ВЛЮБВАНЕТО И ЛЮБОВТА – ВСИЧКО Е РАЗКАЗАНО ОЩЕ В ДРЕВНОСТТА WWW.E-THERAPY.BG сп. "Прическа и стил " февруари 2012г.

Представете си две огледала точно едно срещу друго. Те се отразяват многократно. Те съществуват в магическата плюс безкрайност до минус безкрайност. Пространството се размива, времето става свръх относителност. Какво е това? Това са селенията на Ерос. В тях съществува друг ред с почти сюреалистични измерения. Влизаш там, само ако си имал случайната смелост да поемеш от химичния коктейл на Купидоновата стрела. Разширени зеници. Порозовяла кожа, свиване в стомаха, треперещи пръсти, подвиване на колената, пресъхване на устните, всеки косъм настръхва, влажност, думите си отиват... Симптоматика, която ви напомня за наркотика. О не, влезли сте в безкрайното изгубено пространство, в което всеки тласък на сърцето има само една посока-другият. Там сте мариеонетки на адреналина, на допамина и на норепинефрина. Доволни наркомани, които усещат свръхвъзбудата на всяка клетка, когато адреналинът се разлее по тялото. Опиянени от всяка крачка към другия, с която сърцето бие още по-силно. Дръпнати от магнита на допамина, чрез който гоним удоволствието, привличането и пълното щастие. Няма друго състояние, което да ни накара да забравим всичко, което е трудно, тъжно, несправедливо... Дрогата е толкова силна, че забравяме себе си и генерираме само един мисловен и действен поток-към другото същество с ореол. Оглеждането е съвършено! Изведнъж в огледалната безкрайност има образ, който мисли като теб, има вкусове като твоите, интереси като твоите! Дори жестовете му са огледални, дори предусеща думите ти и иска същото, което ти си помислил!! Болест?! Магия!? Утопия!? Щастие?! Лудост?! Всичко! Всеки опитал точно от тази свръх доза иска голяма система за директно венозно вливане с бърз и дълъг ефект! Уау! Затова и подобията, фалшификатите, заместващите терапии и рехабилитационните предлагания са много Производственото мото е: “Излъжете хипоталамуса с други примамки, изработени от собствените ви личности. “

Митът за Орфей и Евредика

Любовна история с елемент на самопожертвование и готовност да последваш любимия и в смъртта. Тази любов е необяснима и всеобхватна. Това са двойки, които са от типа „привличат се, защото си приличат” и това е една от добрите предпоставки за успешност на връзката – общи интереси, ценности, модели на поведение , които стоят в основата на привличането в тези двойки. Тук подобието, близките темпераменти, характерни личностни особености са от значение и напаснат ли се веднъж, прогнозата е доста добра. И не само заради това, но и защото този тип двойки заживяват в свой собствен свят, който е изолиран от околните и в него действат техни правила, с които им е уютно. Има и друг тип подобни успешни модели, които са привлечени точно от различното, непознатото и тук водещо е любопитството и познавателния интерес на хората. Има ли го – двойката се развива и върви напред. Изгуби ли се – губи се уникалния заряд на двойката. Или това какво мога да си взема от този тип поведение, какво би ми било полезно и до сега не съм имал възможност да разкрия в себе си.

Митът за Хадес и Персефона

Обсебващата, задушваща любов, искаща жертви и дълговечни доказателства.
Митът за Хадес и Персефона, в който той я отвлича и пази само за себе си, а когато я пуска и дава невидими окови в няколкото зърна на нара. Подобна зависимост се ражда, когато съзрем щастието и своята сигурност единствено и само в лицето на партньора. Когато свързваме любовта с притежанието и не се усещаме способни да излезем на друга повръхност. Така заради собствените ни желания и стремежи към сигурност, партньорът трябва да бъде пленен. Любовта, затворена с най-здравите катинари, за да може да я има вечно. В зависимостта могат да се имитират всички любовни усещания. Ревността е интерес. Изискванията са стремеж към другия. Очакванията са общи цели. Обсебването е огромна обич...
Задушаващата любов в началото е единение. Обсебеният не усеща сянката. Той е готов да се отдаде на стререотипите, на правилата, на ограниченията, на странностите и на тъмните кътчета в душата на Хадес. Но, за да станеш затворник на нечия любовна несигурност, самият ти трябва да си жаден за крайните форми на обвързване. Защото сякаш само те до този момент от живота ти са успели да ти придадат стойност. Затова има едно постоянно Персефоново разкъсване-глъдката свобода води до липса на усещане за ценност, връщането в зависимостта натежава. А Хадесовите мъки в тази любов не са по-малки. Близост-несигурност, затова дърпам още по-здраво веригита. Разстояние-празнота, затова слагам условия. А колко повече условия има в обсебващия, толкова по-малко той намира себе си в тази връзка. Това е движение по спиралата, в което и двамата партньори стигат до изтощение и никой в крайна сметка не се усеща обичан и любим.

Митът за Хубавата Елена

Колко често днес сме свидетели на това как десетки Хубави Елени с гордост разхождат прелестите си в очакване на потомците на Менелай и Парис, които да покажат мъжествеността си поне малко, за да се разбере колко важни са за тях избранниците на сърцата им. Действие, което кара всяка жена да се чувства единствена и ценна. Желанието за конкурентна борба и и инстинктът на ловеца, които са заложени в природата на мъжа са и в основата на разрушителната сила на любовта в тази легенда. Това са и механизмите, които обясняват поведението при този тип влюбване и развитие на отношенията. Връзките, които съществуват на тази основа са страстни, всепоглъщащи, съдбовни, но и често с разрушителни последици.

Митът за Купидон и Психея

Има любов, в която по-силни са фантазните образи и нереалните сюжетни линии. Любов, в която уж имаш събития, но нямаш способността да достигнеш реалното докосване. Това е историята на Купидон и Психея - двамата влюбени, които в сегашното битие стоят зад PC конфигурацията. И тук в създаването на образите си той превъзхожда богове и хора. Тя пък е най-прекрасна и нежна, дори по-красива от Венера! Представите им си играят с онзи все по-силно туптящ мускул, близо до слънчевия сплит. Усещанията им са на върха на пръстите, които изстрелват фразите от клавиатурата. Изживяванията идват от разширената зеница, поглъщаща буквите и емотиконите. Емоцията и трепета се изсипват още с натскането на Power. Това копче ти дава достъп до другия. Купидон стреля от разтояние, но и сам улучва себе си, защото неговите желания се проецират върху Психея. Тя поема стрелата, но не вярва, защото в монитора има божествени изживявания, а с изгасването му пълно изчезване. Кое е вярно? Удоволствието не е пълно. Но когато всички тези Психеи в мъжки или женски род издебнат своя Купидон, те често остават изгубени в търсенето си. Купидон изчезва-започва реалността. Ако до сега думите, личните фантазии, представите и утопичните замисли даваха храна на стрелите, то сега Купидон и Психея трябва да извървят своя път един към друг. С истински жестове, с реални усилия, с тръпката на сетивното опознаване, със стремежа да дадеш себе си.

Митът за Медуза – Горгона

Има и самостойни персонажи в любовта. Те искат любовта, търсят я. Причакват Купидон и се изпречват в десятката на мишената му. Обаче, тъкмо да бъдат уцелени и задухва силен вятър. Никакъв късмет!? Каква съдба?! О, не-личностов проблем!
Типажът Горгона-Медуза. Ясно е-тя или той вкаменява всеки, който го е погледнал в очите. Там е душата, а тя е обвита в много изисквания, в твърде сложни изпитания, в тежки нагласи... Добър щит. Но кой е способен да удържи на това убийствено премачкване на естествените пориви? Само героите, които не вземат на сериозно себе си и не гледат дълбоко в душата-пардон в очите. Току виж тогава самата Горгона вземе, че реши да понесе силата на отдаването

Митът за Нарцис

Любовта към себе си - това, което всеки взема лично за себе си и което обслужва неговите лични потребности. Сещате се за мита за Нарцис и езерото, в което той се оглеждал всеки ден и се любувал на красотата си. И след неговата смърт горските божества попитали езерото защо плаче, а то отговорило: „Плача за Нарцис, не защото е бил красив, а плача за него, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота...” Тази легенда дава да разберем как всеки се вижда в очите на любимия си и всъщност търси там себе си и собстевното си отражение, за да му се полюбува. Акцентът е насочен към егото и себелюбието и няма лошо в това, стига всеки нарцис да има до себе си едно езеро 

Митът за Пандора

Типажът Пандора. Точно, когато събитието ги връхлетява, те не могат да се спрат. Изваждат всичко, което може да ги уплаши, което би могло да ги нарани, което би могло да ги измъчи... Придават му жив образ, създават действащи привидения, с които любимият трябва да се бори. Това не е просто страх от близостта, която идва с любовта-това е страх от това какво ще видят в теб, ако се отдадеш на любовта. Затова често любовта не вижда същинския образ и си отива, изгубена в борбите. И както се казва, надеждата умира последна и само тя е останала в кутията на Пандора. А кой е щастлив, когато остава само с голата надежда, че пак ще срещне любовта, но живее в реалността на страховете си? Не отваряйте предварително никакви кутии, кошници и други багажни отделения, преди да почистите своя гардероб

Всъщност дали Зевс е направил живота ни твърде интересен и вълнуващ, пълен със страсти, лъжи, химери и... истини като е разединил онова странно, митично същество, което е имало четири крака, две глави, четири ръце, било си е самодостатъчно и се е самовъзпроизвеждало. Било е силно в слятостта си. В търсенето на “правилната” половина се минават много лабиринти. Правят се много препъвания и грешни сливания. Боговете се забавляват, а ние пишем дълги сценарии за сапунени сериали.
Февруари е-вземете малко амброзия, скочете на някой облак и усетете аромата на преминаващото същество. Запалете ароматна свещ и осветете, за да можете да се загледате в движенията на това същество. Затаете дъх, за да чуете песента в гласа... Може би сте потропали на вратата на химическата лаборатория-успех! Дано съединението трае дълго до силата на слятостта и безкрайния огледален свят:)
Остава въпросът: „Любовта ли движи света или желанието да намерим любов изкриви нашия свят?”