"ДУХЪТ НА КОЛЕДА" E-THERAPY.BG в сп. "Прическа и стил"

Представете си, че всяка една играчка за елха е миниатюрна вълшебна лампа - като тази на Аладин. Вътре е затворен дух, но не какъвто и да е дух, а Духът на Коледа. Той е по-различен от своя ориенталски събрат. Него никой не го е затварял със сила или хитрост, а желанията, които той дарява на хората не са отплата за получената свобода. Точно обратното - Духът на Коледа е самата свобода. Свободата да мечтаем, да постигаме, да създаваме, да се радваме…свободата да бъдем! Той дарява и не очаква в замяна….дарява без претенция и обратна разписка, без принуда, без да „трябва” и без да задължава. Дарява безусловно, защото той е самото Сътворение. Духът на Коледа е навсякъде, но най-вече е със семейството, у дома. Там където се преплитат трите лъча на времето: мъдростта на миналото - запечатана в хората от които сме произлезли, настоящето – случвано от самите нас чрез изборите, които правим „тук и сега”, и нашите деца – носители на бъдещето. За повечето от нас животът преминава в безспирен и самотен бяг по отсечката на времето. Опитваме се отчаяно да се върнем към миналото, тичайки назад, после пък хукваме през глава напред в опит да надхитрим бъдещето. Така често не успяваме да се пристигнем на време за настоящия си живот, а още по-малко да се задържим и участваме пълноценно в него. Истинско вълшебство е да събереш времето с всичките му измерения в един миг, на една трапеза, около една елха. Тази магия е по силите само на коледния Дух, носещ Рождеството.

Коледния дух и децата
Колко много приказки има за Коледа, за добрия старец, прекрасната му помощница и малките работливи джуджета....нима не е символ всичко това на добродетелите, за които се сещаме по повод на този празник. Различно е за децата – те живеят с настроението, което създава приказката, с вълшебството и вярата в него, с радостта от получаването на подаръци. Е, понякога Празника се използва и като средство за манипулация : „Ако не слушаш дядо Коледа няма да ти донесе подарък, ако не си добро дете, няма лакомства....” Това е и парче от пъзела на условната любов, с която се опитваме да „възпитаваме” децата си. Родителско безсилие или наследен модел? И от двете по малко. Има безотказен механизъм в тази връзка – ако теб са те плашили и ти ще плашиш така.
„На Коледа се случват чудеса”
За жалост само най-малките са склонни да вярват в чудеса с цялата си детска наивност и чистота. Възрастните сякаш са загубили безвъзвратно вярата в чудесата. А всъщност Чудо може да си случи на всеки, когато поиска да му се случи и повярва, че може да стане. Защото ние ковем щастието си.... Има една много хубава притча за щастието: "Бог направил човека от кал и му останало неизползвано парченце. "Какво да ти долепя?" - попитал Бог. -"Долепи ми щастие!" - помолил човекът. Тогава Бог взел бучката кал и я поставил в дланта му, за да направи сам това, от което ще се чувства Щастлив."

Коледния дух и „големите”
Може да запазите приказката, но ако тя няма развитие, няма да остане вълшебна. Рано или късно ще донесе разочарование. Твърде често заключваме това вълшебство и захвърляме някъде ключа.
Забравяме вълшебството, когато се чувстваме сами. Тогава радостта на другите ни се струва пресилена. Очакването безсмислено и плановете дразнещи. Единствения план е как да минат по-бързо тези дни! Просто, защото сме бягали от тягостния фалш или от агресията у дома. Сега бягаме от онези същите усещания на самотност сред другите и емоционален хлад. А Коледния дух е този, който може да ни покаже, че точно бягството не е решение. Той може да обърне посоката.
Изгонваме вълшебството, когато сме научили, че празниците са едно разхищение. Свободата, по-различното приятно поощрение на желанията е и фактор, който може да свие душата. Тя се “разпуска”, когато няма излишъци. Защо ли е тази червена свещ или този нескопосан елен върху шкафа? А въпроса, на който Коледния дух трябва да посее семената е, кое е толкова страшно на извънрегулярното преживяване? Кои норми и ценности е по-добре да пазиш в топ 5?
Отричаме вълшебството, когато оставаме с работата си. Защото тя ни е най-сигурния пристан. Защото това е личността ни, която не може да просъществува извън тези рамки. Само ще изгубя време в разни трапези и лигави целувки на фона на коледните песни! А може би точно коледните дни ще помогнат на много хора да открият себе си-в способността да намерят друг интерес, в способността да разказват смешни истории, да се изключват от перпетуммобиле механизма.
Не виждаме вълшебството, когато пазим ревниво непроменливия си режим на съществуване. Всичко друго е извънредна ситуация, която изисква спешно реагиране, а то е стрес и ненужна промяна. След като е краткотрайна. Защо ли ми е?
Пропъждаме вълшебството, когато не спираме с припирането за куп теми от поредицата “Кой е по, по, най!” Защото точно в свободата на празника решаваме да изчистим с груба студена струя и шкурка цялата насъбрала се горчилка в личния ни живот. Голям брой семейства се замерват с думи от речниците за тежки епитети, вместо да се даряват с благодарността.
Такива сенки има около нас. Духът на точно този отрязък от годината обаче е силен и успява да сътвори своите вълшебства. Стига да го поканим с мляко и коледна курабийка
Коледния дух може да припомня отдавна забравени усещания. Да учи на куп умения като улавяне на мигове, предизвикване на усмивки, сътворяване на изненади, избликване на емоции. Къде точно усещах онова вълнение, когато наближаваха приготовленията за празника? Беше почти като приятно гъделичкане в корема. А как моята баба или майката на най-добрия ми приятел ускрасяваха коледната трапеза? Изглеждаше като картина май!? Как аз моля майка ми за новата играчка за върха на елхата? Изведнъж можем да регенерираме точно такива мигове тук и сега. Защо ли тази топлина, вълнение, усмивки и радости да са толкова далеч? Така Коледния дух изведнъж успява да отвори очи за неповторимата атмосфера. Да роди желанието за повторение и прераждане на радостта. И възможността да я дариш на друг.
Коледния дух може да опрощава. Не е трудно човек да се запознае със своята прашасала, натъпкана дълбоко толерантност. Да открие, че има нова справедливост, извън рамките на “моето и твоето”. Да помисли за това, какво е да виждаш спокойствието и стремежа към близост в очите на човека до теб. Колко хубаво би било всеки да направи коледен подарък, та макар и без лъскава опаковка във формата на свобода от обвинения, тежки изисквания или един символичен приз за мястото на другия в живота ни.

Изберете си коледна елха и я поставете на специално място в дома си. Нека тя стане символ на живота - на вашия живот. Време е да украсите „елхата”, да и поднесете дарове, да и придадете цвят и да и вдъхнете живот. И не забравяйте - няма лимит, няма условия, няма окови…..доверете се на Коледния Дух! Задръжте в ръцете си за няколко мига, миниатюрната камбанка, топка или звездичка, преди да я закичете на елхата. Потъркайте я между дланите си, за да събудите Коледния Дух в нея. А сега си пожелайте нещо! Нека всяка коледна играчка приюти една ваша мечта, желание, надежда, болка, прошка, търсене, страст или благодарност. Погледнете и ВИЖТЕ своята елха - колко е красива, богата и ИСТИНСКА……. „Облечете” я с мигащите светлинки. Нека те Ви напомнят, че Духът на Коледа е обгърнал и благословил живота Ви!