като истински войници от елитен отряд се подготвят постоянно да превземат. Търпят всички физически репресии и усещания-хормоналните бумове, болката, проверките, процедура след процедура, тайните. При тях усещането за хващане на времето и късмета са често водещи. Емоционалните състояния се лутат от една в друга крайност. Очакването, напрежението, безконтролността и оставянето в ръцете на съдбата, както казват много от тях, ги прави изключително депресивни и уморени. Загубват често радостта от връзката с партньора до тях, загубват интереса към другите сфери от живота, загубват части от себе си. Често започват да търсят символи в миналото, които са били грешка, за да бъдат наказани сега или обратно-търсят опори в добродетелния си живот. Търсят и пророчески сигнали за бъдещ успех, които да възраждат надеждата. Страхуват се от опитите, защото те са ултиматумите на живота им, но ги искат именно заради това. За тези майки е от изключително голямо значение възможността да споделят, да изхвърлят емоционалните боклуци. А за семействата им -- нуждата от правилна насока, за да знаят как да действат в тежките моменти, как да си оказват подкрепа.

Когато късното майчинство вече е факт - възпитателни тенденции Какви родителски подходи се открояват

Уравновесен и спокоен родител в зряла възраст или родител с достатъчно количество натрупан опит, който го кара да предпазва чедото си от всичко. Да, залитания има и те основно са продиктувани от страховете. Когато едно дете е толкова дълго чакано и дочакано, тогава всичките въпроси около неговото отглеждане и възпитание са номер едно в семейството и другото остава на заден план. Дори партньорството се променя. Детето задава съвсем нова линия и организация на живота в семейството.
Родителският подход се определя от жизнения опит на човек и от това, което носи в себе си като „багаж” от своето детство. От една страна може да решиш да дадеш на детето си всички възможности, които ти самият си имал. А от друга страна - да му дадеш свободата да експериментира с всичко, което то самото иска, дори най-вече това, което е било забранено за теб.
Много добре се виждат родителските страховете в проективните методики, които използваме в работата ни. Там, където човек действа без да се замисля, без да поставя цензура и спонтанно изразява през моделиране или рисуване това, което изпитва като емоции. В арт терапията за двойки, която правим в Училището за бременни в Пловдив се виждат много ясно тези страхове, които в друга ситуация биха останали в сянка. Картината се избистря и когато се направи паралел между майчинството в зряла възраст и позицията първо дете в семейството. Към детето в тази позиция така или иначе има много повече изисквания и повече родителски очаквания, които могат да бъдат удвоени заради презастраховките на родителите и по този начин наистана да дойдат в повече на детето.
Късното майчинство е свързано често с репродуктивен проблем. Когато едно дете се роди след толкова много трудности, болка, процедури и тревога, то се превръща в центъра на семейството и всички буквално кръжат около него и неговите нужди. От тук могат да се набележат някои проблеми. Тъй като си вложил много усилия, надежди, преборил си и още бориш много страхове, ти се иска да получиш пълна удовлетвореност като „награда” за усилията и да се наслаждаваш на отрасването и възпитанието на детето си, с една дума да бъдеш „най-добрия” родител. Ако изпълнението на тази заветна цел се преследва прекалено амбициозно от страна на родителите може да има обратен ефект към детето. То да израстне прекалено пресирано от изисквания, на които не може да отговори и отговорности, които не съответстват на възрастта му.
Когато една двойка се е борила 15 и повече години за това да имат дете, цялата борба ги сплотява и ги прави единни срещу общото страдание. Когато детето се появи, наред с голямата радост се появяват и някои чисто нови начини на поведение, които могат да са съвсем нераразбрани от партньорите. С встъпването в новата роля на родител могат да се появят и някои трудности. Част от тях идват от това какво носиш в себе си като модел от собственото си родителско семейство. Съвсем естестено е да заложиш на този познат модел и да го копираш върху собственото си дете. Проблемът идва когато родителските стратегии на двамата партньори са твърде различни. Например авторитарен баща и майка, която разрешава всичко или контролираща майка и баща, който се е оттеглил от възпитанието, тъй като го смята за женска грижа. Всичко това създава у детето една базова несигурност и нестабилност. Защото всяко дете се нуждае от правила, които ще улеснят живота му.
Трудности има и когато чисто хронологично съвпадат възрастовите кризи. Когато менопаузата при жената се препокрие от пубертетът на детето. Два периода, които сами по себе си носят напрежение и много голяма необходимост от напасване и балансиране. Необходимо е много търпение, тъй като тук бушуват много хормони и има много силни емоционални преживявания.
Майчинството е проект на душата и тялото, но личността дава началото му в различна възраст. Така че, всеки проект може да е успешен, когато се вложи именно душа и сила





.
.