ВИРТУАЛНО ИЛИ РЕАЛНО E-therapy.bg в списание "Прическа и стил" м. ноември

Глобалната мрежа глобално ни оплете в паяжината си. Все по-трудно е да бъдеш “някой” в реалността. Идентичността се “кове” бавно, изисква усилие, свързана е с емоционална болка и е съпроводена от дискомфорта на порастването. И ако е вярно, че човек обичайно се плъзга по най-малкото съпротивление, то кибер - идентичността е изборът на много хора във века на технологиите, които ни завлядяват безапелационно. В Мрежата няма ограничения - можем да сме навсякъде, да комуникираме с огромен брой хора посредством множествените личности, които си създаваме. Но тази свобода и усещане за контрол така ни поглъща, че понякога пропускаме да забележим как докато сме навсякъде чрез виртуалността, сме никъде в реалността. Mожем да общуваме с всичките си 256 приятели от социалната мрежа, стоящи на едно кликване разстояние, но протягайки ръка не докосваме никого... реалният човек до нас го няма. Дали изгубваме себе си, живота си и хората в него заради Мрежата, или пък кибер - пространството е нашият „спасител” от самотата и болката? И двата варианта са възможни и валидни. Общото между тях, освен самата Мрежа и компютърът, са емоционалните дефицити, отчуждението, крайно ниската самооценка, вътрешната неудовлетвореност, загубата на смисъл и най-вече – бягството от всичко това по един достъпен и хипнотичен начин. А решаването на проблемите чрез бягство от болезнените преживявания или отговорността на зрелостта, се разиграва на територията на зависимостта. Дали интернет не е модерната дрога на века? Според най-разпространеното определение виртуалната зависимост е натрапчиво желание да влезеш в Мрежата и неспособност да излезеш навреме оттам. Или както е казал Ницше в една предишна епоха: „ Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб”. Смята се, че всеки човек има някаква специфична пристрастеност и тя не непременно е свързана с химически субстанции. Можем да се „друсаме” със собствените си хормони като ги „изливаме” в организма си чрез екстремен спорт, купуване на обувки, картини или каквото там се сетите, различните хобита, посещението на концерти или на публичен дом , страстта към спора като спорт или постоянната нужда от изневяра....списъкът може да е досадно дълъг. Съдържанието на този списък не е основното - важен е фактът, че това са дейности извършвани и случвани в реалността. Моментът, в който тяло ни се всели в онзи анимиран и всемогъщ герой от монитора, за когото завладяваш или купуваш територии, храна, облекло и глезотии, пазейки живота му като зеницата на кървясалите си и изсъхнали от недоспиване и лъчение очи, със сигурност виртуалният вирус отдавна циркулира в психичната ти система. Подмяната на реалното с виртуалното е компромисния вариант, когато действителността на човек е трудно поносима, усилията и труда му са „ялови” , ежедневието затиска неговите мечтите , парите стигат само за базови потребности и режийни, а отчаянието и безсмислието стават най-честите гости у дома му. Тогава виртуалното пространството осигурява разгръщане на фантазиите, докосване до мечтите чрез „чудото” да ни направи успешни и харесвани само с едно помръдване на пръста, или по-точно: с помръдването на пръстите на двете ни ръце върху клавиатурата. Лесно и вълнуващо е да постигаш победи, да се утвърждаваш социално, да трупаш „богатства”, да притежаваш виртуални фирми и ферми и за няколко часа да обиколиш половината земно кълбо, сърфирайки в Мрежата анонимно, комфортно и безопасно. В кибер - пространството човек може да играе с идентичността, да режисира сам себе си и ситуациите, а този шанс придобива изключителен смисъл за самотните, подтиснатите и разочарованите от себе си и от другите хора. Ниската самооценка, неприемането на личните недостатъци, страхът от отхвърляне губят своята сила зад маската на аватара. Перфектният образ, който сме създали, приютява неперфектната ни човешка същност и външност, която тръгва по безбрежната виртуална земя да търси своята перфектна половинка. И я намира....стига да се спазва едно единствено условие: да не се напуска обетованата кибер - земя. Решиш ли да пренесеш своя сбъднат мит за андрогините в света на реалността, разочарованието и шока могат окончателно да прережат връзката ти с истинския свят. Реалността рядко може да спечели войната срещу фантазните представи, но човек сам избира битките които да води и КЪДЕ да ги случва - само в главата си или в действителността.
Често в www.e-therapy.bg клиентите отговарят на въпроса: “Какво ще направите с живота си, ако имате вълшебна пръчица?” Сега си представете, че реално с виртуалния кабел хората вече имат своята вълшебна пръчица. Какво мислим за децата, които искат всичко и го получават? Те стават разглезени, неосъзнаващи ценността на притежанията, преживявания и взаимоотношения. Неспособни са да реагират на стимули, изискващи усилия. Това го разбираме и се чудим как да спрем кранчето на сбъднатите мечти, които стават само прищевки. Възрастните хора с виртуалната магия също тръгват да правят света си по-лесен, по-охолен, с по-достъпни удоволствия и перфектни личностови класирания.
Как сбъднатите мечти в Интернет стават проблем?

Искам да печеля много и да ме уважават!

Достатъчна ти е само карта за разплащане, компютър и Интернет. Времето го намираш. Първо малко, после все повече, докато не влезеш изцяло в паралелната истина и убеждение, което гласи: “Така мога да успея!”
Как се случва? Парите са ценност. Трудът - архивен остатък. Планирането-бавен и безсмислен процес. Много по-лесно е да приемеш представата, че се успява по формулата “искам-вземам”. Това е бързата стратегия, която носи и бързо приемане, и харесване от околните, и магически допълнения към самочувствието. Толкова е лесно! С няколко регистрации и кликания обличаш новата одежда на царя. При това към нея има не един и два стабилни бонуса. Имаш много по-големи шансове за връзки, за приятели, не ти се налага да си подчинен. Можеш да си сигурен, че си по-хитър, по-умен и все ще измислиш вариант да надхитриш системката. При това е лесен пътят- като да отвориш хладилника или бутилката с бира, без никой да разбира. После обаче идва пазаренето със съдбата. Загубите са реалност и винаги са на една ръка разтояние от печалбата. Времето никога не стига. “Как така веднъж се получава, а друг път не? Ако сега успея, ще успея и утре. Трябва да използвам ритуала си, за да се получи. Това е последният път и спирам!” Но как да не отвориш хладилника, когато той е все пред теб и знаеш каква емоция можеш да изпиташ от сладкия вкус и адреналиновото изкушението вътре.
За един тип мъже виртуалният хазарт е заместител на собствената им личност, защото именно чрез него са успяли да подплатят контактите си с мечтания имидж. За друга категория това е единствената дейност, която им показва, че те могат да функционират успешно. Неудовлетворението на сцената на кариерата също може да е тласък. За не малък брой жени той е заместител на ужасната скука и предъвкани домашни взаимоотношения. За други е емоционалната тръпка на независимостта.
Партньорите и близките на тези хора разбират на по-късен етап. Чувстват се объркани и невярващи. Всичко е било пред очите им! В едни връзки има разпад като крайна реакция на тема “вземане в ръце”. В други семейства настъпва търпеливо подмолно жужене на стратегии. Животът на виртуалния хазартен тип става изобретателен-как ще си купя преносим компютър, къде да го скрия, как ще възстановя тайно интернет връзката, как ще си направя нова карта, а всъщност искам май да спра…Във всички случаи е изчерпващо и безперспективно. Опира до застрашаване на базовите потребности в семейството или връзката. Необходимо е да се намери подходящата формула за изход от зависимостта на индивидуално ниво и да се впрегнат всички налични ресурси на средата и на близките. Готови ли сте за това?!

Мечтая си за сексуални подвизи с отракани партньорки и аз да съм във върхова форма!

Започваме с мечтата, изречена в мъжки род, защото пристрастяването към порнографията в интернет пространството е проблем, който фигурира главно при мъжкия пол. Не случайно визуалният стимул е един от най-силните афродизиаци за мъжа. Интернет е най-прекрасно функциониращият доставчик на стимулен материал за тази мечта. Образите са преки, идващи без забавяне и затруднения. Стимулите са много активни и неизискващи обратна реакция, която да е пряко свързана с оценка. Може да има градация. Всяко любопитство да е задоволено. Комбинираш хем нагона, хем изследователското влечение, хем си завоевател, макар и виртуално. Вярваш си, че имаш контрол над самия себе си. Тук се включват всякакви варианти - секс чатове, просто филми, снимки… , които се намират с бутонче. Необетована земя, която бързо става суха и тесничка. Но човек остава там и е все по-жаден. Остава застинал в страха от реалния контакт и собственото справяне. Остава в плен на несопособността си да реагира с интерес и удоволствие на реалистичните стимули. Тревожността от собствената безжизненост и неспособност го набутва отново пред затвора на компютърната конфигурация. Сега какво ще правя!? Знам, че това не може да продължава!? Изпитвам вина! Срам ме е!
Ако има осмислено желание и нагласа за преодоляване на бариерите, страховете и преформулиране на собствените фантазни проекции, има и обратен път към реалното удоволствие и удовлетворение.

Мечтая за победи, развитие, движение, разнообразен живот, да контролирам, да не ме е страх от грешки…

Прекрасна мечта за цял един живот, за няколко дори! Става с една регистрация! Просто виртуални стратегически игри в мрежа. Хем контакти, хем разнообразие, хем планираш, контролираш, координираш, променяш, поправяш. Чудо! Друг е въпросът, че без да усетиш си размил и времето, и пространството като основните ти ориентири. Няма как да намериш по-силен стимул в реалността, защото в нея ти трябва да си гъвкавият и да полагаш усилия, съобразно рамките. А в интернет стратегиите можеш да разширяваш рамките, да печелиш време. Кой ти дава това в 6 сутринта, когато трябва да ставаш за работа!? В този проблемен кръг попадат и жени, и мъже, и деца от все по-ранна възраст. Сякаш дори и базовите инстинкти започват да се обвиват в пашкул. Можеш да забавиш жизнените си потребости и функции, забравяш родителството, забравяш близостта и усещянията на физическото удоволствие, забравяш радостта от комуникацията… Връщането към всичко, което има вкус, температура, различно е на докосване, изисква огромна личностова реставрация.