Живот след развод www.e-therapy.bg в сп. "Прическа и стил"

Толстой е казал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.”
Десет причини да сключиш брак, които могат да са същите десет причини да се разведеш
1. Жените се, за да избягате от къщи → 1. Бягство, а не осмислен избор. При криза в брака се очаква да постъпите по същия начин – с бягство
2. Жените се, за да не изпуснете „безценния” партньор → 2. Идеализирането и превръщането на партньора в особен вид спасител от собствената ви малоценност рано или късно ще ви обезцени в неговите очи.
3. Жените се бързо и спонтанно като на игра → 3. Също толкова бързо и спонтанно може да се разделите
4. Жените се по правилата – роднини, чеиз, кума дарява... и разчитате на традицията да довърши останалото → 4. Традициите не са това, което бяха...., изненади дебнат от всякъде
5. Жените се, защото се е появило бебе и му трябва семейство → 5. На едно бебе може дасе купи количка, памперси, дрехи, но не и семейство
6. Жените се за гаджето на най-добрия си приятел → 6. Което е откраднато един път, може да бъде откраднато пак
7. Жениш се за шефа, богаташа, мутрата...и го „връзваш” с едно дете → 7. Рано или късно се разбира, че вързан си ти
8. Сред многото профили в интернет намираш идеалния, жениш се набързо и осъзнато → 8. А после разбираш, че не познаваш този човек и трябва да се развеждаш бързо и осъзнато.
9. Бракът с чужденец си е евъргрийн → 9. Това е пак бягство, но през девет земи в десета. Страшното идва когато разбереш, че си с еднопосочен билет
10. Мечтаеш за брак в Белгия, Холандия и други райски места за хомосексуалистите → 10. Бракът е също толкова рисков за тях, колкото за останалите, само че по-желан заради бариерите пред него


Понякога нещастният брак дотолкова променя и пречупва хората, че за тях казват- оженени до неузнаваемост. В такива ситуации разводът идва като естествена последица, подобно на евакуация от застрашаваща личността ситуация. Една брачна връзка се разпада поради невъзможност да се предотврати ерозията на отношенията. Разводът и раздялата са едни от най-силно стресиращите събития в човешкия живот. Психолозите са наясно, че разводът твърде често води до стрес, еднакъв по-сила със смъртта на близък човек. Поставени пред необратимостта на смъртта, искаме или не, в крайна сметка сме принудени да приемем волята Божия и с течение на времето продължаваме напред. При раздвода, обаче, нещата стоят по-различно. Твърде често травмата не отшумява, а се задълбочава от съпътстващите конфликти, изобилстващи от упреци, обвинения, силна омраза, ненавист и планове на отмъщение между бившите вече партньори. В този контекст цената на развода може да се окаже твърде висока, а лихвите да се изплащат доживотно. Тогава вместо освобождаващо мероприятие, разводът се превъръща в тежко заточение. Независимо, че разтрогването на един брак е болезнено събитие напомнящо на малка смърт, то ражда нови шансове за щастие и дава зелен светофар за други пътища и любови. Стига да искаме да ги видим и поемем. За жалост много хора приемат разпада на брака си, като разпад на личността и това става едиствена тяхна реалност. Разбира се, въпреки универсалните човешки мехнизми за преодоляване на значимите загуби, съществуват разлики между мъжките и женските „преработвателни станции” на травматични събития.
Дамите с предимство
Жените след развод:
1.Материалната сфера . Това е базата, без която какво и да говорим, не се оцелява. Макар, че женската еманципация, професионална амбиция и справяне са отколешен факт, много често в жизнения стандарт на жените преживели развод настъпва спад. Повечето се борят от една страна с емоционалната болка от раздялата, а от друга са принудени сами да се грижат за себе си и своите деца. Дори и финансово стабилните дами, когато бъдат оставени да се грижате сами за всичко в живота си, започват да се задъхват и изнемогват. Тогава идва нуждата просто от мъж, който да поеме част от бремето на материалното оцеляване и справяне. На тази база жените не подбират задълбочено или кастингът има само един параметър на търсене: „домашен и финансов помощник”. Този едностранчив избор на по-късен етап, се оказва крайно недостатъчен за една пълноценна връзка. Другата широко ползвана опция е жената да започне да доказва на света, на себе си и най-вече на бившия си, че може да се справи чудесно и сама. Грабва сърпа и чука и работохолизмът се влива в нейните вени, като отравя всички други опции за смислен и пълнокръвен живот. Добре е да държите сметка, че всяко нещо доведено до крайност се превръща в огромен капан, от който тудна се излиза без чужда помощ.
2. Емоционалната страна.
На второ място тук, но не и по-важност. Тази част от пътя дори може би е по-трудната от материалната. Необходимо е разведената жена да се справи по някакъв рационален начин със самотата и липсата. Отнема не малко време и освен натрапващата се самота, тя трябва да се справи и с усещането за провал. Това чувство е измамно, но се преживява сякаш реално е дошъл краят на света. Тогава идват самосъжалението, депресията и натарпливото ежедневно оплакване от съдбата. Жената често слага „черната забрадка” върху своя живот за неопределен период от време и се настанява да живее в миналото, оплаквайки горко своя загубен мъж. Това което я поддържа жива, е тайната надежда, че Той някой ден ще възкръсне за нея. Не забравяйте, че животът не чака твърде дълго да се съвземаме от загубите - те са естествена част от живеенето и след всеки отлив идва прилив. Концентрирайте се върху стабилните точки в живота си - работа, приятели, деца, родители. Отрицателните емоции имат хубавия навик да си тръгват, ако не ги храним обилно и не сме твърде гостоприемни за тях. Дори и мъжът ви да е този, който си е тръгнал от вас и вие все още да го обичате и чакате, самосъжалението ви може и да го върне някой ден, но вашето самоуважение ще си тръгне завинаги.
3. Отношенията с децата.
Тук ситуацията варира спрямо възрастта на децата и възпитателните стратегии на майката. Ако децата са малки, тя може и да се опита да измисли временно обяснение за развода, но със сигурност денят, в който истината ще почука на вратата, приближава неизбежно. Една от грешките е жената да се разбърза да намери на всяка цена заместител на бащата на своите деца, което е емоционален и компенсаторен ход. Ако не се получи от първия опит има опасност майката да се превърне в търсач на нов татко за децата си, с което само ще ги нарани без да иска. Със сигурност децата имат нужда от двама родители, но домът им не бива да се превръща в популярна агенция за запознанства. Другата крайност, в която може да изпадне самотната майка, е да заработи на пълен работен ден, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, до края на живота си на поста на Вечната Майка. Децата не могат да бъдат единствен смисъл, тъй като рано или късно, те отлитат да свият свои гнезда. Напускайки майчиното гнездо, тя ще се почувства тежко ограбена и обезсмислена, а това състояние със сигурност ще съсипе и разруши гнездата и на нейните деца. Не искате децата ви да са солидрани с вашата болка и да живеят само за да я обслужват? Напълнете живота си с други смисли, развивайте собствента си личност и потенциал, за да не забравяте, че сте дала живот на децата си, на който те да се радват, а не да оплакват заедно с вас. Другата версия на болестно фиксиране е в случаите, когато жената е толкова наранена от бащата на децата си, че влиза във военни действия с тежката артилерия – техните общи деца. Няма по- страшна,по- безмилостна и по- ужасяваща война на този свят от тази, която използва за оръжия деца. Помислете за това преди да заредите и изгърмите тези „муниции”: сигурността, спокойствието, щастието и бъдещето на своите деца. Те не са оръжия за отмъщение, а живи хора със своите емоции, които хора вие доброволно доведохте на този свят, за да им дадете най-доброто от себе си.
Време е да влязат мъжете
1. Диагноза: отново на свобода
Скъсали брачните окови, повечето мъже хукват като отвързани и заживяват отново тинейджърската версия на своя живот. Млади жени, приятели, купони, безхаберие и нагазване в живота сякаш той е до колене. Да, ама не е. Рано или късно свободният живот натежава, огледалото издайнически показва белезите на зрелостта, които колкото и да опитвате да маскирате, имат способността да се натрапват и избиват в най-неподходящи моменти. Спасението не е в алкохола, безразборния секс или синеещата боя за коса. Ергенлъкът е избор със своите самотни последици, а не доживотен купон. Побързайте да се обърнете към непреходните ценности, макар и трудни за носене ( помните, че от тях избягахте в първия си брак), защото в последна сметка, само те дават усещане са истински смисъл и цел. В противен случай влизате в ролята на клоун, с който неизбежно ще ви сравняват когато прекалите с тинейджърските облекла, навици и търсения, а собствените ви деца ще се срамуват от вас. И не на последно място: помнете хитовия референ на Васко Кеца, макар и доста олд скуул: „Клоунът, той винаги е тъжен.”
2. Уволненият баща
Не всички бащи преживяват раздялата с децата си след развода като тежко поражение. Има и такива, които се споразумяват с майката за обща възпитателна политика и присъствие в живота на децата. Някои бързо се приспособяват към краткотрайните срещи с детето, други пък се съгласяват да изчезнат от неговия живот. Но има и друга порода мъже, за които разводът е тежкият път към Голгота.
Често се оказва, че в момента на раздялата, че така нареченият слаб пол, е по-силен от традиционно приемания за такъв. Майката продължава да бъде майка, каквото и да се случи, докато бащата отслабва дори като личност. Невъзможността вече да вижда и да общува редовно с децата си му причинява сериозно страдание. Сриването на имиджа му на мъж, отхвърлянето на неговата мъжественост нанасят дълбока рана в душата му. Много мъже изтъкват на преден план болката си на бащи, но тя е неделима част от бунта им срещу бившите съпруги, защото именно те са ги смъкнали от пиедестала. Днес съвременният мъж повече от всякога страда от накърнено честолюбие. Вече е практически доказно, че ако бащата изчезне, децата няма да умрат от глад и ще оцелеят. Това говори на бащата само едно: ,,Семейството може да съществува и без теб. От благоволението на майката зависи дали да останеш, или да си тръгнеш." Разбира се има жени, които щадят егото на своите бивши мъже и се стараят да не го упрекват и очернят пред децата му, както и да му дават свободен достъп до техния свят. Тогава бащиният авторитет се запазва. Както вече споменахме по-горе има такива жени, които изцяло обсебват децата и напълно изолират бащата. За тях остава всичко: жилището, детето, родителският авторитет, дори когато още не са се утвърдили в живота, а бащата изпада от системата. Разбираемо е защо в такива случаи той мъчително страда и се чувства напълно загубен. Разведеният мъж се вижда двойно ограбен: веднъж му е отнета ролята на баща, а после му е отказана любов. Въпреки тежестта на това положение, онова което може да ви вдигне на крака, е имено примерът, който имате шанса да дадете на своите деца, въпреки трудностите или точно заради тях. Вместо да виждат един съсипан, безполезен и овехтял баща, нека дори в редките моменти на срещи и заедност , децата ви усещат, че сте човек който има сила, стабилност, воля и цели. Точно това е и бащината функция и вие бихте могъл да я предадете на децата си, макар и по заобиколни пътища.
Децата и разводът
Децата забелязват, че нещо в семейството не е наред, дори караниците и скандалите да не са очевидни. Малчуганите усещат отчуждението и студенината. У по-малките се създава дори чувство за нередност, пораждат се различни страхове и чувство за вина. По-големите се справят относително по-лесно със семейните проблеми, но пък често стават медиатори, търсейки справедливостта, или формират тежко протестно поведение. Тийнейджърите се научават да моделират средата като разговарят с родителите и свободно задават въпросите си, докато при малките разрушаването на семейството се равнява на разпадане на микросвета им. Опасно е при раздяла да се поставя детето в ситуация да избира. Това създава тежък конфликт на лоялност. Оформят се лагери и някой от родителите остава изолиран. Това е така нареченият Синдром на родителско отчуждение, който носи тежки последствия и в зряла възраст за децата. Детето живее с тежките емоции на отхвърлянето и омразата, на обезценяването и липсата на близост. На практика единият родител използва детето във войната срещу другия и така от много ранна възраст създава база за трудни партньорства в зрелостта на сина или дъщеря си. Не винаги, но по-често, детето има по-силна връзка с майката. В стремежа си да е лоялно към нея, то спира да говори в нейно присъствие и пред други хора за бащата. Така малкото си изработва табу и става, макар и неволно, участник в конфликта. Най-важното, което трябва да се направи щом се стигне до раздяла и развод, е да се поговори с детето. Да му се обясни какво се случва на принципа "нашите отношения не премахват любовта ни към теб". В по-ранна възраст - между 3 г. и началното училище, децата търсят вината в себе си. В техните представи те са център на Вселената и света. Всичко тръгва и се върти около тях. Ако с тях не се говори и не се обяснят проблемите, може да се появят психосоматични симптоми - нощни напишквания, тикове, безсъние, постоянни болки в корема, дори липса на интерес към училищните занимания.
При раздяла родителите е добре да потърсят съвет при специалист психолог. Посредством игрова терапия се отработва травматичният момент. Обяснява се какво и как ще се промени след раздялата на майката и бащата. Това е най-правилният подход. Нормално е след развода родителите да не живеят заедно, но това е доста объркващо в съзнанието на детето. Трябва да му се обясни, че въпреки раздялата решенията за неговото бъдеще ще са общи. Най-често доминиращ във възпитанието е родителят, при когото детето живее. Там се определят правилата на живеене, поведение и т.н. Получават се конфликти, ако другият родител позволява прекалено много. Ако например детето живее с майка си и тя не му разрешава да стои до късно навън или поставя други ограничения, не трябва бащата да отменя тези ограничения. Така родителите си правят дългосрочна "мечешка услуга" и чрез двойния стандарт създават "дете тиранин".

Всичко в живота може да се възприема по най-малко два начина. Дори едно разрушително събитие като развода може да се погледне като на един от най-важните житейски урок, като разбиране на грешки, като опознаване на себе си и като начало на качествено нов живот. Човек никога не се сблъсква с проблем, който да не съдържа в себе си и някаква възможност. Клинт Истууд е казал: . Има само един път към щастието в брака. И щом го открия - веднага ще се оженя пак. Никога не спирайте да търсите своето щастие!