ПРИКАЗКИТЕ СА ИЗМИСЛЕНИ ЗА ДЕЦАТА? НЕ – ПРИКАЗКИТЕ СА РАЗКАЗИ ЗА ИСТИНСКИТЕ ХОРА – ОСОБЕНО ПО КОЛЕДА! e-therapy.bg в "Прическа и стил"

из„Малката кибритопродавачка”

“То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и... кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.”

Едва ли човешката самота може да бъде толкова осезаема, лепкава и всепоглъщата, както по време на големите семейни празници. Студът от липсата на близост, заедност и емоционална топлина, сковава безмилостно душите на съвременните ‘Кибритопродавачи”. Отчуждеността и самотата завладяват все по-общирни територии и възцаряват нов Ледников период за човешките отношения. Въпреки, че сме заместили обикновеният кибрит с модерни запалки и всякакви уреди доставящи топлина, а телата ни са защитени и на топло, душите ни изстиват бавно и постепенно. Вътрешният ни термометър, може да отчете покачване по своята скала само, чрез пълноценен човешки контакт и емоционална близост. А как да бъдем близки с друго човешко същество, когато така сме се отдалечили от самите себе си?! Нямате си никого, страхувате се от обвързване, изоставени сте, далеч сте от приятели и роднини? На всеки може да се случи и никой не е застрахован, особенно във времена на тежка несигурност, отчужденост, конкуренция и сурогатни ценности. Но има някой , който никога няма да ви изостави и винаги ще бъде с вас - до последна клечка. Това си самият ТИ! Тялото на малката кибритопродавачка не оцеля, но тя спаси душата си. Палейки клечка след клечка, стоплена от непреходните моменти в живота си, тя успя да се усмихне на най-ценното, което никой и нищо не можеше да и отнеме. Напук на лютата зима: „Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена.” Запалете в себе си многобройните клечки на радостите и успехите от кибрита на своя живот. Нека този пламък освети лицата на хората, с които сте били щастливи, дори и вече да не са около вас. Благодарете им за ценните моменти, които сте получили от тях , простете им страданието, което са ви причинили и пуснете миналото. Всичко което сте преживяли - и добро и страдание , е вашето най-голямо богатство и то ще ви помогне да продължите силни и уверени напред към Новата година и новите хора в живота си.

Замисляли ли сте се кое е най-хубавото от приказните истории? Тържеството на доброто? Перипетиите, през които минават героите? Поуките... А не е ли едно от най-добрите попадения на приказките тяхната вълшебност? Пространството се разчупва, времето се изкривява, а образите имат това, което могат само мечтите. Събитията текат, независимо от стоповете и завършекът не е просто щастлив, той е вълшебно решаващ всичко-съвсем всичко. И в нашето битие си имаме подобни отрязъци във времето. Тях сами раздвижваме и изкривяваме в представите си. В тях търсим вълшебството, чрез което да решим ВСИЧКО. Такъв магически момент носят “Коледа” и “Нова година”. Това са нашите вечни и непреходни приказки. Това са и моментите - граници, дошли в каляската на митологията, чрез традициите и поверията. Това е архетип, който отдавна носи пълен чувал с вяра и позвънява със звънчетата на очакваните чудеса. Около Коледа започваме да украсяваме елхи-надежди, закичени с играчки-вълшебни решения, които като калейдоскоп с едно завъртане представят желаните картини в живота ни.
А нашите приказки на живота са толкова въшлебни, колкото вярата на малките деца в работливите джуджета.

Приказките за равносметките:

Да препуснем през минало, настояще и бъдеще, водени за ръката от някой призрак 
Сещате се вече – приказната история за Ебенизър Скрудж, който се интересува единствено и само от парите си и е най-известният скъперник в целия приказен свят.
Много хора правят ретроспекции през това време на годината, защото Коледа и Нова година могат да са нов старт, ново начало, точката, от която ще започне промяната си – тук и сега. Всеки го е правил – от утре спирам да пуша, ставам нов човек, започвам на чисто, сменям приоритетите си и още и още обещания пред себе си.
Това са празници, в които няма как да не стигнеш до идеята, която е и в основата на приказката на Дикенс - какво даваш, какво вземаш на този празник и най-вече има ли с кого да ти се случи хубавото? Имаш ли очи да видиш как хората отварят сърцата си за теб, а ти тряскаш вратата на своето толкова силно, че на другия човек му остава само да наложи лед на носа си и да се оттегли. Духът (призракът) на Коледа все още ни приканва да направим своите равносметки и да решим какви да бъдем през новата година, каква да бъде новата страница, която да обърнем и как да се движим през историята на живота си. Колко хора могат да направят тези чудни пътeшecтвия в минaлoтo, нacтoящoтo и бъдeщeтo в Коледната нощ и какво научават от тях. Факт е, че през декември и потребителите в и-терапи имат потребност да се обърнат и да погледнат назад, да направят нещо тук и сега и да се надигнат на пръсти, за да надзърнат в бъдещето. Не веднъж ни се налага да казваме, че миналото не може да се промени, то е такова каквото е, бъдещето няма как да се отгатне, защото не се знае след минута дали няма да се промени планът и остава мястото и пространството, в което можем да направим много – сега, в настоящето. Има и друго – историята на Скрудж е историята на това как човек може да фиксира всичките си усилия в една единствена цел, която да очаква да ги осмисли и така да пропусне пред очите му да минат и да останат незабелязани чисто човешките топли отношения и ценности. Е, никога не е късно човек да промени това точно сега.



Приказките за притежанието:

Представете си, че големият светещ и примамващ мол е пещерата на Али Баба и вратите се отварят само с вълшебните думи „Сезам, отвори се!” (с уговорката, че вълшебството днес се нуждае освен заклинание и от тесте банкови карти) Колко красота, колко блясък, колко лукс, колко желаещи да награбят от всичко по много.... И се втурваш с коледната кошница, за да грабиш и носиш у дома, нищо, че нямаш нужда и не знаеш какво да го правиш. Сега просто е времето за пазаруване, всички го правят и ти си един от тях. Този порив е по-силен от теб и се нарича дефицит... Но като че ли не разбираме, че торбите няма да попълнят самочувствието ни, нито ще ни направят по-щастливи и по-ценни. Тук е спорен въпросът кой кого притежава – дали човека ценностите, или ценностите човека. Има една много хубава притча в тази връзка: „Вървял си един човек през гората и изведнъж на една поляна вижда пълна торба с жълтици. Огледал се, не видял никого и прегърнал торбата с жълтиците. Казал си: „Най-после имам нещо свое!”. А торбата си казала: „И аз!” 
Така че, дали не е по-добре човек да дава от това, което има във всеки един от нас и от което се нуждае отново всеки един от нас – любов, топлина, разбиране, подкрепа.... То няма да го ограби, а напротив – ще обогати и осмисли живота.

Приказките за семейството:

Най-обичаните приказки са тези, които ни показват силата на заедността, единността, на семейството и подкрепата, която само семейството може да ни даде. Те са и с най-традиционните поуки и изводи. Точно както трите розови прасенца са се спасили от гладния вълк, защото са обединили силите си, знанията и уменията си и са били едно до друго. Имали са стратегия, в основата на която стои идеята за заедност. Хората са казали „Сговорна дружина, планина повдига”. Трудно е да си сам точно на тези празници, които са апотеоз на семейността и прекрасен повод за семейни сбирки. Една част от потребителите в сайта усещат напрежение покрай празниците именно поради тази причина, че се отваря този дефицит. Елха, коледни чорапи, поздравителни картички, светещи лампички – всичко е прекрасно, стига да има с кого да го споделиш. Това е екипността и в работата, и във веселието, и в стратегиите за справяне, които са свързани с приготовленията, организацията и празнуването на тези прекрасни празници.

Приказките за вълшебните решения:

Обикновено става въпрос за жертващите се, грижещи се за много дини под една мишница. Работата, ако има деца, домакинството, услугите, които са обещани на близки, още работа... Вечер не се помни как е започнал денят. Всеки ден се повтарят много упорито воплите “Не мога повече!” , но системно и безотказно се продължава с опъването на каишите на самоконтрола. Това е образа на Пепеляшка, която никога няма време за себе си. Жертва е на чуждите искания, защото трябва да е добра. И точно като една класическа Пепеляшка иска своя бал, със своя принц и най-вече Спасението. Всъщност, тя е свикнала да товари малкото си пространство и време с огромни тежести, затова нищо чудно, че е способна да натовари и Коледата с очакването за вълшебния нов живот, а от Новата година да започне на чисто. Време е да стане принцеса точно сега! За целта тя, с присъщата си многофункционалност и способности да издухва всякаква пепел от различни камини, ще намери и орисница, и карета, и... Как ще стане с принца, замъка, неговата смелост и сляпа всеотдайност!? Тази приказка вероятно завършва в полунощ. Често въшебният отрязък с грандиозните очаквания води до счупена кристална пантофка. Тя пак е жертва на обстоятелствата, която чака специалния повод, за да облече балната си одежда. Но нали приказките имат щастлив край?! Да, имат! Представете си Пепеляшка, която променя графика си най-неочаквано. Вече не кърпи кожухчета, а шие новите си рокли, не чисти печките, премита бързо, но съсредоточено и качествено, не приема чужди мързеливи дни и ходи често на различни балове. И най-вече, отказала се е от кристалните пантофки, защото хем са неудобни, хем карат хората да губят много време в лутане, докато им мине желанието. О, най-важното, разбрала е, че само бал на Коледа не върши работа за цял живот.


Приказките за великите избори:

За да направим своя избор, се иска кураж. Освен това се търси активност с голяма доза поемане на отговорност. По Коледа като че ли назрява времето за равносметки. И щом като има равносметка, има и желание за промяна или поне определяне курса на движение. Значи, от тази година ставам независима! Това е годината, в която ще намеря своето място! Е, тази година вече ще се омъжа, оженя! Това са великите закани, които тръгват от странни трамплини и взимат най-високите си върхове точно около вълшебните празници. Рапунцел и Спящата красавица имат своите любящи и твърде презастраховащи семейства. Те са научени, че опасността дебне отвсякъде, но никога не са я виждали. Стоят си в своите кули и замъци и мечтаят за развитие, бурни събития, живот... Но моментът никога не може да дойде по естествен път. Винаги е нужен катализатор и друг, който да свърши трудната работа. Не може ей така случайно да излезеш на пътя и да тръгнеш в посоката, която ти харесва. Не можеш ей така да избереш да виждаш различни хора . www. E-therapy,bg е пълен със съвременни Спящи красавици и карасавци, с мъжки и женски двойници на Рапунцел, които чакат друг да им отвори вратата и някой да дойде и да ги събуди за живот. Коледата не може да направи това! И е трудно да вкараш в прекалено сигурната система способността да бъдеш активен. Затова често тази приказка около празниците има болезнена развръзка-самотата, защото никой няма да дойде да вика сам невидимото под кулата. Разочарование, защото никой няма да брули бодливи храсти, за да целуне скритите емоции. И накрая подтиснатост и отчаяние, ако не направим чудото на Коледа сами със себе си. Ето го и щастливия край. Съдбата на спящите хубавци се променя, когато научат, че емоции се дават спонтанно и че страхът се преодолява не чрез пазене, а понякога чрез болка, след която можеш да откриеш себе си по-зрял и по-гъвкав. Тогава следващото вълшебство на Коледа може да е любовта, но не в късмета от баницата, а до теб в прегръдката. Двойниците на Рапунцел променят съдбата си, когато се научат, че има стълби, по които могат да минат на собствен ход. И отваряйки вратата да открият не единствена възможност, а много варианти за избор. Само трябва да се преборят реално със стереотипите на сигурността и да повярват в собствените си нужди и пориви. Тогава Коледата няма да е подтисната, тъжна, контрастна на емоционалната им несгода. В крайна сметка, животът е пълен с Коледи, между които можем да отваряме много врати, а после само да съберем гордостта и поводите за празнуване. На Рождество може да е първата стъпка.

Приказките за най-доброто:

Това са кратки приказки. Те обикалят около мотото “Ако не сега, то кога? Имам право точно сега да си позволя всичко най-добро!” Но какво е всичко и кое е най-доброто? Тази приказка е и много модерна, заедно с това е и като писта за „Формула 1”. В нея ролите се заемат и от мъжете, и от жените. И двете страни искат истински трапези, истински замъци, истински принцове и принцеси. Затова по Светлите празници се вадят всички възможни авоари, с които да избират и придобиват “истинските” неща. Най-добрата дестинация, най-добрият ресторант, най-хубавата одежда... Но степента на качество винаги е под съмнение и за принца, и за принцесата. Важен е всеки детайл, затова се използва граховото зърно. То е като скъп камък, който доказва расовата порода. Така последният щрих на празника е завършен и той е станал много бляскав с истински принцеси и принцове в луксозни пухени постели. А Коледата пак е отминала без да стопли душите, макар и с 20 хипер луксозни пухени одеяла. После са обедняли, защото трябва да изчакат следващия повод, за да извадят граховото зърно. Щастлив край? Да, има! Не използвайте грахови зърна-те могат да са фантоми на суетата. Говорете на запалени свещи. Споменете си старите прости традиции. Купете си ухаещи зелени клонки, а не лъскава цикламена суровачка. Счупете няколко ореха, а не слагайте тлъстите чекове под огромната специално аранжирана елха. Принцовете и принцесите имат слуги, а вие имате семейства.

Весела Коледа, пожелайте си здраве и топла любов!