ЗА ХУМОРА С ЛЮБОВ e-therapy.bg в списание "Прическа и стил"

ЗА ХУМОРА С ЛЮБОВ

Казват, че светът е оцелял защото се е смял. Не случайно в тази всеизвестна мисъл се използва думата „оцеляване”, защото хуморът е точно това - средство за оцеляване, мощен защитен механизъм, инструмент на психиката да преработи и понесе тежката житейска действителност. Марк Твен също е прозрял генетиката на хумора казвайки: „Тайният източник на хумора е не радостта, а тъгата” . Чувството за хумор може да помогне на човек да пренебрегне непривлекателното, да изтърпи неприятното, да се справи с неочакваното, да понесе непоносимото. Трудно е да се говори за хумора, да се прави дисекция и описание на неговата ДНК верига, защото най-лесният начин да бъде убит хуморът е когато бъде анализиран, защото "обяснената шега е убитата шега". Доказателство за това е, че може да се задръсти цяла библиотека с анализи върху психични заболявания, докато в Наръчника по социална психология - най-цитираният труд в тази област с обем от 1700 страници, хуморът се споменава само веднъж. Mного философи и поети са се почувствали безсилни да дадат едно ясно определение на хумора, а вместо това са давали изобретателни сравнения. Английският поет Адисън от ХVIII, като не можал да намери определение за хумора, дава следното описание: „Истината е основател на семейството и родител на здравия смисъл. Негов син е остроумието, което се оженва за веселието и тяхната рожба е хуморът.”
Зигмунд Фройд смята, че хуморът и смехът свалят напрежението и помагат на човек да се освободи от агресията по един социално приемлив начин. Неговата основна идея е, че всички ние имаме сексуални и агресивни мисли, но обществото ни ограничава да ги изразим открито. В резултат те се потискат дълбоко в подсъзнанието и изплуват на повърхността единствено посредством инцидентни грешки на езика, в сънищата и при някои психотерапевтични форми. Хуморът е нещо, което въодушевява в огромна степен търсенията на Фройд, свързани с човешката психика. Той смята, че хуморът представлява начин, чрез който хората успяват да се облекчат от насъбралите се мисли по социално-приемлив начин. Това включва теми като смъртта, секса, брака, авторитетните фигури, определени физиологични функции – изобщо всяко нещо, което би било социално-неприемливо, ако се поднесе в буквална форма. В този смисъл за Фройд смехът, произтичащ от хумора, предоставя форма на разтоварване – начин за справяне с проблемите в живота, за приемане на въпроси, които човекът смята за срамни или не е способен да се изправи пред тяхната реалност.
Установено е, че човешкото същество започва да се усмихва още от третия месец след раждането си, а в зрялата си възраст, според статистиката, хората се разсмиват средно по 17 пъти на ден. Изследванията доказват, че смехът има изключително положително въздействие върху човешкия организъм: намалява хормоните на стреса, помага на имунната система и ако се случва достатъчно продължително, е доста добро кардиоупражнение.

Социални аспекти на хумора

За разлика от животните, ние човеците сме трансформирали озъбването до смях, който “учудващо” има сходни функции като тези в стадото. Хуморът ни приобщава, прави ни част от група. Хуморът ни сплотява и развива доверителния режим между смеещите се. Чрез него можем да се присмиваме, да се самоовластяваме, можем и да неглижираме. Той събира знанията, нагласите на дадена среда, прави асоциации, сравнения, препратки, намигвания и създава символи.
Една от най-сериозните функции на хумора е свързана с обществено-политическите събития. Прекрасен лакмус-имаме ли прекалено много вицове за една - единствена водеща фигура, то започнете да мислите за цензура и дори диктатура. На ниво държава, фирма, офис...,хуморът разрежда напрежение, разпространява идеи, формира групи и движения, дава единение и усещане за съпричастност. Не случайно има т.нар. вътрешно-заводски хумор, в който всеки добавя детайли и чрез който, например екип психолози, още преди да е направил какъвто и да било тренинг в дадена фирма, може да улови тенденциите там.
Колкото и забавен да е хуморът “тип национален”, той също е много сериозен доставчик на знания. Защото там в два-три реда може да се почувстват определени национални черти. Така изпъкват например хитрост и авантаджийство, скъперничество и маниакалност... И забележете, предимно негативни черти, защото никой не обича да приема сериозно недостатъците си-те могат да бъдат просто митологизирани, а митовете не търпят много промени. Палитрата от “национален” хумор е пълна-евреи, роми, китайци...


Различията възрастово и междуполово

Как се променя чувството за хумор с възрастта се вижда много добре при малките деца, които нямат цензура и социални задръжки и могат да се смеят на всичко, което е ново и непознато за тях. При децата водещ е езикът на тялото и сме свидетели как те се смеят на анимациите, които дори нямат текст, а само движение и физиономии. Също така за един тинейджър смешното е различно от смешното за 20 годишния младеж. Освен, че има специфична терминология и жаргонът е различен, има много занимания и дейности и съответно думи за тях, които възрастен не би могъл да разбере. А и при децата шегата и иронията много бързо и неусетно могат да минат границата и да се превърнат в подигравка, която да доведе до травма за психиката на детето и да му формира комплекс.
Изследвания и експерименти са показали, че има различия в разбирането и използването на хумора между жените и мъжете. Свикнали сме да чуваме, че всеки човек казва как за партньорството е важно другия да има чувство за хумор. Но всъщност всеки има пред вид различно нещо под това. Проучване на Блесър показва, че жените търсят мъже, които са "генератори" на хумор, докато мъжете търсят "ценителки" на хумора си. Разликата е в това, че мъжете използват хумора, за да се състезават с други мъже, докато жените използват хумора, за да се свържат и сближат с другите. Част от това поведение от мъжа може да се нарече и заучено – защото то може да бъде компенсаторно. Много ниски мъже компенсират височината си с чувство за хумор и това е много важен момент на себепредставяне. Тяхната духовитост в определен момент може да допринесе да се почувстват като център на внимание и привлекателни за нежния пол. В същото време, когато жената е с чувство за хумор, тя се възприема като съперник от мъжа и той изпитва страх, че може да бъде мишена за шегите и. За това мъжете, които оценяват чувството за хумор на жените си са уверени, зрели и надрастнали егото си.

Защо някои хора нямат чувство за хумор?

За да култивираш в себе си чувство за хумор, е необходимо първо да са ти го заложили като модел още от ранна възраст, а след това и да си узрял за това. Какво ще рече да си узрял? Да можеш да се надсмиваш първо над себе си и да не се вземаш на сериозно, защото в противен случай ще имаме двоен стандарт –„ аз мога да се шегувам с другите и е страшно забавно, но те с мене – не”.
Ниската самооценка – враг на чувството за хумор. Не е никак забавно постоянно да мислиш че ти се подиграват и ти си лирическият герой в поредния виц. Колко много енергия изразходва човек, подхождайки по този начин към шегите.
Високата самооценка - също е враг на хумора, защото първо е неадекватна и не отрзява реалността, с което не влизаш в ситуацията и на второ място, защото може да решиш, че света се върти около теб и да пречупваш всичко отново през собственото си его. А когато егото се намеси в забавата, тя просто свършва.
Много терапевтични техники са свъзрани с хумора и те работят добре с хората, които могат да се шегуват и са отворени към осмиване на самате себе си, към самоиронизиране и способността да можеш да се посмееш от сърце на собствените си реакции и да видиш пречупено през карикатура поведението си.

Тъжната страна на хумора

Аз лично съм виждала не един и двама клиента, които разказвайки ужасяващи факти от живота си или тежки тайни се смеят, сякаш гледат комедия с Чарли Чаплин. Понякога толкова силно си избутал усещането си за травматизъм, че почти деперсонализираш себе си от случката. Затова хуморът може не само да маскира, но и да капсулира тежки травматични събития в живота. Тъжното в тази ситуация не е самият тип хумор, а самотността в преживяванията на човека. Защото страха да приемеш сериозно събитията и да се справиш чрез действие, води до нуждата от постоянно бягство и до липса на влизане в собствения живот. Смехът може да е уникална защитна реакция, която да създава друга самоличност. И тогава си длъжен винаги да се смееш, а задължението става тежест. Не случайно клоунът изглежда тъжен... Понякога смехът прекрачва етиката и морала. Затова основният и най-фин детайл на хумора е да усетиш кога идва гребена на вълната и как да се понесеш на нея. Не е лесно да плуваш в най-различни води и да можеш да се ориентираш по чужди карти. Затова да разсмиваш е уникална дарба. От смеха за тъжното понякога се ражда гениална сатира, а тя може да променя качествено.

Професионален хумор

Често той остава неразбран от хората, които не са в определената сфера, заради спецификата или заради „черното” в него, а и от някои заради суеверието. Хуморът на лекарите, на траурните агенти е такъв тип. Това всъщност е и начин за справяне със стреса. Защото, опитвайки се да погледнеш от смешната страна, дори гротеско на ситуацията, по-лесно можеш да я отработиш и да се справиш с нея. Освен това, ако човек иска да каже някоя истина не пряко, чудесно би могъл да го направи през някой подходящ виц. Няма по-добро „оръжие” и по-добра „защита” от хумора. През призмата на шегата могат да се кажат много сериозни неща, могат да се омекотят новини, да се погледне от нов ъгъл на една и съща ситуация и човек да намери нещо ново за себе си. Също така е и начин да извадиш агресията от себе си под социално приемлива форма, без да нараняваш.

Терапевтично включване на хумора

Няма нищо по-хубаво от момента, в който клиент, който на първа сесия е плакал, започва да се забавлява над хумористичната гледна точка за събитието. То вече изглежда леко, безсмислено в дадени детайли, а той е взел нови решения.
Няма нищо по-хубаво от крайно несловохватлив потребител в сайта, който след поредната сесия ви разказва любимия си виц, в който сам е открил своята спънка. Това е било част от задачата му и учудващо на фона на куп други неизпълнени практически насоки, точно тази с хумора е незабавно направена.
Уникално е да гледаш лицето на клиент, който може да направи карикатура от най-големият си враг-било то емоция, човек, ситуация или усещане. То минава през всички мимически диапазони, на които е способен този човек. От забавното детско захапване на езика до смеха с глас. Неповторимо е в процеса на игровата терапия да видиш детските очи, които до преди минути са били тъжни, как се смеят на забавното рисуване и смешните сюжети в играта. Детският смях, всъщност е най-прекрасния антидот за всяка житейска отрова...

Еволюционно погледнато, смехът може да е средство за намаляване на стреса от нови, изненадващи или болезнени ситуации. С натрупване на опит човек развива по-сложен набор от представи за света. Те му позволяват да регистрира по- фини противоречия в заобикалящата го среда и да да ги преработва по един забавен начин, вместо да ги задържа в себе си и този конфликт да го разрушава от вътре. Хуморът, като един от най-висшите и креативни защитни механизми на психиката ни, безспорно е венецът на интелигентността. Не само хората, които успяват да генерират крилатите фрази, бисери, вицове и бързите остроумни „факсове”, са окичени с този венец. С него задължително трябва да бъдат наградени и всички онези, които имат сетивата да разпознаят и да се насладят на колоритните и живото-спастелни плодове, раждани от чувството за хумор. Както е казал Алестър Кларк- вещ експерт по еволюционните въпроси: „Хуморът ни помага да видим гората зад листата”, а за това се изисква както някой, който да посочи гората, така и някой, който да има сетивата да види.