Ани Владимирова за сп. "Жената днес"

1. Според доклада от изследването за нежността българите сами преценяват, че не са достатъчно нежни към близките си и околните въобще. Какво ни пречи да бъдем по-внимателни?

Според това изследване всеки втори българин твърди, че причината за това е стрес! На пръв поглед като че ли няма връзка между стреса и способността да сме нежни, но в това заключение има логика. В състояние на стрес човек реагира основно по два начина, близки до животинските. Грубо казано или бяга, или напада. А в състояние на „бягство” е трудно да спрем, да забележим другия и да отчетем потребността му от нежност. За „нападението” имам предвид агресивността като стратегия – не само физическа, но и вербална, поведенческа... Тя очевидно е диаметрално противоположна на нежността...
Изследването също оттчита, че всеки четвърти не го прави, защото „не е подходящо време за това”. В тоза заключение прозира една чисто културна особеност. В нашите ширини нежността често се свързва със слабостта. Тя като че ли е подходяща предимно за жените и по отношение на децата и страдащите хора. Не и като нормална ежедневна потребност или жест. В този смисъл нежността е „подходящо” да бъде демонстрирана само насаме и при „осезателна” потребност на човека, към който я проявяваме.
28% от мъжете твърдят, че проявяват нежност само „понякога”, каквото и да значи това... Ясно е, че патриархалният модел е все още силен в нацията ни. Мъжът не дава обяснения и има „собствена” логика за прояви от тоя род...
Една трета от младите мъже между 18г. И 24г. пък не проявяват нежност, защото „не е уместно”! Ясно е, че тук отново откриваме местният модел за мъжественост, която се затвърждава най-ярко в тази възраст, но резултатът насочва и към стратегиите за оцеляване на най-младото поколение. Сред тях все по-силно се открояват отчуждение, себедостатъчност, оцеляване по принципа „сам срещу всички” и „доверие никому”...

2. Защо се наложи нормата, че грубостта е някак престижна? Това страх от нараняване ли е? Превантивна защита?

Има едно правило в психологията, че най-активно нападаме и отхърляме това, от което най-много се страхуваме или опасяваме, че може да бъде приписано на нас самите. Вижда се ярко при най-ревностните хомофоби или пък хора от провинциални градчета, които изведнъж започват да реагират най-ревностно на диалекти и други прояви от собствения им регион.... Ако отнесем това правило към грубостта, ще видим, че най-груби са хората, които изпитват най-много страхове, които са преживали травматичен опит. Имам предвид простият факт, че ако много пъти си тръгнал към другите с усмивка и си получил шамар, рано или късно решаваш, че това е безмислено и глупаво и само ще те нарани... Приказката за красавицата и звяра показва най-добре този механизъм. Във всеки звяр живее един наранен човек, който иска някой да извади на светло нежната му страна...

2. Според изследването мъжете са по-малко нежни, а точно мъжката нежност липсва на жените. Срамно ли е да си нежен? Гейско ли е да си нежен? Не мина ли времето на този стереотип?

Стотици години мъжете са били култивирани да не са нежни. Било е необходимо, за да оцелеят във войни, лов, трудности, нечовешки натоварвания... Тенденцията към човеколюбие, равенство в изявата на чувствата между двата пола е миг на фона на човешката история... Съвсем естествено е такава поведенческа промяна да изисква повече време. Мисля, че промените в тази насока са огромни през последните десетилетия, но трябва да мине още доста време, за да се махне знакът на равенство между нежността и слабостта.

4. Анкетираните смятат, че стресът ги възпира да правят повече добрини и да бъдат по-учтиви. Възможно ли е това да е основателен аргумент?

По-горе обясних механизмът на този ефект. Факт е обаче, че способността за проява на нежност се култивира в човека от ранното му детство. Малкото дете се успокоява от прегръдката на майката, разстроеният човек намира повече надежда, когато някой хване ръката му... В този смисъл нежността има силата да „лекува” – с нея можеш да преодолееш страха от самота, страха от отхвърляне... Така че, да – стресът блокира нежността, но нежността може да редуцира стреса! В мига, в който видиш, че заслужаваш да бъдеш обичан, разбиран и подкрепян, силите ти за справяне се покачват неимоверно!

5. Интервюираните все пак твърдят, че повече внимание в отношенията между хората би направило страната ни по-добро място за живеене. Съгласна ли сте?

Приказката за красавицата и звяра е само една от многото, които показват на човека още в детството му по-лесния начин да е щастлив! Не случайно агресорът не може да нарани човек, за който смята, че е добър! А е трудно да откриеш зло в човек, който проявява нежност и грижа към теб. Да не говорим за радостта от върнатия жест, когато не си го целял и очаквал... Такива отношения наистина има и хората, които живеят с тази философия са наистина щастливи!