МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ МОГАТ ДА ГОВОРЯТ ПОМЕЖДУ СИ E-THERAPY.BG В СП. "ПРИЧЕСКА И СТИЛ"

Природата, която ни е дала само един орган на речта, ни е дала два органа на слуха, за да знаем, че трябва повече да слушаме, отколкото да говорим. Вероятно по същата логика имаме и два броя очи , за да се вглеждаме по-добре… в хората, в природата, в самите нас. От самото си раждане, ние човеците съществуваме и виреем потопени в информационен бульон – независимо дали приемаме или предаваме информация. Без значение какво правим или не правим, ние непрестанно комуникираме и излъчваме послания и сигнали. Мълчанието е точно толкова информативно, колкото и говоренето, действието или бездействието - също, както и всички избори които правим - от най - ежедневните до съдбовните такива.
Не случайно се твърди, че не е важно какво, а как го казваш - т.е валидно е отношението, което изразяваш с цялостното си поведение и експресия. Човек започва да чувства много преди да започне да говори, след което му се налага да се научи да разпознава и „превежда” своите емоции на рационалния език на мисълта. И за да стане още по-трудно – трябва да се научи да отчита и чуждите чувства. Разбира се, това научаване започва още в първите дни след раждането на детето и то зависи от качеството на връзката с майката. В процеса на израстване малкия човек се адаптира към родителите си и оцелява благодарение използването на техните комуникационни кодове и правила. Ето защо начинът за изразяване на собствените вътрешни състояния зависи не само на това, което преживява човек, но и от изразните средства, с които той разполага – като част от темперамента му и като продукт на средата в която е израснал.
Има един и същи почти непроменлив сюжет: В кафето с приятелки: “Той не ме разбира, затова се разделяме!” В офиса набързо споделено: “Не се разбираме, затова не знам как ще продължим!” У дома: “ Ти кога най-сетне ще ме чуеш и разбереш!?” А за всеки, независимо от пола, важно условие за качествата на партньора и комфорта във връзката е “да ме разбира”. Е, тогава толкова труден ли е процесът на общуване, малко ли са ни средствата или просто говорим на различни езици? А може би личната емоция и опит са ни единствените преводачи?
Как започва всичко?
В самото начало, когато мъжът и жената не се познават сякаш се разбират най-добре. И двамата са застанали пред вълшебно огледало и там виждат собственото си прекрасно отражение. Има симбиоза-еднакви жестове, еднакви думи, един и същи момент на изричане, “телепатична” връзка... Приказка, в която героите са опиянени, не просто, защото има интимност и емоции, а защото се разбират. Те могат да “четат по очите”. Това е символът на приемането и сигурността, на качеството на твоята и моята личност. Тук комуникацията е подчинена в много голяма степен на онова по-чистото, по-първичното ориентиране в сигналите, идващи от другия. Улавя се всеки жест и мимика, всяка поза на тялото, всяка интонация, посланието на облеклото, изборите, ароматите...
Какво става след това?
Тази симбиоза в комуникацията е относителна величина. Извън рамките на влюбеността някои от каналите за комуникация или се изкривяват, или отесняват, или напълно се игнорират. Нещо като умален размер на Вавилонската кула, след фаворизирането на мое и твое, аз или ти.
Комуникацията между мъжа и жената се движи на много нива. Например жените, говорейки използват много повече прилагателни. Имат много по-експресивна реч, наситена с доста повече жестове и мимики. Мъжете пък залагат на повече глаголи, относително по-кратки форми на изказ, по-обрани жестове и по-млако мимики. Ето едно просто условие, благодарение на което информацията по комуникационния канал се изкривява. Жените имат нужда да изразяват емоции, да оформят представи, да описват. За тях това е формулата на разбиране. Мъжете пък търсят действеното-това е техният речник. Затова често думите са недостатъчни за партньорките им.
Активен мъж-пасивна жена
Когато мъжът е активен комуникатор навън, а жената пасивно събира своя информационен поток у дома, общото поле изглежда така: Той се чувства изморен, било от успешни битки, било от неразбиваеми стени. Жените искат да поговорят и да се свържат със света на партньора си. Той от своя страна би искал да подреди в ума си този свят и да не изрича още кой знае колко изречения за момента. Затова в www.e-therapy.bg много чести са оплакванията на база личен превод от партньорките ”Не ме зачита, не го интересувам! Аз съм една мебел!”
Активна жена и пасивен мъж
Когато “ролите” са сменени и комуникацията при жената превалира извън връзката. Тогава тя усвоява специфична терминология. Сякаш влиза в словесно-поведенческия речник на мъжа. По-малко думи, повече действия, по-малко време, по-голямо пространство. Повече несигурност, повече конкуренция. Трудно запазване на връзката като цяло изглежда резонен финал на това уравнение. В www.e-therapy.bg този вариант изглежда така: “Не се разбираме!” “Тя се промени, не мисли за мен, не вниква в това, което и говоря. Аз винаги съм на последно място!” “Той не усеща, че това, което правя ме радва. Защо не прозре и не се зарадва с мен!?” По техния канал за обмен на информация сякаш тече високоволтова дъга.
Затворената двойка
Когато и двамата свиват пространството на междуличностната си комуникация до най-малки размери. Почти няма вън, а само помежду ни. В капсулираната двойка могат да се водят дебати за мястото на четките за зъби или мълчаливо да се преглъща поредната вечерна порция на блюдото празен информационен бюлетин.
Когато става въпрос за интимността?
 Аз си мълча, защото не мога да покажа или кажа това, което искам. Някога партньора ми може да се досети. Така безмълвно се нагласяват две основни действащи лица-Неудовлетворение и Неведение. Едното чака и трупа отпадни материали, другото рови и прави поразии. Докато в един момент, поради неясни послания не се отприщи целият отпаден материал през някоя по-голяма дупка и не помете двойката. После пътят има много посоки и задръствания по комуникационния канал.
 Аз заявявам открито и безцензурно това, което искам, но не предвиждам как информационния поток може да бъде обработен. Често в www.e-therapy.bg това идва под формата на криза за единия или другия партньор и двойката.
 И двамата си мълчим и няма поток на информация. Вместо това куп недомлъвки- т. е. прекъснати сигнали и неяснота. Резултатът прилича на хвърлен SOS чрез морзовата азбука на съвсем хаотични посоки.
Как се променя комуникацията в двойката, когато се намесят и деца?
За много хора отстрани е странно защо децата нарушават комуникацията между партньорите. Та нали това е щастие, мечта?
От един момент мъжът спира да разбира емоциите на партньорката си. Защо тя говори с прекалено много умалителни думички? Защо все разни незначителни фактори се оказват на първото място? И как така очаква от него той да схване водопада от думи, в които смисъла е толкова размазан, че той отново е уловил само ”Ти си виновен!”. А тя май дори не е казала това изречение! И защо пак плаче, защо!? Защото майчинския инстинкт е мощен кабел, по който тече друга комуникация. Тя е свързана с женската ценност, с нежността…А между детето и майката има един несловестен информационен код, който осигурява почти пълно сливане. Партньорът бавно намира такъв тълковен речник.
Друг момент е, когато детето стане медиатор и основен проводник на комуникацията между жената и мъжа-майката и бащата. По този нежен канал текат и емоции, и обиди, и фиксирани неразбирателства. А реално двамата партньори мълчат. По-претоварен канал няма.
Рецептата:
И все пак не може да няма добър опит, относителна формула или помощни средства... Има, и това трасе на комуникация преминава през общата база. Т.е относителната формула е партньорите да имат изградена стабилна зона на доверие, единни ценности и цели. Но, ако това изглежда като фонова препоръка, то по-ясничкото и разбираемо е: Говорете! Използвайте речниковия запас. Не е силен този, който затиска емоциите и мислите си с пренавитата пружина на самоконтрола. По-храбър е този, който може да ги облече в разбираем за партньора си вид. И не винаги народопсихологическия лозунг, че “Мълчанието е злато” е валиден. Той действа само понякога. Затова помощни средства са спомените за онези моменти, в които повече са говорели феромоните. Онези периоди, в които е имало глад за знание какво мисли, какво иска, какво чувства партньорът и желание да го/я разберем. Има и друго-то е в символите: усмивките, подадената ръка, целувката, хумора, танцуването... Това са прекрасни преносителни на добрата комуникация. Спомнете си къде са записани тези файлове в съвмастната история на двойката? Те могат да се пускат по пряка линия-на живо.
Виртуалната комуникация
Един от плюсовете на витруалното общуване е това, че запазваш личното си пространство, ако правиш секс, няма опасност да се заразиш от полово предавани болести, комуникирайки си с хората имаш възможност да включиш повече фантазията си, можеш да бъдеш такъв какъвто си поискаш – да си силен, красив, смел, искрен, да казваш каквото мислиш и т.н. Научаваш се да бъдеш активен, да търсиш, да експериментираш и да не се страхуваш от общуването.

Особености на виртуалната връзка.
Във виртуалната връзка хората преписват много повече положителни качества на човека отсреща, отколкото той има. Това завихря въображението и човек от едно изречение може да доопише във въображението си човека, който му е допаднал и с който си общува, и да го направи такъв, какъвто на него ще му хареса. Ето защо е важно да знаеш, че отсреща стои човек за когото НИЩО не знаеш. Има изследвания, които отчитат, че хора с дългогодишни виртуални връзки не могат да живеят и ден дори заедно. А когато се разделят и общуват единствено и само в интернет, се разбират чудесно и могат да поддържат отношенията си.

Рецепти:

 колкото по-малко очаквания, толкова по-малко разочарование. Хубаво е човек да намери баланса в това, да се довери и да позволи да го опознаят.
 -колкото по-бързо пренесеш наученото от виртуалния свят към реалния, толкова по-добре. В противен случай започва да ти харесва да си повече в защитеното пространство и може да се "загубиш" там
 -зад емотиконите може да стоят много различни емоции...дори в реално общуване ако не познаваш езика на тялото могат лесно да те заблудят, да не говорим за виртуалния свят, къдато символите не са това, което са, защото всеки може да влага различен смисъл в тях
 -"моята представа за човека отсреща е САМО И ЕДИНСТВЕНО МОЯ" – т.е. може да се различава драстично от реалността
 дори и да няма риск да те наранят и да те заболи физически, можеш да преживееш психологическо насилие, от което възстановяването да се окаже много по-трудно и дълго.