ДЕТСТВОТО – ПРЕДИ И СЕГА E-THERAPY.BG в сп. "Прическа и стил" юни 2011г.

Детският поглед към заобикалящата действителност е непосредствен и непресторен. Той води до неочаквани открития, идеи и отключва огромният човешки потенциал. Възрастните хора действат винаги по утъпкани, сигурни и предсказуеми пътища, а безпристрастната логиката доказва, че ако винаги правиш едно и също нещо, всеки път ще получаваш един и същи резултат. Някога виждали ли сте прохождащо дете да се откаже от ходенето, само защото е паднало десетки пъти, коленете му са целите ожулени, главата е в лепенки и драскотини, а лактите покрити с корички?! НЕ. Децата не се плашат от провалите, не губят кураж и не се обезсърчават от грешките. Те винаги продължават напред. За тях няма невъзможни неща! Те умеят изцяло и отдадено да се потапят в една дейност, която ги завладява и покорява. Децата са тук и сега. Винаги! Децата живеят миг за миг, с неутолим ентусиазъм и всеки ден е уникален и различен за тях. Те не задържат в умовете си горчивината на миналото, не робуват на недоизживените моменти и недоразбраните уроци. Когато децата искат да узнаят, да споделят или просто имат потребност да изразят себе си, те го правят спонтанно, без страхове, с искреността и истинността, присъща само на свободните души. Децата умеят да разпръскват любов около себе си, като я даряват без да очакват в замяна и да търсят отплата.
Казват, че децата не приличат на своите родители, а на времето, в което са родени. С какво промени времето децата ни?


• Решението за дете

Младите хора обмислят това решение, плануват във времето и съобразяват с възможностите си. Колкото и спонтанно да е и с ясна прогноза все повече хора имат по-зряло отношение към създаването на поколение. Те имат готовност за това – и физическа, и емоционална и психологическа. За това и се качва възрастта за раждане на първото дете. Трудно се балансира и кариерно, и личностно развитие, и за сигурността на двойката е важно да се реализира професионално и след това и на другия фронт. Децата имат все по-възрастни родители....

• Отглеждане.

Повечето двойки и млади родители имат желание и амбиция да не допуснат своите родители да дадат своя принос в отглеждането и възпитанието (заради остарелите си методи, например). Разчита се много на огромния информационен поток и лесния достъп до него. Стига да имаш време и желание да се влееш в него, това може да ти запълни всички неясноти (както и да ти създаде много нови) Пълно е с отговори, с анонимни компетентни мнения (често противоречиви, но на кого му пука, важно е, че има). Получаваш отговор от патило (а не от старило, както беше преди), по форумите, от статии в интернет, от списания, от книги за отглеждането, където всеки дава съвети …. А и е по-лесно да цъкнеш и да четеш, отколкото да направиш усилие и да отидеш при специалист. Той вече се явява проверка за наученото от нета и много често лекаря се чувства като на държавен изпит пред пациента, който задава въпроси от целия конспект, че и отгоре.

• Ролите

Преди години беше лесно-мама, татко, баба , дядо, някои по-ясни връзки с трудно запомнящи се имена, но близки... Мъж, жена, момиче, момче.... Всеки си има място, роля, какво може и какво е за другия. Простичко, чисто, ясно! Момчетата бяха с къси панталонки и яхаха дървени кончета. Момичетата с плисирани полички, носеха големите ходещи кукли за една ръка. После ставаха девойки, които търсеха мъжкарското и хулиганското. А пораснаалите ездачи искаха нежната и усмихната по-слаба половинка. Имаха правила и точно определено съпротивително движение, защото им беше ясно какво точно отхвърлят. Унификация?
Днес ролите са много повече-биологичен баща, втори баща, майка и приятелка на биологичния родител. Няколко баби, които ходят на танци или имат по-млад чичко около себе си. Другите роднински потомци и връзки са неясни и изчезващи. А често няма почти никой и мама е в образа на многогърба камила.
Професиите са много smart и имат остър състезателен характер за децата. А кой какво може, кой кого поддържа и закриля у дома съвсем не е еднозначно. Не на унификацията! Нужна е добра ориентация-през нея минава социалното учене, усвояването на ролите, емоционалната интилигентност. Без нея няма “живели честити дълги години”! Прекалено ориентираните деца искат да се харесат на всеки. Искат да предизвикат всеки. Искат да имат всичко. А често са изолирани, уморени, объркани, подтиснати и отхвърлящи. Избират в безизходицата да се сърдят на всеки и всичко и да отказват живота около тях.
Но има и плюсове. Те са валидни за топлите хора, тези които могат да направят голямо семейство с много обекти за стабилна привързаност, с много личности за подръжание, места за игри, възможности за учене. Случва се. Те възпитават деца космополити, които познават емоциите, бързо адаптират, жадни са за успех и търсят движението. Това са новите двигатели на бъдещето.

• Игрите

„Кральо-портальо, отвори порти, че да замине краля на война....” Войните днес са за притежания. Преди бяха стражаро-апахски гоненици, в които колената винаги бяха с корички. Сега PSPито може да замести живата реч с откъслечни “аа, да, ахъм, ахъъ...” ,да изстреля в далечната галактика всяка приказка и всяко скачане на дама. Захарното петле е антика, която диша праха на бонбони-ченета, боядисващи дъвки и ароматни разтегателни желета... Стимулите сега се поглъщат пасивно, но бързо. Следва търсене на нова консумация. Реакциите се структурират в двата крайни диапазона-от хиперактивност до апатичност. И двете плод на умората и на недетското преживяване.
Преди стимулите се възпроизвеждаха от самите деца. Реакциите се случваха именно според това производство. Децата имаха реална обратна връзка и съчувствието, караниците, сърденето, образуването на коалиции... създаваха именно онази способност да разбираш другия.
Преди играта се случваше направо на улицата, само след свирването под нечий прозорец. Сега става след докосването на тъч скрина, но пък какво да измислим!? Събираха се тумби, в които имаше лидер, доближен до лидера-изобщо ясна йерархия и в същото време подкрепа. Сега това е отживелица! На кой му пука като може да отиде в мола с майка си или по-голямата сестра. Не ти трябва прахоляка, след като можеш да попиеш цветовете и огромните количества вещи. Очите и сетивата ти са препълнени и очакваш и самото учене да се случва така. Да си супер само след завъртането на глобуса с един пръст. Затова пък децата сега могат да водят разговори като възрастни. Да имат малки идоли, приличащи на възрастните. Да са модели, да са властелини... Мерилките вече не са кой колко е скочил по физическо или кой колко шоколадови бонбони е откраднал от баба си. Но и сега децата искат още да са силни, смели, да имат много приятели. Факт, че не знаят как да ги откриват и задържат след възрастта, в която куклите и количките изчезват от детската стая. Затова толкова умните деца, знаещи как да експлоатират всяко мини електронно устройство не знаят как да се впишат в общите правила, не признават обичайните поощрения и взимат ролевите места на родителите си.


• Ценностите

Една ценност на българина обаче остава непроменена – детето като ценност! И инвестицията в него под всякаква форма. Тенденцията да има по едно дете в семейството също има принос в промяната на ценностите. Когато детето е единствено, то “обира” освен цялото внимание и грижа, поема и всички страхове, амбиции на родителите. Тези деца са под постоянно наблюдение, протекция и обгрижване. Да си добър, улужлив, добронамерен, мил, възпитан не е приоритет номер едно. По-важно днес е да отстояваш себе си, да не се оставяш да те мачкат, дори да си агресивен, за да оцелееш. И ако стигнем по-далеч - по-скоро “да имаш”, отколкото “да бъдеш”. Поговорката “Скромността краси човека” отдавна е отживелица, (и красотата е в ръцете на пластичните хирурзи :), сега е на мода “ако имаш, ако си силен, ако покажеш силата си…” тогава ще си успешен в личен и в професионален план.

Проблемите, които хващат за ръка детето и родителите и почувкат на вратата на психолога.

Преди на гребена на вълната бяха ината, лошия успех, бягствата, лошите компании с “тежката музика”. Днес са хиперактивността, депресивността, все по-ранната среща с дрогата, с хранителните разтройства, суицидите, аутизма... Родителската немощ и дезориентация изкристализират под формата на симпртоматика в децата.
Преди ината беше в следствие на строгостта. Сега хиперактивността привлича внимание или сигнализира за нужда от сигурност.
Преди лошият успех беше в следствие на “изпуснато” дете, а сега често идва като разконцентрация и хвърляне на фокуса у дома при разводите, агресията или страха от загубите.
Преди бягствата бяха търсене на свобода за собствената воля, днес депресивността е бягство от прекаляването на възрастите на всички нива и посоки.
Преди лошите компании пазеха и даваха имидж, сега сам можеш да намериш компания без да ти е нужна непременно принадлежност.
Преди беше ясно кое води до бунт, сега дори не знаеш за какво да си сърдит-дали за възможностите на родителите ти, дали за невъзможностите им, дали за прекаленото внимание или за пълното неглижиране. Затова може да пробваш със самонаряневането-то носи живец.
Колко продължава детството? Кой може да отговори вече ясно на този въпрос? Докато научиш всички тайни и изчерпаш усещането за силна емоция? Докато не станеш защитник на рухналите семейни крепости на родителите ти? Докато амбициите на “големите” не те пдхлъзнат по бързата отсечка без спирачки... И кой е повече останал в детството, малките или големите?...


Казват, че трупането на житейски опит и знание носи мъка и тъга, а отговорностите и предизвикателствата на зрелия живот се оказват непосилен свръх багаж за повечето хора, който ги блокира форсмажорно по житейските летищата с имена „страх”, „самосъжаление”, „депресия”, „безсилие”, „самота”, „апатия” и „отчаяние”. Казват, че децата не приличат на своите родители, а на времето, в което са родени. Може би дори и китайците биха се съгласили, че е дошло времето на страшното проклятие да живееш в най-интересните времена от човешката история. Повече от всякога, точно сега, се налага всеки един от нас – порасналите хора, да се свърже с детето вътре в себе си, да си спомни какво е да вярваш в доброто и чудесата, въпреки болката, отчаянието и разрухата.