Интервю на Ани Владимирова за в-к "Вяра"

1.Какво искат да скрият хората, които слагат маски.
Маските или както ги наричаме в психологията – ролите, които хората играят, са плод на различните изисквания в различни ситуации от средата. Всеки човек има много социални роли – на майка, специалист, дъщеря, любима, приятелка... Във всяка роля човек изявява различни свои силни, според него, страни. Ако говорим за „маски” като изопачени човешки роли, то зад тях хората крият страни, които намират в себе си за уязвими, отблъскващи и изобщо неприемливи...
2. А какво искат до покажат
По същата логика хората се опитват да „изявят” желана характеристика в ролята, която играят. Често това е плод на представата им, че това е „по-правилно” или „по-привлекателно”. Примерно един мъж може да си е сложил маската на суров и гневен мъжкар, вярвайки че това привлича жените или професионалните успехи, една жена да си е сложила маската на желана глезла, вярвайки, че това ще привлече силен мъж, който да я закрия....
3. Човек успява ли да излъже самия себе си, докато се представя за някой друг пред останалите?
Да, до това може да се стигне. Ако ролята се играе дълго, тя изтласква реалното поведение на човека и се стабилизира по силата на навика. Често клиентите ни имат този проблем. Играйки дълго време една роля, те се отдалечават от реалните изживявания в живота, започват да се чувстват неудовлетворени и объркани, въпреки „правилните” си действия. Тогава работата на психолога се свежда до това да „върне” старото, спонтанно поведение на клиента и да му помогне да осъзнае радостта от собствената си личност.
4. Предимство или недостатък е носенето на маска?
Това е нормално поведение в пубертета, когато се изгражда т.нар идентичност на личността. Не случайно подрастващите подражават, държат се и се обличат често нелепо... Това обаче са необходими експерименти, в които пробват бъдещата си социална идентичност... След тази възраст, обаче, човек почва да надгражда личността си. Ако продължи да я модифицира, означава че все още не може да центрира идентичността си и се стига до т.нар „криза на идентичността” – неспособност да осъзнаеш себе си и последващите мъчителни въпроси:”Кой съм аз? Накъде отивам? Защо все на мен? Защо никой не ме разбира?...” (а няма как да те разбере някой, ако ти самия не се разбираш:)
5. Лицемерието или страхът са по-силният мотив човек да започне да играе няколко роли и това означава ли, че винаги става въпрос за манипулиране?
Мотивите могат да са много. Те не винаги са с отрицателен знак! Понякога човек започва да го прави, за да се доближи до идеален образ, на който иска да прилича... По същата логика ролята не е задължително да е с манипулативна цел. Понякога човек просто се опитва да модифицира себе си към по-добро...
6. Какво се случва когато маската падне и човек се сблъска със себе си?
Маската в психологически смисъл не може „да се сложи” за един ден и по тази причина не може рязко да „падне”...:-) Хубавото е, че докато „пробваш” едно поведение, ти виждаш по пътя колко успешно или колко неуспешно е то. Човек избира една роля, защото тя му носи някакъв успех. Въпросът е в това доколко постигнатата цел е плод изцяло на ролята. Ако това е така, то рано или късно започва демаскирането. Така жени, които са привлекли един мъж с дадена роля, рано или късно започват да показват истинското си лице (това не може да се контролира 24ч) и стигат до момента на въпроса:”Защо той ме обичаше толкова много преди, а сега не може за ме понася?” Отговорът е прост:”Защото той не обичаше теб!!! А един друг образ...”
7. Губещ ли е този, който е откровен и истински?
В крайна сметка винаги е печелещ! Не случайно казвам „в крайна”. Откровеността и спонтанността са до голяма степен несъобразени с другите. Те са си нашата позиция, без да отчитаме ефекта върху другите. В този смисъл една откровена позиция може да шокира другия човек, който иска често да чуе това, което му се иска... Но рано или късно истината излиза...:-) Така че откровеността може да ни спести доста време на илюзии и загуба от живота...:-)
8. А маската като артефакт има ли своя душа, излъчване, послание?
О, да! В нашата работа не случайно се връщаме колкото повече назад можем в детайлите от живота на човека. Така виждаме и с какви роли той е „излизал” пред света и проблемите си. От това пък съдим как се е опитвал да се справи и да ги реши... Съответно какви стратегии за справяне е опитвал, на кое можем да „стъпим” и кое трябва да променим....
9. Има хора, които колекционират маски – какво ги е привлякло към този избор и като какъв тип хора могат да се разглеждат те?
Маската е застинал миг на емоция и преживяване. Във всеки случай интерес към това може да има човек, които се вълнува от човешката душа и изражение... А от това се интересуват доста типове хора – като започеш от хора на изкуството като художници и театроведи и стигнеш до психолози и пластични хирурзи...:-))))
10. Кой е вашият любим маскиран герой или персонаж с маска
Нямам! На мен винаги са ми били интересни хората зад маската!:-))))