В "женският" месец www.e-therapy.bg в списание "Прическа и стил"

Една от най-големите икони на феминисткото движение Глория Стейнъм, е направила своята далновидна прогноза още през миналия век: „Някои от нас станаха мъжете, за които искахме да се омъжим”. В началото на този век, жената може да се похвали с новото си еволюционното постижение. Тя не просто е мъжът от речите на Стейнъм, тя е супермен, облечен в пола. Жените потърсиха равенство, признание, зачитане на техните качества, способности и права. И успяха. Както казва една изключителна жена, завоювала строго охраняваните мъжки територии: „ Аз съм изключително търпелива, стига накрая да стане на моето”. Тези думи принадлежат на Маргарет Тачър, но за жалост, повечето жени не прочетоха ситният шрифт под тях, указващ допълнителните условия и „екстри при сделката”. Супержените не са плод на нечия фантазия, илюстрирана само в комиксите. Те са продукт на реалността. А реалността е плод на нашите желания и мечти, стига да сме вложили в тях смисъл, страст, молитва, търпение, енергия и конкретни стъпки за постигането им. Орди от жени се изправиха и тръгнаха да преследват мечтата за равенство - упорито и неумолимо. Но, както често се оказва в живота – твърде малко знаем за нещата, за които се молим. Сиреч - познатият рефрен: „ внимавайте какво си пожелавате!!!”.
Реално ли съществуват такива жени-компилации? Кой ги иска? Светът ги генерира по метода на еволюционното надскачане? Хайде тогава да вървим по стълбата и да разберем как се създава Тя-Всеможещата.

Физиологията

Силният тестостерон е този, който вкарва прът в колелото още по време на ембрионалното развитие. В един твърде важен момент мъжкият ембрион е почерпен по-солидно именно с тестостерон. Женският събрат е ощетен и не получава допълнителната доза. Но това е първата стъпка към мита за способностите на жената, към която след това прибавяме представката “супер”. Точно тестостерона “изяжда” голяма порция неврологични влакна от “проводника” между двете полукълба. Така, че мъжете имат по-тясна магистралка между тях. Ето ви първи извод-при жените информационните потоци текат по-активно и по-бързо. Затова, те от малки могат да проследяват няколко разговора едновременно, да забелязват няколко обекта едновременно…при това в детайли. Това умение е изумително и е достатъчно на мъжа да му светне алармата, че има супер жена Но, погледнато сериозно, на база тази разлика, жената може да поема повече функции едновременно. Може да включва по-голям обем разнородна информация, съответно това означава използване на повече варианти. И когато следиш няколко информационни потока, би следвало да се ориентираш многопосочно. А това е като добра операционна система, която използва няколко програми едновременно. Ето затова на жената не и е толкова сложно да разказва клюки по телефона или да обсъжда проектоплан за бизнес среща, да готви и да дава команди на детето или мъжа с временно свободната си ръка. Сложете тук силната подправка на емоциите и интуицията и амунициите са много силни. При подходящи условия можете да си направите машина за масово поразяване

Историята

Пещерата е добро място за развитие? Всички знаем за разделението на труда и на ролите. Обаче как то определя създаването на супер жената? Докато си в пещерата не си на тъмно, а светлината дава възможност за добра ориентация. Точно там жената развива своите умения за комуникация от близък тип. Поставя основата на опознаването на емоционалните състояния на хората, разбирането на жестовете... Изобщо онзи невербален език, който е свързан с изваждането на точни реакции, в точно време, спрямо различните пещерни обитатели. Познаването на човешката природа, емоциите, емпатията и разнородните типове реакция са другия стълб на съществуването на всеспособната жена. И още многото фини разнообрази дейности, които изискват търпение и точно те учат на търпимост при постигането на целите.
И не е ли женският образ този, който има най-много метаморфози и трансформации в обществен и исторически план. Само си помислете: матриархат, после маргинализация. Вещици и революционерки, идеализация на домакините, сексимволи и светици... Точно женските образи са тези, които винаги са били огъвкавявани, според историческата потребност. За тях са правени най-големите промени, само и само да се запази усещането за хомеостаза в уж мъжкият свят. А колкото по-променливо е едно същество, колкото повече функции му се приписват, толкова повече митологизация се появява, но и толкова по-мощно развитие има. И днес, когато женското създание е преминало през всички тези етапи, би било съвсем логично да не се учудваме на идеите за супер женските индивиди. Та те не са кой знае какво чудо! Да разгледаме...

Възпитанието

Възпитателните модели и очаквания към момичето преди и сега също имат значение за изграждането на личността и синдромът на супержената. Замисляли ли сте се за това колко са различни подходите, възпитателните модели и статегии към момичето днес от преди.
Ние винаги сме били патриархално общество с много ясни отдиференцирани мъжка и женска роля. Ако преди жената е стояла в пещерата и се е грижила за децата и храната, а мъжът е осигурявал дивеча и се е грижел за семейството, сега двамата родители са равнопоставени – и двамата работят и разпределят отговорности и задължения. Този партиархален модел постепенно се равенчава и равнопоставеността между половете вече е факт. От друга страна мъжете също са развили нови нагласи и поемат роли, които им са неприсъщи. Например, много мъже активно участват в грижите за децата и то още от момента, в който се родят. Тази тенденция е сравнително нова, но все по-често се наблюдава – бащите присъстват на консултациите по време на бременност, с готовност ходят на училищата за подготовка на бъдещите родители, искат да видят бебето с новата техника, която позволява това, присъстват на раждането, участват в отглеждането на бебето – учат се как се къпе, как се сменя памперс, как се общува с малкото бебе. И това до някъде „разтоварва” жената и и дава въможност да се погрижи и за себе си, за самочувствието си, а и по-скоро да се върне на работното си място, което е изключително важно за професионалната реализация.
Как се възпитава момиченце? Обикновено майките учат момиченцата да са мили, нежни, добри, чувствителни, внимателни и толерантни. Бащите пък дават усещането за привлекателност и женственост у дъщерите си. Така че тяхната роля също е много значима. Ако се загледате в парка днес, гледката на спокойно играещо си с кукли момиченце, което реши спокойно косата на куклата, облича внимателно дрешките, приглаждайки ги, вози търпеливо в количка куклата-бебе, не е особено популяна. По –скоро сме свидетели на активно, тичащо, ориентиращо се дете, което крещи, търси внимание по всички начини, на които е способно, отстоява себе си пред другите деца....и се чува реплика от страна на майка на момченце „ела, миличък, че те момичетата вече са по-агресивни от момчетата...”
Родителите казват – за да успееш, трябва да си упорит и амбициозен. Поговорката за скромността, която краси човека, отново се пропуква, защото ако стоиш в сянка и си скромен, едва ли някой ще те забележи. Сега се успява с повече показване на качествата и дори малко агресия. За това и „супер жените” са някак плашещи с поведението си – защото показват сила, хъс и самоувереност. Ако има и малко повече родителска амбиция и подкрепа и ето я бъдещата супержена 
Днес жената има много повече линии, по които се движи и полага усилия. Много повече дини носи под мишница, отколкото предшественичката и с мрежи с покупки  Това е и изискване от страна на света, в който живеем, защото ако не си гъвкав, адаптивен, активен и упорит не би могъл да се справиш в сегашната действиетлност. Ако преди е била предимно съпруга, майка и домакиня, сега вече освен всичко това, тя е и професионалист, член на сдружения, участника в различни мероприятия....
Тук някъде се сблъскват и двата основни инсктинкта на жената – да бъде майка и стремежа към себеактуализация. Това е много важно и трудно умение - да балансираш между професионален живот, кариера и създаването на близост, партньорство, деца, дом. За това и много често 24-те часа не стигат на жената да свърши всичко, което и стои като задачи. Това са двете основни доминанти на зрялата възраст на една жена и за това и проблемите, които възникват са в този диапазон – свързани са с двете приоритетни сфери на развитие, които вървят паралелно. Всяко противоречие и несъответствие в изпълнението на няколко роли наведнъж е бомба, която може да гръмне, когато най-малко очакваш. Например не можеш да отидеш на първото представление на детето си, защото имаш важно заседание в работата. Следва чувство на вина... Изпускаш важна среща, защото детето има нужда да бъде заведено на лекар – не може да се отложи, ясно е, че се прави, но следва чувство на страх, че ще се провалиш в работата си, няма да си достатъчно конкурентен и това вече е катастрофа... Коя жертва е по-голяма, кой избор да направиш и до какви емоции те води всичко това ...?
Време е да спреш, да се огледаш и да осъзнаеш, че освен дъщеря, сестра, любима, майка, служител, приятелка... ти си най-вече ЖЕНА!  Жена, която може да изключи за един час на ден ролите, които играе и да бъде себе си, да зареди батериите си с нещо, което и носи наслада, за да бъде полезна първо за себе си, защото това е предпоставка да си полезна и за другите.

Възрастови особености

• Снимка на 20 годишна начинаеща в статуса “супер”.
Тъкмо се е отърсила от зависимостта на родителския поглед. Не че не я следи, но тя го е успокоила с големи амбиции. И как не, обикновено точно този поглед е показвал дълги години посоката. И вижте я-млада, с много кураж, енергия, бързи мисли и действия като на състезател на висок скок. В списъка са: класно обучение, езици, културни интереси, много занимания, спорт... и състезанието. Много е важна естествено модата, външният вид, пътуванията и опита. Навсякъде да е първа с нереално мъдри за възрастта си доводи, които изглеждат чак смели в оценката на другата генерация. Големи идеи, с големи мечти и действия с размах. Уникалното е усещането, че няма стопове, а ако се появят, няма умора. Някак си този начален модел на всеможещата иска да прегърне бъдещето, и възможностите, и средата, да подчини мъжете, да опитоми съперниците, да стъпи на върха. Понякога е учудващо къде се крие целият този ресурс. В младостта, която ражда ентусиазма? В наивността, която разбива трудното? В ранното трениране от средата...И в още по-ранното пускане на проектора право в центъра на самооценката, където текат филмите за удобния и успешен живот. Тя е на старта и на върха на еволционната пирамида.

• Снимка на 30-40 годишната стихия.
Тук е силната стихия. Тя е почти като онази “Еластина”, от детските анимации. С една ръка обира всичко в професионалния живот, а с друга иска да хване юздите на личния. Планът изглежда предимно така: Ставане-рано. Спорт. Работа, работа, контакти, контакти... Не бива да пропусне фризурата, после маникюра... Бърз преглед на приятелките. Сега домакинството (ако има време). Работа у дома. Новините. После всичко останало, което трябва да се научи. Ако има деца, между ставането и спорта се слага детската градина, училището. След работа маршрутът се подобрява за скорост. А домакинстването включва и обилно пазаруване. Тук е и мъжът, който като че ли е нежният атрибут на бързото съществуване. В светския живот е прекрасна, усмихната и раздава блясък. И колкото повече усеща, че се справя с всичко, толкова по-опияняващо става чувството, че си всемогъщ! Защото успехът почти “недрусва” и може да те превърне в пеперуда, която не вижда опасността в светещата крушка. ТРЯБВА е най-мощният слогън на тази житейска кампания. А в сайта тези свръх героини имат съвсем тривиални мечти и тревоги. Като се поразровиш и махнеш кората на “супер” отдолу изригва мощното желнаие за близост, за нежност, за един простичък споделен момент. Там съществува идеята за интимност, която често остава на заден план “като за награда”. А в други случаи е просто част от състезанието и високия скок на всемогъществото. Там стои и въпросителната към собственото състояние, което е като гладен вълк и хапе спокойствието, гризе съня и винаги търси нова плячка. Там стои страхът от остаряването, желанието да изтриеш следите на умората и паническото усещане, че пропускаш нещо. Затова списъкът на “Трябва” се дели като зелена еуглена с огромна скорост.


• Снимка на 50 годишното достолепие.
В нея живее състезателният порив към събитията, към живота. Но тя вече не е нетърпеливата състезателка. Тя е треньорът и знае какво иска, кои средства да използва, как и кога. Има точно око като на трениран ловец. Придобила го е в многото собствени битки още преди време. Притежава финес и усещане за превъзходство. У дома може да не е класическата жена, защото отдавна се е научила да пести време и да организира. А това е дало криле на доминацията. Тя дава, но и изисква. Има солиден график, но той е избран. Суетнята и състезанието са на друго ниво. Класата отдавна е запазена марка и всички дейности я допълват. Обикновено тези жени разказват в www.e-therapy.bg за липсващото присъствие на своята половинка. Мъжът до тях отдавна е спрял да бъде мъжкар, а те-супер героините, одавна са спрели да очакват това от него. Тревожат се за “по-слабите характери” на своите деца, на които са дали всичкото удобство и притежание на света чрез собственото си супер - функциониране. Напират за нови модели, чрез които да “вкарат в правия път” своите наследници.

В миналото жената е представлявала стожер на семейството. Тя е била не само домакинята, поддържаща дома и отглеждаща децата, но и морален пазител на семейните ценности. Днес на огромен процент от съвременните жени им се налага да избират – да реализират кариера или да създадат семейство. Може да се мисли по въпроса за причинно - следствената връзка... Дали семейните ценности рухнаха, защото жените излязоха от „пещерата”, или пък излязоха от нея, защото нямаше вече какво да пазят? С днешна дата признанието на една жена, че не желае да прави кариера, е равносилно на декларация за собствените слабости. Или още по-страшно – лепване на етикет с надпис „демоде”. Колко жени могат да понесат тази присъда за себе си!? Въпреки това, биологията неотменно прилага своите закони (Слава на Бога!) и повечето жените все пак се опитват да жонглират, както с изискванията на собствената си природа, така и с тези на обществения диктат. Всъщност успехът не е равносилен на задължително изкачване (на всяка цена) до възможно най-високото йерархическо стъпало в професията. Погрешно е да смятаме, че „успяла” и „силна жена” са някакви титли, звания и почести, полагащи се само на отделените кариеристки. Силата и успехът са по- скоро състояния на духа. Успехът не може да бъде самоцел, защото постигнат на тази цена той е самотен и безсмислен. Успехът е в радостта, удовлтеворението и вътрешният смисъл от живеенето. Не е нужно да си супермен или супержена, за да си успешен. Просто трябва да бъдеш ЧОВЕК – и в добро, и в зло .
Ако беше между живите, ето какво би казала на съвременните супержени една истински успяла жена :

„Не знам защо жените искат да имат всичко, което имат мъжете. Нали, между впрочем, жените имат мъже...” Коко Шанел