Интуицията- ръководството на душата www. e-therapy.bg в сп. "Прическа и стил" декември.

„Едно семейство имало две деца - момиченце на четири годинки и наскоро родило се момченце. Момиченцето непрекъснато питало майка си и баща си: “Може ли да остана сама с бебето!?”. Това тревожело родителите. Те били чели за конкуренцията и враждебността на по-големите деца към по-малките. Страхували се, че по-голямото дете може да навреди на бебето. Но момиченцето продължавало да умолява. Накрая родителите и разрешили, но застанали да подслушват на вратата на детската стая. Те чули как малкото момиченце започнало да шепне на бебето: „Моля те, моля те, разкажи ми за Бог, защото започнах да Го забравям!”

Казват, че Интуицията е Божествено знание, вложено във всеки един човек. Вероятно, обаче, с натрупване на информация, опит и знания от външния свят, ние хората някак забравяме, замърсяваме или затрупваме с различни сетивни стимули това присъщо ни вътрешно знание. То ни създава усещането че знаем нещо, без да можем да разберем и обясним от къде и как идва. Всички знаят, че децата не могат да бъдат излъгани. Без значение какво им казваме или показваме, те дълбоко в себе си усещат истината. Сякаш имат свръх-чувствителни вътрешни радари или предаватели, които улавят и трансформират външните стимули и ги дешифрират по безпогрешен начин. Трудно е да бъде обяснена интуицията. Спорове се водят от столетия, но все още никой не е успял да я дефинира. Впрочем, подобна е и ситуацията с разгадаване на ума: хиляди хирурзи са видели мозъка, но никой не е видял ума. Терминът „интуиция’ се прилага към голямо многообразие от събития и процеси, някои от които действително се наблюдават, а други съвсем не са ясно демонстрирани. На Уайлд са необходими осем страници, за да обобщи онова, което е вероятно, невероятно и възможно да се каже за интуицията от гледна точка на философията. Стига до извода, че интуицията не трябва да се счита за противоположност на разума, а че просто са чужди едно на друго. Концепциите за интуицията обхващат спектъра от най-примитивната от психичните функции до най-висшата; от простото осъзнаване на съществуването, до проникновението за върховните истини. Най-големите творчески умове на планетата, обаче, никога не са се съмнявали в така наречненият „Божествен глас” и според тях точно той им е „подсказал” революционните идеи и открития. Алберт Айнщайн е категоричен: „Единственото наитина ценно нещо е интуицията.”
Все повече психолози, изследващи проявленията на интуицията, застават зад идеята, че мисленето, което обикновено се нарича логическо или аналитично, се преплита с интуитивните процеси и не може да съществува независимо от тях. Интуицията не е необикновено или рядко явление, а процес, участващ във всяка мисъл и действие. Как става това? Интуицията работи едновременно с целия обем информация, постъпваща у човек от външния и вътрешния му свят. Тя е способна за отрицателно време да обработи и обобщи това огромно количествo информация и да даде решения, не изискващи доказателства. Изведнъж човек знае какво и как да направи и е уверен, че това е правилно. И тук към действие пристъпва логиката. Тя проверява решението на интуицията на база на съзнателната опитност. В този смисъл интуицията е генерализатор и стратег, а логиката – специалист, тактик. Интуицията посочва линия за действие , логиката решава как и кога да се осъществи. За интуицията е важна цялата обобщена информация, както положителна, така и отрицателна. От цялото това информационно поле, тя е способна да отсее главните положителни моменти, които водят до оптимален резултат.
Мъдростта на интуицията е в нейното умение да обработва паралелно огромни масиви информация, отделяйки от тях най-същественото. Човешката интелигентност е целенасочена, съзнателна дейност, която се ръководи от законите на логиката. Но голяма част от мисловната ни дейност е несъзнателна. Тя се базира върху процеси, напълно чужди на логиката: върху едно вътрешно чувство, а именно – интуицията.
Морган Пек казва: „Допирната точка между Бога и човека се помещава поне частично там, където се докосват нашето съзнание и подсъзнание. Казано по-точно, нашето подсъзнание е Богът, Богът вътре в нас.“
Еволюционният процес е създал човеците като една забележителна раса, снабдена с чувствителен апарат за реакция и мислещ ум. Притежаваме една изключителна вътрешна мощ - интуицията, която все оше не познаваме добре. И стоим с цялото това „оборудване” пред вратите на бъдещето, задавайки си въпроса: Възможно ли е да сме слепи за огромен свят от живот и възможности, с всичките присъщи му закони и явления? Ние вече почти сме изчерпали ресурсите на материалния свят, но все още не сме се научили да функционираме в нематериалния. Понякога дори отричаме неговото съществуване. Зашеметени сме от грохота на съвременната цивилизация, но независимо от това понякога долавяме обертоновете, свидетелстващи за съществуването на нематериалния свят. Интуицията е мощен инструмент, който може и е нужно да ползваме. На това можем да се научим. Или просто да си спомним как сме го правели в детството, когато логиката е била недостъпна за нас. Необходимо е да обединим в себе си мъдростта на интуицията - заложена ни изначално и силата на логическото мислене, което сме научили, за да продължим напред в еволюцията.

Рационално за интуицията:
В света на пипането, виждането и вкусването, се трупа тревожност, когато няма обяснения. Kак да схематизираш факт, който трябва да обясниш чрез материята, в която се създава. Да опитаме с неврофизиологията и половите предиспозиции, макар, че е твърде постно.
Неврофизиологичво:
Интуитивното познание и мисли се зараждат в дясното полукълбо. Там където се намира креативността, пространсртвеното ориентиране, музиката, емоционалността... Всичко, което някак си виждаме по-цветно, по-наситено. Не случайно общуването ни с изкуството е толкова символичен процес, че понякога не можем да разберем от къде идват радостта, сълзите или еуфорията от една форма. Не случайно един символ може да ни доведе до идея. Това обичайна игра на асоциации ли е?
Да си предстваим, че мозъкът е един перфектен лабиринт, който постоянно се мени като “Трансформърс” и никога не е статичен. Той може да събира огромно количество факти, да складира многобройни визии и усещания. Понякога се губим там, но ако пуснем един поток, той върви и събира всичко по пътя си, така както придошлата река повлича всичко към едно място. Находките са разнообразни. В тези лабиринти и складове събираме много картини на опита, ежедневието, образи на хора с техните характери, взаимодействията ни с тях, емоциите, причинно-следствените връзки, нашето собствено поведение, символи без имена. Сякаш там има прашасали картотеки, които дори нямат видима подредба по азбучен ред. Но пък тази база данни е в постоянна готовност. Това не е просто услужлива дълготрайна памет, нито колективно несъзнателно. Търсейки отговор на въпрос, често се ровим, лутаме се и сякаш срещаме здрави стени, отвъд които няма нищо видимо. Това е строгият фокус. А през цялото това време връзките в нашият мозък работят. Пускат запитвания. Стигат до определени места и предават щафетата. След това идва моментът на “Еврика!” уж от нищото, без рамкираните ни мисли. Така погледнато сякаш мозъкът работи съвсем самичък чрез собствена оперативна система и намира в базата данни това, което ни трябва. Вероятно формулировката: колкото повече знание, толкова повече въпроси, се свързва и с толкова повече прозрения.
Половите особености на интуицията:
Интуицята е в женски род  Какво прави жената от праисторически времена? Създава близки контакти, грижи се за поколението. Знаела е какво иска детето преди да има изобщо развита членоразделна реч. Ориентирала се е по мимиките и жестовете повече от всеки друг. Майчинският инстинкт и всички хормони, които текат в тялото и, създават един силно сетивен фон, който предусеща, разгадава. Да погледнем в онтогенетичното развитие на децата от женски пол . Момиченцата още като бебета се взират по-дълго и оживяват при присъствието на лица, докато момченцата са по активни при движещ се предмет. Сякаш способността за интуитивното познание се натрупва в генетичният материал и с предаването на общите символи, които ние хората познаваме от зората на нашата история.

Интуицията в ежедневието:
Как така усещаме, че даден човек може да ни навреди? Логичното обяснение би казало, че това е свързано с емоционални спомени. Че точно този човек на ниво сетива с неговото движение, жестове, мимики, тембъра на гласа..., ни напомня на друг, който е създал травматични събития или просто дискомфорт в нас. Това би било презастраховка от емоционален тип. Но в същото време, ако не сме далеч от природните ни дарби, именно чрез сетивата си сякаш можем да видим цвета на човека. Помисрисваме гнева, страха, подмолността, ведростта, чистотата... Интуицията може да е помощен ориентир в човешките взаимоотношения. Как така знаем, че е по-добре да не пътуваме точно в този момент и по този начин. Дали пък това не е страха, с който си беседваме? Дори и да е страха, той се свързва с инстинкта за оцеляване, с идеята за това да се справим. И ако не махнем бързо с ръка, може да се окаже, че именно интуитивните сенки са ни дали добра подготовка за справяне в кризисни ситуации.
В бизнеса интуицията до скоро сякаш беше мръсна дума, което се споменава тайно. Но именно големите пробиви стават чрез интуитивните изблици. Когато си изцяло вътре в картината и си събрал всички детайли, би било логично да стигнеш до правилното решение и добрия ход. Но, за да види човек цялата картина, трябва да се отдалечи от нея. Затова и прозренията идват именно, когато мозъкът е отпуснал всички логични връзки, когато има привиден хаос. Много често дори кандидатите за дадена работна позиция може да включат интуицията на интервюиращият. На практика това е свързано и с разпознаването на невербалните сигнали, с разчитането на езика на тялото. Но усещанията не могат автоматично да бъдат вкарани в схемата на конкретните изисквания за работната позиция. Сякаш става на принципа на подреждането на пъзела. Изведнъж се намира липсващата част и тя пасва перфектно, просто формата е такава. Така започва и историята на една от най-големите вериги за бързо хранене. Понякога вътрешният глас знае много повече за пазара, нужната реклама и борсовите ходове.
В науката интуицията или прозренията са като диамант, намерен в речно корито. Така започва написването на Менделеевата таблица. Айнщайн, Едисон, Хенри Форд по пътя на моментните просветления, правят някои от своите най-велики открития. Фредерик Бантинг открива химическия състав на инсулина насън. И това, ако не е сериозно! Но общото между всички тези факти е, че човекът в тях е натупал твърде много факти и работи на всички нива в определената посока. Затова интуицията се включва брилянтно, когато има приоритети.

Децата и интуицията
В игровата терапия многократно сме били свидетели на детската интуиция. Срещу теб стои 5 годишно хлапе и заявява: Този човек не е добър, трябва да се пазиме от него! От къде знаеш? Детето казва: просто така, знам го! Нито си разговарял с родителите, нито знаеш нещо за този човек, а се оказва, че детето го е виждало само веднъж. То няма кой знае колко социален опит, но има своята емоционалност и свобода на мисловните процеси, точно защото липсва логическата ограниченост. Колкото по-малко е едно дете, толкова по-ясно усеща емоциите на родителите си. И толкова по-добре разбира събитията в техният чист спектър на емоцията. Затова трудно можете да изкривите реалността на детето и да му дадете лъжливо познание. То ще го приеме, заради обичта към родителя, но психиката му ще създаде безброй защити, за да може да се справи с отречената от възрастните реалност. Така децата, например, знаят кога някой си е отишъл от този свят и просто идеята на възрастните, че това трябва да се крие, спира истинското им усещане. Колкото повече расте едно дете, колкото повече правила усвоява, толкова по-малко вярва на интуицията, защото възрастните го учим, че трябва да гледа критично на света.

В любовта
Виждали сте как влюбените копират жестовете си, как приличат на взаимно отразяващи се огледала. Чували сте за моментите, в които едновременно се търсят. Описанието на това как си довършват изреченията и как се разбират без думи. Как правят едно и също. Случвало ви се е. Сякаш са включени на една и съща биологична вълнова програма и управляват себе си по силата на положителната емоция. И няма нищо чудно, когато се стремиш към даден обект силно и си включил цялата гама от сетивност, за да се слееш с него, тогава намираш едно друго знание, без обяснения, без логични формули. Може би състоянието, в което обичаме е най-чистото човешко състояние, което изважда и интуитивната способност да достигаме до едно цяло с друго същество. Отдавана сме забравили, че всъщност тази способност да се свързваме с другите интуитивно, е била част от оцеляването на човешкият род.

Какво можем да сбъркаме с интуицията
Интуицията може да се сбърка с това, което наричаме в психологията самореализиращо се пророчество. Ако човек има едни устойчиви базови уеждения (а те обикновено са устойчиви), тогава той вярва, че нещата се случват в определен ред, който не зависи особено от него. По-често това са негативни вярвания и убеждения за самия себе си или за хората около теб. Тук огромна роля има и самовнушението.
Много от натрупаните впечатления, емоции, мисли и преживявания ние подтискаме в себе си и те могат да излязат единствено когато цензурата падне. Това се случва по време на сън. Тогава имат поле на изявана много ситуации и мисли, които не са били допуснати и не са достигнали до съзнанието, а стоят стаени в тъмното поле на несъзнаваното. Някои хора споделят за свои пророчески сънища, за нещо, което са мислили, което емоцията е подсказвала, но разумът е отказвал да приеме и да извади на показ. Е, когато човек заспи, тогава всички подтискани неща излизат и могат да създадат картина-видение.
Всеки от нас има огромна база данни – натрупания колективен и личен опит, възпитанието, традициите, културата, знания, които може да извади в най-неочаквани ситуации и време. Известният персонаж на Агата Кристи, Еркюл Поаро, казва по повод методите си на разследване, че най-важни са свидетелите, които не са видели и чули нищо, но могат да насочат към истината точно с това, което не знаят, че знаят 
Страховете ни също са често бъркани с интуицията. Човек който се страхува да лети със самолет, ще повтаря, че нещо му подсказва да не се качи точно на този самолет или точно на тази дата. Не случайно в самолетите няма място № 13 или пък 13 етаж и 13 стая в хотеите. Те определено не са сред най-желаните места за почивка, пътуване и бизнесът се е опитал да избегне този момент, въпреки насмешката над този фатализъм. „Интуицията” ти (скрития страх от свръхестественото) винаги ще те предупреди на време.
Интуицията е и способността на човек да разчита невербалното поведение и сигнали, които му дават останалите хора. Разчитането и сравняването на несловесните сигнали със словесните помага за хващането на лъжата. Когато човек има усещане, че го лъжат, той най-вероятно не може да направи връзка с невербалната и вербалната комуникация. Когато има несъответствие, тогава се пракрадва съмнението. Във вечната война на мъжете и жените тук жените са с преимущество заради женската си интуиция. Те са по-добрите в разчитането на лъжата. Заради това, че имат по-голяма чувствителност и възприемчивост на невербалните сигнали и малки подробности.

Питър Сендж казва: „Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. „
Всичко казано до тук може да бъде обобщено с четири думи: Разумът мисли, душата знае.
Понякога прозрението, идващо в едно мигновение, струва колкото опита, придобит за един живот.