НАЙ-ВЕРНИЯТ СТРАЖ НА ЧОВЕКА – СТРАХЪТ – МОЖЕ ДА БЪДЕ И НАЙ-УНИЩОЖИТЕЛНИЯТ ВРАГ E-THERAPY.BG В СПИСАНИЕ "ПРИЧЕСКА И СТИЛ" ЯНУАРИ 2011Г.

Еволюцията превърна страха от най-верния страж на човека, в неговия най-унищожителен враг. Как от основна защитна съставка на инстинкта ни за самосъхранение, страхът мутира в стрихнин за човешката психика и тяло? Страхът несъмнено е една от най-древните емоции, възникнала като шанс на организма да оцелее. Той има информативна стойност и подготвя тялото за бърза реакция срещу евентуална опасност. Смята се, че страхът е присъщ на всички висши същества. Животното се плаши само от конкретни и непосредствени опасности, но човекът, със своята силно развита психика и умение за абстрактно мислене, е способен да формира всевъзможни форми на страх. Както е казал един съвременен философ: „Страхът е отровен коктейл от инстинкт и въображение”. Истината е, че макар и отдалечен еволюционно на хиляди години от първите човеци, отдавна „разсъблечен” от външните атрибути на защита (гъстото окосмяване, повечкото зъби в устата и приведената стойка) , тялото и съзнанието на съвременния човек отговарят на страха по същия начин, както телата на далечните ни предци. При това без значение, че отдавна сме натикали хищниците в зоопарковете, а съблезъбите тигри в музеите. Разликата е в това, че сега оцеляваме в социалната джунгла, а на десетки хиляди хора им идва отново да хванат гората, да се заврат в пещерата като единствено решение за спасение. Дали ние хората оцеляваме в тежка кризисна ситуация, борейки се за живота си, или пък сме силно уплашени от двойката в бележника, от скандала в къщи, от критиката на колегата, да не бъдем уволнени, изоставени, нахокани, унизени или провалени, нашият организъм отговаря по-един същи начин на страха. Той не различава дали става дума за реална опасност за здравето или пък само за социалното благополучие на индивида. Има ли силен страх, тялото задължително реагира като излива големи дози адреналин, които ни активират за борба или бягство. Когато причината, предизвикала силния страх изчезне, на човешкия организъм му е необходимо време за да „влезе отново в час” и възстанови изразходваните запаси от жизнени „муниции”. При това „разходът” е налице без значение дали е бил пожертван в името на реална опасност или такава, продуцирана в главите и душите ни. Ето как страхът от механизъм, мобилизиращ силите на човек за справяне при кризисни ситуации, се е превърнал в средство за гонене на духове, опитвайки се да удави призрачните създания в реки от адреналин. От какво ни защитава страхът в днешно време? Босюе го е казал най-добре: „Най-голямата слабост - това е паническият страх да не изглеждаш слаб”

Какви обичайни страхове имаме през различните житейски етапи?
Бебетата изпитват страх от силните шумове, от височините, от всичко ново. Страхът тук е този твърд приятел, който здраво утъпква пътеката на познанието. За да може след това да се роди фантазията. С нея идват цяла вселена от чудовища, несъществуващи фантазни герои с неясни способности. Те могат да направят всичко, и могат да бъдат навсякъде. Това са естествените страхове на изразстването. Сред тях в центъра на детските стаи стои и едно друго лице на страха. То е незабележимо, за него няма нужда от светеща крушка, нито от весела музика. То е страхът от липсата на подкрепа, от раздялата, от това да останеш сам. Този страх тъкмо сега в това вълшебно детско време е толкова реален и тежък, че само малко “подкрепа” отвън и става собственост на детската личност. Развива се неспирно и расте. И после в зрелостта действително оставаш сам със страховете си. Скован от “лошите очи”, от “ лошите хора”, от своята неспособност.
Естестевно има много базови страхове, които се актуализират с различни събития от живота ни. Това са страхът от смърта и от самотата. Те излизат като дух от бутилката всеки път, когато сме по-сериозно болни, когато трябва да пътуваме на по-далечно разтояние в неизвестен терен, когато се разделяме с близък, когато смърта и нещастията се навъртат около нас и сме неволни свидетели...
Друг тип страхове, които ни съпътсват в зряла възраст, са страхът от невъзможност да успеем да постигнем плановете си, да се изявим пред много хора... Има разлика между страховете на мъжете и жените. Тази разлика тръгва на ниво базови инстинкти. От момента, в който момичето започва да се приближава до женската роля, се прокрадва страхът от това да не е неспособна да има поколение. После идва така дълбокият и носещ желание за свръхпротекция страх за децата и страх за личната способност да ги отглеждаш. Затова кабинетът за игрова терапия посреща върволица от родители, които живеят със страха, че правят постоянни грешки.
При мъжете в топ 5 са страховете от загуба на позиция, страх за икономическото благополучие и промени. И докато мъжът усеща интензивно страховете си, когато оръжията за контрол се изплъзнат, то жената се чувства най-заплашена, когато няма никакви варианти пред себе си.
Естественият биологичен часовник на човека звъни на следващия етап със страховете от безсмислието на живота, когато се обърнеш назад, със страха от безпомощността и мъчителните болести.
И ако до тук всички тези страхове са почти универсални, познати са ни, водили сме диалог с тях от време на време, то съвременният начин на живот отвори и нова пазарна ниша на пазара на сраха. Защо пазар? Защото ние сами можем да си купим страхове, жадни за нови стимули. Защото можем да си ги подаряваме и да ги отглеждаме без допълнително влагане на кой знае какви подобрители. Обаче крайната стока е чудно колоритна и води до интензивни преживявания, каквито дори децата не могат да постигнат във влакчето на ужасите.
Новите страхове
 Страх ме е, че ще полудея!
Старият нов страх, който се е превърнал в култ към интелектуалните върхове и способността да си свръх информиран. Желанието да генерираш голямо количеството флаш гениални идеи е станало като Богопомазване. Това е гаранция за уникалността. Тази идея все повече млади хора имплантират във всеки неврон и между мозъчните си центрове. Този страх е почти хистеричен отказ да отпуснеш малко педала на газта и нежелание да спреш да гледаш фотошопираните супер - образи. Той е забравата, че има спокойно приемане. Всичко има нужда от супер обвивка.
 Страх от “израждане”!
То има различни форми: изведнъж ще погрознея, изведнъж ще загубя способностите си, изведнъж ще надебелея, изведнъж ще ми се случи нещо, което да ме “опропасти”, както каза един клиент на www.e-therapy.bg. Това е борбата с неизвестността, която съвременният човек иска да прогнозира, да управлява и да оптимизира. Борба да управляваш времето и пространството и да си магьосникът, който има магия за всичко. Тази неизвестност се свързва със страха от негодността и със страха от отхвърлянето.
 Страх от виртуалното, от всичко кибер и електронно.
Да, много родители имат право. Децата им изграждат по друг начин идентичността си в този виртуален свят. Губи се и реалната топла човешка връзка. Но този страх има все по-голям дял в потребителската кошница на страхотиите. Той носи усещането, че си следен, че всеки може да те разпознае, че всеки може да разбере тайните ти. Стига до почти параноични изживявания, които носят натрапливото желание да триеш, да унищожаваш, да проверяваш... Не веднъж сме имали случаи в www.e-therapy.bg, когато този страх нарушава нормалното функциониране в реалността. Има и страх от виртуално разбиване на семейството. Този страх е много по-интензивен. Наситен е с много по-ярки сюжети, те изникват зад всеки ъгъл и раждат нови емоции с всяко открито изречение. Капанът щраква и настава пир на самосбъдващите се пророчества.
 Страх от близост.
Стерилно лично пространство. Стерилен мой ред в моя дом. Изрядни мои планове, собственост, която ми дава сигурност. Аз съм това, което е моето пространство и моите лични победи. Тук няма място за създаване на нов хармоничен ред. Всичко би се разпаднало, ако вкарам друг в тази перфектна крехка система. Простата формула за дифузия е отречена от много малади хора, защото в тях живее почти паническия страх от обезличаване, от загуби и изкривяване, ако се свържат с някого до степен на нещо по-различно от физическо проникване.
 Страх от липса на време.
“Всичко тече, всичко се променя” е издигнато до страшно божество. Култа към него е като вечно гладна пиявица. Първо наивистично мислиш, че ще изсмуче лошото и ще успееш, а после остава невротизма и постоянното чувство, че гониш всички възможни влакове и самолети на света, защото винаги искаш още и още, а страхът, че няма да успееш, е по-голям от всичко, по-голям и от удоволствието, че си успял.
 Страх от конспирации.
На микро и макро ниво. И как да е по друг начин-имаме много информационни канали. Имаме личен достъп до тях. Кооперираме собствения си ум, изобретателност, досетливост и ставаме специални агенти, които правят собствен участък и база за действия. Всеки е способен да генерира логична теория и да създаде муха, която да хипертрофира до гигантско чудовище. Слуховете вървят бързо, а с тях в комплект има и мерки за действие. Чрез страха ще оцелеем-страхувайте се!
 Изначалния човешки страх от природни катаклизми пак е нов.
Докосва се до Библейския смисъл, но с нова митология и нови специални ефекти. Хората вярват в пресните стимули и избират модерни реакции. Така животът придобива някак по-интензивен смисъл и приказката има завършеност.

Днес има епидемия сред младите хора от панически разтройства, фобии и дифузна тревожност. Състоянията стават силни, когато умът ни не може да побере повече информация и изгубва способността да се ориентира. Тогава писва червеният алармен бутон и се актуализира инстинктът за самосъхранение. Епидемията със своята симптоматика идва, когато липсва практически опит и опори, когато не се премерват ресурсите, а са налични само патерици. Когато тревожните събития в живота са толкова подтискани, че не са имали шанса да стигнат до рациото и до генериране на нов положителен опит. Тогава ставаш малък, набутан в най-тясната дупка, където не можеш да дишаш, скован си, умираш и виждаш с “големите” си очи страха, равен на смърт. Къде е изходът? Забравяме за магическото шише, от което Алиса пораства (тогава пак има страшно). Забравяме и за смаляващото шише (тогава пак няма покой). Е, тогава!? Всеки има своя приказка. Всеки може да избере своя герой. Всеки може да измайстори своето оръжие. Всеки може да тръгне през деветте планини, за да извоюва свободата на ума си. И всеки може да използва куп помощници-те са около него, но не идват сами! Огледайте се и поемете дълбоко дъх!