МЪЖЪТ – ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ВИД E-THERAPY.BG в сп. "Прическа и стил" ноември

„Мъжете са като обувките на ток. Има хубави от които те боли; такива които веднага не ти харесват, има и недостижими, които никога не биха могли да бъдат твои; или такива, които те омайват в началото, но после разбираш, че са нищо особено. И накрая има такива, от които никога няма да се умориш.” Тези думи са на Кари Брадшоу от култовия за жените филм „ Сексът и градът”.

Ако трябва да продължим с аналогията на екранната писателка, има също така и обувки, които ти стискат; обувки, които ти хлопат; обувки, които ти правят мазоли и рани, а дори и онези обувки, които са ти абсолютно по мярка - на стъпалото, на свода, на пръстите, на мекота и комфорт...- ако ги носиш прекалено дълго, имаш желанието просто да ги събуеш и да тръгнеш боса.
Трудно е, обаче да кажеш истината на мъжете, тъй като дори и естественият порив на една жена (всъщност на всяко човешко същество) от време на време да остава само със себе си, да очертае своите граници и да почуства че разполага със себе си, кара мъжете да се чувстват непотребни, недооценни, недостатъчно желани и отхвърлени. Мъжете не обичат жените да им казват, че са нещастни заради тях. Ако им го казват, те считат, че жените са прекалено взискателни и егоистични. И започват да ги ненавиждат. Всъщност, мъжете почти винаги ненавиждат жените, когато те им казват това, което наистина мислят. Очевидно няма такава любов, при която да може да се казва всичко. Може би един от най-дълбоките страхове на мъжа е този, че не би могъл да направи една жена истински щастлива. Дълбок страх е, защото идва още от люлката, от онези времена, когато майката е била целият свят за малкото момче. Основният стремеж на едно дете е да прави майка си доволна и щастлива, да не я ядосва, да и угажда и да я радва, защото ТЯ е всичко, което детето има и всичко, от което зависи неговото оцеляване. Когато мама не е щастлива или е ядосана, детето вярва, че тя може да го напусне, изостави или да изчезне внезапно от живота му. Това в детската душа се разчита като реална смърт. Когато момчето порастне, то започва естествено да търси своята половинка, отделяйки се от майката по един естествен начин.
Порасналото момче, обаче, вече е имало своята другополова половинка – майката, ето защо при него отделянето е много по-болезнено и трудно. За повечето мъже търсенето на половинката е опит да се претвори вече съществуващата симбиотчина връзка межди него и майка му. Поради тази причина всеки път, когато един вече пораснал мъж не успее да направи своята жена щастлива и удовлетворена, в душата му се събужда най- дълбокият и разпадащ го страх – страхът, че ще бъдеш изоставен, което е равносилно на обреченост. И тъй като точно жените създават мъжете, те усещат на дълбоко ниво, колко са уязвими техните мъжки половинки и използват тази „информация” спрямо своите цели – или за предпазване и съхранение на мъжа, или за неговото унищожение. По силата на това, че жените носят в себе си съзиданието и дават живота, в техните ръце е и мощта на разрушението. В тях е изборът как да изпозлват „атомната енергия”- за топлина и светлина или за унищожение.
В доисторическите времена мъжът все още не е разбирал каква роля играе неговата сперма в оплождането. И мъжете, и жените смятали, че трансформацията на постепенно закръглящата се бременна жена се дължи на нейните свръхестествени способности. Единствено в обятията на жената мъжът усещал истинска наслада. Основно по тази причина доисторическият мъж се покланял на богинята прамайка. Преди няколко хиляди години, когато мъжете открили връзката между спермата и появата на живота, е поставено началото на патриархата. След това започнало развитието на селските стопанства, после – развитието на градовете, където и възникнали съвсем новите взаимоотношения и навици. Мъжете завзели властта и оттогава се страхуват, че жените отново ще им вземат главната роля. Това е старо и атавистично чувство, но точно то е в основата на стремежа мъжете да наложат своите, понякога жестоки, правила, които принизяват жените или поне ограничават техните права и възможности. Макар, че в съвременния свят равоправието между мъже и жени да се изправя отново на крака, мъжкото желание за доминантност продължава да се вихри, но вече в агонизираща последна схватка. Все пак жените знаят истината: Отнема двайсет години на една жена да направи мъж от сина си — а на друга двайсет минути, за да го направи на глупак.

„История” на мъжа

Трудно е да те усмиват с аргумента „носител на куцата хромозома”.  Tрудно e да изнасяш на плещите си бъдещето и изкуплението на цялото човечество. Но пък мъжете като рожби са били предпочитани в много общества-почти всички. По времето на Конфуции, е имало зловещи полета, в които бебета са чакали смърта си. Мъжкият пол е бил билет за неприсъственост там.
• Дивакът без пещерата.
Тогава формулата е била лесна. Лов, дебнене, капани-улов. Тегели около даден периметър и прибиране на плячката при женската. Имало е тотеми, табута и шамани с ритуали за инициация на мъжката роля. Времена, в които се е знаело кога момчето е момче и кога става мъж. Кога може да си завладее жена и къде да си направи дома. Имало е цветове на войната, на лова, на мира и не толкова сложна фабула за това как да поддържаш мъжествеността и най-сетне за какво да те уважават и почитат. Днес има много ловци с изветрели амуниции или много тежко снаряжение без точен мерник. Трудно е да се намерят ловните полета и да се маркира територия. Никога не знаеш дали пещерата е само твоя или имаш съобитател. Табута все по-малко и все по-сложна ориентация около правилата на тотемите. Малките момчета действат като големи мъже и никой не им предава символите на мъжествеността. Няма никакъв ритуал, никакви пътни знаци. Достойнството се лута в диапазона плюс безкрайност- минус безкрайност. Голяма дезориентация до степен на деперсонализация. Така все повече млади мъже влизат в www.e-therapy.bg с въпроса: “Аз какъв съм, за какво съм?”
• Древната култура:
Гладиатори-те имат ясно изразени упътвания: борбата е живот, а славата е огромна, но мимолетна. Те създават митовете.
Пълководци-те имат всемогъщество и безумната власт да събират и да задвижват хиляди. Представете си море от тестостерон, който има един владетел. Сякаш тук е събрана цялата коравост на мъжката форма-сила, хладокръвие, ум, стратегия... Тези мъже създават легенди.
Мъдреци, проповедници и философи-те имат ум, силата на погледа отгоре, властта над духа, онова манипулаторско изкуство, което е висш пилотаж и почти магическо умение. Те създават учения, религии, история и вечността.
Така тежките мъжки роли са имали мисионерска линия и завършени цели. Усилието има възнаграждение и ясно осъзнаване на идентичността.
Съвременните гладиатори нямат явен противник. Той може да се мени всеки ден-„яздещият” до теб в колата, седящият срещу теб в офиса. А бойното поле е тежка пресечена местност, в която най-вече публиката е егото. Славата е субективна, а създаването на митове е с къс живот-само около масата на бира с момчетата. Същите тези момчета, които още обичат да гледат „Разбиване и първична сила” Това са тези момчета и мъже, които са гневни на света, на себе си, упорстват и търсят въпроса коя е моята цел, каква е моята сила?
Пълководци-мечтаната роля. Върви като оргазъм. Съществува представата за тълпи с единни възгласи, публики с блуждаещи погледи, вперени в сцената или поне групи от подчинени...служители или войници на екрана на монитора. Властта е опияняваща, наркотична и мъжете вярват, че могат да я понесат. Легендите са от порядъка на новини, медийни колонки и достигане до статуса-секс символ с готовност за автографи. Тук той може да е философ, проповедник, учител, гладиатор. Не случайно тази роля е непреходна и блестяща. Силните на деня имат всичко. Но те имат и своите паранои, и своите неспособности да създават близост, и паниката в усещането за самотност. Тези мъже са измъчвани от вярата, че техният портфейл е тотема или че статусът е тяхната желана душа. Те имат уж прости екзистенциални тегоби: “Как да съм щастлив и как да избягам от собствените си кошмари, населени с кръв и остър вкус на страх?”
• Средновековие.
Рицари. За тях има романтични истории, истории с подвизи и истории с касапници. Имали са светла посока и идеали за двигател. Трябвало е да печелят турнири и да получават кърпичките на принцесите. Трябвало е да водят чергарски живот и да заваладяват народи в името на религията и господаря. Трябвало е да убиват с благородна кауза. Рицарите създават приказки. Днес жените биха свили скептично уста по отношение на въпроса има ли рицари... Схаващането за тях е старомодно. Има рицари на офиса, рицари, които са защитници на своите брандове, за които дават време, сън, личен живот и здраве. Те водят чергарски живот, пътувайки в командировки. Те защитават светлите идеи на компанията. Те са успешните кариеристи, които не създават приказки, а бедни кризистни връзки. Затова те търсят постоянно равновесието на везната работа-любов и трудно избират.
Инквизитори и царе- били са силните на епохата. Манипулатори, законодатели, владетели със силата на ума, страха, богатствата и наказанията. Всичко, което искат е тяхно, ако не, се завладява. Отстъпленията им са тежки и пораженията са до смърт. Рисковете са забележително мащабни, когато решат. Те са били със статут на богове или Божие наказание. Инквизиторите и царете на днешното време могат също да са жестоки. Научили са се да излъчват миризма на сила и не търпят отказ на волята им. Те имат прищевки, капризи и вярват в заслугите си. Те могат да рискуват, да играят тежък хазарт и руска рулетка, да схематизират живота до степен на Богоподобност в сетивата си. Но те са еднакво самотни, както всеки на върха. Еднакво неразбрани, както всеки, който отнема и налага. Те остават с алармените бутони на паниката дълго в тъмните си стаи, докато решат да потърсят съветник. За тези мъже е най-трудно да свалят от време на време короните или менгеметата , с които заплашват.
• Ренесанс
Да живеят нежността, маските и баловете. Прекрасен период на пищността. Всичко, което се е сдържало векове в душата, сега процъфтява около напудрените перуки, богатите трапези и префинените обноски. Мъжкото трагикомично се доближава до женското и сякаш търси почивка. Трагизмът и депресивността са на мода. Те са като напастта от въшки, като нечистоплътността и липсата на баня. Тогава е било позволено мъжката душа да страда, а тя е завивала ту в посока мазохизъм, ту в посока садизъм. Не случайно точно тази епоха е създала Ромео, Дон Жуан, Дон Кихот...и други чувстващи, лутащи се и умиращи герои. Жестокост и мекота. За тях се пишат опери. Днес тези персонажи са точно тези, които обществото веднъж приема, друг път отхвърля. Веднъж Ромео е женчо, друг път е мечтан с жертвоготовността си. Дон Кихот търси своите подвизи и може да обича силно сякаш само от разстояние, което било мъжкарско. Но след това натрапливо се пита, защо са му безумните идеи и смелостта, а не дома с топлото огнище? И защо Дон Жуан обича толкова прекрасно, но не само една? Тези типажи са обект на най-големите женски тревоги, невротизъм и несправяне. Тези персонажи са мъжете, които все търсят себе си и винаги искат още от живота, от жените, от работата, от родителите си...и все нещо е в по-малко! Те са прототипи на герои от сапунени сериали или чиклити. Жените все се мъчат да ги разберат.
• ХХ век
Маниаци и войници. Те са били в перфектна симбиоза така силно изразена в по-голямата част на 20ти век. Маниакалните задават програмата, а войниците приемат идеята. Маниаците дават медалите, а войниците излизат от окопите. Едните с висши идеи и експериментаторски дух, другите със смелостта и оцеляването си. А може би днес благодарение точно на тази симбиоза се правят открития, има прогрес, има нестандартност. Всъщност, тези момчета търсят своето място, приемане и сигурност-това е заявката им на въпроса за собственото им бъдеще.
Средата на 20век ражда образцовите мъже. Те са семейно ориентирани, искат много деца, ходят на работа редовно, оставят заплатата у дома. Те са персонажи от рекламите, които казват, че ще помислят дали да позволят на жена си да кара колата. Те са образите, които търсят пантофите си и вечерята с манталитета на господари. Те си плащат за всичко-да живее условната любов и честа на семейството. Те мечтаят за космоса и олимпиадата. Искали са да са мачовци в стил Елвис или Джеймс Дийн. Този овехтял модел е като пуловер, който постоянно се дозакърпва, за да не бъде изхвърлен, да издържи и тази зима. В пуловетра е облечен мъж, който се чувства неоценен, загубил усещането за радост, натежал под битовизмите и залитащ към чашата с парещ концентрат, казиното и други самоубийствени практики. Той отдавана е забравил да мечтае и да вижда способностите си. Трудно се добира в спомените си до детските мечти. Забравил е основните принципи на живота- виталното удоволствие и свободата.
Ако отидете в едно малко село по всяка вероятност мъжете, които са на приблизително еднаква възраст ще си приличат много. По външен вид, облекло, поведение, мислене. Така е лесно. Моделите са класически и ясни. За мъжа ролите са няколко без особени затруднения-пияницата, тариката, добрия герой. Има и един различен-обикновено отлюспен. В метрополиса се засичат дузини образи, те са приели дадена градска вяра като собствена религия и тя им е помогнала да станат мъже.
Хипарливият- той вярва, че светът е място, в което няма нужда от големи усилия и всичко тече по чудни закони, в които хаосът е всемогъщ. Easy come easy go е добър начин да не се чувстваш виновен, да бягаш от изискванията като ученик от час. Често идва момент, когато тази самозаблуда пада, мъжът се оглежда и вижда, че няма онова излъчване като на 20, но е със същите фрази, пози и риза в огледалото. Всичко си е тръгнало и той няма идея как да го върне. Тежко е да споделиш, че сякаш си пропуснал голям епизод от собственият си живот.
Лошото момче е хипер магнетичният тип, който търси съпротивлението при всяка допирна точка и натиска педала на газта, независимо какво кара. Рискът за него е желания допинг. В екстремизмът си той загубва твърде много детайли, близост и спокойно вдишване. Но душата му не е толкова твърда и лоша, просто обвиваката е такава, за да предпазва от подигравки, слабост и отхвърляне.
Фитнесарчето залага на визия и сила и орторексично следи всичко попадащо в стомаха му. За него животът е наредени дъмбели и лични рекорди. Той разбира от вдигане, но се страхува как изобщо би могъл да поддържа най-интимните и лични територии в живота си. Действие разтягане и отпускане е по-рядко, затова и трудно разбира ситуациите в партньорството, в които е нужно перце и несъстезателен дух.
Културолога-разбира от кино, театър, модернизъм, кубизъм, ноти, поезия... Има мнение за икономиката, политиката или ги отхвърля. Той е интелектуалецът, който в нета можете да объркате с жена, ако няма снимка-така хубаво реди фразите с поетизъм. Той е умният, издигнал в култ интелекта и творчеството. Той е този, който често отхвърля тестостероновото господство. В тази си заблуда често се оплаква, че жените го приемат за приятел-как само приятел!?
Мъжът с майката-мъжът, живеещ чрез жените. Той е момченцето, доброто мъжле, послушното човече, което е обожавано от всички лели, съседки, баби и гордост на майката. Той може да пазарува, мие, да изслушва, да споделя, да успокоява. Той плаща за грижите и за комфорта да имаш сигурна любов. Привързва се към жени тип мама и търси развитие чрез тях. Убеждението му е изначално, почти вътреутробно, че ако напуснеш мама ще умреш. Рано или късно усещането, че си бил само син или момче, но не си усетил прилива на силата в мъжкото си същество, започва да работи като червей.
Метросексуалният, който е като изваден от подиума на Прет-а-порте. За него има етикет, правила в облеклото, учи се как да поръчва в ресторанта, стреми се да не ругае, да не оправя външният си вид пред хората, да не обсъжда с повишен тон темите. Цели книги са изписани точно за обучение на този типаж и той е склонен да ги изчете както бременна жена би изчела наръчник за отглеждане на дете до 3 месечна възраст. Огледалото и личните правила са контролна линия, която следва целият живот. Контролира се връзката, контролира се всяка активност, имиджа, спорта, дестинациите-всичко е със стил, дори и визията на жената до него. Тази летва уморява, освен, ако не си аристократ по рождение и имаш програма във всеки ген-дори и тогава. Тези мъже говорят за умора, за падане на маски, там където могат да са анонимни в www.e-therapy.bg.

Мъжете и сексът
Предизвикателствта и легендите тук се създават предимно от самите мъже. Те от малки имат тежки изпити в съблекалните след тренировка или в училище, мерейки символите на силата си. От пубертета слушат митове за бройки и подвизи на приятелите си. Сравняват се непростимо за себе си, защото съперничеството е начин на общуване помежду им. Поставят си срокове за издръжливост и тънат в самообвинения от тайните си занимания. Доказване-себедоказване и пак доказване-себедоказване. В кабинета и в сайта това са мъжете, които никога не вярват в себе си, стигат до натрапливи колебания и алогични почти магически вярвания, в които намират талисмани за късмет. И доста мъже вярват в мисълта на Джордж Бърнс: “Не се излежавай в леглото, освен ако можеш да правиш много пари”


Какви идеални представи имат жените за мъжете?

Изследванията показват, че девет от десет жени определят като най-важно качество на един мъж способността да ги накара да се чувстват харесвани и да ги разсмива. Също така голяма част от жените смятат за положително качество мъжът да е финансово стабилен. Повечето жени искат мъж с престижна и добре платена работа. Освен това да е силен, обичащ, грижовен, забавен, разбиращ, внимателен..... В същото време първичен, мъжествен, влиятелен. Нека видим как изглежда един списък с водещи качества, които всеки кандидат за партньор би било добре да притежава:
• Отношението му към жената. Всяка жена мечтае да бъде обичана, уважавана, значима, да я разбират, да се чувства ценна, желана, женствена.... и всичко това може да се получи на куп от човека до теб, от партньора, който може да те накара да се почувстваш по този начин. Отношението на мъжа към нея е първото нещо, което пленява, а не толкова физическата красота, нито постигнатите успехи в социалната и професионална среда. За това и мъжът, който има съвкупността от умения, с които да покаже на жената, че е ценна и единствена за него, да покаже (и разкаже също така) любовта си, би бил просто перфектен  Въпреки, че мъжете са силни в действията, а не в говоренето, думите могат да имат почти магическо въздействие за една жена. Не случайно във виртуалното пространство думите са същевременно и коз, и капан в общуването. Защото думите могат да бъдат всичко, ако знаеш как да ги използваш. Могат да извисят, могат да сринат, могат почти всичко...
• Чувствителност. Доста трудно забележимо качество, за сметка на което оценявано високо. Трудно забележимо, защото от малки момченцата са учени от родителите си да са силни, което в превод значи да не показват емоциите си, защото това е проява на слабост. Трудно и е, защото мъжете говорят за това, което може да се види и пипне, за нещата и за предметите, докато жените говорят за това, което чувстват, усещат интуитивно, предугаждат и за това разбирането между двата пола често се явява бариера, която не всеки може да прескочи. 
• Личността на мъжа. Мъжката роля винаги е била свързвана с това да дава закрила и стабилност. Още от пещерите ролите са разпределени – жената се грижи за семейството, децата и дома, а мъжът носи храната и се грижи за материалните придобивки. Жената дава уют и комфорт, а мъжът осигурява и задоволява основните потребности.
• Да има чувство за хумор. Изключитлно ценно качество, което може и да се заучи и усъвършенства като компенсаторно умение, но винаги има успех. Може да не си особено висок, може да не си особено красив или пък да се вписваш в стандартите за красота, но успееш ли да разсмееш жената, каузата е спечелена Хуморът е важен момент на себепредставяне, привличане на внимание и поява на симпатии.
• Да е с хубаво тяло, спортист. Оценката на физическите качества идва на по-заден план при жените. Тук има съществено различие, защото за мъжете това е в началото на топ 5 на идеала за жена.
• Да е умен, да има престижна професия, да има кола, къща, пари. Постиженията в материалната сфера са свързани с уменията за оцеляване и справяне с различни ситуации. Ако един мъж е постигнал всичко това, вероятно има качества, които са му помогнали да го направи. Това може да накара жената да се почувства сигурна. Жените винаги търсят стабилност в мъжа (освен ако не са те по-силаната половинка, което често се наблюдава.)
• „Лошото момче” или „доброто момче”. Първият тип е непредсказуем, интересен, различен, докато вторият е сигурен и стабилен. Много връзки функционират кризистно и жените в тях имат нужда от емоционалните амплитуди – това са връзките, които определяме като силни, бурни, страстни. Противоположните, колкото и да са спокойни и уравновесени, винаги има риск да се превърнат в рутина и скука.
• „Моят спасител”. „Опасности” много, спасители – малко  „Спасението” може да е от родителския контрол, от „глупавата” девственост, от самотата, от предишното разочарование, от кризата на възрастта... Мъжът-герой си е образ, който винаги ще носи тръпка и желание у нежното създание, което чака да бъде спасено.
• „Да е като татко”  (същото, което мъжът влага в „да е като мама”) Идентифицирането и подражаването тук са в основата на този идеал. Този процес продължава през целия живот – в отношенията си с другия пол жените (и мъжете също) не спират да търсят онези характеристики, които са им добре познати от техните родители. За това и идеалите за партньор се доближават до личностите на родителите.
Независимо, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, те нямат избор - ще трябва да живеят заедно – на Земята.