ХРАНАТА – “ЗАМЕСТИТЕЛЯТ” НА ОБИЧТА И ТОПЛИНАТА E-THERAPY.BG в сп. "Прическа и стил" май. 2011

Нейно Височество Храната
Все по-често я наричат дрогата на съвремието – най-евтината и социално приемилива форма на наркомания. Без храна не можем, но никой не изисква зелена рецепта в кварталната бакалия, с която да „удостоверим” , за какво и как ще я използваме. Парадоксално, защото от всички възможни химични съставки, водещи до наркотична пристрастеност, храната е най-зарибяваща. Злоупотребата с нея може да бъде не по-малко унищожителна от спринцовка с хероин забита във вената.
Консумирането или усещането? Получаването или даването? Що за мъчителни дилеми? Та нали отношението към света започва първо от физическия контакт, от мекотата, топлината, аромата и цялата гама сетивност на майчиното тяло. После идва храната. Тя може да е заместител, тя може да е контрол, тя може да е защитник. Дилемите са “решени”!? Започва дългия път на бягството и контрола.
Отдавна беше правен един експеримент с малко маймунче. То разполага с две майки-едната метална и студена, която дава храна, а другата - топла и мека, която обаче няма храна. Маймунката използва храната, но отива при топлата, физическа, прегръщаща и приемаща майка. Остава там през цялото време и притичва до другата, само когато има нужда от храната. То знае как да намира и живота, и близостта в него. Огромен брой момичета губят този баланс. Те нямат своя избор.
Чувствате се празни? Натъпчете се едно хубаво и за няколко часа няма да потъвате в бездната на собствената си вътрешна празнота. Искате да „запушите” напиращите от душата ви негативни емоции? Затиснете ги с килограми храна, която ще повърнете по-късно. По-добре да изхвърлите от себе си храната, а с нея „без да искате” и част от плашещите и неприемливи чувства на гняв, яд, разочарование, скръб. Нямате идентичност? Харесайте си някоя телевизионна звезда и започнете да броите калориите, докато достигнете перфектни форми на своя идол. Не приемате образа и тялото си ? Изтезавайте го като го лишавате от храна. Нямате контрол над живота си? Контролирайте тогава теглото си. Липсват Ви положителни емоции? Има толкова сладки изкушения по щандовете на магазините. Нужна Ви е промяна и развитие? Започнете диета и имате шанс да постигнете социални успехи и признание, тъй като успешните жени са задължително слаби, а проспериращите мъже притежават изваяни мускули и тела. Ако искате да се усъвършенствате – храната е пътят! Звучи ли ви абсурдно?! Наистина ли ние човеците сме това което ядем или не ядем?! Прочитът на екзестенцилната хамлетовска дилема, днес звучи така: „да бъда или да изглеждам”. Нима тялото и неговата форма се превърнаха в основните параметрите на нашата идентичност, ценност и успешност?! Вече не само посрещат, но и изпращат по външния вид, а все повече хора усещат, че за да получат любов, одобрение, приемане и признание, трябва да имат перфектни тела - каквото и да означава това, тъй като перфектността е недостижима категория. Страдащите от хранителни разстройства започват своя „стаж” в двореца на Нейно Височество Храната още в ранните си детски години. Твърде бързо бива заместена майчината гръд и кърма с пластмасовото шише пълно с изкуствено мляко. Първата голяма заблуда. Детето плаче – дайте му бонбон и ще млъкне, детето иска внимание – купето му шоколад.....разпознахте ли съвременния родителски модел? Така вместо любов и внимание, децата получават храна като заместител. Тя започва да определя живота им , като изпълнява функцията на сурогат на техните потребностите. Тъй като храната е горивото на тялото, именно то става основният инструмент чрез който тези хора управляват и контролират реалността в зрелия си живот. Мит е, че само жените страдат от хранителни разстройства. На практика жените свалят маса, а мъжете трупат мускули за да се доближат да образа на перфектният мачо. Разликите се отразяват в мъжкия и женския подход към промяната и усъвършенстването. Мъжете вдигат тонове тежести, тренират с часове, трупат мускулна маса, имат стриктни ритуали за хранене, взимат всевъзможни добавки и протеини, непрекъснато мерят обиколката на ханша и ръцете си, теглят се два пъти на ден и мечтаят да имат телата на известните и успели мъже наложени като еталон от медиите. Такива мъже изключително внимателно и ревностно следят кога, какво и колко ядат. Това може да се счита като форма на булимия и анорексия или т.нар. орторексия - желание за здравословен начин на живот. Половината от хората, които известно време пазят диета, а после се отдават на безконтролно ядене, също са мъже. Булимията при мъжете често се асоциира с конфликти свързани със сексуалната идентичност. По-младите мъже, несигурни в собствената си мъжественост, често се вманиачават в помпането на мускули и ваенето на спортни тела. И тук, в основата, отново лежи стремежът да изглеждаш, а не да бъдеш.
Какво се случва с бликащите от живот, енергия и свежест момичета? Как те избират неудошевеното присъствие на храната? Как създават от телата си пустини, брони или божествени контролиращи чудовища?
• Пустинята.
Тя влиза в кабинета. Няма изражение. Определено (казва), нямам нужда! Аз съм си добре! Какво искат от мен-уча, прибирам се, правя всичко със старание, искам да съм добра. Тя действително иска да е най-добрата, дори да не порастне, да остане малка, дребна, без каквито и да е опорочаващи белези на сексуалността, за да може да бъде обичана. Спряла е постепенно да подава живителните сокове към тялото си. Иска да го остави в режим на какавида. Така е най-безопасно, няма да бъде отхвърлена. Ще запази студената си майка, която ще я погледне най-после с огромна грижа, а щом си малък и беззащитен и си перфектен, безплътен, то си подсигуряваш билет за дълго представление в света на приказките. Приятелите са изчезващ фактор. Тя няма търпение да остане сама, постоянно е уморена, апатична. Вината идва бързо с едната хапка, никой не я разбира... Това е пътят към още по-голямата самота-огромната пустиня. В нея никой не бива допуснат, никой не може да донесе вода и никой не може да стане спътник. Прекалено трудно е, но какво пък, колко светици са били анорексички!?
За тези момичета отдавна модните диктатори, фешън каналите, портфолиото на списанията, нямат никаква стойност. Това изобщо не сe отнася към личните им категоризации за идеалното. Тяхното лечение не преминава през кантара с килограм нагоре, после два. Не се свързва с контрола върху нищожните количества храна, които да се погълнат все пак. Нито с дебненето къде, какво е скрила или изхвърлила- не е простото влизане в схемите за измама. Тяхната душа трябва да се преведе през лабиринт, който да ги доведе до емоциите. Защото това не е липса на апетит към храната, а липса на апетит към живота!!!
• Чудовището с контрола.
На пръв поглед може и да не забележите нищо. Изглежда добре, красива е с малко измъчен, уморен вид, но се усмихва. Трудно и е да говори, срамува се, виновна е, самообвинява се…Толкова е напрегната и никога не е сигурна. В емоциите е пълен хаос. Първо е студена и е решила, че може да определи на всеки мястото в живота си. Родителите и пречат, майка и е досадна и постоянно я използва, баща и е под чехъл. После идва паниката-те са и необходими. Приятелят и ще я напусне, а причината? Приятелките я използват, но не може да го промени. Няма доверие на никого, защото тя самата не знае коя е. Лута се между пориви и страхове, затова избира най-лесния път. Може да приеме колкото си иска храна, тя успокоява, тя води до забрава, помага да си специален и да се погрижиш. Тя е като живота!? А после, после идва вината, страха, че това ще те обезобрази, ще те извади извън рамките, които сам си си определил. Затова трябва да го избълва, да го премахне, така както тя иска, с агресия, с отчаяние, безмилостно. Важното е контролът, той определя размера на страданието. Колкото повече контрол, толкова по-далече от близостта и мъките! Толкова по-близо до лудостта и саморазкъсването.
Родителите започват да следят, да се плашат, да не разбират, да мълчат или да избухват. Всичко, което я е вкарало в тази кошара, става още по-силно преекспонирано в тяхното поведение. Тя пък започва да лъже себе си и всички около нея. Да строи лабиринти с гениални схеми как да сътвори огромни запаси от материала за контрол. После иска да се спаси, но страхът и е по-голям!
• Тежката броня.
Добро, кротко, румено момиче-вече е млада жена. Не смее да срещне погледа ти. Това не е само срам, тя винаги се чувства много виновна, много не на място, много изгубена. Дори движенията и са сковани от тези усещания. Идва с майка си, която е свръх загрижена. Дъщеря и става все по-тежка, все по-неконтролируемо опразва хладилника, все по-изолирана, все по-подтисната, с празен поглед… До скоро това момиче се е справяло според очакванията на всички. Завършила училище, кандидатствала, учи висшето си образование. Имала приятели, уж била весела и доволна от живота. Сега е затворник на своето тяло. Майка и би дала всичко детето да е щастливо. Това, което прави е само заради дъщерята-жертва се, не спи, уморява се. Стои с часове в кухнята, само и само да и угоди… А дъщеря и не е гладна за храна, тя е гладна за истинското усещане на любовта и приемането. Толкова много се е борила за тях с активността, с усмивките, с преодоляването на собствените си отхвърляния, че само един неуспех е бил способен да я тласне към наркотика-храна.
Когато е била малка чрез послушанието си е консумирала цялото внимание на майка си. Защото добрината е условието да получаваш любов. Така се изгражда зависимостта: ако съм добър и успешен, то ще ме обичат, а обичта е консумацията, която ми предлагат. Щом като нямам успех-не съм добра, нямам и възнаграждение, затова идва страха и усещането, че ще изгубиш всичко. Остава ти да избереш най-леснодостъпната част от тази верига-консумацията, храната. Тя е на една ръка разтояние-винаги близко. С нея игнорираш гнева, самотата, страховете, унищожаваш всичко, което наранява. Но блаженството е кратко, отива си безнадеждно. На негово място се загнездва жестокото самообвинение. После идва празната душа, защото разбираш, че няма как да задържиш емоцията, спокойствието, обичта. Остава ти само бронята, зад която си затиснал тежките липси и неспособността да си какъвто си мечтал. Нищо не можеш сам, нищо не искаш сам, а си сам и неспособен. Тепърва трябва да прохождаш! Няма вкус, няма аромат, няма топлина... Трябва още и още, а нищо не може да бъде удовлетворително!
За всички тези момичета вниманието засилва още повече защитите. Прави ги непробиваеми схеми, които изолират все по-устойчиво.
• Майката и роднините:
Какво преживяват майките, как да познаят, как да помогнат на децата си, страдащи от хранителни разстройства? Къде са близките на тези момичета през цялото време, какво се случва с тях, какво виждат и какво преживяват, през какви дилеми преминават те самите. Дали не са най-важните хора, които са до тях и дали пък не са най-слепи за проблема, точно защото са около тях? В крайна сметка това са хората, които учим как да дадат подкрепа на човека с хранително разстройство.
Какво преживяват? - Винаги има вина – какво направих, какво не направих, защо така се случи, аз съм виновна, той е виновен.... Вината на когото и да се стовари тежи като воденичен камък и носи след себе си още натоварващи емоции – страх, усещане за безсилие, срам, тревога за бъдещето на детето ти, за здравето и живота му дори. Страхът идва от чувството, че не можеш да направиш много, ако другия не пожелае тази помощ и подкрепа, а вината заради това, че не си видял на време, че не си направил ”необходимото”.
Много въпроси стоят пред тези хора и освен този, който е на първо място – за физическото оцеляване и удържане на ситуацията, близките са притеснени и за това как да се държат с момичетата с проблеми, какво да не правят и как да реагират, как да поддържат положителен емоционалния фон, и какви ефективни поведенческите модели да използват. За това се работи и с членовете на семейството на страдащите от хранително разстройство. Добрата новина е, че всичко, което изброихме е въпрос на научаване и човек може да се справи с това. Тук идва екипа от специалисти, които освен, че ще се погрижат за болното момиче, ще дадат подкрепа и на майката, и на близките хора, които може би ще имат нужда от чисто нова стратегия на поведение, от нов поглед и промяна в отношенията.
Какво правят повечето майки, когато усетят нещо нередно да се случва с детето им – започват да следят дали се храни, дали не повръща след това, какво количество изяжда, колко трябва да изяде, според тях ... И всичко това е ужасно изнервящо. Не само защото този човек, за да стигне до тук вероятно има проблем с контрола и обгрижването, с властността и авторитета и на второ място това е стратегия, която го поставя като човек, който не може да се справи сам, не може да вземе решение. На тези хора не им трябват забрани и следене, а разбиране и подкрепа!
Как да разберете, че детето ви има хранително разстройство?
Трудна задача в света, в който от всякъде ни бомбандират примери за „идеални тела”, „идеални лица”, „идеални хора”...полубожества . Ако забележете, че детето ви е прекалено загрижено за външния си вид и конкретно за тялото си, спазва диета, не го виждате да се храни (то винаги е яло преди малко или по-късно ще хапне), ако губи постоянно от теглото си и твърди, че изглежда дебело и ужасно, ако казва, че храната е враг, ако се храни бавно и продължително (има срам и вина при хранене). Ако е затворено в себе си, раздразнително. Ако липсва месечен цикъл, има рязка промяна в телесното тегло, уморява се лесно, припада. Това са все симптоми на хранително разстройство и предполагат вземане на мерки.
Поговорете с него, опитайте се да разберете какво се случва, какво го мотивира да прави нещата, които ви притсняват. Трябва да се има пред вид, че при тези момичета същствува ефекта на кривото огледало – колкото повече слабее или се променя, толкова повече иска още и още, защото не забелязва промяната.
Първите признаци на хранително разстройство обикновено не се възприемат като нещо притеснително и за това хората са склонни да ги подминат, да ги отдадат на нормален стремеж да си слаб, да си красив, да си харесван от връстниците си. Но е много важно близките навреме да забележат проблема и да предприемат действия за решаването му. Винаги има решение. Търсете специалисти!
• Каква е все пак формулата?
Необходимо е търпение и осъзнаване, че процеса не е бърз, автоматичен и в никакъв случай не е свързан с напълно готови рецептурни книжки.
Нужен е цял екип от специалисти:
Лекар, който да декомпенсира соматичните и функционални смущения, защото промените са на ниво органи и системи.
Психиатър. В нередки случаи медикаментозно се налага подпомагане на процеса, особено, когато има клиничо изразени симптоми на депресивен епизод.
Диетолог. Той идва на малко по-късен етап, когато психологическите бариери започват да омекват и момичето има пропускливост и склонност към реално взаимодействие.
Психолог. Той е този, който трябва да изведе момичето от пустинята, от себеотхвърлянето, от мазохистичната агресия. Да и помогне да заобича себе си, да изисти страховете си, да я преведе ръка за ръка до пътя на реалните потребности. Как се стига до емоцията, търпката, очакванията, обичтта... Той е този, който трябва да насочва усилията на хората около момичето и да покаже пътя на близките към нея.
Семейството и приятелите. Те са шперца, който е отключил вратата, те могат да я заключат. Но вместо това се съсредоточават в чинията, в ръката, която рови из съдържанието и. Натякват, навиват лентата на едно и също място с еднакви реплики и така отново отключват бягството на жертвата. Една 16 годишна девойка сподели: “Майка ми постоянно ми казва, че съм грозна, че изглеждам болна, че никой няма да ме погледне такава!!! Сигурна съм в това! Преди ми казваше, че за нищо не ставам! Значи външният ми вид няма значение!”
На много семейства им липсва естествената регулация на ниво междуличностни връзки. Не могат да усетят нуждите от близост или сепарация. Липсва им и емоционалната интелигентност, пълнотата в отношенията. Това е не лек процес на учене, в който не всички искат да са добри учеици. Защото понякога именно симптома на болното момиче сплотява емоционално бедната семейна маса. Никога не е лесно, когато има зависимости!