ЗА КРАСОТАТА – ХУБАВО ИЛИ НИЩО E-THERAPY.BG в сп. "Прическа и стил " януари 2012г.

Как да разберем, обаче, има ли я или я няма, жива ли е или вече е мъртва, била ли е или ще я бъде?! Борбата е безмилостно жестока, но едно е ясно – Красотата ще спаси света.....НО само ако преди това, алчността за НЕ Я не го погуби. Марсел Пруст е казал: „Да оставим красивите жени на мъжете без въображение” . Едва ли, обаче, е предполагал, че неговият монументален роман „По следите на изгубеното време”, ще бъде преименуван от съвременниците на 21 век в: „По следите на изгубеното въображение”. Персийците също отдавна не са актуални със своите критерии за измерване на хубостта : „Красотата на едно лице трябва да се види на лунна светлина - тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с въображението си.”
Лунната светлина излезе в безсрочен неплатен отпуск. На нейно място блеснаха мощните електрически лампи, разпръскващи студената си неонова светлина над операционната маса. Да ни е честита Новата Красота!
През различните епохи разбирането за това „що е то хубостта?” се е променяло , макар че, съвременните изследователи да твърдят, че човешката красота била универална. Може и да окажат прави: половината свят се сдоби с едница мярка за красота: 90-60-90. Все още тук- там се срещат бунтари, индивидуалисти и маргинали, които отказват да влязат в калъпа, но и тях ще опитат да вкарат някой ден в „правия път” на универсалността. А, за тези които мечтаят на всяка цена да срежат пъпната връв със своята майка Природа, е приготвена „стъклената пантофка” от новата им мащеха - Кралицата на Еднаквостта. Тя ще намери стотици начини да Ви напъха в заветната едноразмерна обувка: Венера нямала талия – махаме 2 ребра, щерката на Рубенс отива на цялостна липосукция; малки и били гърдите на Афродита – няколко кубика ще помогнат, на Атина ще пооправим носа, бенката на Мерлин не е модна – ляга под ножа и тя, а на Хубавата Джулия ще напълним устните със силикон за обем. Сега вече сте идеални момичета! И защо ли са ви тези имена ?! На излизане от тук минете през фейс контрола и ще получите своите серийни номера.

СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ

Какво най-често се случва и как хората решават да се подложат на корекция на тялото или лицето?
Истината е, че е различно при всеки човек и все пак има преобладаващ мотив. Могат да се определят няколко групи от хора като разбира се всичко е отново много индивидуално и зависи от самия човек, от средата, в която се движи, от хората, които са около него и от целите и мотивите, които поставя пред себе си в конкретния етап от живота си.
В момента има случаи, в които дори за да си намерят работа, много млади хора предпочитат да направят промяна във външния си вид и това е като някаква отчаяна стъпка да се представиш добре, да те приемат добре и да те харесат. Всички знаят поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат”, която днес може да звучи по-различно и всеки да вложи в нея собствен смисъл. Например, когато цял живот си живял с идеята, че носът ти е огромен, че само той се вижда от лицето ти и ти пречи да се изявиш. Всичко това те прави по-пасивен и опитващ се да прикриеш това, което си, т.е. не можеш да изпъкнеш и да направиш впечатление, защото смяташ, че ще изпъкне единствено и само огромният ти нос. Това разбира се е преувелечен пример, но той ръководи много от хоратата. Причините за този тип мислене са навсякъде около нас – по модните списания, по телевизията, по улиците – виждаме хора, които се стремят да изглеждат като някой, да имат устните на Анджелина Джоли, носа на...., краката на Ел Макферсън и т.н. Все идоли , все успели хора и добре изглеждащи. Спомняте си за експеримента преди време когато се бяха събрали най-съвършените части на всички познати моделки и актриси. Резултатът беше потресаващ. Получи се нещо по-зле и от Франкенщайн, защото просто го няма чара и излъчването, което всеки човек носи в себе си и всъщност това впечатлява хората и ги кара да те запомнят,а не прекрасният нос и страхотните уши.
Стереотипите за красота също са се променили – днес е различно да си красив от това да си красив преди 20 години.... За този „миг” от човешката история всичко е много променено и трябва да си бърз и адаптиращ се гъвкаво, за да се впишеш адекватно в новата среда, която има все повече и повече изисквания – към външността ти, към поведението ти, към всичко, което не си....

Типове мотиви за естетични корекции:

• Хора, които не харесват определена част от тялото си - те са най-много и винаги, когато идват за корекция знаят много добре какво и как искат да променят. Това е форма и на фиксация и тя се заражда много назад във времето. Представете си момиченце, на което приятелие са казали, че е дебело, или дете, на което още от малко са му казвали „ушатко”,”пинокио” или „магарешки уши”.... Всичко това се наслоява в детското съзнание и остава там да дълбае и да оформя комплекса на човек, за да дойде време той да намери сили и мотиватор в себе си и да направи това, което винаги е искал - да има носа или ушите на приятеля си или на идола си, на когото се възхищава.Това са и хората с фиксация върху свой „дефект” още от детството.

• Хора, с външен локус на контрола - те също се срещат често и се познават по това, че не са особено сигурни в това, което искат да променят, но го правят защото тяхната пирятелка го е направила и и стои чудесно или пък защото всичките и близки са си правили нещо и тя не бива да изостава. Тук възрастовата група е между 20- 30 години, когато все още човек определя как да се представя и експериментира.

• Хора, чиито професии изискват перфектен външен вид. Веднага в съзнанието ни изникват имената на известните личности и като се направи проучване дори само в интернет става ясно, че всеки, абсолютно всеки известен артист или певец има корекция по тялото си. Т.е. девизът „бъди естествен” в тези среди изобщо не се върви. Тук се търси образ идеален, образ без никакъв дефект, образ, който ще стои на корицата и ще грее от там с отразена светлина на фотошопа. Защото е ясно, че когато хирургията не може да се справи, идва на помощ фотошоп. Но това е друга тема...

• Хора, които винаги са искали да променят нещо в себе си и сега имат такава възможност. Тези хора се познават по притеснението си и неудобството.


• Друг е въпросът когато става дума за транссексуалността и пластичната хирургия би могла да реши проблема, така че човекът да се почувства по-добре в собствената си кожа. Ето тук вече е „божествената” работа на хирурзите и на хората, които разчитат на това. Тук са чудесата и промяната на себеусещането и тук процесът протича с най-много работа на психолога и целия екип , който работи с човека.

• По-рядко – хора, които са превърнали промяната във фикс идея и скачат от една опреция в друга. Това вече са хората, с които е необходима консултация и това е практика в клиниките.

• Жени, които са решили най-после да направят нещо за себе си, а не за децата и другите, за които се грижат. Тези жени са най-притеснени и изпитват най-голямо чувство за вина, че полагат грижа за себе си и за собстветого си самочувствие. Имаме предвид, че те обикновено са с много самазана самооценка и никога не са поставяли себе си на първо място и затова, едва когато децата са поели своя път, хората около тях са ги освободили от ангажименитите към тях, те решава те че е време да направят нещичко за себе си. Имат вид на хора „откраднали” нещо за себе си, на несигурни в избора си, но решени да го направят, за да докажат, че могат. Обикновено това става в доста по-зряла възраст - например на 50 или 60 години. Все пак тук имаме предвид, че българинът се грижи за децата си цял живот и няма значение на колко години са те.

• Хора, които очакват корекцията да направи живота им по-щастлив. Те са най-„опасният” контингент – и за себе си, и за хирурга, който ще направи корекцията. Защото чудесата след операция няма как да се получат, защото не се променя нито нагласата, нито мисленето...

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Знаете ли кое е най-висшата форма на магия? Сещате ли се кое е най-великото заклинание? Вярвате ли в машината на времето? О, да! Да! Пластичната хирургия, с отбора феи, които имат вълшебни скалпели и орисват с красота. При това красивата одежда не изчезва в никой 12-ти час. Напротив, може да получим пълен гаредроб. В него има рокля без бръчки, рокля стил върнати в миналото с 10, 15, 20 години, рокля -свежест, костюм “сюреалистични нови елементи”, панталон “слабост”, блуза “прекрасно деколте” и празно място, за всеки нов костюм, който харесаме в галерията от емоционални образи. А тя се намира не къде да е, а много близко - в работилницата на раменете ни. Да не пропуснем и мъжкото крило на гардероба. Там има блуза с плочки, големи боксерки, шапка с гъста растителност, панталон стройност... И навсякъде има огледала. Какво показват тези дупки? Не, по-скоро, какво виждат в тях героите на следващите истории? Съзират, че одеждите, които са им по-мярка не им харесват, стават срамни, мразени и неудобни.

• Огледалото, което изкривява образите и действа като безпощаден телескоп.
Веднъж сложиш ли го на стената пред теб, огледаш ли се, то става онова чудовище, което иска да гризе от всяка част на тялото ти - още и още. За него никога не е достатъчно. То ти казва: “ Всички около теб гледат само грозният ти нос, виждат неприемливите устни, взират се в ужасната ти кожа, неприятните клепачи, грозният ханш.” После остават скулите, брадичката, ушите... Докато се върне на носа, устните, кожата... носа, устните, кожата... Дисморфофобията е крайното изкривяване на собствения образ. Страха, че всички ще те отхвърлят, заради уродливата ти външност, която винаги има нужда от поправка, от прекрояване, от смяна. Тези хора не искат да живеят в собствеаната кожа. Не могат да съберат себе си в тази рамка. Изгубват се и искат другите да ги открият. Спомням си за едно 25 годишно момиче, чиято мечта в ранната тийн - възраст е била не друго, а да влезе в един странен уред, измислен от нея, който почиства, всяко късче от кожата, прави я неустоимо бляскава. Поставя коса, която е почти като на приказните същества-огромна, гъста и тежка до земята. Уреда произвежда дълги крака, прекрасни дълги пръсти с безупречни нокти, дълбоки бадемови очи с огромни мигли и прекрасни устни-сочни и червени. Това е “детска мечта” на границата между Барби и Снежанка! Тази млада жена бе започнала с много грим, и дълги процедури за разкрасяване. Пластични корекции (6 на брой за тази възраст, много сълзи и неувереност в единствените си два контакта-приятелят и приятелката от детство. Предстоеше и липосукция на тялото размер S и втори път нос. Каза това с големите си устни, които привличаха погледа ми като небивало силен магнит на изумлението. Това измъчено същество знаеше от майка си, че мъжете могат да се задържат само с прекалено добра външност, постоянни промени и младост. Страхуваше се от самотата! За да има в ръцете си тази формула в работещ вид, тя беше станала един крайно дифузен образ, без идентичност, който може всеки момент да се размаже като дъвка върху огледалото. Самота!

• Огледалото с вълшебните намигвания.
То ти показва най-близките до ума истини! Та как не се сетих по-рано! ЕВРИКА! Сега ще оправя този нос и вече няма да съм “Уди-кълвача”! Всички ще ме приемат и ще съм с доста приятели около мен. Ще си направя тази проклета липосукция и той ще се върне при мен. Ще съм слаба и прекрасно секси, няма да пожелае друга! Ще си взема вече импланти. Сутиенът размер 2 D ще е добра врата към звездният ми миг, ще се омъжа, ще направя кариера! Повече няма да съм “Клепоухия”, а ще съм онзи, който жените искат тук и сега! Това е принципа на компенсацията. Идва с депресивните епизоди, с отчаянието и умората от липсата на решение на практическо ниво. В принципа на компенсацията много млади мъже и жени намират единствения виновник за междуличностните си проблеми, изолацията, липсата на късмет, невъзможността да намерят партньор и интимна близост. Вярата е свързана с това, че пластичната корекция на набедения орган или част веднага ще промени живота им, ще им върне загубите, ще доведе до реабилитацията на цялото им съществуване. Магически, автоматично, само с малко болка. Какво е тя на фона на дългогодишната психическа агония. Често това са хора с действителен травматичен опит, с много подигравки, болезнени прякори в раннните си години, с мокри възглавници от нощните сълзи и с ожесточено мразене на огледалото и на ТАЗИ УРОДЛИВА част. За тях промяната действително би дала тласък. Но би следвало да има психолог до тях, който да им помогне да работят и върху поведението си. Защото приемането и отхвърлянето не стават заради ушите или носа, а се случват заради конкретно поведение.

• Огледалата, които показват старостта.
Тя изглежда като костелива бабичка, която неотстъпва и постоянно прави попълзновения по всяка част на тялото, най-вече лицето, шията. Защото то е прозореца към другите и машината, която води към безвремието. Набезите стават нощем или от светлината, от спонтанността на усмивката, от мръсотията във въздуха, от енергията, която вкарваме в тялото, от емоциите... Ужасяващото огледало показва окупацията и капитулацията. Нужно е постоянно бдение, внимание, събиране на подкрепления, които да попълнят този или онзи участък. Да се издърпа терена, да се влеят нови сили. Костеливата бабичка в крайна сметка може да се победи, тя няма как да набразди една здрава маска. В тази битка бонус резултатът е самотно комуникиране с огледалото “Огледалце, огледалце, кажи.... “ , много некупени торти с незапалени свещички и копнежът за истински разтегнати усмивки и учудено сбъркани чела- за близостта.

• Обърканото огледало.
Всеки път е на полюси. Тази седмица е благосклонно, другата жестоко. Следващата седмица ще прояви милост и ще те накара да се усмихваш, а другата ще ти даде ритник и ще ти каже, че трябва да станеш точно определен типаж, копие на нещо любимо. Биполярните разтройства-те са като приливи и отливи-безконтролни и мощни.

За много от гореспоменатите герои и героини в живота има един още по-натраплив спътник - страхът. Той броди в лабиринтите на самосъзнанието. Нашепва, че могат да загубят всичко след няколко месеца. Че това, което са премоделирали, пак може да се изроди, че е нужно отново и отново да поглеждат в огледалото и да го питат. Страхът показва уродливите образи на магически настъпилото обезобразяване, дошло като торнадо. Той задава въпроси, които подтикват към презастраховка. А презастраховката е все повече посещения при пластичната фея, все повече желания за магии. И защото са магически решения, затова тези герои винаги имат очакването за изчезването им с едно щракване. С това щракване сякаш ще изчезне и комуникацията, и уменията, и възможността за действия, и идентичността. Неравностойна мъчителна битка с инквизицията. Какво следва? Пластичният хирург не е шивач по желани кройки. Но той е този, който може да каже като добрите стилисти “не ви отива, нека опитаме друг по-приемлив модел” Странните огледала не са добрата подкрепа, която ще пренареди галерията с образи. Психологът може да ви помогне да намерите добрата и любимата ви дреха-тази, която сте облекли, но която все още не виждате колко е гъвкава и прекрасно меняща цветовете си. Удобството в собствената кожа не е вълшебство.
И все пак може ли скалпелът да проводникът на вълшебствата? Можем ли ние да ставаме меката глина или макети от типа Франкенщайн? Не, но затова пък пластичните и естетичните корекции могат да са добър трамплин за личностово израстване, ако знаем няколко основни факта: какво можем и как да го развиваме, какви съкровища носим в душата си, как да създаваме топла близост. Могат да подобрят самочувствието ни, да ни направят по-свободни без тежестта на дефекта. Останалото е наша работа, а не на скалпела. Най-важното умение е да се научим да се харесваме и обичаме. Това не може да направи никой разрез, никоя спринцовка, никой имплант...

!!! ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ МОЖЕ ДА ПОСЕТИ САЙТЪТ НИ WWW.E-THERAPY.BG И НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО ДА НАПРАВИ ТЕСТЪТ , ОТЧИТАЩ ИНДИВИДУАЛНАТА МУ ГОТОВНОСТ ЗА ЕСТЕТИЧНИ КОРЕКЦИИ !!!