"Нова генерация татковци" e-therapy.bg в сп. "9 месеца" месец април

Представете си, че като млад татко сте участник в ТВ игра познания за отглеждането и възпитанието на детето, а съпернике вашата партньорка. Предварително си знаете, че сте губещата страна? Това съвсем не е задължително, ако сте от новата генерация татковци...

Александра Петрова – психолог от екипа специалисти на www.e-therapy.bg, отговаря на въпроса има ли популярни представи за младия татко, които вече си отиват, и клишета, които е по-добре... да запазят валидността си...

Кое е най-голямото клише, свързано с младия татко, което си отива?

Отива си разбирането, че отглеждането на бебето е „женска работа“. Днес има по-малко разделение на женски и мъжки роли, различно е и възпитанието на сегашните татковци. В дадена ситуация те по-лесно се доближават до женската гледна точка. Все повече мъже са съпричастни към преживяванията на партньорката си през бременността, посещават училища за бъдещи родители. Така преходът между „Очаквам да стана баща“ и „Вече съм татко“ е по-малко стресов. И все
пак още има семейства, които са настроени патриархално. Бащите, които са възпитани в този дух, отлагат създаването на емоционална връзка с детето си за по-нататък, когато то „поотрасне, защото сега още не разбира”. И това е жалко, тъй като стабилната привър заност се формира до 1–1 1/2 год. Тя става основа за изграждането на самоувереност и доверие към околните в бъдеще. Към екипа ни от e-therapy.bg за съвет се обръщат много майки, които споделят, че „детето предпочита тях пред бащата“, че „не могат да включат таткото в процеса на отглеждане и възпитание“ и т.н.

С отпадането на това клише младият татко не се ли натоварва с твърде мно- го очаквания?

Наистина стресът, на който е подложен младият татко, не е по-малък от стреса на майката. На първо място, той трябва да приеме новото същество в живота си (за майката това е по-лесно, тъй като тя емоционално се привързва към бебето още през бременността). Да усети, че е способен адекватно да се грижи за малкия си наследник и... да осигурява семейството. Често след раждането в живота на семейството активно се намесват баби, лели... и таткото може да се почувства излишен. А известно е, че мъжът решава проблеми предимно чрез действия. Когато е изолиран, той има усещането, че не се справя. Тогава търси самоутвърждаване в професията, партньорката му пък се отдава изцяло на майчинството и това води до отчуждение помежду им. Неслучайно за някои двойки появата на бебе, вместо да е изцяло щастлив период, се оказва една от най-големите кризи. Напоследък очакването към бащата е той да е „мултифункционален“. Да е мъжествен, да печели пари и едновременно с това да е грижовен, чувствителен и да преповтаря ролята на майката в семейството. Ето защо има едно клише, което е по-добре да не се разбива – и това е адекватното разделение на бащината и майчината роля в семейството. За детето е особено важно мама да му дава усещането за нежност, а татко да му вдъхва сила и стремеж да се доказва. Според проучване степента на академичната успеваемост при децата е свързана с влиянието на бащата. Колкото по-устойчив е образът на бащата, толкова по-склонно е детето да се стреми към постижения.

Дали понякога майката изолира бащата от възпитателния процес от страх да не бъде детронирана като „тотален експерт“ по въпросите на отглеждането на детето?

Има много такива случаи. Често става въпрос за доста амбициозни майки, за които степента, в която се справят с майчинството, определя качеството на личността им. Те не обичат таткото да навлиза в тази територия, която възприемат изцяло като своя, така се поражда съперничество. Детето лесно усеща това. Резултатът е, че или става като скачен съд с майката – обсебващо по същия начин, по който тя го обсебва, или се чувства несигурно с бащата, което е огромен минус за всички. Сякаш в един дом заживяват две отделни семейства.

Не насажда ли и самото общество тази нагласа – че „майката винаги знае по-добре“? Често чуваме публични послания, свързани със социалната активност на родителите, от рода на „Майки срещу ГМО“, дори „Майки срещу пробите за шистов газ“...

Действително в обществото изпъква визията, че майката трябва приоритетно да се грижи за детето. Тя го води на лекар, ходи на родителски срещи... Но и това постепенно се променя, което проличава и по рекламите. Все по-често в рекламите за детски продукти присъства бащата вместо майката. Когато провеждаме игрова терапия с деца, те често са водени от бащите. Любопитно е, че бащата има по-обективна представа какво става с детето. Докато майката дава по-емоционални и хаотични обяснения, бащата прави много по-добра „снимка“ на семейството.


Присъствието на мъже възпитатели в детските ясли и градини е почти непознато за България, но е все по-често срещано в скандинавските страни. В проучвания там се твърди, че мъжете възпитатели приучват децата на повече самостоятелност. Защо е така?


Така е, защото поради майчинския инстинкт и поради традициите във възпитанието жените се проявяват като обгрижващи. А като поведенчески модел, който базово заляга от ранна възраст, момичетата колаборират, търсят взаимодействие с околните, докато момчетата се конкурират. Затова впоследствие, когато мъжът възпитава, той не е толкова обгрижващ и оттук не е толкова превантивен. Това провокира детето да се изправя самӝ срещу трудностите, което го прави по-самостоятелно и му дава възможност да се учи от грешките си. Добър подход да се развива, без обаче да поема излишни рискове. В България дори не съм чувала за мъже възпитатели в детските градини, но съм установила, че деца, които имат класен ръководител мъж, говорят за него с
голямо възхищение, изграждат ореол около него и това е голям стимул.

Наистина ли някои мъже преживяват разочарование, когато научат, че очакват момиченце вместо момченце, или това е клише?

Има мъже, които някак прескачат ранния етап на възпитание и директно се прехвърлят в бъдещето, като си представят как ще учат малкия си син на „мъжки занимания“. Това е илюзорна представа. Срещала съм обаче и друг случай – бащи, които не са имали претенции за пола на детето, започват да третират дъщеря си като момче, искат да я превърнат в „мъжкото момиче на тати“. Мъже, които пък виждат, че синът им е по-раним и чувствителен, започват да се отдръпват от него. Някои са споделяли с мен сериозното си притеснение да не би „детето им един ден да развие хомосексуални наклонности, защото си играе със „странни“ играчки“. Това е липса на разбиране на индивидуалността на детето, а понякога и на чисто темпераментните му особености.