Отношенията между майка и син E-THERAPY. BG за списание "Прическа и стил" месец април

Mайката е свещен образ, пазен дори и в приказките. Вместо нея на глутницата се пуска една мащеха, която да обере целия насъбрал се гняв и недоволство. Така се получава катарзис. Така че, да видим как ще се справим с образите на майчиното отношение, въздействие, симбиоза и зависимост със сина.
Жената е съществото даващо живот, но тя носи и силата да го разруши. Майката е първият, човек който ни посреща на този свят и ни адаптира към него. Нещо повече – през първите ни седмици и месеци тя е целият ни свят. По силата на този факт, нейната фигура ( присъставаща или отсъстваща), e и остава най-определящата за живота ни. Не е трудно да се досетим, че точно майката, със своята орис на онзи от двамата родители осъществяващ симбиотична връзка с детето, е и родителят, който рискува да прави повече грешки и да „изнася” периодично товара на упреците свързани с отглеждането и възпитанието на потомството. Смята се, че връзката между майка и син е най-силната от всички видове връзки и взаимотношения. Дали поради естественото привличане между различните полове, или чрез раждането на мъжко същество от женско тяло, в крайна сметка се осъществява по един почти митичен начин, вечният стремеж на човек към цялостност и завършеност. Независимо от причините, факт е, че връзката между майка и син носи сакрална спойка. Колкото по-интимни са едни отношения, толкова по-наситени от към емоции са те. Към най - близките си хора изпитваме целият емоционален спектър на който сме способни и това е цената, която „плащаме”, за да получим и дадем любов. Както казва Ги Корно: „ любовта и омразата са като топлата и студената вода - текат от един и същи кран”. По подобен начин, ролите на майката и бащата са различни, но са категорично необходими за да осигурят развитието и благополучието на децата, вливайки в живота им усещане за доверие, стабилност, обич, приемане. За детето са важни и двамата родители, тъй като те символизират допълването на противоположностите върху които се крепи светът. В семейства с липсващ баща, където се отглежда момче, е наложително бащината функция да бъде поета от друга мъжка фигура – дядо, чичо, брат, треньор, за да може бъдещият мъж да се свърже със своята мъжка част получавайки модел за мъжко поведение. Един от факторите за феминизирането на мъжете, е отглеждането им предимно от жени и реалната неспособност да се отделят психологически, а доста често и физически от своите майки. Промяната в статута на съвременната жена направи възможно нейното усещане за всемогъщество побиращо се в 2 прости изречения: „Аз мога и сама. Защо ми е мъж?!”. Какво се случва най-често, когато триъгълникът баща-майка-дете е нарушен? Майка и син остават пленени в здравата паяжина на патологичната зависимост, подобна на символичен брак в емоционално отношение. Тогава прадоксално откриваме, че синове отглеждани твърде близо и твърде дълго от майките си, не се превръщат в мъже близки до жените, а в мъже които се боят от тях и не могат да поддържат трайни връзки с другия пол....... освен с майка си. За да получи подрастващият мъж адекватно психологическото разграничение на бъдещата си партньорка от собствената майка, е необходимо да има отделяне. В противен случай двете женски територии ще се слеят и размият, а мъжът ще приписва качествата на майка си върху своята интимна партньорка. Приносът на бащата за отделянето е огромен. Причините поради които един баща отсъства могат да бъдат много и различни, но неговата липса обикновенно циментира връзката между майка и син и вкаменява развитието на личностите им. Ролята на бащата е такава, че да помогне и на двамата да не затънат в отношения, отричащи съответните им нужди от развитие. Затова майката трябва да прави място на бащата да присъства, винаги когато това е възможно. Когато реалността, поради една или друга причина, изключва бащата от семейния пъзел, тогава се налага майката да извърви сама трудният път по срязването на психологическата пъпна връв между нея и сина и. Защото порастването е невъзможно без отделяне и автономност. Необходимо е тази майка да си даде сметка, че синът и не може да запълни нейните емоционални дефицити, липсата на любов или партньор , както и липсата на реализация и житейски смисъл. За жената, отъждествила се изцяло с майчината роля, потребността от автономност на сина и, автоматично става силно застрашителна, тъй като рискува да отнеме нейната идентичност. От своя страна синовете или ще се борят крайно агресивно за своята свобода и право на собствен живот, превръщайки се в „неблагодарни и лоши синове”, или ще потънат в дебрите на депресията, алкохола и очаянието, неспособни да се грижат за себе си, а още по-малко за някой друг.
Някои болни модели на връзката майка–син:
Господарката и нейния син.
Тя има стриктни норми. Синът и трябва да изглежда по определен начин. Да има определени постижения, точно зададено поведение. Той е нейният малък мъж, който изземва огромна част от пространството, определено за мечти и постижения. Робството на момчето започва от първата му глъдка извънутробен въздух. С дрехите по каталог, с храните, които са най-добри, с точното време за игра, с уменията, които той трябва да усвои, за да излъчва майка му гордост. Следва зализването на бретончето пред другите деца, оправянето на панталонките и “изправи си гърба”, точно, когато минава най-страхотното момиче от съседния клас!!! За този син тя е дала всичко. Значи той трябва да постигне всичко. Но той не може да сътвори своя облик. Той е този, който знае какво трябва, но не може да направи това, което иска. Той е този, който има постоянно вътрешно общуване с очите и гласа на майка си, за да убеди себе си в правилността на действията и решенията си. Той е детето, което стои до учителките, той е ученика, който се страхува, че няма да успее на входния тест по английски. Той е тийнейджъра, на който майка му му слага “точната” ризка за якия купон, на който може да изглежда твърде неуместно на фона на модерните тишърти. Той е младия мъж, който странно защо все избира жени, които някак си го смачкват. Миналата година имаше връзка с едно много мило и добронамерено нежно момиче, но не им потръгна. А всъщност този мъж не може да взима решения, защото всяко може да е премоделирано, за да е още по-добре. Не може да носи спокойно отговорности, защото не бива да се проваля. Не може да изяви себе си, защото се губи без ориентирите и очакванията на мамйка си. Затова плахото и скромно момиче се оказа голямо предизвикателство за него. Май все пак е добре да има контролираща партньорка. Нищо, че с нея душата му живее в тайната съпротива.
 Хипарката и нейният син.
Тя е онази родителка, която смята синът си за прекрасен дар. Според нея той трябва да има свобода. Може да опитва всичко. Той е кален, той е много устойчив и адаптивен. Той ходи навсякъде с мама. Има шанса да вирее в несгоди, но и да изпитва радостите на непринудената близост. Има и привилегията да вижда много сурови емоции. Тази майка може да разговаря за всичко със сина си. Понякога избързва във времето, а той я гледа с големи учудени очи. После малкия мъж решава, по силата на главното оръжие–опита, да прави нелепи приспособления на наученото в училище. Той е от онези странни деца, които ходят със семейната емблема и отличителен знак. Личи си по всичко-дрехи, неподправена физиономия, много думи, активност. Обикновено получава нарицателни от типа “Фурията” или ”Разбойника”. А майка му се радва, че го е подготвила за житейските трудности и изненади. После обаче могат да дойдат трудностите и неразбирането-защо все търси, защо не може да остане на едно място, как никога не му е достатъчна тази или онази мацка, колко още образования ще пробва...? А той върви по стъпките, които може най-добре: да пипа, да вижда, да усети, да изпълни съществото си със стимула, за да тръгне към нов, когато не намира реакция в себе си. Той знае много, може много, чаровен е. Може да е онзи сърфист или чудат многознайко с артистични уклони, който пленява. Често може да се връща при майка си, защото тя умее да го стимулира и да му дава увереност, но някак си му липсва усещането за единнна посока, за уточнена цел.
 Интелектуалката и нейният син.
Тя е готова от самото начало за появата на сина си. Наясно е кое какви последствия би имало при отглеждането му. Изчела е куп научни статии и със сигурност има конкретно мнение за всяка храна, лекасттво, ваксина, материя на облеклото и за това какво трябва да е отношението и към малкия мъж в живота и. Иска и се да е сигурна в себе си. Работи много. Наема бавачка след стриктно интервю. Голям е конфликтът и съмненията и дали ще може да се довери. Дали жената ще е толкова умна, колкото е необходимо за висшия пилотаж по отгеждането на умното и съкровище. После проверява много щателно уителките и цялата детска градина. Иска плана за обученията, може да участва в родителската организация, колкото и да е заета от собствените си интелектуални битки на фронта на самоактуалиозацията. След това идва ред на училището и на определяне на неговата пригодност. Синът и преминава през всичките тези етапи по линията на целесъобразността и елитарността. В детската градина той знае как се пише формулата на водата, но му е трудно да играе обичайните момчешки игри с колички и бинокли. После става фукльото-мнозознайко в училище, защото все знае повече и е намерил повече доказателства, от другите деца. А когато стане тийнейджър е много удобен за помощника в училище или за уредника на купона, но не и за онези дивите изпълнения с най-много емоции. Уж знае много и успява, а е все встрани от най-екзотичните преживявания, които го теглят, но са толкова непознати и далечни. Избира си често партньорка, с която е много различен. Омайва я с интересни факти, с много знания, находчив е, а тя е непредвидима, емоционлана, разчупена. Често го оставя в неведение, защото логиката му не стига до емоционалните и реакции. А друг път открива спокойствието и пълния огледален ефект в умното логично същество от съседната офис сграда. Не може да намери баланса, защото в едната ситуация е несигурен и това не е неговата рамка, а в другата е прекалено у дома си и рутината бързо изземва емоциите.
 Пиявицата и нейния син.
Всички емоции, решения, планове, действия на тази майка минават през сина и- през това той да е добре. Първо е всеотдайна и неуморна-навсякъде е с него. После е изискваща и умоляваща-не може без него. Толкова добро му е направила, че той не би могъл да я нарани. Не би могъл да върви срещу нейните желания и чувства. Той е доброволен роб на неразвилата се личност на родителката си. Тя е разгърнала неговия потенциал, а самата себе си е направила притурка. Тя е изоставила себе си, принесла се е в жертва, за да има отплата. Всичко може да я разтрои, всичко може да я обиди, защото когато той реши да бъде самостоятелен още от своето прохождане, това хвърля дебела сянка върху нейната ценност. Почти като в един трилър тя би била готова да му прегризе краката, за да не излезне от вратата при друга жена. Синът е разкъсван от постоянни вътрешни битки, не просто борби, а батални сцени, които не могат да дадат шанс на нито един герой. Той иска да ибяга, но виновния дълг го парализира. Той иска да е щастлив, но и тя -майката трябва да е щастлива. А тази пиявица никога не е нахранена, защото няма свой вътрешен източник на енергия. Този мъж може да стигне до невротизъм и до бягство от пълноценен личен и интимен живот, само и само, за да спре хленчещата обвиняваща угроза у дома.
 Парашутистката и сина и.
Ту я има, ту я няма. Почти си е на късмет да я хванеш. Аха да и покажеш рисунката, а тя скокнала в колата. Тъкмо да я попиташ за задачата или къде ти е блузата и телефона и звъннал. Всяка ситуация е “няма страшно, ще мине!” и тя минава и заминава, а той-момчето и, все я чака. Често и е ядосан и обиден, но и все по-често я идеализира. Все не може да разбере защо при всичките си опити не успява да я задържи за по-дълго. И се пробва, и се сърди, и се инати като крайни мерки. После пак наново започва да прави своите момчешки и почти мъжки подвизи. А тя е същата. Понякога, когато е болен успява да я задържи-тогава е толкова хубаво. В крайна сметка той се научава да чака. Научава се да идеализира, а идеалните образи са непостижими. Затова или остава с фантазията, или иска да се вкопчи в своя женски образ. Може да го задуши, да се престарава, да прекалява с метода на рисунките и болестите. И после пак чака без да разбере защо не може да ги задържи. Защото е един самолет, на който се качват винаги екстремни парашутистки!?
Е, как да си майка на мъж? Каква сложна територия! С момичетата можеш да постигнеш уеднаквяване на идентичността, да ги разбираш по-лесно, да искаш да са като теб, да ги съдиш…Момчето е по-чудно същество. Той е неразбран и затова толкова желан от майка си-идеализиран. Затова е и толкова пазен, толкова оценяван… И с това формулата за отношенията син-майка става още по-неизобретаема! Къде е балансът? Как да направиш един мъж това, което самата ти като жена очакваш! Стоп-това ли е правилния въпрос!? Май е по-важно да го научиш да бъде щастлив и да изпитва емоции? Ето няколко ориентира:
 Изследвайте сина си от разстояние и с неговите емоции. Той ще ви научи кога как да реагирате. Понякога му трябва време и лично пространство, понякога му е необходимо споделяне без напътствия, понякога просто прегръдка, а друг път усамотение, след което да дискутира решението си. Ще трябва да се научите!
 Позволете му да бъде силен-със спорта, който избира; с интересите, които формира; с дрехите, които харесва; с музиката, която слуша; с хората, които търси. Помагайте му само да се докосне по-дълбоко до тях, за да разбере това ли е неговия път.
 Дайте му време за мъжество и за усвояване на мъжката роля. Има достатъчно мъже около него, с които да е по-мъжки, не го защитавайте прекалено.
 Правилата и поощрението са опорните греди, а ученето да уважаваш другия пол и себе си са спойката в успешните междуличностни отношения.
Успехът е променлив в най-трудната женска роля!