Децата и разводът. E-therapy.bg във в-к "Стандарт"

Спорове, скандали и проблеми. Едва ли има семейства, в които те отсъстват. Когато обаче заемат основната част от ежедневието, възможно е да се стигне до раздяла. Обществото днес е такова, че хората имат много контакти, развиват се постоянно в кариерата и като личности. Разводите са често срещано явление. И ако за родителите раздялата се преживява трудно, то за децата това е един от най-тежките моменти в детството. Как да съобщите новината за раздяла? Кога можете да представите новата си половинка и как се поставят правилата в едно вече разделено семейство? "Стандарт" потърси за съвет психоложката Александра Петрова.."Децата забелязват, че нещо в семейството не е наред, дори караниците и скандалите да не са очевидни. Малчуганите усещат отчуждението и студенината. У по-малките се създава дори чувство за нередност, пораждат се различни страхове и чувство за вина", категорична е Петрова. По-големите се справят относително по-лесно със семейните проблеми, но пък често стават медиатори, търсейки справедливостта, или формират тежко протестно поведение. Тийнейджърите се научават да моделират средата, като разговарят с родителите и свободно задават въпросите си, докато при малките разрушаването на семейството се равнява на разпадане на микросвета им.
Важно е при раздяла да не поставяте детето в ситуация да избира. "Това е опасно, създава тежък конфликт на лоялност. Оформят се лагери и някой от родителите остава изолиран", обяснява Петрова. Това е така нареченият Синдром на родителско отчуждение, който носи тежки последствия и в зряла възраст за децата. Детето живее с тежките емоции на отхвърлянето и омразата, на обезценяването и липсата на близост. На практика единият родител
използва детето във войната срещу другия
и така от много ранна възраст създава база за трудни партньорства в зрелостта на сина или дъщеря си. Невинаги, но по-често, детето има по-силна връзка с майката. В стремежа си да е лоялно към нея, то спира да говори в нейно присъствие и пред други хора за бащата. "Така малкото си изработва табу и става, макар и неволно, участник в конфликта", категорична е психоложката. Най-важното, което трябва да направите, щом се стигне до раздяла и развод, е да седнете и да поговорите с детето. Да му обясните какво се случва на принципа "нашите отношения не премахват любовта ни към теб". "В по-ранна възраст - между 3 г. и началното училище, децата търсят вината в себе си. В техните представи те са център на Вселената и света. Всичко тръгва и се върти около тях", казва психоложката. Ако с тях не се говори и не се обяснят проблемите, може да се появят психосоматични симптоми -
нощни напишквания, тикове, безсъние
постоянни болки в корема, дори липса на интерес към училищните занимания.
"При раздяла родителите е добре да потърсят съвет при специалист психолог. Посредством игрова терапия се отработва травматичният момент. Обяснява се какво и как ще се промени след раздялата на майката и бащата. Това е най-правилният подход", обяснява психоложката. Нормално е след развода родителите да не живеят заедно, но това е доста объркващо в съзнанието на детето. Трябва да му обясните, че въпреки раздялата решенията за неговото бъдеще ще са общи. "Най-често доминиращ във възпитанието е родителят, при когото детето живее. Там се определят правилата на живеене, поведение и т.н. Получават се конфликти, ако другият родител позволява прекалено много", обяснява психоложката. Ако например детето живее с майка си и тя не му разрешава да стои до късно навън или поставя други ограничения,
не трябва бащата да отменя тези ограничения
Така родителите си правят дългосрочна "мечешка услуга" и чрез двойния стандарт създават "дете тиранин".
Разводът може да се преживее по-лесно, ако малчуганът има брат или сестра, стига да няма силно съперничество помежду им. "Детето знае, че има до себе си човек, който преживява същото. Могат да си коментират тревогите и да си споделят притесненията", обяснява психоложката.